"От 14 часа на 17 март в официалната резиденция на посланика на Япония в Република България, ще се проведе тържествена церемония по подписване на пет договора за дарение по Програмата за безвъзмездна помощ за проекти на местно равнище (GGP).
За периода от стартирането на програмата в България през 1998 до днес общо 71 проекта са получили безвъзмездна помощ, предоставена с любезното съдействие на Японското посолство на обща стойност приблизително 3 млн. евро. Въпреки, че програмата е към своя край посолство на Япония е щастливо, че има възможност да протегне ръка на различни организации в нужда и се надява за успешно бъдеще и просперитет на всички бенефициенти по програмата.
С тази церемония ще стартират нови пет проекта като общият брой на проектите по Програмата за безвъзмездна помощ ще достигне 76. Проектът за Подобряване на енергийната ефективност на СОУ „Васил Левски'с професионални паралелки в гр. Ветово, включва цялостна подмяна на дограмата на сградата. Реализирането на проекта ще осигури по-уютна и топла училищна среда на 630 ученици и 71 души работещи в училището, ще намали консумацията на гориво за отопление, което го прави един екологичен проект.
Проектът за ремонт на санитарните помещения в СОУ 'Любен Каравелов' - гр. Варна предвижда допълнително изграждане на нова тоалета за хора с физически увреждания като по тази начин, ще направи училището достъпно също и за хора с увреждания. Това е единственото училище във Варненска област, в което се изучава японски език.
Проектът за ремонт на Държавната психиатрия на болница - Кърджали включва цялостен ремонт на покрива и подмяна на дограмата на една от болничните сгради. Очаква се реализирането на проекта да осигури на пациентите по-уютна болничната среда.
Проектът за закупуване на медицинска апаратура за МБАЛ - Казанлък ще бъде в директна полза на близо 100 хил. души жители на общината. Предоставената финансова помощ ще бъде използвана за закупуване на видео-ендоскопски апарат и мобилен ехограф, които ще допринесе за качествената диагностика и лечение в заведението. Град Казанлък поддържа дългогодишни връзки с японският град Фукуяма посредством розата и розовите традиции.
Проектът за ремонт на СОУ 'Любен Каравелов' в град Якоруда включва цялостно реставриране на най-старата част от сградата. Това ще осигури по-добра учебна среда на учениците, която да ги мотивира да полагат още по-голямо старание в образованието си."
17 март 2010
A broadband catapult for America
"A broadband catapult for America
Monday, March 15, 2010 at 2:42 PM ET
Posted by Eric Schmidt, CEO
Power. Clean water. The Interstate highway system. It’s easy to forget that the advantages of modern American life result from basic infrastructure investments made by earlier generations.
Tomorrow the FCC will release a national broadband strategy. The plan will set goals for expanding broadband to unserved and under-served areas, promote greater speeds, and drive consumer demand. It will harness this communications technology to urgent national priorities, such as jobs, education, health, energy, and security. In short, the plan will lay the groundwork for investing in America’s future.
Yes, the Internet was invented in the United States. Yes, we once led the world in broadband development. But now, networks in many countries, from Western Europe to East Asia, are faster and more advanced than our own. Long after we recover from this recession, this broadband gap will be a dead weight on American businesses and workers, unless we act now.
As with the space race in the 1960s, America needs a national effort by our scientists, engineers, companies, educational institutions and government agencies. Just like that great national adventure, we need near-term and long-term goals.
Broadband is an essential input to expanding business, education, and healthcare opportunities everywhere. As soon as possible, we need to bring Internet access to every community, from rural America to the inner cities.
But we also need even more ambitious objectives -- or “stretch goals” -- that test the limits of our ingenuity. When President John F. Kennedy summoned the nation to space exploration, the immediate goal was to send an astronaut in orbit around the earth. But JFK called for “putting a man on the moon” because he knew that dream would inspire Americans to literally reach for the stars.
The private sector has a big job to do, and needs to carry much of the investment. For our part, we plan to build and test an ultra-high-speed broadband network in at least one U.S. community. We are excited by the amount of support our proposed testbed has received from local communities and individuals.
But smart, tailored public policies are critical too. Let’s install broadband fiber as part of every federally-funded infrastructure project, from highways to mass transit. And let’s deploy broadband fiber to every library, school, community health center, and public housing facility in the U.S.
I support a national broadband strategy because ubiquitous broadband connectivity can catapult America into the next level of economic competitiveness, worker productivity, and educational opportunity. But as in the past, we will make this breakthrough by choice, not chance"
Monday, March 15, 2010 at 2:42 PM ET
Posted by Eric Schmidt, CEO
Power. Clean water. The Interstate highway system. It’s easy to forget that the advantages of modern American life result from basic infrastructure investments made by earlier generations.
Tomorrow the FCC will release a national broadband strategy. The plan will set goals for expanding broadband to unserved and under-served areas, promote greater speeds, and drive consumer demand. It will harness this communications technology to urgent national priorities, such as jobs, education, health, energy, and security. In short, the plan will lay the groundwork for investing in America’s future.
Yes, the Internet was invented in the United States. Yes, we once led the world in broadband development. But now, networks in many countries, from Western Europe to East Asia, are faster and more advanced than our own. Long after we recover from this recession, this broadband gap will be a dead weight on American businesses and workers, unless we act now.
As with the space race in the 1960s, America needs a national effort by our scientists, engineers, companies, educational institutions and government agencies. Just like that great national adventure, we need near-term and long-term goals.
Broadband is an essential input to expanding business, education, and healthcare opportunities everywhere. As soon as possible, we need to bring Internet access to every community, from rural America to the inner cities.
But we also need even more ambitious objectives -- or “stretch goals” -- that test the limits of our ingenuity. When President John F. Kennedy summoned the nation to space exploration, the immediate goal was to send an astronaut in orbit around the earth. But JFK called for “putting a man on the moon” because he knew that dream would inspire Americans to literally reach for the stars.
The private sector has a big job to do, and needs to carry much of the investment. For our part, we plan to build and test an ultra-high-speed broadband network in at least one U.S. community. We are excited by the amount of support our proposed testbed has received from local communities and individuals.
But smart, tailored public policies are critical too. Let’s install broadband fiber as part of every federally-funded infrastructure project, from highways to mass transit. And let’s deploy broadband fiber to every library, school, community health center, and public housing facility in the U.S.
I support a national broadband strategy because ubiquitous broadband connectivity can catapult America into the next level of economic competitiveness, worker productivity, and educational opportunity. But as in the past, we will make this breakthrough by choice, not chance"
16 март 2010
Всяка втора фирма подава декларация по интернет | Expert.bg
"Всяка втора фирма подава декларацията си за облагане с корпоративни данъци по Интернет, подписана с електронен подпис.
Това показва статистиката на НАП за приетите декларации през първите два месеца на годината, съобщиха от приходното ведомство.
До края на февруари 2010 г. декларациите си за облагане с корпоративни данъци са подали общо 42 800 фирми, като по електронен път са изпратили формуляра си 21 350 от тях. През 2009 г. по електронен път са подадени само 20% от декларациите.
Приетите през първите два месеца на 2010 г. декларации са почти два пъти повече в сравнение със същия период на 2009 г. Към края на февруари 2009 г. подадените декларации за облагане с корпоративни данъци са били 23 800. От тях по интернет са постъпили 5 036."
Това показва статистиката на НАП за приетите декларации през първите два месеца на годината, съобщиха от приходното ведомство.
До края на февруари 2010 г. декларациите си за облагане с корпоративни данъци са подали общо 42 800 фирми, като по електронен път са изпратили формуляра си 21 350 от тях. През 2009 г. по електронен път са подадени само 20% от декларациите.
Приетите през първите два месеца на 2010 г. декларации са почти два пъти повече в сравнение със същия период на 2009 г. Към края на февруари 2009 г. подадените декларации за облагане с корпоративни данъци са били 23 800. От тях по интернет са постъпили 5 036."
Проучване на Интернет страниците на изпълнителната власт
Резултати от проучването на ПДИ чрез оценяване на Интернет страниците и подаване на електронни заявления до административните структури в системата на изпълнителната власт
Проучването в периода 10.02.2010 - 02.03.2010 г. оценява изпълнението на задълженията по чл. 15a от Закона за достъп до обществена информация за публикуване на информация в Интернет от органите на изпълнителната власт на централно, териториално и местно ниво. Съгласно измененията в ЗДОИ от 05.12.2008 г., срокът за изпълнение на задълженията за публикуване онлайн беше до 05.12.2009 г.
Бяха прегледани 499 уеб страници от общо 511 институции.
http://aip-bg.org/survey/2010_
Проучването в периода 10.02.2010 - 02.03.2010 г. оценява изпълнението на задълженията по чл. 15a от Закона за достъп до обществена информация за публикуване на информация в Интернет от органите на изпълнителната власт на централно, териториално и местно ниво. Съгласно измененията в ЗДОИ от 05.12.2008 г., срокът за изпълнение на задълженията за публикуване онлайн беше до 05.12.2009 г.
Бяха прегледани 499 уеб страници от общо 511 институции.
http://aip-bg.org/survey/2010_
Даваме 30 ст. за отговор от министерство | Новини | Новини от Trud.bg
"Макар че от 2008 г. институциите имат изрично законово задължение да публикуват информация в интернет, те не са станали по-прозрачни. Това сочи проучване на Програма “Достъп до информация”, извършено от 10 февруари до 2 март 2010 г. В интернет се пускат най-вече програми и стратегии (над 80%), но не и индивидуални актове (заповеди, нареждания и прочее - само 34,5%), координати и работно време на отговорниците за достъп до информация (18,6%) и т. н. Едва 2,4% са публикациите за обществени поръчки и търгове.
Забавни примери даде Фани Давидова от програмата. На подадено по имейл питане до МОСВ колко пари заделят за обучение на служители е предложено питането да се принтира, да се изпрати по факса, за да се сканира в министерството и да се отиде дотам за получаване на отговор. После се оказва, че трябва да се преведат и 30 стотинки по банков път за отговора, три дни по-късно сумата става 3 лв. А в секцията “Достъп до информация” на правосъдното министерство има само статистика на подадените искания, но не и правила за подаване и работа с тях."
Забавни примери даде Фани Давидова от програмата. На подадено по имейл питане до МОСВ колко пари заделят за обучение на служители е предложено питането да се принтира, да се изпрати по факса, за да се сканира в министерството и да се отиде дотам за получаване на отговор. После се оказва, че трябва да се преведат и 30 стотинки по банков път за отговора, три дни по-късно сумата става 3 лв. А в секцията “Достъп до информация” на правосъдното министерство има само статистика на подадените искания, но не и правила за подаване и работа с тях."
[CCICMT:876] e-voting in BG
Депутати обмислят 3 начина за гласуване от компютър
--
Irina Vassileva
GSM: +359 888 88 38 62
--
Irina Vassileva
GSM: +359 888 88 38 62
[CCICMT:874] novite lichni dokumenti
"Новият документ в никакъв случай не трябва да се мокри, овлажнява, затопля или прегъва, защото това може да го развали.
Ако прецакате данните в чипа, няма да може да ползвате паспорта. Затова внимателно трябва да прочетете предупрежденията за съхранението му, написани на предпоследната страница, съветват специалистите."
А какво става, ако случайно го изкъпя/опера?!?!?! Това все пак е документ, на който това може да се случи и по независищи от собственика причини - навали ме дъжд, падна от кораб... ;-) Да не би да е от захар!?!?!? Или да няма технология за защита на чипа от намокряне, която на всичко отгоре не е и скъпа!!!! А документът трябва да се н оди винаги, доколкото ми е известно съгласно закона.
--
Irina Vassileva
GSM: +359 888 88 38 62
IT секторът у нас не вижда излизане от кризата в идните 5 години
"До пет години ще отнеме на ИТ сектора да възстанови обемите, постигнати преди кризата. Това сочат 41 процента от участниците в проучването изготвено от Infoweek.bg, проведено сред водещи на пазара ИТ компании и специалисти от ИТ сферата. 38 на сто очакват възстановяване след две години, 9% - след повече от пет, а 12 процента не могат да преценят.
53% от запитаните считат, че еврофинансирането ще повлияе на българската икономика за излизане от кризата, но бизнесът изразява и сериозно съмнение в начините за разпределяне на средствата (42% от предприятията).
Държавните поръчки не са основен двигател за бизнеса, е друг основен извод от анкетата на www.infoweek.bg. 48 на сто от запитаните разчитат изцяло на частния сектор, а 27% утвърждават, че държавата не прави нищо.
ИТ браншът е силно засегнат от кризата, единодушни са почти 80% от предоставилите становището си. 19 на сто смятат, че влиянието на кризата е слабо, а 3 процента - че ИТ не са засегнати. Не се усеща съживяване на икономиката, категорични са 63 на сто от участниците в проучването. 20% не могат да преценят, а едва 17 процента имат положителна позиция по въпроса.
47 процента от анкетираните посочват, че в никой от секторите на ИТ не се усеща съвземане от кризата. Съживяване се усеща в сектора на бизнес софтуера, смятат обаче 31% от запитаните. Това потвърждава резултатите от проучванията на InfoWeek от края на миналата година. Според 14 на сто от частвалите в сектора на комуникациите се забелязват положителни тенденции на възстановяване, а по едва четири процента си разделят секторите 'Системна интеграция' и 'Дистрибуция'.
Забавянето на плащанията е проблемът, който най-много затруднява дейносттана българския бизнес. Това са посочили 67% от участвалите в анкетата. Корупцията е основна пречка за развитието на бизнеса пред 19 на сто от участниците, а сивата икономика спира 15 процента от тях."
53% от запитаните считат, че еврофинансирането ще повлияе на българската икономика за излизане от кризата, но бизнесът изразява и сериозно съмнение в начините за разпределяне на средствата (42% от предприятията).
Държавните поръчки не са основен двигател за бизнеса, е друг основен извод от анкетата на www.infoweek.bg. 48 на сто от запитаните разчитат изцяло на частния сектор, а 27% утвърждават, че държавата не прави нищо.
ИТ браншът е силно засегнат от кризата, единодушни са почти 80% от предоставилите становището си. 19 на сто смятат, че влиянието на кризата е слабо, а 3 процента - че ИТ не са засегнати. Не се усеща съживяване на икономиката, категорични са 63 на сто от участниците в проучването. 20% не могат да преценят, а едва 17 процента имат положителна позиция по въпроса.
47 процента от анкетираните посочват, че в никой от секторите на ИТ не се усеща съвземане от кризата. Съживяване се усеща в сектора на бизнес софтуера, смятат обаче 31% от запитаните. Това потвърждава резултатите от проучванията на InfoWeek от края на миналата година. Според 14 на сто от частвалите в сектора на комуникациите се забелязват положителни тенденции на възстановяване, а по едва четири процента си разделят секторите 'Системна интеграция' и 'Дистрибуция'.
Забавянето на плащанията е проблемът, който най-много затруднява дейносттана българския бизнес. Това са посочили 67% от участвалите в анкетата. Корупцията е основна пречка за развитието на бизнеса пред 19 на сто от участниците, а сивата икономика спира 15 процента от тях."
15 март 2010
Публична лекция на Николай Младенов
"Министърът на външните работи Николай Младенов ще изнесе публична лекция по покана на Студентския съвет на Университета за Национално и Световно стопанство, съобщават от пресцентъра на МВнР. Темата на лекцията е: „За кого ще има значение „Европа през 2020-та?”. Лекцията ще се състои в голямата конферентна зала на УНСС на 16 март, от 14 ч. /БГНЕС /"
Корупция под прикритие
pari.bg :: Фондови борси, бизнес, финанси, новини, коментари и анализи - Корупция под прикритие: "Финансовото министерство залага критерии, които предопределят победителя в обществена поръчка за ИТ системата на ведомството
Държавната администрация за пореден път провежда търг за обществена поръчка с предизвестен победител. Този път възложителят е Министерството на финансите, което в началото на февруари обяви конкурс за изнасяне на дейности по управление на ИТ услуги. Според високопоставени източници победителят в търга е скандалната държавна компания 'Информационно обслужване' АД, чиито принципал е ведомството на Симеон Дянков. Проблемът обаче е не толкова в самия изпълнител, колкото в начините, по които се изпълнява самата поръчка впоследствие, твърдят пред в. 'Пари' представители на ИТ бранша."
...
Държавната администрация за пореден път провежда търг за обществена поръчка с предизвестен победител. Този път възложителят е Министерството на финансите, което в началото на февруари обяви конкурс за изнасяне на дейности по управление на ИТ услуги. Според високопоставени източници победителят в търга е скандалната държавна компания 'Информационно обслужване' АД, чиито принципал е ведомството на Симеон Дянков. Проблемът обаче е не толкова в самия изпълнител, колкото в начините, по които се изпълнява самата поръчка впоследствие, твърдят пред в. 'Пари' представители на ИТ бранша."
...
Монополът на Информационно обслужване свърши
Монополът на Информационно обслужване свърши: "Компанията взима само 725.8 хил. лв. от търга за изнасяне на IT услуги на финансовото министерство
Гледам и не вярвам на очите и ушите си. Така може да бъде описана обстановката в залата на Министерство на финансите на ул. Славянска 4, където бяха отворени ценовите оферти на участниците в процедурата Изнесени дейности по управление на ИТ услуги в системата на Министерство на финансите. Защото считаният за предварително решен търг се обърна на 180 градуса, въпреки негативните нагласи на технологичните компании у нас.
Вместо да спечели и четирите лота, притежаваната от финансовото министерство компания Информационно обслужване спечели само последния, четвърти лот, който е за предоставяне на изнесени услуги за специализирани звена на ведомството. А стойността на офертата е само 725.8 хил. лв. За сравнение, за последната поръчка през 2007 г. компанията е получила 53.4 млн. лв. с ДДС."
...
Гледам и не вярвам на очите и ушите си. Така може да бъде описана обстановката в залата на Министерство на финансите на ул. Славянска 4, където бяха отворени ценовите оферти на участниците в процедурата Изнесени дейности по управление на ИТ услуги в системата на Министерство на финансите. Защото считаният за предварително решен търг се обърна на 180 градуса, въпреки негативните нагласи на технологичните компании у нас.
Вместо да спечели и четирите лота, притежаваната от финансовото министерство компания Информационно обслужване спечели само последния, четвърти лот, който е за предоставяне на изнесени услуги за специализирани звена на ведомството. А стойността на офертата е само 725.8 хил. лв. За сравнение, за последната поръчка през 2007 г. компанията е получила 53.4 млн. лв. с ДДС."
...
СПИСЪК на допуснатите и недопуснатите кандидати до защита на концепция в конкурса за длъжността Директор на дирекция “Електронно управление”
| СПИСЪК на допуснатите и недопуснатите кандидати до защита на концепция в конкурса за длъжността Директор на дирекция "Електронно управление" 15.03.2010 |  |
| Въз основа на преценката конкурсната комисия РЕШИ: Допуска до защита на концепция следните кандидатите:
Иван Марков Председател на комисията |
Проектите за електронно управление често приключват безрезултатно
Преглед на статия: "'Класа' 15 март 2010 , 16 стр.
Стойчо Недев, IT специалист: Бизнесът в ЕС губи 40 млрд. евро годишно заради бюрокрацията
Проектите за електронно управление често приключват безрезултатно - със складирани в кашоните компютри
Интервюто взе Надежда Бочева
Стойчо Недев e роден на 28 юли 1971 г. Завършва електроника в Техническия университет в София, след това в същия ВУЗ взема специалност по индустриален мениджмънт. От 1994 г. работи като технически директор в 'Давид холдинг' - компания, която е разработила системи за близо 120 администрации.
- Г-н Недев, тепърва работим по създаването на ефективен правителствен портал за електронно управление, общините направиха много проекти в тази област. Има ли реална полза от тези усилия досега?
- Доста се говори какво е това електронното управление, важно е обаче да се знае какво не е. Определено електронното управление не е използването на информационни технологии в администрацията. Нито пък е струпването на компютри, особено ако те стоят в кашони. Но дори те да бъдат инсталирани и с тях да се извършват високотехнологични дейности, ако не са включени в цялостен процес на предоставяне на услуги, това не е е-управление.
Наличието на уебсайт и електронна поща на общината, направен например по оперативна програма 'Административен капацитет', или пък електронна поща от типа kmet_obshtina@abv.bg, също не е е-управление. Това се отнася и до качените формуляри за административните услуги в интернет и до приемането на подписани с универсален електронен подпис документи. Последното е просто законово задължение. Електронното управление предполага цялостна реорганизация на административните услуги с цел постигане на максимална ефективност.
За да бъдат улеснени гражданите и бизнесът, една услуга може да бъде заявена и по телефона, а не само по интернет. Аз искам да избирам - ако си заявя удостоверение за наследство, дали да получа електронно подписан или хартиен документ.
- Постигат ли все пак ефективност проектите?
- В най-добрия случай процесите в администрацията в момента са ефикасни. Колко са ефективни от гледна точка на време и пари е съвсем друг въпрос. Почти не съм виждал места, на които да се замислят по тази тема, а това е една от основните задачи на е-управлението.
Напълно е възможно да се стигне до интеграция на данните, събирани и поддържани от администрацията и събирането им по служебен път. Има и добри примери - най-ползваните е-услуги в държавата се поддържат от Националната агенция за приходите.
- Как конкретно могат да се подобрят условията за бизнеса?
- Европейският съюз е установил, че в момента бизнесът губи 40 млрд. евро годишно заради пречки, които администрацията е създала с излишни такси, разрешителни и процедури. Идеята е до 2020 г. бюрокрацията в ЕС да намалее с 25%. У нас има лостове за повишаване на нивото на администрацията, трябва ни просто политическа воля да се постигне нещо.
Например - защо в една администрация трябва да търсиш хартиена бланка, да я попълваш, а не служителят да ти извади данните и да ти даде попълнен формуляр?
Ако се направи реорганизация, ще бъдат освободени много 'мъртви души' в администрацията, които не правят нищо друго, освен да преместват папки например. Това ще позволи да се отделят пари за по-смислени дейности и нови кадри.
Хората трябва да бъдат мотивирани. В момента администрацията е организирана като армията, което не е добре, затова трябва да има промяна - като работиш по-добре, да ти се отрази по някакъв начин.
- Кои общини се справят добре с електронните услуги?
- Един добър пример е Добрич, където направиха добър проект с много малък ресурс. Същото мога да кажа за областните администрации в Пловдив и Благоевград, има успешни проекти и в малки населени места като Две могили, Лясковец и Козлодуй.
- Използват ли се докрай възможностите на новите системи?
- Повечето администрации ползват до 20% от възможностите на системите, с малки изключения. Допълнително тези системи се модернизират на две-три години, защото били морално остарели. Но не трябва да се прави така - системите трябва да се модернизират на 10 години, и то ако са се изплатили.
Има една система, където обновяването е изключително належащо - тази за местни данъци и такси. Тя е на повече от 10 години и е направо допотопна. Въпреки всичко няма проблем с плащането на таксите. Финансовото министерство възложи на Информационно обслужване изработването на нова система. Тя вече е готова, минаха тестовете и до година ще се внедри. Вече има включени към нея пилотни общини.
- Какви грешки се допускат при проектите за е-управление?
- Една от грешките в повечето проекти е липсата на визия за развитие. Често се струпват огромни количества хардуер и софтуер, понякога се създава интеграционна система, чрез която хардуерът и софтуерът да заработят, но в крайна сметка в момента, в който проектът приключи, той направо умира. Така степента на обществена полезност е около нулата.
Един пример - миналата година беше отчетен един проект за около 200 хил. евро. В съответната институция за 2009 г. са подадени 1800 жалби, от тях 8 са през портала, изграден по въпросния проект. Ако разделим 200 хил. евро на тези 8 жалби, всяка излиза по 25 хил. евро. Изключителна полезност! - и това е съвсем реален проект.
Има общински администрации, които са били бенефициенти например по оперативна програма 'Административен капацитет', изхарчили са 1 - 2 млн. лв., но софтуерът и хардуерът не се ползват за обслужването на граждани. Не можете да си платите например през интернет такса смет. Проблемът е следният: софтуерът изяжда 90% от бюджета на програмата. 80% от този софтуер не е нужен, въпреки че е добре направен. В общината обаче няма достатъчно специалисти, които да заработят с него. И когато стигнем до нуждата от консултанти, които да накарат този софтуер да заработи, се оказва, че бюджетът е изчерпан.
По принцип проектите по програма 'Административен капацитет' са направени прекалено общо. Документите по Закона за обществените поръчки са прекалено конкретни, всички знаем за какво става въпрос. Рядко там може да се пробие случайно.
- Колко от парите за административен капацитет според вас са изхарчени безсмислено?
- Ако приемем, че 80% от парите са похарчени безсмислено, за 20 на сто от проектите са отишли останалите пари, но те дават 80% от видимия резултат от програмата."
Стойчо Недев, IT специалист: Бизнесът в ЕС губи 40 млрд. евро годишно заради бюрокрацията
Проектите за електронно управление често приключват безрезултатно - със складирани в кашоните компютри
Интервюто взе Надежда Бочева
Стойчо Недев e роден на 28 юли 1971 г. Завършва електроника в Техническия университет в София, след това в същия ВУЗ взема специалност по индустриален мениджмънт. От 1994 г. работи като технически директор в 'Давид холдинг' - компания, която е разработила системи за близо 120 администрации.
- Г-н Недев, тепърва работим по създаването на ефективен правителствен портал за електронно управление, общините направиха много проекти в тази област. Има ли реална полза от тези усилия досега?
- Доста се говори какво е това електронното управление, важно е обаче да се знае какво не е. Определено електронното управление не е използването на информационни технологии в администрацията. Нито пък е струпването на компютри, особено ако те стоят в кашони. Но дори те да бъдат инсталирани и с тях да се извършват високотехнологични дейности, ако не са включени в цялостен процес на предоставяне на услуги, това не е е-управление.
Наличието на уебсайт и електронна поща на общината, направен например по оперативна програма 'Административен капацитет', или пък електронна поща от типа kmet_obshtina@abv.bg, също не е е-управление. Това се отнася и до качените формуляри за административните услуги в интернет и до приемането на подписани с универсален електронен подпис документи. Последното е просто законово задължение. Електронното управление предполага цялостна реорганизация на административните услуги с цел постигане на максимална ефективност.
За да бъдат улеснени гражданите и бизнесът, една услуга може да бъде заявена и по телефона, а не само по интернет. Аз искам да избирам - ако си заявя удостоверение за наследство, дали да получа електронно подписан или хартиен документ.
- Постигат ли все пак ефективност проектите?
- В най-добрия случай процесите в администрацията в момента са ефикасни. Колко са ефективни от гледна точка на време и пари е съвсем друг въпрос. Почти не съм виждал места, на които да се замислят по тази тема, а това е една от основните задачи на е-управлението.
Напълно е възможно да се стигне до интеграция на данните, събирани и поддържани от администрацията и събирането им по служебен път. Има и добри примери - най-ползваните е-услуги в държавата се поддържат от Националната агенция за приходите.
- Как конкретно могат да се подобрят условията за бизнеса?
- Европейският съюз е установил, че в момента бизнесът губи 40 млрд. евро годишно заради пречки, които администрацията е създала с излишни такси, разрешителни и процедури. Идеята е до 2020 г. бюрокрацията в ЕС да намалее с 25%. У нас има лостове за повишаване на нивото на администрацията, трябва ни просто политическа воля да се постигне нещо.
Например - защо в една администрация трябва да търсиш хартиена бланка, да я попълваш, а не служителят да ти извади данните и да ти даде попълнен формуляр?
Ако се направи реорганизация, ще бъдат освободени много 'мъртви души' в администрацията, които не правят нищо друго, освен да преместват папки например. Това ще позволи да се отделят пари за по-смислени дейности и нови кадри.
Хората трябва да бъдат мотивирани. В момента администрацията е организирана като армията, което не е добре, затова трябва да има промяна - като работиш по-добре, да ти се отрази по някакъв начин.
- Кои общини се справят добре с електронните услуги?
- Един добър пример е Добрич, където направиха добър проект с много малък ресурс. Същото мога да кажа за областните администрации в Пловдив и Благоевград, има успешни проекти и в малки населени места като Две могили, Лясковец и Козлодуй.
- Използват ли се докрай възможностите на новите системи?
- Повечето администрации ползват до 20% от възможностите на системите, с малки изключения. Допълнително тези системи се модернизират на две-три години, защото били морално остарели. Но не трябва да се прави така - системите трябва да се модернизират на 10 години, и то ако са се изплатили.
Има една система, където обновяването е изключително належащо - тази за местни данъци и такси. Тя е на повече от 10 години и е направо допотопна. Въпреки всичко няма проблем с плащането на таксите. Финансовото министерство възложи на Информационно обслужване изработването на нова система. Тя вече е готова, минаха тестовете и до година ще се внедри. Вече има включени към нея пилотни общини.
- Какви грешки се допускат при проектите за е-управление?
- Една от грешките в повечето проекти е липсата на визия за развитие. Често се струпват огромни количества хардуер и софтуер, понякога се създава интеграционна система, чрез която хардуерът и софтуерът да заработят, но в крайна сметка в момента, в който проектът приключи, той направо умира. Така степента на обществена полезност е около нулата.
Един пример - миналата година беше отчетен един проект за около 200 хил. евро. В съответната институция за 2009 г. са подадени 1800 жалби, от тях 8 са през портала, изграден по въпросния проект. Ако разделим 200 хил. евро на тези 8 жалби, всяка излиза по 25 хил. евро. Изключителна полезност! - и това е съвсем реален проект.
Има общински администрации, които са били бенефициенти например по оперативна програма 'Административен капацитет', изхарчили са 1 - 2 млн. лв., но софтуерът и хардуерът не се ползват за обслужването на граждани. Не можете да си платите например през интернет такса смет. Проблемът е следният: софтуерът изяжда 90% от бюджета на програмата. 80% от този софтуер не е нужен, въпреки че е добре направен. В общината обаче няма достатъчно специалисти, които да заработят с него. И когато стигнем до нуждата от консултанти, които да накарат този софтуер да заработи, се оказва, че бюджетът е изчерпан.
По принцип проектите по програма 'Административен капацитет' са направени прекалено общо. Документите по Закона за обществените поръчки са прекалено конкретни, всички знаем за какво става въпрос. Рядко там може да се пробие случайно.
- Колко от парите за административен капацитет според вас са изхарчени безсмислено?
- Ако приемем, че 80% от парите са похарчени безсмислено, за 20 на сто от проектите са отишли останалите пари, но те дават 80% от видимия резултат от програмата."
Даниела Дариткова, депутат от ГЕРБ: Всеки със здравно досие в интернет от 1 юли
Преглед на статия: "От 1 юли ще бъдат въведени електронните здравни досиета. Така всеки пациент ще може в интернет да проследи целия си здравен статус - т.е къде е лекуван, от какво, какви лекарства са му изписани и т.н. Когато всичко това се следи и го има написано черно на бяло, смятаме, че корупционните практики ще намалеят значително, тъй като например трудно ще може да се използва нечие ЕГН например. По този начин ще намалят фалшивите прегледи."
IBM няма да продава директно софтуер у нас
IBM няма да продава директно софтуер у нас: "IBM въвежда за първи път в Европа новия си модел за дистрибуция на софтуер - Business Partner Led Model (BPLM) - на българския пазар, съобщиха от NDB.
Компанията вече няма да се меси директно в продажбата на софтуера си у нас, а ще разчита в дистрибуцията на своя партньор NDB.
Моделът BPLM е въведен първо в Азия. IBM възнамерява да го приложи и в други европейски държави освен България.
NDB дистрибутира също софтуера на VMware и RedHat. Компанията е партньор за решенията EMC Documentum, както и на DataCore Software и Visioncore."
Компанията вече няма да се меси директно в продажбата на софтуера си у нас, а ще разчита в дистрибуцията на своя партньор NDB.
Моделът BPLM е въведен първо в Азия. IBM възнамерява да го приложи и в други европейски държави освен България.
NDB дистрибутира също софтуера на VMware и RedHat. Компанията е партньор за решенията EMC Documentum, както и на DataCore Software и Visioncore."
Интернет е фундаментално право за повечето хора
Интернет е фундаментално право за повечето хора: "44% от свързаните не си представят живота без уеб
Близо 80% от хората по света смятат, че достъпът до интернет е тяхно фундаментално право, според анкета на BBC. В проучването, чиято цел е била да установи какво място заема мрежата в живота на хората, са участвали 27 хиляди души от 26 страни.
Достъпът до интернет е право за 71% от несвързаните към мрежата, а при вече ползващите уеб - този показател е 87%. Най-много почитатели интернет има в Южна Корея (96%), Мексико (94%) и Китай (87%).
Почти всички анкетирани са единодушни, че интернет е отлично средство за самообразование. 78% от респондентите пък споделят, че мрежата им дава чувство на свобода, а половината отварят браузъра, за да общуват във Facebook, MySpace и други социални мрежи.
За 48% от анкетираните интернет е безопасно място за самоизява - подобна позиция е силно застъпена в Гана (74%), Кения (73%) и Индия (70%). На противоположно мнение са голяма част от потребителите в Германия (72%), Южна Корея (70%), Франция (69%), Япония (65%) и Китай (55%).
Според над половината от анкетираните, властите не трябва да ограничават по какъвто и да е начин достъпа до мрежата.
Проучването на BBC разкрива и страховете на интернет потребителите. Преди всичко те се опасяват от мошеници в мрежата. Сред другите опасности се нареждат разгласяването на лични данни, филтрирането на съдържание от страна на властите и др.
44% от свързаните към мрежата не си представят живота без интернет. Най-много потребители със симптоми за интернет зависимост има в Япония (84%), Мексико (81%) и Русия (71%)."
Близо 80% от хората по света смятат, че достъпът до интернет е тяхно фундаментално право, според анкета на BBC. В проучването, чиято цел е била да установи какво място заема мрежата в живота на хората, са участвали 27 хиляди души от 26 страни.
Достъпът до интернет е право за 71% от несвързаните към мрежата, а при вече ползващите уеб - този показател е 87%. Най-много почитатели интернет има в Южна Корея (96%), Мексико (94%) и Китай (87%).
Почти всички анкетирани са единодушни, че интернет е отлично средство за самообразование. 78% от респондентите пък споделят, че мрежата им дава чувство на свобода, а половината отварят браузъра, за да общуват във Facebook, MySpace и други социални мрежи.
За 48% от анкетираните интернет е безопасно място за самоизява - подобна позиция е силно застъпена в Гана (74%), Кения (73%) и Индия (70%). На противоположно мнение са голяма част от потребителите в Германия (72%), Южна Корея (70%), Франция (69%), Япония (65%) и Китай (55%).
Според над половината от анкетираните, властите не трябва да ограничават по какъвто и да е начин достъпа до мрежата.
Проучването на BBC разкрива и страховете на интернет потребителите. Преди всичко те се опасяват от мошеници в мрежата. Сред другите опасности се нареждат разгласяването на лични данни, филтрирането на съдържание от страна на властите и др.
44% от свързаните към мрежата не си представят живота без интернет. Най-много потребители със симптоми за интернет зависимост има в Япония (84%), Мексико (81%) и Русия (71%)."
14 март 2010
Тежки поражения в дейта-центъра в БТК
"Пожарът, който избухна вчера в централата на БТК в София, нанесе тежки поражения в дейта-центъра /Център за съхранение на данни, бел.ред. /на компанията. Това съобщиха пред БГНЕС ръководители на няколко големи информационни компании, които в момента буквално са колабирали. Пораженията са огромни. Подобно нещо не се е случвало в нито една страна в света - да изгори дейта центъра на най-голямата телекомуникационна компания. Като основна причина за тежкия инцидент се сочи липсата на адекватна противопожарна система. При появата на малкия пожар поради липса на противопожарната инсталация се е наложило да бъдат извикани екипи на Пожарната. При гасенето на пожара екипите на противопожарната на практика са 'гасили живи сървъри', съобщиха още за БГНЕС потърпевши. 'Вече втори ден се опитваме да възстановим нещата. Тези, които нямат бекъп едва ли ще могат да си вдигнат мощностите', казаха още потърпевши. Сред пострадалите е и най-големият български интернет портал Дир.бг. От там съобщиха специално за БГНЕС, че имат пълен бекъп и във всеки един момент се очаква да вдигнат отново мощностите. При тях няма да има никаква загуба, заради професионалното отношение и създаденият пълен бекъп. Обикновено информационната сигурност в такъв тип центрове е много висока. Повишаването на сигурността е допълнителна мотивация за ползването на услуги от подобен характер. /БГНЕС /"
12 март 2010
“Батко и братко” и в съобщенията
"Батко и братко" и в съобщенията
Сделки с конфликт на интереси за 7,5 млн. лева е разкрил одит в закритата Държавна агенция за информационни технологии и съобщения.
Натъкнахме се на случай "Батко и братко" в съобщенията, каза пред "Труд" транспортният министър Александър Цветков. Според него с поръчките за милиони се уредили фирми, близки до брата на бившия шеф на проекта за изграждане на телеком за държавната администрация Петър Илиев. Одитът е даден на прокуратурата.
Атаката срещу мен е заради едни 50 млн. лева годишно, които спестявах на държавата. Сега искат да ги дадат на "Виваком", каза пред "Труд" Петър Илиев.
В съобщенията също е имало афера "Батко и братко", заяви пред "Труд" министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков. Вътрешен одит във вече несъществуващата Държавна агенция за информационни технологии е разкрила конфликт на интереси по договори на обща стойност 7,5 млн. лева.
Преди близо две години стана ясно, че бившият шеф на Пътната агенция Веселин Георгиев е уредил с поръчки за 120 млн. лв фирми, свързани с брат му. Заради скандала Европа ни спря парите за пътища. А Георгиев получи прозвището Батко.
"Натъкнахме се на поредните безобразия. Чрез фирма със свързани лица високопоставен чиновник е раздал поръчки на огромна стойност по различни договори. Става дума за класически пример за свързани лица и компрометирани обществени поръчки", заяви министърът.
Според Цветков в основата на схемата стои бившият шеф на главна дирекция "Електронни съобщителни мрежи" Петър Илиев, който доскоро отговаряше за изграждането на телекомуникациите на държавната администрация и секретните обекти, свързани с националната сигурност. Мегапроектът, в който бяха похарчени милиони левове, стана известен като БТК-2.
Скандалните договори били сключвани с фирми на съдружници на брата на Петър Илиев - Иван. Всички контракти са свързани с националната сигурност и по тази причина се смятат за класифицирана информация.
"Наистина има учебникарски пример за конфликт на интереси. Лично аз подадох сигнала за случая до транспортния министър Александър Цветков. Това стана някъде в края на октомври, разказа пред "Труд" бившият зам.-председател на ДАИТС Красимир Симонски. Факт е, че два дни по-късно ми бе поискана оставката и аз си я подадох, добави той. Според Симонски роднинските договори са били за изграждане на мрежа и доставка на оборудване.
В одита на транспортното министерство е записано, че фирма "Кабел Нет Трейдинг" ЕООД, вместо да бъде отстранена от участие в обществена поръчка за изграждане на телеком мрежа, тъй като не отговаря на изискванията и не са представени достатъчно доказателства за техническите възможности за изпълнението на подобни поръчки, е класирана за изпълнител и с нея ДАИТС сключва договор за 2 900 000 лв. Разплатената сума по договора нараства до 5 360 312 лв. Заплатеното в повече от договореното е в размер на 2 460 312 лв., без да е налице основание за разхода, пише в документа, предаден на прокуратурата.
По проверените договори е предвидено, че превеждането на сумите ще се извърши изцяло в 7-дневен срок от сключването на договорите, след предоставянето на банкова гаранция от изпълнителя.
Фактически на изпълнителите още преди започване на изпълнението на договорите са изплатени целите суми, като на практика е извършено безлихвено кредитиране с бюджетни средства, показва проверката на транспортното министерство.
Станах жертва на клеветническа кампания срещу мен. Цял живот аз и брат ми работим в телекомуникациите и е нормално да познаваме много хора, каза Петър Илиев пред "Труд". Според него атаката била организирана, за да се спре проектът за доизграждането на мрежата на администрацията. През м. г. спестихме от телефонни сметки на държавата 50 млн. лева. Сега идеята е тези пари да отидат във "Виваком" (бивша БТК), каза Илиев.
Докладът за нарушенията в ДАИТС вече е предаден на прокуратурата.
Натъкнахме се на случай "Батко и братко" в съобщенията, каза пред "Труд" транспортният министър Александър Цветков. Според него с поръчките за милиони се уредили фирми, близки до брата на бившия шеф на проекта за изграждане на телеком за държавната администрация Петър Илиев. Одитът е даден на прокуратурата.
Атаката срещу мен е заради едни 50 млн. лева годишно, които спестявах на държавата. Сега искат да ги дадат на "Виваком", каза пред "Труд" Петър Илиев.
В съобщенията също е имало афера "Батко и братко", заяви пред "Труд" министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков. Вътрешен одит във вече несъществуващата Държавна агенция за информационни технологии е разкрила конфликт на интереси по договори на обща стойност 7,5 млн. лева.
Преди близо две години стана ясно, че бившият шеф на Пътната агенция Веселин Георгиев е уредил с поръчки за 120 млн. лв фирми, свързани с брат му. Заради скандала Европа ни спря парите за пътища. А Георгиев получи прозвището Батко.
"Натъкнахме се на поредните безобразия. Чрез фирма със свързани лица високопоставен чиновник е раздал поръчки на огромна стойност по различни договори. Става дума за класически пример за свързани лица и компрометирани обществени поръчки", заяви министърът.
Според Цветков в основата на схемата стои бившият шеф на главна дирекция "Електронни съобщителни мрежи" Петър Илиев, който доскоро отговаряше за изграждането на телекомуникациите на държавната администрация и секретните обекти, свързани с националната сигурност. Мегапроектът, в който бяха похарчени милиони левове, стана известен като БТК-2.
Скандалните договори били сключвани с фирми на съдружници на брата на Петър Илиев - Иван. Всички контракти са свързани с националната сигурност и по тази причина се смятат за класифицирана информация.
"Наистина има учебникарски пример за конфликт на интереси. Лично аз подадох сигнала за случая до транспортния министър Александър Цветков. Това стана някъде в края на октомври, разказа пред "Труд" бившият зам.-председател на ДАИТС Красимир Симонски. Факт е, че два дни по-късно ми бе поискана оставката и аз си я подадох, добави той. Според Симонски роднинските договори са били за изграждане на мрежа и доставка на оборудване.
В одита на транспортното министерство е записано, че фирма "Кабел Нет Трейдинг" ЕООД, вместо да бъде отстранена от участие в обществена поръчка за изграждане на телеком мрежа, тъй като не отговаря на изискванията и не са представени достатъчно доказателства за техническите възможности за изпълнението на подобни поръчки, е класирана за изпълнител и с нея ДАИТС сключва договор за 2 900 000 лв. Разплатената сума по договора нараства до 5 360 312 лв. Заплатеното в повече от договореното е в размер на 2 460 312 лв., без да е налице основание за разхода, пише в документа, предаден на прокуратурата.
По проверените договори е предвидено, че превеждането на сумите ще се извърши изцяло в 7-дневен срок от сключването на договорите, след предоставянето на банкова гаранция от изпълнителя.
Фактически на изпълнителите още преди започване на изпълнението на договорите са изплатени целите суми, като на практика е извършено безлихвено кредитиране с бюджетни средства, показва проверката на транспортното министерство.
Станах жертва на клеветническа кампания срещу мен. Цял живот аз и брат ми работим в телекомуникациите и е нормално да познаваме много хора, каза Петър Илиев пред "Труд". Според него атаката била организирана, за да се спре проектът за доизграждането на мрежата на администрацията. През м. г. спестихме от телефонни сметки на държавата 50 млн. лева. Сега идеята е тези пари да отидат във "Виваком" (бивша БТК), каза Илиев.
Докладът за нарушенията в ДАИТС вече е предаден на прокуратурата.
11 март 2010
Първан Русинов: "Във всяко село ще има интернет
"Труд" 2 март 2010 , 10 стр.
С Първан Русинов, зам.-министър на транспорта и съобщенията, разговаря Светослав Метанов
Светослав Метанов
- Г-н Русинов, докъде стигна проектът за осигуряване на бърз интернет в малките населени места?
- Държавата е длъжна да осигури интернет достъп на всички граждани. Да се премахне разделението между големите и малките населени места, което има пряка връзка с достъпа до знание на хората.
Работим бързо и сме решени да стартираме пилотни проекти в малките населени места. Ще използваме средства по Оперативна програма 'Регионално развитие' (ОПРР) за изграждане на инфраструктура за широколентов достъп до интернет в слабоурбанизираните райони и отдалечени населени места в земеделските райони на страната.
Направихме проучване, за да се установят районите с потенциал за икономическо и социално развитие, които в момента не са обхванати от интернет доставчици. Критериите за избор бяха: население над 500 човека, наличие на кметство, за да развием и административните електронни услуги в селището; училище, болнично заведение. Така стигнахме до определяне на 8 зони за реализиране на проекти до 2012 г.
- Кои са тези региони?
- Според посочените критерии бяха определени следните зони: Велики Преслав - Върбица - Смядово -Дългопол; Лозница - Хитрино - Венец - Самуил; Хисаря - Съединение - Калояново; Димитровград - Първомай-Минерални бани; Троян -Угърчин - Ловеч - Долни Дъбник; Никопол - Белене; Ветрино - Суворово - Вълчи дол, Мездра - Роман - Бяла Слатина. Те са с население от 16 000 до 23 000 човека. В рамките на пилотните проекти ще бъде осигурен широколентов достъп до интернет и възможност за електронни услуги в първите два или три района около Хисаря, Велики Преслав и Лозница-Хитрино.
- За няколко от тези населени места съм сигурен, че в тях се предлага супербърз интернет. Например Димитровград!
- Говорим за зони около тези населени места. Там, където има добра инфраструктура, не смятаме да влизаме.
- В Хисаря също ли няма високоскоростен интернет?
- Данните ни са осигурени от неправителствени организации и КРС. Последното изследване е с данни от Центъра за изследване на демокрацията.
- Колко ще струва един проект?
- Зависи от използваните технологии. При оптична свързаност цената би била по-висока и варира между 5 и 6 милиона лева на проект, а при използване и на алтернативни безжични технологии за свързване на малките населени места ще е с около 1,5 млн. лв. по-ниска."
С Първан Русинов, зам.-министър на транспорта и съобщенията, разговаря Светослав Метанов
Светослав Метанов
- Г-н Русинов, докъде стигна проектът за осигуряване на бърз интернет в малките населени места?
- Държавата е длъжна да осигури интернет достъп на всички граждани. Да се премахне разделението между големите и малките населени места, което има пряка връзка с достъпа до знание на хората.
Работим бързо и сме решени да стартираме пилотни проекти в малките населени места. Ще използваме средства по Оперативна програма 'Регионално развитие' (ОПРР) за изграждане на инфраструктура за широколентов достъп до интернет в слабоурбанизираните райони и отдалечени населени места в земеделските райони на страната.
Направихме проучване, за да се установят районите с потенциал за икономическо и социално развитие, които в момента не са обхванати от интернет доставчици. Критериите за избор бяха: население над 500 човека, наличие на кметство, за да развием и административните електронни услуги в селището; училище, болнично заведение. Така стигнахме до определяне на 8 зони за реализиране на проекти до 2012 г.
- Кои са тези региони?
- Според посочените критерии бяха определени следните зони: Велики Преслав - Върбица - Смядово -Дългопол; Лозница - Хитрино - Венец - Самуил; Хисаря - Съединение - Калояново; Димитровград - Първомай-Минерални бани; Троян -Угърчин - Ловеч - Долни Дъбник; Никопол - Белене; Ветрино - Суворово - Вълчи дол, Мездра - Роман - Бяла Слатина. Те са с население от 16 000 до 23 000 човека. В рамките на пилотните проекти ще бъде осигурен широколентов достъп до интернет и възможност за електронни услуги в първите два или три района около Хисаря, Велики Преслав и Лозница-Хитрино.
- За няколко от тези населени места съм сигурен, че в тях се предлага супербърз интернет. Например Димитровград!
- Говорим за зони около тези населени места. Там, където има добра инфраструктура, не смятаме да влизаме.
- В Хисаря също ли няма високоскоростен интернет?
- Данните ни са осигурени от неправителствени организации и КРС. Последното изследване е с данни от Центъра за изследване на демокрацията.
- Колко ще струва един проект?
- Зависи от използваните технологии. При оптична свързаност цената би била по-висока и варира между 5 и 6 милиона лева на проект, а при използване и на алтернативни безжични технологии за свързване на малките населени места ще е с около 1,5 млн. лв. по-ниска."
Интернет технологиите са най-иновативният сектор в света - Dnevnik.bg
"Компаниите Facebook, Amazon и Google са в челната петица на класацията на 50-те най-иновативни компании на специализираното в областта на новостите списание FastCompany. Това определя на IT сектора безспорно лидерство по отношение на разработването и въвеждането на нови идеи в бизнеса.Класацията на FastCompany, която се прави всяка година, не използва количествени показатели като разходи за иновации през годината.
Около 2/3 от цялата класация е заета с компании, които не са част от миналогодишното издание. В нея не фигурира и лидерът за 2009 г. - екипът на американския президент Барак Обама, отличен за проявената изобретателност в предизборната си кампания."
08 март 2010
Меглена Кунева - БНТ, Ппанорама 12.02.2010
Меглена Кунева - БНТ,Ппанорама
12.02.2010 / 22:51
....
Водещ:
Абсолютно сте права. Не е ли нашият проблем, проблемът с бъдещо. Европа дебатира 20-20, 2020 година. Ние понякога чак се срамуваме да слагаме такива големи граници, защото нас ни интересува тук и сега.
М. Кунева:
Тук и сега е важно, за да можеш да добиеш устойчивост и увереност в себе си, за да направиш план за още няколко години. Но ако ние нямаме план, и това ценното междувпрочем, което Европейската комисия дава, защото вероятно ние нямаме в момента сили да направим този план с толкова много проучвания, с толкова много инвестиции, тези планове се правят така. Но можем да използваме това, че Европейската комисия е избрала образованието. Можем да използваме и да поговорим у нас защо се водиха толкова много спорове дали да сложим като приоритет най-напред растежа, а след това работните места или, както някои настояваха, първо работни места, после растеж? Това не е случаен спор, защото, ако няма растеж, ако ние не направим дигитална икономика, ако ние не направим... и ще ви пример от предишния ми ресор, от защитата на потребителите. Представете си, ако ние можем да разчитаме, че ще си получим стоките, които сме поръчали по интеренет. Това е шанс за малките и средните предприятия. Това е шанс по тези магистрали, които аз искрено се надявам Росен Плевнелиев бързо да завърши, да има какво да се превозва. Това означава и хората да не се чувстват откъснати, ако живеят далеч от големия град. Това означава да не се чувстват откъснати от Атина или от Букурещ, казвам нарочно по-близките градове, или от Щатите, откъдето те могат да поръчат по-евтината стока, и с това, което те правят като икономически права чрез избора си, те могат да възнаградят една икономика, която трябва да живее.
Водещ:
Това прозвуча направо като политическа платформа.
М. Кунева:
Вълнува ме това. Да, за мен тези... и преговорите, които водихме, и първият комисарски мандат на България, това са неща, с които аз съм ангажирана и не мога да спра.
Водещ:
Добре, нашият залог е в бъдещето. Така ли?
М. Кунева:
Да, нашият залог е в бъдещето. Искам да ви кажа нещо, което от този съвет се е разисквало, за който говори и премиерът Борисов - образованието. Полша се оказва страната, която най-много напредва, като се сравнява какво е било вчера, какво е днес и какво ще направи утре. Междувпрочем ние имаме страшно много изследвания. Имаме на Световната банка, имаме на О И Си Ди, имаме на Европейската комисия. Мечтая си, когато ще започнем да ги четем. Примерно, единната сметка за ток, нещо, което го направих. То може веднага да се вземе като българска практика. Няма смисъл ние да влагаме пари. Няма смисъл ние да го измисляме. Можем обаче да го приложим. И оттук нататък аз съм готова да се обзаложа, че успехът на страната ще бъде в приложението на законите.
Водещ:
Успехът ще бъде в приложението на законите. Меглена Кунева, благодаря ви за участието.
12.02.2010 / 22:51
....
Водещ:
Абсолютно сте права. Не е ли нашият проблем, проблемът с бъдещо. Европа дебатира 20-20, 2020 година. Ние понякога чак се срамуваме да слагаме такива големи граници, защото нас ни интересува тук и сега.
М. Кунева:
Тук и сега е важно, за да можеш да добиеш устойчивост и увереност в себе си, за да направиш план за още няколко години. Но ако ние нямаме план, и това ценното междувпрочем, което Европейската комисия дава, защото вероятно ние нямаме в момента сили да направим този план с толкова много проучвания, с толкова много инвестиции, тези планове се правят така. Но можем да използваме това, че Европейската комисия е избрала образованието. Можем да използваме и да поговорим у нас защо се водиха толкова много спорове дали да сложим като приоритет най-напред растежа, а след това работните места или, както някои настояваха, първо работни места, после растеж? Това не е случаен спор, защото, ако няма растеж, ако ние не направим дигитална икономика, ако ние не направим... и ще ви пример от предишния ми ресор, от защитата на потребителите. Представете си, ако ние можем да разчитаме, че ще си получим стоките, които сме поръчали по интеренет. Това е шанс за малките и средните предприятия. Това е шанс по тези магистрали, които аз искрено се надявам Росен Плевнелиев бързо да завърши, да има какво да се превозва. Това означава и хората да не се чувстват откъснати, ако живеят далеч от големия град. Това означава да не се чувстват откъснати от Атина или от Букурещ, казвам нарочно по-близките градове, или от Щатите, откъдето те могат да поръчат по-евтината стока, и с това, което те правят като икономически права чрез избора си, те могат да възнаградят една икономика, която трябва да живее.
Водещ:
Това прозвуча направо като политическа платформа.
М. Кунева:
Вълнува ме това. Да, за мен тези... и преговорите, които водихме, и първият комисарски мандат на България, това са неща, с които аз съм ангажирана и не мога да спра.
Водещ:
Добре, нашият залог е в бъдещето. Така ли?
М. Кунева:
Да, нашият залог е в бъдещето. Искам да ви кажа нещо, което от този съвет се е разисквало, за който говори и премиерът Борисов - образованието. Полша се оказва страната, която най-много напредва, като се сравнява какво е било вчера, какво е днес и какво ще направи утре. Междувпрочем ние имаме страшно много изследвания. Имаме на Световната банка, имаме на О И Си Ди, имаме на Европейската комисия. Мечтая си, когато ще започнем да ги четем. Примерно, единната сметка за ток, нещо, което го направих. То може веднага да се вземе като българска практика. Няма смисъл ние да влагаме пари. Няма смисъл ние да го измисляме. Можем обаче да го приложим. И оттук нататък аз съм готова да се обзаложа, че успехът на страната ще бъде в приложението на законите.
Водещ:
Успехът ще бъде в приложението на законите. Меглена Кунева, благодаря ви за участието.
България предлага най-добрите условия за аутсорсинг в Европа | Плюс са ниските заплати и разходи за бизнес, изоставаме по качество на работната сила - Dnevnik.bg
"България предлага най-добрите условия за аутсорсинг в Европа"
Челната тройка в класацията за 2009 г. заемат Индия, Китай и Малайзия. България е на 13-о място. Заради повишаването на заплатите и цените в последните няколко години държави като Полша, Чехия и Унгария, които през 2004 г. бяха световни лидери на аутсорсинг пазара, сега са далеч назад в класацията. Русия също е отстъпила от позициите си най-вече заради увеличаването на разходите за бизнес в Москва и Санкт Петербург.
70% от компаниите, които изнасят част от дейностите си в други страни, са северноамерикански. В последно време подобен подход прилагат и все повече европейски фирми. Те се насочват предимно към близки пазари, в които английският не е официален език - страни от Централна и Източна Европа, Северна Африка и Близкия изток.
Основният фактор за решението на компаниите дали и къде да изнесат част от производството си
остават разходите, които правят сега и които ще правят на новото място. Авторите на доклада обаче отбелязват, че се засилва значението на качеството на работната сила. В близко бъдеще все повече фирми, които произвеждат стоки с висока добавена стойност, ще бъдат принудени да изнасят част от дейността си в други държави главно заради липсата на специалисти, а не толкова, за да намалят разходите си.
...
Челната тройка в класацията за 2009 г. заемат Индия, Китай и Малайзия. България е на 13-о място. Заради повишаването на заплатите и цените в последните няколко години държави като Полша, Чехия и Унгария, които през 2004 г. бяха световни лидери на аутсорсинг пазара, сега са далеч назад в класацията. Русия също е отстъпила от позициите си най-вече заради увеличаването на разходите за бизнес в Москва и Санкт Петербург.
70% от компаниите, които изнасят част от дейностите си в други страни, са северноамерикански. В последно време подобен подход прилагат и все повече европейски фирми. Те се насочват предимно към близки пазари, в които английският не е официален език - страни от Централна и Източна Европа, Северна Африка и Близкия изток.
Основният фактор за решението на компаниите дали и къде да изнесат част от производството си
остават разходите, които правят сега и които ще правят на новото място. Авторите на доклада обаче отбелязват, че се засилва значението на качеството на работната сила. В близко бъдеще все повече фирми, които произвеждат стоки с висока добавена стойност, ще бъдат принудени да изнасят част от дейността си в други държави главно заради липсата на специалисти, а не толкова, за да намалят разходите си.
...
Меглена Кунева 24 часа: Европа мисли за широколентов интернет, ние за дупките
/тук е в съкращения. Има приложен линк към пълното интервю/
Шефът на Еврокомисията Жозе Барозу представи на 3 март план за увеличаване на работните места и развитието в ЕС, известен като “Стратегия 2020”. Той идва на мястото на досегашния 10-годишен план за развитие - Лисабонската стратегия, който според експерти се е провалил.
…
Защо Европа не стана най-напредничавата икономика в света, базирана на знанието?
…
Някой ще попита: толкова ли е тежко положението и какво общо има с кризата. Ето данните - 4% спад на ръста на икономиката през 2009-а, индустриалното производство е намаляло с 20% за по- малко от 2 години, със 7 милиона са се увеличили безработните за 20 месеца. Средната безработица в Европа е 10%, а 21% от безработните са млади хора.
Кризата извади на повърхността фундаментални слабости. Населението в ЕС застарява. Върху социалната система тегне огромен дълг, като нивото му вече достига около 80%. Така 20-годишни усилия се заличиха за 2 г. Притиска ни глобалната конкуренция, особено откъм Китай и Индия.
…
Основният извод за нас? Стратегията е важна за разчитане в България. Със стария тип политика на приток на средства главно за инфраструктура е на път да се приключи. Новият бюджет на ЕС от 2014 г. ще е с друг ориентир - интелигентна икономика, зелени инвестиции, нискокарбоново производство. Затова трябва да сме наясно, че тежестта на изграждане на инфраструктурата днес - това, което по време на преговорите постигнахме като дял за нас, беше много добре. То трябваше да ни изравни или поне да ни приближи до средното ниво в европейските страни.
Но ЕС вече гледа към следващите задачи - тези, за които говорих по-горе. И става така, че докато в Европа говорят за широколентов интернет, ние говорим за дупките по пътищата; докато мислят за "интелигентна мрежа" на енергетиката, ние нямаме връзка със съседите - членове на ЕС, а темата за производството и енергоспестяването я ограничаваме до електрическите крушки.
Да започвам ли темата за образованието? Кой ще я прави тази икономика? Ние трябва да имаме национална кампания за технологична грамотност с ясна бизнес насоченост. Умът е възобновяем ресурс, но трябва да има "енергиен източник", към който да се включи.
Пак ли реформи? Да. Само че това се нарича прогрес, приемственост и последователност. Има техники на правене на политика, които трябва да усвоим.
Една от най-важните е мисленето отвъд мандата. Четири години са недостатъчни дори един випуск да завърши курса на гимназиално обучение. Ако започваме отначало реформата в образованието всеки мандат, очевидно няма да напреднем никога.
На мен ми липсват също разполагането във времето на задачите, нашите национални индикатори и гражданското наблюдение върху тях. България и другите нови страни членки имат рефлекса и дисциплината за реформи. Това е важен опит, научен трудно от живота, но постигнал целите си. 80% от младите в България одобряват и се възползват от членството на страната ни в ЕС, т.е. дали сме на децата си това, което искат и заслужават.
Повече или по-малко държава? Кой да се грижи това да се случи? Ще ви цитирам един от най-вдъхновяващите европейци, поне за мен - французина Жак Моне. През 1946 г., след Втората световна война той апелира за ангажираност на сънародниците си и прави едно остро и критично сравнение. Казва: "Великобритания винаги ще спечели тази война, защото за тях тя е свързана с бебетата и малките момчета. Във Франция ние смятаме, че тя засяга правителството."
Разговорът за Европа след 10 г. е и за България и това е наша работа. Има опасност, ако не разпознаем интереса си, след десет години разликата ни с напредналите страни да е станала по-голяма от днес. Те да са минали на другия бряг, в друга икономика, а ние да се чудим с какво да запълваме дупките в прекия и преносния смисъл.
Наистина става дума за нова епоха. Има един раздел на "Стратегия 2020", който е посветен на управлението, на въпроса "как". Защото и най-добрите идеи са толкова добри, колкото се прилагат, и е важен и пътят, а не само целта. Пътят учи. Казвам го и заради преговорите, които водихме, преди да станем държава членка. Не сме сами и сега, но много повече трябва да заложим на самостоятелността си.
Шефът на Еврокомисията Жозе Барозу представи на 3 март план за увеличаване на работните места и развитието в ЕС, известен като “Стратегия 2020”. Той идва на мястото на досегашния 10-годишен план за развитие - Лисабонската стратегия, който според експерти се е провалил.
…
Защо Европа не стана най-напредничавата икономика в света, базирана на знанието?
…
Някой ще попита: толкова ли е тежко положението и какво общо има с кризата. Ето данните - 4% спад на ръста на икономиката през 2009-а, индустриалното производство е намаляло с 20% за по- малко от 2 години, със 7 милиона са се увеличили безработните за 20 месеца. Средната безработица в Европа е 10%, а 21% от безработните са млади хора.
Кризата извади на повърхността фундаментални слабости. Населението в ЕС застарява. Върху социалната система тегне огромен дълг, като нивото му вече достига около 80%. Така 20-годишни усилия се заличиха за 2 г. Притиска ни глобалната конкуренция, особено откъм Китай и Индия.
…
Основният извод за нас? Стратегията е важна за разчитане в България. Със стария тип политика на приток на средства главно за инфраструктура е на път да се приключи. Новият бюджет на ЕС от 2014 г. ще е с друг ориентир - интелигентна икономика, зелени инвестиции, нискокарбоново производство. Затова трябва да сме наясно, че тежестта на изграждане на инфраструктурата днес - това, което по време на преговорите постигнахме като дял за нас, беше много добре. То трябваше да ни изравни или поне да ни приближи до средното ниво в европейските страни.
Но ЕС вече гледа към следващите задачи - тези, за които говорих по-горе. И става така, че докато в Европа говорят за широколентов интернет, ние говорим за дупките по пътищата; докато мислят за "интелигентна мрежа" на енергетиката, ние нямаме връзка със съседите - членове на ЕС, а темата за производството и енергоспестяването я ограничаваме до електрическите крушки.
Да започвам ли темата за образованието? Кой ще я прави тази икономика? Ние трябва да имаме национална кампания за технологична грамотност с ясна бизнес насоченост. Умът е възобновяем ресурс, но трябва да има "енергиен източник", към който да се включи.
Пак ли реформи? Да. Само че това се нарича прогрес, приемственост и последователност. Има техники на правене на политика, които трябва да усвоим.
Една от най-важните е мисленето отвъд мандата. Четири години са недостатъчни дори един випуск да завърши курса на гимназиално обучение. Ако започваме отначало реформата в образованието всеки мандат, очевидно няма да напреднем никога.
На мен ми липсват също разполагането във времето на задачите, нашите национални индикатори и гражданското наблюдение върху тях. България и другите нови страни членки имат рефлекса и дисциплината за реформи. Това е важен опит, научен трудно от живота, но постигнал целите си. 80% от младите в България одобряват и се възползват от членството на страната ни в ЕС, т.е. дали сме на децата си това, което искат и заслужават.
Повече или по-малко държава? Кой да се грижи това да се случи? Ще ви цитирам един от най-вдъхновяващите европейци, поне за мен - французина Жак Моне. През 1946 г., след Втората световна война той апелира за ангажираност на сънародниците си и прави едно остро и критично сравнение. Казва: "Великобритания винаги ще спечели тази война, защото за тях тя е свързана с бебетата и малките момчета. Във Франция ние смятаме, че тя засяга правителството."
Разговорът за Европа след 10 г. е и за България и това е наша работа. Има опасност, ако не разпознаем интереса си, след десет години разликата ни с напредналите страни да е станала по-голяма от днес. Те да са минали на другия бряг, в друга икономика, а ние да се чудим с какво да запълваме дупките в прекия и преносния смисъл.
Наистина става дума за нова епоха. Има един раздел на "Стратегия 2020", който е посветен на управлението, на въпроса "как". Защото и най-добрите идеи са толкова добри, колкото се прилагат, и е важен и пътят, а не само целта. Пътят учи. Казвам го и заради преговорите, които водихме, преди да станем държава членка. Не сме сами и сега, но много повече трябва да заложим на самостоятелността си.
Commission unveils 10-year economic strategy for Europe
Commission unveils 10-year economic strategy for Europe: "ommission sets out a 10-year strategy for reviving the European economy, casting a vision of ‘smart, sustainable, inclusive' growth rooted in greater coordination of national and European policy.
Coming on the heels of the longest and deepest recession in EU history, the much-anticipated Europe 2020 plan acknowledges the huge challenges ahead. The economic crisis has exposed deep flaws in an economy already under strain from globalisation, pressures on resources and an ageing population. The commission's position is that these can be overcome if Europe is willing to embrace transformation to a greener, more innovative market that fosters social wellbeing.
The strategy revolves around promoting low-carbon industries, investing in efforts to develop new products, unleashing a digital economy and modernising education and training. Five quantitative targets are proposed, including increasing the employment rate to at least 75% from the current 69% and boosting spending on research and development to 3% of gross domestic product - it is currently only 2% of GDP, significantly less than in the US and Japan.
Likewise, the plan reaffirms the EU's ‘20/20/20' climate change goals - already among the most ambitious in the world - and proposes a poverty reduction target of 25%, estimating that this would lift 20 million people out of poverty.
Turning to education, the commission recommends efforts to cut the school dropout rate to below 10% from the current 15% and to expand the share of people in their early 30s with a university degree (to 40% from 31%).
The paper proposes that governments agree on national targets that would take account of conditions in each country while helping the EU as a whole achieves its goals. The commission will monitor progress and issue warnings in cases of 'inadequate response'."
Coming on the heels of the longest and deepest recession in EU history, the much-anticipated Europe 2020 plan acknowledges the huge challenges ahead. The economic crisis has exposed deep flaws in an economy already under strain from globalisation, pressures on resources and an ageing population. The commission's position is that these can be overcome if Europe is willing to embrace transformation to a greener, more innovative market that fosters social wellbeing.
The strategy revolves around promoting low-carbon industries, investing in efforts to develop new products, unleashing a digital economy and modernising education and training. Five quantitative targets are proposed, including increasing the employment rate to at least 75% from the current 69% and boosting spending on research and development to 3% of gross domestic product - it is currently only 2% of GDP, significantly less than in the US and Japan.
Likewise, the plan reaffirms the EU's ‘20/20/20' climate change goals - already among the most ambitious in the world - and proposes a poverty reduction target of 25%, estimating that this would lift 20 million people out of poverty.
Turning to education, the commission recommends efforts to cut the school dropout rate to below 10% from the current 15% and to expand the share of people in their early 30s with a university degree (to 40% from 31%).
The paper proposes that governments agree on national targets that would take account of conditions in each country while helping the EU as a whole achieves its goals. The commission will monitor progress and issue warnings in cases of 'inadequate response'."
05 март 2010
Мързелът струва милиони
pari.bg :: Фондови борси, бизнес, финанси, новини, коментари и анализи - Мързелът струва милиони: "За Програмата за транснационално сътрудничество в Югоизточна Европа не се говори много, но по нея има одобрени проекти за милиони евро
Преди около месец премиерът Бойко Борисов се похвали, че тази година България може да усвои 3.4. млрд. лв. по оперативните програми. И изведнъж някои си помислиха, че тези пари ще ни извадят от кризата... Тогава премиерът каза: 'Ако сме кадърни и работливи, ако не са крадливи кметовете, а са отговорни. В момента пари има за тези, които съумеят да си ги вземат.'
Оказва се обаче, че дори и кадърните и работливите не могат да си получат парите от еврофондовете навреме. Защото министри и чиновници им пречат с мързела си или пък с некомпетентността си. Така например над 40 организации, които имат одобрени проекти по Програмата за транснационално сътрудничество в Югоизточна Европа, още месеци наред няма да видят и стотинка. Нищо, че не са мързеливи, а работят по проектите и си плащат направените по тях разходи. Ще има да чакат, докато разходите им бъдат възстановени. Заради финансовия министър Симеон Дянков, който е прекалено зает ту да се опитва да замрази заплати и пенсии до края на мандата, ту да намалява ДДС чак от 2011 г., ту да ореже 10% от парите на строителните фирми, ту да се бори с магистратите, за да не получат бонуси за Коледа и какво ли още не".
Преди около месец премиерът Бойко Борисов се похвали, че тази година България може да усвои 3.4. млрд. лв. по оперативните програми. И изведнъж някои си помислиха, че тези пари ще ни извадят от кризата... Тогава премиерът каза: 'Ако сме кадърни и работливи, ако не са крадливи кметовете, а са отговорни. В момента пари има за тези, които съумеят да си ги вземат.'
Оказва се обаче, че дори и кадърните и работливите не могат да си получат парите от еврофондовете навреме. Защото министри и чиновници им пречат с мързела си или пък с некомпетентността си. Така например над 40 организации, които имат одобрени проекти по Програмата за транснационално сътрудничество в Югоизточна Европа, още месеци наред няма да видят и стотинка. Нищо, че не са мързеливи, а работят по проектите и си плащат направените по тях разходи. Ще има да чакат, докато разходите им бъдат възстановени. Заради финансовия министър Симеон Дянков, който е прекалено зает ту да се опитва да замрази заплати и пенсии до края на мандата, ту да намалява ДДС чак от 2011 г., ту да ореже 10% от парите на строителните фирми, ту да се бори с магистратите, за да не получат бонуси за Коледа и какво ли още не".
Но програмата за Югоизточна Европа не е сред най-важните 7 оперативни програми, където са заветните 7 млрд. EUR. Тя е маргинална и маловажна. За нея не се говори в публичното пространство. Нищо, че по програмата има одобрени проекти за милиони евро и в кризата те са животоспасяващи за някои организации.
Освен Дянков чиновниците пък от управляващото звено в МРРБ не са си направили все още труда да обяснят системата за контрол на разходите у нас и така батакът става пълен. Но на кого му пука? Нали чиновниците и Дянков ще си вземат заплатите навреме и продължават да работят в своите кабинети. А и всички знаят, че проблемът на давещия се е проблем на самия давещ се...
Важното е министрите да се оплакват от мързела на предшествениците си от кабинета "Станишев" и да се хвалят с по-бързото усвояване на евросредствата, получените положителни оценки за съответствие на програмите и както за колко милиони левове или евро има одобрени проекти. Това, че по много от проектите няма плащания, е досадна подробност. Тя засяга само техните изпълнители. Засега.
Интернет е атомна бомба | Анализи | Новини от 24chasa.bg
Интернет е атомна бомба | Анализи | Новини от 24chasa.bg: "МИНАЛАТА година един ирландски студент реши да направи експеримент - написал в “Уикипедия” фалшив цитат, който приписал на починал композитор, и зачакал да види какво ще стане.
Резултатът надминал и най-смелите му надежди - очаквал ментето да се появи в блогове и сайтове, но какво било учудването му, като го открил и в сериозни вестници като “Гардиън” и “Индипендънт”.
Оня ден Иван и Андрей попитаха Симеон Дянков за негово изказване, че “Първанов е млад милиардер”. “Това точно не е мое изказване”, отвърна вицепремиерът. “Млад милиардер ли е?”, питат Иван и Андрей. “Не е млад, определено”, отвръща Дянков. Водещите: “Тоест е милиардер?” Дянков прави многозначителен жест. И се забърка една каша, в която никой нищо не казал, а президентът иска оставката на финансовия министър и три дни по кръчми и форуми се лее злоба към когото падне.
Откъде се взе обаче “оня цитат”?
Дянков отрече да го е казвал, а дали си го мисли, може само да гадаем. Ако човек се порови, ще открие в мрежата дълга поредица от прехвърляния и линкове от сайт на сайт, докато се стигне до 20-ина реда със заглавие “Симеон Дянков разкри, че Първанов е млад милиардер” на 19 октомври 2009 г. в един сайт за клюки. (Между другото там за самия Дянков има заглавия, които няма как да цитираме, защото от пръв поглед е ясно, че са измислици.) Вероятно текстът е написан по някой друг източник, но тук следите вече се губят.
Не е ли забавно? Някой си изсмуче от пръстите нещо някъде, то се преточи през сайтове, блогове и накрая - бум! - взривява скандал, който разтриса върховете на държавата.
Ега ти държавата, ще каже някой, но проблемът не е там. Проблемът е в доверяването на интернет. Сигурно остарявам, но тази култура на сляпа вяра и мързеливо вторачване в мрежата е проблем. Преди мнозина вярваха, че могат да успеят с 99% талант и 1% труд. Сега са сигурни, че рецептата за успех е 99% кликвания и 1% труд.
Ако искаме да чуваме всякакви лъжи и глупости, може да претакаме информацията от един сайт на друг, докато стане истина. Малко звучи като цитата, който приписват на Гьобелс (за тези, които не го знаят от училище - кликни тук).
Интернет е като ядрен реактор в един свят, в който информацията става все по-ценна. Ако знаеш как да боравиш с него, произвежда като мирния атом. Ако не - става бомба. Професионалистът се ориентира кое е истина и кое измислица, но дори за него е трудно в океан от думи.
Като сме почнали с цитати, да завършим с един от Умберто Еко “В случая с Google търсачката носи ред със списъци и спретнати страници с информация, но сее анархия с несекващата промяна и неточна информация. Затова и образованието трябва да научи децата кое е добро и кое лошо. Да им обясни, че статиите в Google не са статични, а често не са и изчерпателни, съответно и не са стойностни относно изграждането на фундаментални познания.” Дали го е казал? Проверете в Google."
Резултатът надминал и най-смелите му надежди - очаквал ментето да се появи в блогове и сайтове, но какво било учудването му, като го открил и в сериозни вестници като “Гардиън” и “Индипендънт”.
Оня ден Иван и Андрей попитаха Симеон Дянков за негово изказване, че “Първанов е млад милиардер”. “Това точно не е мое изказване”, отвърна вицепремиерът. “Млад милиардер ли е?”, питат Иван и Андрей. “Не е млад, определено”, отвръща Дянков. Водещите: “Тоест е милиардер?” Дянков прави многозначителен жест. И се забърка една каша, в която никой нищо не казал, а президентът иска оставката на финансовия министър и три дни по кръчми и форуми се лее злоба към когото падне.
Откъде се взе обаче “оня цитат”?
Дянков отрече да го е казвал, а дали си го мисли, може само да гадаем. Ако човек се порови, ще открие в мрежата дълга поредица от прехвърляния и линкове от сайт на сайт, докато се стигне до 20-ина реда със заглавие “Симеон Дянков разкри, че Първанов е млад милиардер” на 19 октомври 2009 г. в един сайт за клюки. (Между другото там за самия Дянков има заглавия, които няма как да цитираме, защото от пръв поглед е ясно, че са измислици.) Вероятно текстът е написан по някой друг източник, но тук следите вече се губят.
Не е ли забавно? Някой си изсмуче от пръстите нещо някъде, то се преточи през сайтове, блогове и накрая - бум! - взривява скандал, който разтриса върховете на държавата.
Ега ти държавата, ще каже някой, но проблемът не е там. Проблемът е в доверяването на интернет. Сигурно остарявам, но тази култура на сляпа вяра и мързеливо вторачване в мрежата е проблем. Преди мнозина вярваха, че могат да успеят с 99% талант и 1% труд. Сега са сигурни, че рецептата за успех е 99% кликвания и 1% труд.
Ако искаме да чуваме всякакви лъжи и глупости, може да претакаме информацията от един сайт на друг, докато стане истина. Малко звучи като цитата, който приписват на Гьобелс (за тези, които не го знаят от училище - кликни тук).
Интернет е като ядрен реактор в един свят, в който информацията става все по-ценна. Ако знаеш как да боравиш с него, произвежда като мирния атом. Ако не - става бомба. Професионалистът се ориентира кое е истина и кое измислица, но дори за него е трудно в океан от думи.
Като сме почнали с цитати, да завършим с един от Умберто Еко “В случая с Google търсачката носи ред със списъци и спретнати страници с информация, но сее анархия с несекващата промяна и неточна информация. Затова и образованието трябва да научи децата кое е добро и кое лошо. Да им обясни, че статиите в Google не са статични, а често не са и изчерпателни, съответно и не са стойностни относно изграждането на фундаментални познания.” Дали го е казал? Проверете в Google."
04 март 2010
Voltaic Solar Charger Backpack
Това е раничката!
The Voltaic Solar Backpack (Wish It!) is built tough for use on a weekend hike bag or as a computer bag. The Backpack has pockets and wire channels for multiple electronic devices and 1,850 cubic inches of storage space.
The Voltaic Solar Backpack (Wish It!) is built tough for use on a weekend hike bag or as a computer bag. The Backpack has pockets and wire channels for multiple electronic devices and 1,850 cubic inches of storage space.
- 4.5 watts of solar power, a fast solar charger. To charge a laptop, see the Generator.
- The solar panels protect fragile items inside
- Included battery pack which stores power until you need it
- 10 adapters for easy connection to handheld electronics
- Fully padded laptop sleeve for up to a 17" laptop (16.5" x 11" x 3" or 42cm x 28cm x 7cm)
- Wire channels throughout the bag for headphones, bladder tubes etc.
- Adjustable phone / MP3 pouch on the shoulder
- Removable waist strap
- High density padding in the shoulder straps and back
- Mesh backing material for better air flow
- Shell uses 600D fabric made from recycled PET (soda bottles), which is tough, water resistant and light weight
03 март 2010
Tosho Nedialkov: УСМИВКИ БЕЗ КОТКА - сп. "Тема", бр.7/2010 г., стр.38-41
Tosho Nedialkov: УСМИВКИ БЕЗ КОТКА - сп. "Тема", бр.7/2010 г., стр.38-41: "УСМИВКИ БЕЗ КОТКА - сп. 'Тема', бр.7/2010 г., стр.38-41
25 февруари 2010 г. в
През есента на 1989 г. в Пловдив се състоя световно ЕКСПО. Като съпътстващо мероприятие, Националният младежки клуб 'Космос' (НМК 'Космос') организира международна среща 'Младежта и Космосът'. В срещата взе участие почти цялото ръководство на Научно-производственото обединение (НПО) 'Енергия'. НПО 'Енергия' беше тогавашното име на легендарното ОКБ-1 (Опитно-конструкторско бюро), ръководено от Сергей Корольов - организацията, създала космонавтиката в Съветския съюз. Делегацията беше начело с главния конструктор на ракетата 'Енергия' Борис Губанов, лека му пръст, в нея влизаха партийния секретар, икономическия директор, зам.-главния конструктор, главния инженер и други. Значимостта на събитието следва да се оцени от периода, в който то се случваше - беше началото на ноември 1989 г., Берлинската стена предстоеше да падне след броени дни, а НПО „Енергия” отговаряше за цялата пилотирана космонавтика в СССР и съветската совалка „Енергия”–„Буран”. Всичките тези хора, с изключение на Губанов, който малко преди това беше ходил в командировка до Германия, за пръв път в живота си излизаха извън границата на Съветския сьюз.
Известно време преди събитието в България дойде Анатолий Михеев - директор на Младежкия център 'Енергия', който организираше нещата от съветска страна. Отидохме с влак до Пловдив, да разгледаме залата. По пътя аз му разказвах програмата, като детайлно обяснявах кои са хората от българска страна, с които могат да бъдат направени срещи. 'Този е директор, а иначе е генерал, другият е член-кореспондент, и той е генерал, третият е доцент и е майор, четвъртият е еди-какъв си, всьщност е майор от 2-ро главно на ДС', разяснявах подробно аз.
- Слушай, Тошо, вие сте много милитаризирана страна - изведнъж спонтанно каза Михеев.
Погледнах го и всички избухнахме в неудьржим смях. Сюрреализма на неговата констатация идваше от обстоятелството, че е направена от гражданин на СССР и служител на една от най-секретните организации в света по това време.
За 12 години престой в САЩ бях позабравил тези особености на българския пейзаж. Като заместник на Пламен Вачков, предстоеше ми да си ги припомня ускорено.
Всьщност, за пръв път се запознах с Вачков именно като зам.-председател на НМК 'Космос' през 1990 г. Отидох при него като генерален директор на 'Микропроцесорни системи' в Правец да го агитирам комбината да подкрепи дейността на клуба. Той по принцип се отнесе положително към предложението, но нещата после твърде бързо се промениха и повече не се бяхме виждали до срещата с Румен Овчаров в кабинета на Любен Корнезов.
Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) беше създадена с Постановление на Министерски съвет (МС), прието въз основа на доклад на министър-председателя, на 15 септември 2005 г. (официалният документ е ПМС № 205 от 20.09.2005 г.). На същото заседание, с Решение на МС за председател на ДАИТС е определен Пламен Вачков.
Пламен ми се обади след като беше разбрал за решението на Министерския съвет. Честитих му и му пожелах успехи. Следващата ни среща вече беше в неговия огромен кабинет на ул. „Гурко” № 6. Първите външни хора, които дойдоха да го поздравят на новото му работно място, бяха досегашните му началници - ръководителите на „КейбълТел” Рон Финли и Боб Христов. Преди да започне работа в Агенцията, Вачков беше първоначално мениджър по изграждане на мрежата, а после - заместник-директор по операциите в „КейбълТел”. В биографията му пише, че преди това, през периода 1999 – 2001 г., той е бил мениджър на „Кейбъл България” АД.
Работейки върху тази статия, попаднах на интересна информация в „Портал ЕВРОПА” www.europe.bg. „Според американската телевизия CNBC през периода 1998-2002 г. Деклан Ганли развива бизнес на кабелен оператор в България, където основава Cable Bulgaria, впоследствие станала КейбълТел. Продава своя дял за 18 милиона евро”. Съгласно портала, Деклан Ганли е „най-изявеният противник на Лисабонския договор”, който успешно повлиява на ирландския електорат да гласува с „не” на първия референдум. Кариерата му като бизнесмен започва в разпадащия се Съветски съюз, където търгува с алуминий. Впоследствие е търговско-икономически съветник на правителството на Латвия. През 1996 г. „компанията Ганли Груп се насочва към Албания, където създава инвестиционния фонд Англо-Адриатика с 45 хиляди акционери”. Има информация за „незаконен износ на китайско оръжие и боеприпаси от Албания за САЩ, откъдето е препродавано на войската и полицията на Афганистан”. Към датата на публикацията, 04.11.2008 г., „главната компания на Ганли е Rivada (Radio Interoperable Voice And Data Applications) Networks, която разработва високи технологии в комуникациите главно за нуждите на въоръжените сили и разузнавателната общност на САЩ”.
Но да се върнем към 2005 г.
От 26 до 30 септември 2005 г. аз бях в Мюнхен, където ръководех заседанието на една от тематичните сесии на 3-ия Световен конгрес за качество на софтуера и бях избран за вицепрезидент на софтуерната група на Европейската организация по качество. На следващия ден след избирането ми, Пламен ми се обади, че съм назначен за заместник-председател на Агенцията.
Юридически, заповедите на министър-председателя за назначаването на Стойчо Стойков и мен за заместник-председатели на ДАИТС са с дата 12 октомври 2005 г. Разпределението на отговорностите, което Вачков направи устно, беше просто и ясно: Стойков отговаряше за общата администрация и съобщенията – телекомуникации и пощи, а аз отговарях за информационното общество и информационните технологии.
Още от самото начало беше ясно, че Стойчо е довереният човек на Пламен. До последно така и не разбрах откъде се познават – дали по партийна линия, служебно или лично. Така или иначе, връзката очевидно беше налице и беше доста тясна. В биографията на Стойков пише, че той има 31 години стаж в системата на БТК, от които – 17 години (1980 – 1996 г.) като, последователно, заместник-директор и генерален директор на Софийски телеграфни и телефонни съобщения. Доста хора си го спомняха просто като човека, от когото е зависело дали ще ти прокарат телефон в София. В партийно отношение, Стойков беше член на БСП с позиции в Софийската градска организация и добри контакти с нейното ръководство.
Отстрани погледнато, създаването на ДАИТС беше голям успех. Обединяването на информационните технологии и съобщенията в специализиран орган, Държавна агенция към Министерски съвет, беше много силно като заявка за модерно структуриране на правителството и политиката. В тази връзка, добре се прие отделянето на тематиката от Министерство на транспорта и съобщенията, където съжителството на транспортната дейност със съобщенията и информационните технологии беше чисто механично и безсмислено. За съжаление, положителните неща се изчерпваха само със „заглавието”.
В редица случаи е по-добре едно нещо да не се прави изобщо, отколкото да се прави частично, непълно. Случаят с ДАИТС беше точно такъв. От самото начало моята теза беше, че трябва да има заместник министър-председател, който да отговаря за развитието на информационното общество в страната. Защото информационните и комуникационни системи са навсякъде – във всички министерства и ведомства, и органът, който би имал властовия ресурс да ги контролира и координира задължително трябва да е над тях, а не – един от тях. Предвид на капсулирането на отделните ведомства и борбата между техните тесни интереси и интересите на държавата като цяло, за мен беше ясно, че е невъзможно управлението на информационното общество да се извършва само от колективен орган – съвет, комисия или работна група.
Нееднократно Сергей Станишев е заявявал, че ДАИТС не е министерство поради ограниченията, продиктувани от тройната коалиция и знаменитата формула 8:5:3. Той нито веднъж дори не спомена за създаването на длъжност „заместник министър-председател по информационното общество”. Както казах в предишната статия, структурните мерки, предложени от работната група, изобщо не стигнаха до документите на 45-ия конгрес на БСП.
Всички разбираха, че има голямо дублиране и нисък „коефициент на полезно действие” в ИКТ дейностите в държавата – министерствата и ведомствата си изграждаха свои комуникационни мрежи, които не бяха свързани една с друга, свои информационни системи, които не си „говореха” една с друга, непрекъснато се купуваше хардуер, който бързо приключваше живота си като старо желязо, без да има реални електронни услуги. Повсеместното очакване бе, че ДАИТС ще въведе ред, професионализъм и ефективност в проектите за информационни и комуникационни системи в държавната администрация. В същото време, ние нито имахме властта да казваме на другите министерства и ведомства какво да правят, нито парите да правим такива системи самостоятелно, нито пък ни бяха делегирани правата да провеждаме ИКТ поръчки от името и за сметка на други институции.
Пазарлъците на тройната коалиция и липсата на политическа концепция доведоха и до фундаментално раздробяване на тематиката – дейностите по електронното правителство бяха дадени на Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР). Пламен Вачков често казваше за Николай Василев, че той, като инвестиционен банкер, разбира от две неща – когато му дават нещо и когато му взимат нещо. Та, на него му дадоха електронното правителство и му взеха Националната АТМ мрежа на държавната администрация (НАМДА).
НАМДА е отдавнашен проект, който през годините е започвал, спирал и пак започвал. Още от времето на правителството на СДС, държавата се заема със Сизифовската задача да изгради своя собствена телекомуникационна мрежа за осигуряване на свързаност между различните министерства и ведомства, областни и общински администрации. Именно тогава проектът е получил името си (АТМ е стар протокол за мрежова свързаност). Много показателно за отношенията на високо ниво е, че Сергей Станишев взе НАМДА-та от Николай Василев, но не я даде на Пламен Вачков, а я остави при себе си – в Министерски съвет. За това имаше и формален аргумент – очевиден конфликт на интереси, предвид на работата на Вачков в „КейбълТел” и тяхната роля в изпълнението на проекта. Показателно е също, че от началото до края на мандата си Сергей Станишев беше основен двигател на проекта.
Тук е редно да се постави въпросът – това ли е правилния път? Следва ли държавата сама да си прави телекомуникационна мрежа на територията на цялата страна, или просто би трябвало да си купи услугата? Някой беше казал, че най-простите въпроси имат най-сложни отговори. За БСП естественото мислене е, че ако държавата има нужда от нещо, тя трябва да си го направи и то трябва да е нейно. От друга страна, мощното лоби срещу БТК търсеше всякакви начини да отслаби позициите й – един такъв начин беше потенциалното отнемане на държавната администрация като клиент на телекома, което би намалило неговите приходи с десетки милиони лева годишно. От гледна точка на политиците на държавна служба, всичко това беше добре дошло, защото една администрация винаги трябва да си създава проекти, по които да работи, за да може да усвоява средства. Много примери има в близкото минало, аз ще посоча само един – държавата работи дълги години, създава БГА „Балкан”, след това я приватизира, след това я създава наново и след това пак я продава.
Имаше и нещо друго – стари ангажименти. Аз знаех, че „КейбълТел” имаха договор още с предишното правителство на НДСВ по изграждането на НАМДА. В изпълнение на този договор, те бяха изкопали канали и положили тръби за мрежата, но определено количество не им бяха платени – ставаше въпрос за сума от няколко милиона лева. Определено, ситуацията беше притеснителна – веднъж Боб Христов каза: „Ще ни бият”.
Независимо от това, че НАМДА оставаше в МС, Пламен разчиташе, че ДАИТС ще има роля в изпълнението на проекта. Той и Стойчо Стойков често ходеха в МС и се разправяха за мрежата. Аз също ходех, но за да говоря за координацията на информационните проекти в държавата. По време на един такъв разговор в кабинета на Снежана Димитрова – директор на дирекция „Стратегическо планиране и управление” в МС, вратата се отвори и Ценка Василева, съветник на премиера, влезе с един младеж. „Здравейте”, каза тя, „това е Азер Меликов, той ще бъде експерт в кабинета на министър-председателя и ще отговаря по тези въпроси – информационните технологии и комуникациите”. Аз се учудих откъде се е взел и какво точно ще прави, но си довърших разговора и си тръгнах.
Скоро след това Петко Сотиров ми каза да предупредя Азер, че са го засекли да продава F-16 от името на министър-председателя и да спре. Със Сотиров се бях запознал в началото на работата ми в ДАИТС, в кабинета на Пламен Вачков. Той го представи като служител по сигурността на информацията в Министерство на финансите, говорихме за „Информационно обслужване”. От наш общ познат разбрах, че Петко Сотиров е бил преди това съветник на Арлин Антонов, по времето когато той е бил директор на Националната служба за сигурност (НСС).
Появата на Азер промени разстановката на силите. Постепенно стана ясно, че Сергей Станишев не се отъждествява с Пламен Вачков и всъщност Меликов беше довереното лице, което даваше възможността на премиера да следи и контролира нещата. Отделен е въпросът защо именно Азер Меликов беше избран за тази невероятно сложна и отговорна роля. Първата и една от основните задачи, по които Азер непрекъснато работеше, беше именно НАМДА, която впоследствие беше прекръстена на НДМ (Национална държавна мрежа). Скоро, Петко Сотиров и Азер се сближиха и започнах често да ги виждам заедно. Веднъж ги засякох в лоби бара на гранд-хотел „София” с Боб Христов и Рон Финли. „КейбълТел” имаха основна роля в изпълнението на проекта за НДМ. В началото на 2007 г. избухна скандал – пресата публикува информация, че в края на 2006 г. правителството е купило цялата инфраструктура на „КейбълТел” без конкурс. Помолени за коментар, от ДАИТС отговориха, че те нямат нищо общо с НДМ, която е отговорност на Министерски съвет, тъй като те развиват Националната държавна мрежа за сигурност и отбрана (НДМСО).
И това вече беше истина. Няколко седмици след създаването на ДАИТС през 2005 г., тъкмо беше минал устройствения правилник на Агенцията в Министерски съвет, и един ден Пламен и Стойчо се върнаха от среща със Сергей Станишев с новината, че НДМСО се дава на ДАИТС. Това е била специализирана мрежа в рамките на БТК, която се връща на държавата след приватизацията на телекома. Щата на Агенцията се увеличи около 8 пъти, при това – с доста настоящи и бивши военни. Не очаквах, че констатацията на Михеев толкова бързо и буквално ще се претвори в реалността.
Има една известна мисъл, че разликата между мъжете и момчетата е в техните играчки. В случая, всеки си получи своя играчка, с която да си играе. Сергей Станишев и Азер Меликов – НДМ в Министерски съвет, Пламен Вачков и Стойчо Стойков – НДМСО в ДАИТС. Сергей и Азер развиваха мрежата в Министерски съвет, която трябваше да свърже администрацията в цялата страна, същото твърдяха, че правят и Вачков и Стойков чрез работа по НДМСО. Следвайки законите на Паркинсън, държавните мрежи, вместо да се намалят като брой и обединят, се увеличиха. През 2008 г. разговарях със Стоян Граматиков – директор на дирекция „112” в Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, който ми каза, че Емел Етем е изключително недоволна от работата на ДАИТС – въпреки десетките милиони лева, отделени за развитието на НДМСО, Агенцията не беше осигурила национална телекомуникационна свързаност за нуждите на телефон „112”.
В края на 2005 г. отидох на новогодишния коктейл на Агенция за устойчиво развитие „Екорегиони” (АУРЕ). Пламен Вачков беше получил покана, но не можеше да отиде и ме изпрати мен. Коктейлът беше във Военния клуб. На вратата на залата ме посрещна арх. Кристиян Миленов – изпълнителен директор на организацията. Оказа се, че го познавам от комсомолските години – мисля, че по това време той беше деец на Клуба на младия архитект към ЦК на ДКМС и сме се засичали по разни мероприятия. Взех си чаша вино и се запознах с част от останалите присъстващи. Изключително странна публика за коктейл на невинна неправителствена организация, занимаваща се с екологични проекти (както тогава си мислех аз). На другия ден Пламен ме попита как е минало събитето. „Може би греша, но ми се струва, че там само аз не бях полковник”, отговорих му. Той се усмихна и каза: „Това са изключително сериозни хора”.
По подобен начин се почуствах на един коктейл на „Информационно обслужване” АД, когато Петко Сотиров беше събрал на едно място Петко Сертов – тогава съветник по въпросите на националната сигурност на министър-председателя и член на Надзорния съвет на „Информационно обслужване” АД, о.р. генерал Любен Гоцев, о.р. полк. Цвятко Цветков и Димитър Иванов – последният началник на шести отдел на шесто управление на ДС. Аз бях с една служителка на американското посолство, която много се притесни от този състав.
Арх. Кристиян Миленов го видях отново, този път – в ДАИТС, в началото на 2006 г. Малко преди това в ДАИТС започна да идва Митко Александров. От Стойчо Стойков разбрах, че той е служител в Националната служба за сигурност (НСС), който отговаря за Министерски съвет. Един ден видях Александров и арх. Миленов в кабинета на Вачков. И така се започна цялата дейност по „оценка на сеизмичния риск”, за която вече беше подробно разказано в сп.”Тема” и във в-к „Труд”.
„Кадрите решават всичко”, гласеше един комунистически лозунг от близкото минало.
След един мандат като кандидат-член на Бюрото на ЦК на ДКМС, през 1987 г. не бях преизбран – станах отново редови комсомолец. Известно време след това отидох да видя Николай Добрев, лека му пръст, който беше кмет на район „Надежда” в София. Очевидно беше, че този пост не съответства на нивото му, още повече, че беше дошъл след предишната му длъжност като организационен секретар на ЦК на ДКМС. Той ме посрещна приятелски, както винаги, говорихме разни общи неща.
- Ей, Тоше, прецакаха ни – каза по едно време Добрев.
- Нищо – отговорих аз. – Нищо.
След това се замислих малко и го попитах:
- Кольо, кога партията ще престане да наказва тези, които работят за нея?
Той се усмихна и не отговори.
Почти 20 години по-късно, когато отидох при Петко Сертов на 14 февруари 2007 г. след като си бях подал оставката, той каза нещо подобно. Първите му думи, след като влязох в кабинета му, бяха: „Напълно те разбирам. На твое място аз бих постъпил по същия начин. Защо така става – свестните хора си отиват, а другите остават?”.
Скоро препрочетох отново „Алиса в страната на чудесата”. В края на шеста глава, Алиса среща Червения котарак и се опитва да разбере от него накъде да върви:
- Би ли ми казал кой път да хвана оттук?
- Зависи накъде отиваш – отвърна Котарака.
- Все едно накъде... – каза Алиса.
- Тогава е все едно кой път ще вземеш – рече Котарака.
- ... само да стигна някъде – добави Алиса, за да поясни.
- О, сигурно ще стигнеш – рече Котарака, - но трябва да вървиш доста дълго...”.
Накрая, Червеният котарак бавно изчезва и от него остава само усмивката му.
„Наистина, често съм виждала котка без усмивка – помисли Алиса, - но сега видях усмивка без котка! Най-чудното нещо, което съм виждала в живота си!”"
25 февруари 2010 г. в
През есента на 1989 г. в Пловдив се състоя световно ЕКСПО. Като съпътстващо мероприятие, Националният младежки клуб 'Космос' (НМК 'Космос') организира международна среща 'Младежта и Космосът'. В срещата взе участие почти цялото ръководство на Научно-производственото обединение (НПО) 'Енергия'. НПО 'Енергия' беше тогавашното име на легендарното ОКБ-1 (Опитно-конструкторско бюро), ръководено от Сергей Корольов - организацията, създала космонавтиката в Съветския съюз. Делегацията беше начело с главния конструктор на ракетата 'Енергия' Борис Губанов, лека му пръст, в нея влизаха партийния секретар, икономическия директор, зам.-главния конструктор, главния инженер и други. Значимостта на събитието следва да се оцени от периода, в който то се случваше - беше началото на ноември 1989 г., Берлинската стена предстоеше да падне след броени дни, а НПО „Енергия” отговаряше за цялата пилотирана космонавтика в СССР и съветската совалка „Енергия”–„Буран”. Всичките тези хора, с изключение на Губанов, който малко преди това беше ходил в командировка до Германия, за пръв път в живота си излизаха извън границата на Съветския сьюз.
Известно време преди събитието в България дойде Анатолий Михеев - директор на Младежкия център 'Енергия', който организираше нещата от съветска страна. Отидохме с влак до Пловдив, да разгледаме залата. По пътя аз му разказвах програмата, като детайлно обяснявах кои са хората от българска страна, с които могат да бъдат направени срещи. 'Този е директор, а иначе е генерал, другият е член-кореспондент, и той е генерал, третият е доцент и е майор, четвъртият е еди-какъв си, всьщност е майор от 2-ро главно на ДС', разяснявах подробно аз.
- Слушай, Тошо, вие сте много милитаризирана страна - изведнъж спонтанно каза Михеев.
Погледнах го и всички избухнахме в неудьржим смях. Сюрреализма на неговата констатация идваше от обстоятелството, че е направена от гражданин на СССР и служител на една от най-секретните организации в света по това време.
За 12 години престой в САЩ бях позабравил тези особености на българския пейзаж. Като заместник на Пламен Вачков, предстоеше ми да си ги припомня ускорено.
Всьщност, за пръв път се запознах с Вачков именно като зам.-председател на НМК 'Космос' през 1990 г. Отидох при него като генерален директор на 'Микропроцесорни системи' в Правец да го агитирам комбината да подкрепи дейността на клуба. Той по принцип се отнесе положително към предложението, но нещата после твърде бързо се промениха и повече не се бяхме виждали до срещата с Румен Овчаров в кабинета на Любен Корнезов.
Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) беше създадена с Постановление на Министерски съвет (МС), прието въз основа на доклад на министър-председателя, на 15 септември 2005 г. (официалният документ е ПМС № 205 от 20.09.2005 г.). На същото заседание, с Решение на МС за председател на ДАИТС е определен Пламен Вачков.
Пламен ми се обади след като беше разбрал за решението на Министерския съвет. Честитих му и му пожелах успехи. Следващата ни среща вече беше в неговия огромен кабинет на ул. „Гурко” № 6. Първите външни хора, които дойдоха да го поздравят на новото му работно място, бяха досегашните му началници - ръководителите на „КейбълТел” Рон Финли и Боб Христов. Преди да започне работа в Агенцията, Вачков беше първоначално мениджър по изграждане на мрежата, а после - заместник-директор по операциите в „КейбълТел”. В биографията му пише, че преди това, през периода 1999 – 2001 г., той е бил мениджър на „Кейбъл България” АД.
Работейки върху тази статия, попаднах на интересна информация в „Портал ЕВРОПА” www.europe.bg. „Според американската телевизия CNBC през периода 1998-2002 г. Деклан Ганли развива бизнес на кабелен оператор в България, където основава Cable Bulgaria, впоследствие станала КейбълТел. Продава своя дял за 18 милиона евро”. Съгласно портала, Деклан Ганли е „най-изявеният противник на Лисабонския договор”, който успешно повлиява на ирландския електорат да гласува с „не” на първия референдум. Кариерата му като бизнесмен започва в разпадащия се Съветски съюз, където търгува с алуминий. Впоследствие е търговско-икономически съветник на правителството на Латвия. През 1996 г. „компанията Ганли Груп се насочва към Албания, където създава инвестиционния фонд Англо-Адриатика с 45 хиляди акционери”. Има информация за „незаконен износ на китайско оръжие и боеприпаси от Албания за САЩ, откъдето е препродавано на войската и полицията на Афганистан”. Към датата на публикацията, 04.11.2008 г., „главната компания на Ганли е Rivada (Radio Interoperable Voice And Data Applications) Networks, която разработва високи технологии в комуникациите главно за нуждите на въоръжените сили и разузнавателната общност на САЩ”.
Но да се върнем към 2005 г.
От 26 до 30 септември 2005 г. аз бях в Мюнхен, където ръководех заседанието на една от тематичните сесии на 3-ия Световен конгрес за качество на софтуера и бях избран за вицепрезидент на софтуерната група на Европейската организация по качество. На следващия ден след избирането ми, Пламен ми се обади, че съм назначен за заместник-председател на Агенцията.
Юридически, заповедите на министър-председателя за назначаването на Стойчо Стойков и мен за заместник-председатели на ДАИТС са с дата 12 октомври 2005 г. Разпределението на отговорностите, което Вачков направи устно, беше просто и ясно: Стойков отговаряше за общата администрация и съобщенията – телекомуникации и пощи, а аз отговарях за информационното общество и информационните технологии.
Още от самото начало беше ясно, че Стойчо е довереният човек на Пламен. До последно така и не разбрах откъде се познават – дали по партийна линия, служебно или лично. Така или иначе, връзката очевидно беше налице и беше доста тясна. В биографията на Стойков пише, че той има 31 години стаж в системата на БТК, от които – 17 години (1980 – 1996 г.) като, последователно, заместник-директор и генерален директор на Софийски телеграфни и телефонни съобщения. Доста хора си го спомняха просто като човека, от когото е зависело дали ще ти прокарат телефон в София. В партийно отношение, Стойков беше член на БСП с позиции в Софийската градска организация и добри контакти с нейното ръководство.
Отстрани погледнато, създаването на ДАИТС беше голям успех. Обединяването на информационните технологии и съобщенията в специализиран орган, Държавна агенция към Министерски съвет, беше много силно като заявка за модерно структуриране на правителството и политиката. В тази връзка, добре се прие отделянето на тематиката от Министерство на транспорта и съобщенията, където съжителството на транспортната дейност със съобщенията и информационните технологии беше чисто механично и безсмислено. За съжаление, положителните неща се изчерпваха само със „заглавието”.
В редица случаи е по-добре едно нещо да не се прави изобщо, отколкото да се прави частично, непълно. Случаят с ДАИТС беше точно такъв. От самото начало моята теза беше, че трябва да има заместник министър-председател, който да отговаря за развитието на информационното общество в страната. Защото информационните и комуникационни системи са навсякъде – във всички министерства и ведомства, и органът, който би имал властовия ресурс да ги контролира и координира задължително трябва да е над тях, а не – един от тях. Предвид на капсулирането на отделните ведомства и борбата между техните тесни интереси и интересите на държавата като цяло, за мен беше ясно, че е невъзможно управлението на информационното общество да се извършва само от колективен орган – съвет, комисия или работна група.
Нееднократно Сергей Станишев е заявявал, че ДАИТС не е министерство поради ограниченията, продиктувани от тройната коалиция и знаменитата формула 8:5:3. Той нито веднъж дори не спомена за създаването на длъжност „заместник министър-председател по информационното общество”. Както казах в предишната статия, структурните мерки, предложени от работната група, изобщо не стигнаха до документите на 45-ия конгрес на БСП.
Всички разбираха, че има голямо дублиране и нисък „коефициент на полезно действие” в ИКТ дейностите в държавата – министерствата и ведомствата си изграждаха свои комуникационни мрежи, които не бяха свързани една с друга, свои информационни системи, които не си „говореха” една с друга, непрекъснато се купуваше хардуер, който бързо приключваше живота си като старо желязо, без да има реални електронни услуги. Повсеместното очакване бе, че ДАИТС ще въведе ред, професионализъм и ефективност в проектите за информационни и комуникационни системи в държавната администрация. В същото време, ние нито имахме властта да казваме на другите министерства и ведомства какво да правят, нито парите да правим такива системи самостоятелно, нито пък ни бяха делегирани правата да провеждаме ИКТ поръчки от името и за сметка на други институции.
Пазарлъците на тройната коалиция и липсата на политическа концепция доведоха и до фундаментално раздробяване на тематиката – дейностите по електронното правителство бяха дадени на Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР). Пламен Вачков често казваше за Николай Василев, че той, като инвестиционен банкер, разбира от две неща – когато му дават нещо и когато му взимат нещо. Та, на него му дадоха електронното правителство и му взеха Националната АТМ мрежа на държавната администрация (НАМДА).
НАМДА е отдавнашен проект, който през годините е започвал, спирал и пак започвал. Още от времето на правителството на СДС, държавата се заема със Сизифовската задача да изгради своя собствена телекомуникационна мрежа за осигуряване на свързаност между различните министерства и ведомства, областни и общински администрации. Именно тогава проектът е получил името си (АТМ е стар протокол за мрежова свързаност). Много показателно за отношенията на високо ниво е, че Сергей Станишев взе НАМДА-та от Николай Василев, но не я даде на Пламен Вачков, а я остави при себе си – в Министерски съвет. За това имаше и формален аргумент – очевиден конфликт на интереси, предвид на работата на Вачков в „КейбълТел” и тяхната роля в изпълнението на проекта. Показателно е също, че от началото до края на мандата си Сергей Станишев беше основен двигател на проекта.
Тук е редно да се постави въпросът – това ли е правилния път? Следва ли държавата сама да си прави телекомуникационна мрежа на територията на цялата страна, или просто би трябвало да си купи услугата? Някой беше казал, че най-простите въпроси имат най-сложни отговори. За БСП естественото мислене е, че ако държавата има нужда от нещо, тя трябва да си го направи и то трябва да е нейно. От друга страна, мощното лоби срещу БТК търсеше всякакви начини да отслаби позициите й – един такъв начин беше потенциалното отнемане на държавната администрация като клиент на телекома, което би намалило неговите приходи с десетки милиони лева годишно. От гледна точка на политиците на държавна служба, всичко това беше добре дошло, защото една администрация винаги трябва да си създава проекти, по които да работи, за да може да усвоява средства. Много примери има в близкото минало, аз ще посоча само един – държавата работи дълги години, създава БГА „Балкан”, след това я приватизира, след това я създава наново и след това пак я продава.
Имаше и нещо друго – стари ангажименти. Аз знаех, че „КейбълТел” имаха договор още с предишното правителство на НДСВ по изграждането на НАМДА. В изпълнение на този договор, те бяха изкопали канали и положили тръби за мрежата, но определено количество не им бяха платени – ставаше въпрос за сума от няколко милиона лева. Определено, ситуацията беше притеснителна – веднъж Боб Христов каза: „Ще ни бият”.
Независимо от това, че НАМДА оставаше в МС, Пламен разчиташе, че ДАИТС ще има роля в изпълнението на проекта. Той и Стойчо Стойков често ходеха в МС и се разправяха за мрежата. Аз също ходех, но за да говоря за координацията на информационните проекти в държавата. По време на един такъв разговор в кабинета на Снежана Димитрова – директор на дирекция „Стратегическо планиране и управление” в МС, вратата се отвори и Ценка Василева, съветник на премиера, влезе с един младеж. „Здравейте”, каза тя, „това е Азер Меликов, той ще бъде експерт в кабинета на министър-председателя и ще отговаря по тези въпроси – информационните технологии и комуникациите”. Аз се учудих откъде се е взел и какво точно ще прави, но си довърших разговора и си тръгнах.
Скоро след това Петко Сотиров ми каза да предупредя Азер, че са го засекли да продава F-16 от името на министър-председателя и да спре. Със Сотиров се бях запознал в началото на работата ми в ДАИТС, в кабинета на Пламен Вачков. Той го представи като служител по сигурността на информацията в Министерство на финансите, говорихме за „Информационно обслужване”. От наш общ познат разбрах, че Петко Сотиров е бил преди това съветник на Арлин Антонов, по времето когато той е бил директор на Националната служба за сигурност (НСС).
Появата на Азер промени разстановката на силите. Постепенно стана ясно, че Сергей Станишев не се отъждествява с Пламен Вачков и всъщност Меликов беше довереното лице, което даваше възможността на премиера да следи и контролира нещата. Отделен е въпросът защо именно Азер Меликов беше избран за тази невероятно сложна и отговорна роля. Първата и една от основните задачи, по които Азер непрекъснато работеше, беше именно НАМДА, която впоследствие беше прекръстена на НДМ (Национална държавна мрежа). Скоро, Петко Сотиров и Азер се сближиха и започнах често да ги виждам заедно. Веднъж ги засякох в лоби бара на гранд-хотел „София” с Боб Христов и Рон Финли. „КейбълТел” имаха основна роля в изпълнението на проекта за НДМ. В началото на 2007 г. избухна скандал – пресата публикува информация, че в края на 2006 г. правителството е купило цялата инфраструктура на „КейбълТел” без конкурс. Помолени за коментар, от ДАИТС отговориха, че те нямат нищо общо с НДМ, която е отговорност на Министерски съвет, тъй като те развиват Националната държавна мрежа за сигурност и отбрана (НДМСО).
И това вече беше истина. Няколко седмици след създаването на ДАИТС през 2005 г., тъкмо беше минал устройствения правилник на Агенцията в Министерски съвет, и един ден Пламен и Стойчо се върнаха от среща със Сергей Станишев с новината, че НДМСО се дава на ДАИТС. Това е била специализирана мрежа в рамките на БТК, която се връща на държавата след приватизацията на телекома. Щата на Агенцията се увеличи около 8 пъти, при това – с доста настоящи и бивши военни. Не очаквах, че констатацията на Михеев толкова бързо и буквално ще се претвори в реалността.
Има една известна мисъл, че разликата между мъжете и момчетата е в техните играчки. В случая, всеки си получи своя играчка, с която да си играе. Сергей Станишев и Азер Меликов – НДМ в Министерски съвет, Пламен Вачков и Стойчо Стойков – НДМСО в ДАИТС. Сергей и Азер развиваха мрежата в Министерски съвет, която трябваше да свърже администрацията в цялата страна, същото твърдяха, че правят и Вачков и Стойков чрез работа по НДМСО. Следвайки законите на Паркинсън, държавните мрежи, вместо да се намалят като брой и обединят, се увеличиха. През 2008 г. разговарях със Стоян Граматиков – директор на дирекция „112” в Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, който ми каза, че Емел Етем е изключително недоволна от работата на ДАИТС – въпреки десетките милиони лева, отделени за развитието на НДМСО, Агенцията не беше осигурила национална телекомуникационна свързаност за нуждите на телефон „112”.
В края на 2005 г. отидох на новогодишния коктейл на Агенция за устойчиво развитие „Екорегиони” (АУРЕ). Пламен Вачков беше получил покана, но не можеше да отиде и ме изпрати мен. Коктейлът беше във Военния клуб. На вратата на залата ме посрещна арх. Кристиян Миленов – изпълнителен директор на организацията. Оказа се, че го познавам от комсомолските години – мисля, че по това време той беше деец на Клуба на младия архитект към ЦК на ДКМС и сме се засичали по разни мероприятия. Взех си чаша вино и се запознах с част от останалите присъстващи. Изключително странна публика за коктейл на невинна неправителствена организация, занимаваща се с екологични проекти (както тогава си мислех аз). На другия ден Пламен ме попита как е минало събитето. „Може би греша, но ми се струва, че там само аз не бях полковник”, отговорих му. Той се усмихна и каза: „Това са изключително сериозни хора”.
По подобен начин се почуствах на един коктейл на „Информационно обслужване” АД, когато Петко Сотиров беше събрал на едно място Петко Сертов – тогава съветник по въпросите на националната сигурност на министър-председателя и член на Надзорния съвет на „Информационно обслужване” АД, о.р. генерал Любен Гоцев, о.р. полк. Цвятко Цветков и Димитър Иванов – последният началник на шести отдел на шесто управление на ДС. Аз бях с една служителка на американското посолство, която много се притесни от този състав.
Арх. Кристиян Миленов го видях отново, този път – в ДАИТС, в началото на 2006 г. Малко преди това в ДАИТС започна да идва Митко Александров. От Стойчо Стойков разбрах, че той е служител в Националната служба за сигурност (НСС), който отговаря за Министерски съвет. Един ден видях Александров и арх. Миленов в кабинета на Вачков. И така се започна цялата дейност по „оценка на сеизмичния риск”, за която вече беше подробно разказано в сп.”Тема” и във в-к „Труд”.
„Кадрите решават всичко”, гласеше един комунистически лозунг от близкото минало.
След един мандат като кандидат-член на Бюрото на ЦК на ДКМС, през 1987 г. не бях преизбран – станах отново редови комсомолец. Известно време след това отидох да видя Николай Добрев, лека му пръст, който беше кмет на район „Надежда” в София. Очевидно беше, че този пост не съответства на нивото му, още повече, че беше дошъл след предишната му длъжност като организационен секретар на ЦК на ДКМС. Той ме посрещна приятелски, както винаги, говорихме разни общи неща.
- Ей, Тоше, прецакаха ни – каза по едно време Добрев.
- Нищо – отговорих аз. – Нищо.
След това се замислих малко и го попитах:
- Кольо, кога партията ще престане да наказва тези, които работят за нея?
Той се усмихна и не отговори.
Почти 20 години по-късно, когато отидох при Петко Сертов на 14 февруари 2007 г. след като си бях подал оставката, той каза нещо подобно. Първите му думи, след като влязох в кабинета му, бяха: „Напълно те разбирам. На твое място аз бих постъпил по същия начин. Защо така става – свестните хора си отиват, а другите остават?”.
Скоро препрочетох отново „Алиса в страната на чудесата”. В края на шеста глава, Алиса среща Червения котарак и се опитва да разбере от него накъде да върви:
- Би ли ми казал кой път да хвана оттук?
- Зависи накъде отиваш – отвърна Котарака.
- Все едно накъде... – каза Алиса.
- Тогава е все едно кой път ще вземеш – рече Котарака.
- ... само да стигна някъде – добави Алиса, за да поясни.
- О, сигурно ще стигнеш – рече Котарака, - но трябва да вървиш доста дълго...”.
Накрая, Червеният котарак бавно изчезва и от него остава само усмивката му.
„Наистина, често съм виждала котка без усмивка – помисли Алиса, - но сега видях усмивка без котка! Най-чудното нещо, което съм виждала в живота си!”"
Една концепция „по никое време”
Една концепция „по никое време”: "Една концепция „по никое време”
Категория: ИТ политика , e-правителство , Мнение
Ваню Кръстев
Tuesday, 2 March 2010 16:00ч
ст.н.с. д-р инж. Славчо Манолов
За две несъстояли се обсъждания
С българския проект за е-Правителство съм свързан още от края на 2001 г. Имах късмета да участвам в разработката на почти всички програмни и аналитични документи по проекта. Бях ръководител на разработката на “Българската национална рамка за оперативна съвместимост” и член на колектива, разработил Закона за електронното управление (ЗЕУ), шестте наредби към него, проекта на Закона за достъп до пространствените данни и други нормативни документи.
И аз като другите участници в тези работни групи съзнавах, че създаваме широкообхватна законова уредба, която касае не просто изграждането на е-Правителство, а поставя основите на е-Управлението в България. Помня как разпалено защитавахме пред народните представители името на закона при обсъждането му - те доста прагматично искаха ЗЕУ да се казва просто „Закон за електронните услуги”.
След влизането на закона в сила започна един доста мъчителен период на неговото внедряване. Въпреки многото недостатъци, пропуски и грешки някои от елементите на електронното управление започнаха да се оформят, в това число: сертификационният процес с акредитирани лица и контролът по прилагане изискванията за оперативна съвместимост и информационна сигурност.
И изведнъж Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията предлага проект за „Концепция за електронно управление”..."
Категория: ИТ политика , e-правителство , Мнение
Ваню Кръстев
Tuesday, 2 March 2010 16:00ч
ст.н.с. д-р инж. Славчо Манолов
За две несъстояли се обсъждания
С българския проект за е-Правителство съм свързан още от края на 2001 г. Имах късмета да участвам в разработката на почти всички програмни и аналитични документи по проекта. Бях ръководител на разработката на “Българската национална рамка за оперативна съвместимост” и член на колектива, разработил Закона за електронното управление (ЗЕУ), шестте наредби към него, проекта на Закона за достъп до пространствените данни и други нормативни документи.
И аз като другите участници в тези работни групи съзнавах, че създаваме широкообхватна законова уредба, която касае не просто изграждането на е-Правителство, а поставя основите на е-Управлението в България. Помня как разпалено защитавахме пред народните представители името на закона при обсъждането му - те доста прагматично искаха ЗЕУ да се казва просто „Закон за електронните услуги”.
След влизането на закона в сила започна един доста мъчителен период на неговото внедряване. Въпреки многото недостатъци, пропуски и грешки някои от елементите на електронното управление започнаха да се оформят, в това число: сертификационният процес с акредитирани лица и контролът по прилагане изискванията за оперативна съвместимост и информационна сигурност.
И изведнъж Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията предлага проект за „Концепция за електронно управление”..."
02 март 2010
5 000 000 лв. по ОПРЧР
e-Daily - 02.03.2010: "Обучение и образование ^
5 000 000 лв. е максималният бюджет по процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Наука и бизнес”, осигурен по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Процедурата на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се реализира с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми”, в качеството си на Договарящ орган на ОПРЧР покани Министерство на образованието, младежта и науката като конкретен бенефициент да заяви интерес и да подаде проектно предложение за кандидатстване по процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG051PO001/3.3-05 „Наука и бизнес”. Целите на схемата са: диалогът „наука-бизнес” да бъде активизиран чрез инструментите на програмата; и да бъдат създадени условия за повишаване на квалификацията на млади учени, работещи с високи технологии, като важна стъпка в изграждането на икономика, основана на знание."
5 000 000 лв. е максималният бюджет по процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Наука и бизнес”, осигурен по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Процедурата на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се реализира с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми”, в качеството си на Договарящ орган на ОПРЧР покани Министерство на образованието, младежта и науката като конкретен бенефициент да заяви интерес и да подаде проектно предложение за кандидатстване по процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG051PO001/3.3-05 „Наука и бизнес”. Целите на схемата са: диалогът „наука-бизнес” да бъде активизиран чрез инструментите на програмата; и да бъдат създадени условия за повишаване на квалификацията на млади учени, работещи с високи технологии, като важна стъпка в изграждането на икономика, основана на знание."
01 март 2010
Tosho Nedialkov: ВСЕ НЕ ТАК, РЕБЯТА - сп. "Тема", бр.6/2010 г., стр.38-41
Tosho Nedialkov: ВСЕ НЕ ТАК, РЕБЯТА - сп. "Тема", бр.6/2010 г., стр.38-41: "ВСЕ НЕ ТАК, РЕБЯТА - сп. 'Тема', бр.6/2010 г., стр.38-41
25 февруари 2010 г. в 05:44
През 1996 г., на събиране на Физическия факултет на Университета 'Джордж Уашингтън' разбрах, че един от професорите е ходил до Португалия.
- Професор Парк - попитах го аз, - как е Европа?
- Европа е добре - отговори той. - В Европа хората работят, за да живеят, а ние тук живеем, за да работим.
След 12 години пребиваване в столицата на САЩ стана ясно, че американският начин на живот не е за мен. През октомври 2003 г. се върнах в България. Когато отидох да се видя с моя приятел от ученическите години Светослав Божилов в кабинета му в СИБанк, той, който си беше десен и силно проамерикански настроен още от малък, се опита да ме разубеди в правилността на взетото от мен решение.
- Все пак - каза той, - разликата в заплащането в САЩ и България е огромна.
- Светльо - отговорих му аз, - там, където отиваме, пари не приемат.
Със Светослав Божилов се запознахме през 1979 г. на кръжок в Градската астрономическа обсерватория в София. През 1981 г. спечелихме голямата награда 'Акад. М.В. Келдиш' от Международния ученически конкурс за най-добър проект за космически експеримент 'Малък ИНТЕРКОСМОС' в Москва. Скоро след това имахме възможността да обясним на Тодор Живков същността на нашата разработка (не знам дали разбра нещо, но гледаше с интерес и не зададе нито един въпрос) по време на XI-ия Републикански преглед на ТНТМ, където получихме златна значка. По съвпадение на обстоятелствата, 1982-ра се оказа отчетно-изборна година в Комсомола. Аз направих поредица от изказвания - от училищната конференция, до Конгреса. На самия Конгрес прочетох в книжката с проектосъстава, че съм включен в списъка на новия Централен комитет, а преди да влезем за първия пленум Андрей Бунджулов ми каза в коридора, че съм предложен за кандидат-член на Бюрото на ЦК на ДКМС. Тогава бях на 17 години.
Разказвам всичко това, за да е ясно, че, въпреки дългото ми отсъствие от страната, моите корени бяха все още живи. Само ще спомена, че през периода 1982 - 1987 г., когато бях в Бюрото, секретари на ЦК на ДКМС бяха Николай Добрев, лека му пръст, Андрей Бунджулов, Евгений Узунов, Николай Камов, Красимир Премянов и други.
Дни след като се върнах в България, излъчващ огромен ентусиазъм от промяната и с 'Комунистическия манифест' на английски в куфарчето, отидох при Андрей Бунджулов в офиса му на бул. 'Шипченски проход'. По негово предложение, се включих в дейността на Политическо движение „Социалдемократи” (ПДС) и на Граждански форум „Нова левица” (ГФ „Нова левица”). Оказа се, че доста познати лица от Комсомола са дейци на ПДС: Камов и Бунджулов бяха ръководители на партията; Бойко Радоев, когото познавах от времето, когато беше секретар на ГК на ДКМС в София, беше заместник-председател; Любомир Кючуков, Веселин Вълчев и Димитър Попов „представляваха” международния отдел на ЦК на ДКМС; доц. Огнян Симеонов го помнех като председател на Централната ревизионна комисия на ДКМС. Ивайло Калфин беше секретар по икономическите въпроси на президента и нямаше формална обвързаност с партията, но идваше на различни мероприятия (аз го познавах още като сътрудник на международния отдел на ЦК на ДКМС). На Националната конференция на ПДС през декември 2003 г., когато бях избран за член на Националния съвет (НС) на партията, един от делегатите, седнал до мен, направи следния коментар на предложенията за избор на ръководство: „Тези тук, всичките са с червени книжки, знам ги аз”. „Важното е да няма такива с жълти книжки”, бързо и остроумно му отговори Филип Боков, който седеше на предния ред.
При една от следващите ни срещи, казах на Светльо, че съм отишъл в ПДС при Камов. „Ааа – усмихна се той. - А каза ли му, че тогава заради него останахме в България?”. Усмихнах се и аз. През 1985 г. двамата с Божилов трябваше да отидем в Стокхолм за участие в конгрес на Международната федерация по астронавтика. Николай Камов, като международен секретар на ЦК на ДКМС, ме включи само мен в делегацията и така ни провали плана да избягаме на Запад. Аз съм мислил доста по въпроса и мога да кажа с ръка на сърцето, че съм благодарен за конкретното решение. Но, както казват американците, „това е друга опера”.
Светльо се отнесе положително към моето присъединяване към ПДС. Каза, че БСП изобщо не са се реформирали, а те помагат на Камов. Под „те” имаше предвид Институт „Отворено общество”, където, както ми обясни, той е член на Настоятелството (впоследствие беше сменен от Саша Безуханова). По-късно разбрах, че „Отворено общество” бяха дали за 2004 г. два гранта от по 15 000 щатски долара всеки – единият на Фондация „Институт за икономика и международни отношения” (ИИМО) за „Изготвяне на управленска програма на българската левица за периода 2005 – 2009 г.”, а другият – на Сдружение „Социалдемократически институт” (СДИ) за „Публични дискусии на Граждански форум „Нова левица””. Офисът на ИИМО съвпадаше с този на ПДС, сред основателите и членовете на първия УС на ИИМО са Николай Камов, Ивайло Калфин и Любомир Кючуков. Андрей Бунджулов беше програмен директор на СДИ, чийто офис, всъщност, беше на бул. „Шипченски проход”.
Като човек, току-що завърнал се от САЩ, напълно откъснал се от българската политическа реалност през последните 9 години, за мен беше изключително странна и необяснима невероятната мизерия на левицата. Мизерия във всичките аспекти на това понятие - икономически, организационен и интелектуален. Да, ние сме учили и си спомняме, че с парите на бащата на Енгелс е финансирано написването на редица основополагащи произведения от сина му и от Карл Маркс, но тук определено не ставаше въпрос за такава ситуация. В цял свят „мозъчните тръстове” (think tank) на партиите разполагат с достатъчно ресурси за генерирането на идеи и политики, които са решаващи за тяхното движение напред. През ХХІ-ви век е невъзможно правенето на съвременна политика на ниво без професионални политици и експерти. В края на 2003 г. в България левицата имаше три организации (Институт за социална интеграция (ИСИ) – близък до БСП, ИИМО и СДИ – близки до ПДС), които се издържаха от своята дейност по различни проекти пред „Отворено общество”, Фондация „Фридрих Еберт” и други сходни организации до степен да не умрат от глад и да организират семинари, курсове и дискусии. И това – при наличието, най-вече в БСП, на редица изявени бизнесмени с достатъчно пари (някои от тях впоследствие намериха място в листите и в парламента). Единственото обяснение, което аз имам за тази картина, е, че практически на хората, които дърпаха конците, не им пукаше за политиката – те знаеха, както и се оказа впоследствие, че каквото и да се напише, практическите действия ще бъдат диктувани от интересите на олигарсите.
Както и да е. ГФ „Нова левица” започна през пролетта на 2004 г. серия от дискусии по управленската програма на левицата. До представянето на предизборната платформа на Коалиция за България на 20.05.2005 г., което закри цикъла, бяха проведени над 15 дискусии по основните направления на бъдещото управление. От страна на ПДС, организационната работа по Гражданския форум вършехме основно Андрей Бунджулов, Олег Недялков (банкер, създал „Обединена българска банка”), доц. Андрей Георгиев (тогава хоноруван преподавател по икономика в УНСС), доц. Огнян Симеонов (тогава зам.-декан в УНСС) и аз. Формулирахме темата на всяка дискусия, кой ще открие, кой ще води, основните докладчици и списъка с поканите. Когато имахме готовност с цялостното предложение, отивахме на среща с представителите на БСП, отговарящи за разработването на програмата – Румен Овчаров, Петър Димитров или Ивелин Николов. На тези срещи се правеха промени по хората или формулировките, които бяха неприемливи за тях, добавяха се имена от тяхна страна и се уточняваше окончателно кой кои хора ще кани. Самите дискусии се провеждаха в НДК, най.често – в зала 10. Аз присъствах всеки път с отговорната задача да сменям слайдовете на лаптопа по време на изказванията. Направих и елементарен уеб сайт на Форума, на който качвах материалите. Мизерията стигна дотам, че преди една дискусия Ивелин Николов ми се обади с молба да осигуря и лаптоп, защото този на ИСИ трябвал за някакъв семинар по същото време и няма друг. Аз бях уредил, но накрая Пенчо Хубчев даде лаптопа на бюрото на Фондация „Фридрих Еберт” в София.
Голяма част от модераторите и основните лектори станаха впоследствие министри и заместник-министри в правителството на тройната коалиция. На тези дискусии бяха представени пред широката общественост и новите лица на левицата, както и тези, които бяха известни предимно в партийните среди – Георги Кадиев, Емил Райнов, проф. Радослав Гайдарски, проф. Цекомир Воденичаров и други. Интересно е, че бъдещите съветници на министър-председателя не бяха показани „на светло” тогава.
Много показателен беше подхода при кадровия подбор. БСП поддържаше илюзията, че ПДС има своя партийна квота за водещи и лектори, но истината беше, че решенията се взимаха конкретно за личности. Спомням си, например, как ние предложихме Олег Недялков за водещ на една от дискусиите с икономическа тематика, но Румен Овчаров категорично се противопостави и по негово предложение доц. Огнян Симеонов беше водещ на две дискусии. Тази тенденция получи своя логически завършек при структурирането на новото правителство, когато БСП просто си избра когото си искаше.
Освен с организационната работа по ГФ „Нова левица”, аз бях ангажиран и като председател на Комисията по информационното общество на ПДС. Моето твърдо убеждение беше, че информационното общество следва да бъде най-важният приоритет в предизборната програма на левицата. В крайна сметка, политиката е именно това – умението да се определят приоритети и страната да се насочва в правилната посока. Още от самото начало, Камов ме подкрепяше напълно в тази теза и в цялостната ми работа по тематиката. Аз приемах неговата позиция като естествено политическо и държавническо поведение – не осъзнавах, че моят експертен опит, 12-годишният ми престой в САЩ и политическите ми корени му даваха уникално предимство. Истината беше, че БСП имаше хора за почти всички сфери на управлението. Камов, за да си намери място в едно бъдещо правителство, трябваше да си изработи своя ниша, която да бъде безспорна, предвид неговата трудна история на конфликти с БСП през годините.
През септември 2004 г. отидохме с Любомир Кючуков като представители на ПДС при Румен Овчаров да се разберем за подготовката на предстоящата дискусия по информационното общество. Срещата беше в Народното събрание, в кабинета на Любен Корнезов. На срещата Овчаров представи официално Пламен Вачков като човека, отговарящ от страна на БСП за тази тематика. Това определено беше изненада, защото дотогава БСП твърдеше, че няма подготвен човек в това направление и ще предостави на ПДС работата по материалите. От друга страна, това беше изключително силен ход – Пламен Вачков, като бивш генерален директор на „Микропроцесорни системи” – Правец, имаше неоспорим авторитет като ръководител и специалист в ИКТ сектора.
След срещата, Вачков ме закара донякъде с колата си и по пътя си говорихме. Разказахме си един на друг кой какво е правил от 1989 г. насам. Стана дума за Тома Томов (генерален директор на „Комекс” - фирма в състава на „Микропроцесорни системи”), Илия Павлов, лека му пръст (Вачков беше работил доста време в „Мултигруп”), Иван Миронов (бившия генерален директор на „Балканбанк”) и за други дейци на близкото минало. Извън общите познати, които са му дали възможност да провери кой съм и какво мога, Вачков ми е споделял впоследствие, че ме е избрал, защото на него му трябваше човек, който да разбира от информационни системи – той по образование беше специалист по електроника, след това беше натрупал значителен стаж в телекомуникационни фирми, но нямаше специфични познания в областта на съвременния софтуер.
Скоро след това, Вачков ми изпрати проект на програма, озаглавена „Съобщения и информационни технологии”, писан от негов екип, съставен от дейци на БСП. Материалът беше „морално остарял”. Аз се хванах здраво за работа. Включиха се и други хора от ИКТ-сектора – експерти, собственици и управители на фирми, представители на основните организации в сектора – БАИТ (извън хората на Вачков), БАСКОМ, ИКТ Клъстера, Интернет общество в лицето на своя председател Вени Марковски. През цялото време, моята задача беше да се преборя секторния подход да не е водещ, а да се разбере и изведе в програмата, че информационното общество е хоризонтално явление и поради това изисква глобални промени. Не беше никак лесно. След една голяма експертна дискусия на „Позитано” 20, водена от Румен Овчаров, явно съм изглеждал доста отчаян от тясното трактуване на тематиката, защото той ми каза в коридора: „Тошо, спокойно, БДЖ-то си е БДЖ”. Вдигнах рамене и се засмях.
Дискусията на тема „Информационното общество – стратегия за бъдещето на България” се проведе на 05.11.2004 г. Тя беше открита от Сергей Станишев и Николай Камов. Пламен Вачков, като модератор, седеше в центъра на президиума и преди началото ме запозна със Станишев. „Приятно ми е – каза той. - Много неща съм чувал за Вас”. Не можах да реагирам, защото започна дискусията.
Мерките, които прочетох от името на работната група, и които ние предлагахме да залегнат в програмата, бяха подредени в 3 групи: структурни промени, промени в нормативната уредба и образование и наука. Структурните промени включваха създаване на Министерство на съобщенията и информационните технологии, което „следва да бъде главният координатор на всички проекти в областта на информационното общество в държавата”, с ръководител с ранг на заместник министър-председател и Комисия по проблемите на информационното общество към Народното събрание. Промените в нормативната уредба предвиждаха приемане на нови закони за електронните транзакции, за бизнес инкубаторите и високотехнологичните паркове, за електронното банкиране, както и промени в съществуващи закони с цел създаване на стимули за електронната търговия, развитие на телекомуникациите и на ИКТ сектора. Мерките в частта по образованието и науката включваха цялостен преглед на учебните програми, дейности за компютърно ограмотяване на нацията, осигуряване на достатъчно компютърно оборудване и безплатен достъп до Интернет, както и използване възможностите на европейските програми.
За съжаление, цялото това усилие отиде нахалост. След дискусията, Вачков и дейците на БСП, с които той работеше, започнаха да променят материалите и да пишат програмата на БСП „по свой образ и подобие”. Те взеха това, което ги устройваше, махнаха неща, които не искаха и добавиха трети. Изгуби се най-важното – цялостния замисъл. Светослав Божилов се оказа прав – нищо не се беше променило в социалистическата партия.
В документа „Основни параметри на програмата на БСП за управление на Република България за периода 2005 – 2009 г.”, приет на 09.04.2005 г. от 45-ия Конгрес на БСП, информационното общество и високите технологии са залегнали като първия от петте икономически приоритета. Оттам нататък, обаче, повечето от конкретните мерки на стр. 9 - стр. 11 са останали като пожелания, тъй като двете най-важни структурни мерки отсъстваха – създаването на звено в изпълнителната власт и комисия в Народното събрание, които да гарантират координацията, контрола и законодателното обезпечаване на дейностите по развитието на информационното общество. По стара традиция, БСП разработва програми, в които структурните, финансови и политически мерки нямат нищо общо помежду си. Казано с други думи, политическите цели не са обезпечени с пари и със структури, които да са в съотвествие с тях. Когато аз писах, че трябва един човек в правителството да управлява всички информационни и комуникационни проекти, аз не го писах за конкретен човек, а защото самата дейност по своя характер изисква това.
Ето какво включваше доклада на Сергей Станишев пред 45-ия Конгрес на БСП по нашата тематика: „Можем, другарки и другари, да осъществим тези амбициозни цели и намерения, ако при решаването на всички практически задачи водещ бъде нашият план за развитие на информационното общество в България. А това означава:
- информационно-технологична грамотност на всеки български гражданин;
- осигуряване на свободен достъп до компютризираните мрежи и персонални устройства;
- ускорено въвеждане на единни информационни и комуникационни системи – в държавната и местните администрации, в социалните и бизнес системи.
Навлизането на информационното общество и в сферата на здравеопазването е от първостепенно значение. Интегрираната информационна система на Националната здравноосигурителна каса трябва да бъде изградена максимално бързо. Само по този начин може да бъде гарантиран стриктният контрол върху изразходването на огромния финансов ресурс в системата. Следващ приоритет е въвеждането на електронни здравни карти. В тях ще се отразява всяко посещение при лекар, лечението, здравния статус на пациента и другата необходима информация”.
Както виждате – нито дума за това как ще стане всичко това, кой ще го управлява и с какви пари ще се реализира. За мен беше интересно също защо на интегрираната информационна система на НЗОК беше отделено такова специално място в доклада на председателя на ВС на БСП. В началото на 2006 г. щях да науча на свой гръб какво означава адвоката на фирма, която е пред реалната опасност да изгуби търг за 7 000 000 евро, да е и съветник на министър-председателя.
Междувременно, в края на 2004 г. една вечер ми се обади Вени Марковски и ми предложи Интернет общество да издигне моята кандидатура за депутат от гражданската квота на Коалиция за България. Аз казах, че нямам нищо против, стига да не се объркват плановете на ПДС, тъй като съм член на партията и не искам да взимам от партийната квота. Веднага след това видях Камов на някакъв коктейл и му казах за разговора с Вени, той изрази подкрепа и ми пожела успех. Освен Интернет общество, и други организации написаха писма до Сергей Станишев като председател на ВС на БСП, с които подкрепиха моята кандидатура. Аз не знаех какво става, тъй като никой от БСП не беше говорил с мен. На 21.02.2005 г. Камов ми се обади по телефона с изнервен глас и ми каза, че току-що е бил на „Позитано”, където е говорил със Сергей Станишев, Румен Овчаров и Румен Петков, които са му казали, че му дават 3 избираеми депутатски места – едното за него, второто – за Бойко Радоев и третото – за мен. Той беше бесен, тъй като ПДС официално искаше 6 места и, освен това, моето име не беше сред тези 6. Разбрахме се на другата сутрин да се видим и да поговорим – имаше насрочено заседание на ИС на ПДС, на което аз така или иначе трябваше да присъствам. Неприятно се учудих, че на следващия ден направо започна заседанието на Изпълнителния съвет и Камов разказа цялата ситуация пред останалите колеги, вместо първо да поговори насаме с мен. Аз му припомних, че съм го уведомил още в началото и че за мен позицията на БСП също е изненада, защото винаги е ставало въпрос за гражданска квота и аз не съм очаквал такова нещо. Стана тягостна и безизходна дискусия. След заседанието, безкрайно обиден от отношението към мен, аз си написах оставката от партията и всички постове в нея и я депозирах.
Няколко месеца след това ПДС се разцепи - Бойко Радоев, Александър Александров и доста хора около тях се отделиха от ПДС и образуваха СОЛ – „Социалдемократи за обединена левица”.
Николай Камов не стана министър на информационното общество и заместник министър-председател. В новото правителство нямаше нито такова министерство, нито такъв вицепремиер. Стана депутат, както и Бойко Радоев.
Андрей Бунджулов стана секретар на президента по връзките с гражданското общество.
Ивайло Калфин стана вицепремиер и министър на външните работи, Веселин Вълчев – началник на кабинета му в Министерски съвет, а Любомир Кючуков – заместник-министър. Филип Боков стана началник на кабинета на министър-председателя.
Олег Недялков стана член на УС на БНБ.
Аз не станах депутат. Станах заместник-председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, на която председател стана Пламен Вачков.
Абсолютно закономерно, към днешна дата нищо не е изпълнено от мерките за развитие на информационното общество, приети от 45-ия конгрес на БСП. Тройната коалиция не е виновна за това – нещата започват и свършват в БСП.
През зимата на 1967/68 г. Владимир Висоцки пише песента „Моя цыганская”. Ето последния куплет от нея – в оригинал и без коментар:
„Где-то кони пляшут в такт,
Нехотя и плавно.
Вдоль дороги все не так,
А в конце – подавно.
И ни церковь, ни кабак –
Ничего не свято!
Нет, ребята, все не так!
Все не так, ребята...”"
25 февруари 2010 г. в 05:44
През 1996 г., на събиране на Физическия факултет на Университета 'Джордж Уашингтън' разбрах, че един от професорите е ходил до Португалия.
- Професор Парк - попитах го аз, - как е Европа?
- Европа е добре - отговори той. - В Европа хората работят, за да живеят, а ние тук живеем, за да работим.
След 12 години пребиваване в столицата на САЩ стана ясно, че американският начин на живот не е за мен. През октомври 2003 г. се върнах в България. Когато отидох да се видя с моя приятел от ученическите години Светослав Божилов в кабинета му в СИБанк, той, който си беше десен и силно проамерикански настроен още от малък, се опита да ме разубеди в правилността на взетото от мен решение.
- Все пак - каза той, - разликата в заплащането в САЩ и България е огромна.
- Светльо - отговорих му аз, - там, където отиваме, пари не приемат.
Със Светослав Божилов се запознахме през 1979 г. на кръжок в Градската астрономическа обсерватория в София. През 1981 г. спечелихме голямата награда 'Акад. М.В. Келдиш' от Международния ученически конкурс за най-добър проект за космически експеримент 'Малък ИНТЕРКОСМОС' в Москва. Скоро след това имахме възможността да обясним на Тодор Живков същността на нашата разработка (не знам дали разбра нещо, но гледаше с интерес и не зададе нито един въпрос) по време на XI-ия Републикански преглед на ТНТМ, където получихме златна значка. По съвпадение на обстоятелствата, 1982-ра се оказа отчетно-изборна година в Комсомола. Аз направих поредица от изказвания - от училищната конференция, до Конгреса. На самия Конгрес прочетох в книжката с проектосъстава, че съм включен в списъка на новия Централен комитет, а преди да влезем за първия пленум Андрей Бунджулов ми каза в коридора, че съм предложен за кандидат-член на Бюрото на ЦК на ДКМС. Тогава бях на 17 години.
Разказвам всичко това, за да е ясно, че, въпреки дългото ми отсъствие от страната, моите корени бяха все още живи. Само ще спомена, че през периода 1982 - 1987 г., когато бях в Бюрото, секретари на ЦК на ДКМС бяха Николай Добрев, лека му пръст, Андрей Бунджулов, Евгений Узунов, Николай Камов, Красимир Премянов и други.
Дни след като се върнах в България, излъчващ огромен ентусиазъм от промяната и с 'Комунистическия манифест' на английски в куфарчето, отидох при Андрей Бунджулов в офиса му на бул. 'Шипченски проход'. По негово предложение, се включих в дейността на Политическо движение „Социалдемократи” (ПДС) и на Граждански форум „Нова левица” (ГФ „Нова левица”). Оказа се, че доста познати лица от Комсомола са дейци на ПДС: Камов и Бунджулов бяха ръководители на партията; Бойко Радоев, когото познавах от времето, когато беше секретар на ГК на ДКМС в София, беше заместник-председател; Любомир Кючуков, Веселин Вълчев и Димитър Попов „представляваха” международния отдел на ЦК на ДКМС; доц. Огнян Симеонов го помнех като председател на Централната ревизионна комисия на ДКМС. Ивайло Калфин беше секретар по икономическите въпроси на президента и нямаше формална обвързаност с партията, но идваше на различни мероприятия (аз го познавах още като сътрудник на международния отдел на ЦК на ДКМС). На Националната конференция на ПДС през декември 2003 г., когато бях избран за член на Националния съвет (НС) на партията, един от делегатите, седнал до мен, направи следния коментар на предложенията за избор на ръководство: „Тези тук, всичките са с червени книжки, знам ги аз”. „Важното е да няма такива с жълти книжки”, бързо и остроумно му отговори Филип Боков, който седеше на предния ред.
При една от следващите ни срещи, казах на Светльо, че съм отишъл в ПДС при Камов. „Ааа – усмихна се той. - А каза ли му, че тогава заради него останахме в България?”. Усмихнах се и аз. През 1985 г. двамата с Божилов трябваше да отидем в Стокхолм за участие в конгрес на Международната федерация по астронавтика. Николай Камов, като международен секретар на ЦК на ДКМС, ме включи само мен в делегацията и така ни провали плана да избягаме на Запад. Аз съм мислил доста по въпроса и мога да кажа с ръка на сърцето, че съм благодарен за конкретното решение. Но, както казват американците, „това е друга опера”.
Светльо се отнесе положително към моето присъединяване към ПДС. Каза, че БСП изобщо не са се реформирали, а те помагат на Камов. Под „те” имаше предвид Институт „Отворено общество”, където, както ми обясни, той е член на Настоятелството (впоследствие беше сменен от Саша Безуханова). По-късно разбрах, че „Отворено общество” бяха дали за 2004 г. два гранта от по 15 000 щатски долара всеки – единият на Фондация „Институт за икономика и международни отношения” (ИИМО) за „Изготвяне на управленска програма на българската левица за периода 2005 – 2009 г.”, а другият – на Сдружение „Социалдемократически институт” (СДИ) за „Публични дискусии на Граждански форум „Нова левица””. Офисът на ИИМО съвпадаше с този на ПДС, сред основателите и членовете на първия УС на ИИМО са Николай Камов, Ивайло Калфин и Любомир Кючуков. Андрей Бунджулов беше програмен директор на СДИ, чийто офис, всъщност, беше на бул. „Шипченски проход”.
Като човек, току-що завърнал се от САЩ, напълно откъснал се от българската политическа реалност през последните 9 години, за мен беше изключително странна и необяснима невероятната мизерия на левицата. Мизерия във всичките аспекти на това понятие - икономически, организационен и интелектуален. Да, ние сме учили и си спомняме, че с парите на бащата на Енгелс е финансирано написването на редица основополагащи произведения от сина му и от Карл Маркс, но тук определено не ставаше въпрос за такава ситуация. В цял свят „мозъчните тръстове” (think tank) на партиите разполагат с достатъчно ресурси за генерирането на идеи и политики, които са решаващи за тяхното движение напред. През ХХІ-ви век е невъзможно правенето на съвременна политика на ниво без професионални политици и експерти. В края на 2003 г. в България левицата имаше три организации (Институт за социална интеграция (ИСИ) – близък до БСП, ИИМО и СДИ – близки до ПДС), които се издържаха от своята дейност по различни проекти пред „Отворено общество”, Фондация „Фридрих Еберт” и други сходни организации до степен да не умрат от глад и да организират семинари, курсове и дискусии. И това – при наличието, най-вече в БСП, на редица изявени бизнесмени с достатъчно пари (някои от тях впоследствие намериха място в листите и в парламента). Единственото обяснение, което аз имам за тази картина, е, че практически на хората, които дърпаха конците, не им пукаше за политиката – те знаеха, както и се оказа впоследствие, че каквото и да се напише, практическите действия ще бъдат диктувани от интересите на олигарсите.
Както и да е. ГФ „Нова левица” започна през пролетта на 2004 г. серия от дискусии по управленската програма на левицата. До представянето на предизборната платформа на Коалиция за България на 20.05.2005 г., което закри цикъла, бяха проведени над 15 дискусии по основните направления на бъдещото управление. От страна на ПДС, организационната работа по Гражданския форум вършехме основно Андрей Бунджулов, Олег Недялков (банкер, създал „Обединена българска банка”), доц. Андрей Георгиев (тогава хоноруван преподавател по икономика в УНСС), доц. Огнян Симеонов (тогава зам.-декан в УНСС) и аз. Формулирахме темата на всяка дискусия, кой ще открие, кой ще води, основните докладчици и списъка с поканите. Когато имахме готовност с цялостното предложение, отивахме на среща с представителите на БСП, отговарящи за разработването на програмата – Румен Овчаров, Петър Димитров или Ивелин Николов. На тези срещи се правеха промени по хората или формулировките, които бяха неприемливи за тях, добавяха се имена от тяхна страна и се уточняваше окончателно кой кои хора ще кани. Самите дискусии се провеждаха в НДК, най.често – в зала 10. Аз присъствах всеки път с отговорната задача да сменям слайдовете на лаптопа по време на изказванията. Направих и елементарен уеб сайт на Форума, на който качвах материалите. Мизерията стигна дотам, че преди една дискусия Ивелин Николов ми се обади с молба да осигуря и лаптоп, защото този на ИСИ трябвал за някакъв семинар по същото време и няма друг. Аз бях уредил, но накрая Пенчо Хубчев даде лаптопа на бюрото на Фондация „Фридрих Еберт” в София.
Голяма част от модераторите и основните лектори станаха впоследствие министри и заместник-министри в правителството на тройната коалиция. На тези дискусии бяха представени пред широката общественост и новите лица на левицата, както и тези, които бяха известни предимно в партийните среди – Георги Кадиев, Емил Райнов, проф. Радослав Гайдарски, проф. Цекомир Воденичаров и други. Интересно е, че бъдещите съветници на министър-председателя не бяха показани „на светло” тогава.
Много показателен беше подхода при кадровия подбор. БСП поддържаше илюзията, че ПДС има своя партийна квота за водещи и лектори, но истината беше, че решенията се взимаха конкретно за личности. Спомням си, например, как ние предложихме Олег Недялков за водещ на една от дискусиите с икономическа тематика, но Румен Овчаров категорично се противопостави и по негово предложение доц. Огнян Симеонов беше водещ на две дискусии. Тази тенденция получи своя логически завършек при структурирането на новото правителство, когато БСП просто си избра когото си искаше.
Освен с организационната работа по ГФ „Нова левица”, аз бях ангажиран и като председател на Комисията по информационното общество на ПДС. Моето твърдо убеждение беше, че информационното общество следва да бъде най-важният приоритет в предизборната програма на левицата. В крайна сметка, политиката е именно това – умението да се определят приоритети и страната да се насочва в правилната посока. Още от самото начало, Камов ме подкрепяше напълно в тази теза и в цялостната ми работа по тематиката. Аз приемах неговата позиция като естествено политическо и държавническо поведение – не осъзнавах, че моят експертен опит, 12-годишният ми престой в САЩ и политическите ми корени му даваха уникално предимство. Истината беше, че БСП имаше хора за почти всички сфери на управлението. Камов, за да си намери място в едно бъдещо правителство, трябваше да си изработи своя ниша, която да бъде безспорна, предвид неговата трудна история на конфликти с БСП през годините.
През септември 2004 г. отидохме с Любомир Кючуков като представители на ПДС при Румен Овчаров да се разберем за подготовката на предстоящата дискусия по информационното общество. Срещата беше в Народното събрание, в кабинета на Любен Корнезов. На срещата Овчаров представи официално Пламен Вачков като човека, отговарящ от страна на БСП за тази тематика. Това определено беше изненада, защото дотогава БСП твърдеше, че няма подготвен човек в това направление и ще предостави на ПДС работата по материалите. От друга страна, това беше изключително силен ход – Пламен Вачков, като бивш генерален директор на „Микропроцесорни системи” – Правец, имаше неоспорим авторитет като ръководител и специалист в ИКТ сектора.
След срещата, Вачков ме закара донякъде с колата си и по пътя си говорихме. Разказахме си един на друг кой какво е правил от 1989 г. насам. Стана дума за Тома Томов (генерален директор на „Комекс” - фирма в състава на „Микропроцесорни системи”), Илия Павлов, лека му пръст (Вачков беше работил доста време в „Мултигруп”), Иван Миронов (бившия генерален директор на „Балканбанк”) и за други дейци на близкото минало. Извън общите познати, които са му дали възможност да провери кой съм и какво мога, Вачков ми е споделял впоследствие, че ме е избрал, защото на него му трябваше човек, който да разбира от информационни системи – той по образование беше специалист по електроника, след това беше натрупал значителен стаж в телекомуникационни фирми, но нямаше специфични познания в областта на съвременния софтуер.
Скоро след това, Вачков ми изпрати проект на програма, озаглавена „Съобщения и информационни технологии”, писан от негов екип, съставен от дейци на БСП. Материалът беше „морално остарял”. Аз се хванах здраво за работа. Включиха се и други хора от ИКТ-сектора – експерти, собственици и управители на фирми, представители на основните организации в сектора – БАИТ (извън хората на Вачков), БАСКОМ, ИКТ Клъстера, Интернет общество в лицето на своя председател Вени Марковски. През цялото време, моята задача беше да се преборя секторния подход да не е водещ, а да се разбере и изведе в програмата, че информационното общество е хоризонтално явление и поради това изисква глобални промени. Не беше никак лесно. След една голяма експертна дискусия на „Позитано” 20, водена от Румен Овчаров, явно съм изглеждал доста отчаян от тясното трактуване на тематиката, защото той ми каза в коридора: „Тошо, спокойно, БДЖ-то си е БДЖ”. Вдигнах рамене и се засмях.
Дискусията на тема „Информационното общество – стратегия за бъдещето на България” се проведе на 05.11.2004 г. Тя беше открита от Сергей Станишев и Николай Камов. Пламен Вачков, като модератор, седеше в центъра на президиума и преди началото ме запозна със Станишев. „Приятно ми е – каза той. - Много неща съм чувал за Вас”. Не можах да реагирам, защото започна дискусията.
Мерките, които прочетох от името на работната група, и които ние предлагахме да залегнат в програмата, бяха подредени в 3 групи: структурни промени, промени в нормативната уредба и образование и наука. Структурните промени включваха създаване на Министерство на съобщенията и информационните технологии, което „следва да бъде главният координатор на всички проекти в областта на информационното общество в държавата”, с ръководител с ранг на заместник министър-председател и Комисия по проблемите на информационното общество към Народното събрание. Промените в нормативната уредба предвиждаха приемане на нови закони за електронните транзакции, за бизнес инкубаторите и високотехнологичните паркове, за електронното банкиране, както и промени в съществуващи закони с цел създаване на стимули за електронната търговия, развитие на телекомуникациите и на ИКТ сектора. Мерките в частта по образованието и науката включваха цялостен преглед на учебните програми, дейности за компютърно ограмотяване на нацията, осигуряване на достатъчно компютърно оборудване и безплатен достъп до Интернет, както и използване възможностите на европейските програми.
За съжаление, цялото това усилие отиде нахалост. След дискусията, Вачков и дейците на БСП, с които той работеше, започнаха да променят материалите и да пишат програмата на БСП „по свой образ и подобие”. Те взеха това, което ги устройваше, махнаха неща, които не искаха и добавиха трети. Изгуби се най-важното – цялостния замисъл. Светослав Божилов се оказа прав – нищо не се беше променило в социалистическата партия.
В документа „Основни параметри на програмата на БСП за управление на Република България за периода 2005 – 2009 г.”, приет на 09.04.2005 г. от 45-ия Конгрес на БСП, информационното общество и високите технологии са залегнали като първия от петте икономически приоритета. Оттам нататък, обаче, повечето от конкретните мерки на стр. 9 - стр. 11 са останали като пожелания, тъй като двете най-важни структурни мерки отсъстваха – създаването на звено в изпълнителната власт и комисия в Народното събрание, които да гарантират координацията, контрола и законодателното обезпечаване на дейностите по развитието на информационното общество. По стара традиция, БСП разработва програми, в които структурните, финансови и политически мерки нямат нищо общо помежду си. Казано с други думи, политическите цели не са обезпечени с пари и със структури, които да са в съотвествие с тях. Когато аз писах, че трябва един човек в правителството да управлява всички информационни и комуникационни проекти, аз не го писах за конкретен човек, а защото самата дейност по своя характер изисква това.
Ето какво включваше доклада на Сергей Станишев пред 45-ия Конгрес на БСП по нашата тематика: „Можем, другарки и другари, да осъществим тези амбициозни цели и намерения, ако при решаването на всички практически задачи водещ бъде нашият план за развитие на информационното общество в България. А това означава:
- информационно-технологична грамотност на всеки български гражданин;
- осигуряване на свободен достъп до компютризираните мрежи и персонални устройства;
- ускорено въвеждане на единни информационни и комуникационни системи – в държавната и местните администрации, в социалните и бизнес системи.
Навлизането на информационното общество и в сферата на здравеопазването е от първостепенно значение. Интегрираната информационна система на Националната здравноосигурителна каса трябва да бъде изградена максимално бързо. Само по този начин може да бъде гарантиран стриктният контрол върху изразходването на огромния финансов ресурс в системата. Следващ приоритет е въвеждането на електронни здравни карти. В тях ще се отразява всяко посещение при лекар, лечението, здравния статус на пациента и другата необходима информация”.
Както виждате – нито дума за това как ще стане всичко това, кой ще го управлява и с какви пари ще се реализира. За мен беше интересно също защо на интегрираната информационна система на НЗОК беше отделено такова специално място в доклада на председателя на ВС на БСП. В началото на 2006 г. щях да науча на свой гръб какво означава адвоката на фирма, която е пред реалната опасност да изгуби търг за 7 000 000 евро, да е и съветник на министър-председателя.
Междувременно, в края на 2004 г. една вечер ми се обади Вени Марковски и ми предложи Интернет общество да издигне моята кандидатура за депутат от гражданската квота на Коалиция за България. Аз казах, че нямам нищо против, стига да не се объркват плановете на ПДС, тъй като съм член на партията и не искам да взимам от партийната квота. Веднага след това видях Камов на някакъв коктейл и му казах за разговора с Вени, той изрази подкрепа и ми пожела успех. Освен Интернет общество, и други организации написаха писма до Сергей Станишев като председател на ВС на БСП, с които подкрепиха моята кандидатура. Аз не знаех какво става, тъй като никой от БСП не беше говорил с мен. На 21.02.2005 г. Камов ми се обади по телефона с изнервен глас и ми каза, че току-що е бил на „Позитано”, където е говорил със Сергей Станишев, Румен Овчаров и Румен Петков, които са му казали, че му дават 3 избираеми депутатски места – едното за него, второто – за Бойко Радоев и третото – за мен. Той беше бесен, тъй като ПДС официално искаше 6 места и, освен това, моето име не беше сред тези 6. Разбрахме се на другата сутрин да се видим и да поговорим – имаше насрочено заседание на ИС на ПДС, на което аз така или иначе трябваше да присъствам. Неприятно се учудих, че на следващия ден направо започна заседанието на Изпълнителния съвет и Камов разказа цялата ситуация пред останалите колеги, вместо първо да поговори насаме с мен. Аз му припомних, че съм го уведомил още в началото и че за мен позицията на БСП също е изненада, защото винаги е ставало въпрос за гражданска квота и аз не съм очаквал такова нещо. Стана тягостна и безизходна дискусия. След заседанието, безкрайно обиден от отношението към мен, аз си написах оставката от партията и всички постове в нея и я депозирах.
Няколко месеца след това ПДС се разцепи - Бойко Радоев, Александър Александров и доста хора около тях се отделиха от ПДС и образуваха СОЛ – „Социалдемократи за обединена левица”.
Николай Камов не стана министър на информационното общество и заместник министър-председател. В новото правителство нямаше нито такова министерство, нито такъв вицепремиер. Стана депутат, както и Бойко Радоев.
Андрей Бунджулов стана секретар на президента по връзките с гражданското общество.
Ивайло Калфин стана вицепремиер и министър на външните работи, Веселин Вълчев – началник на кабинета му в Министерски съвет, а Любомир Кючуков – заместник-министър. Филип Боков стана началник на кабинета на министър-председателя.
Олег Недялков стана член на УС на БНБ.
Аз не станах депутат. Станах заместник-председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, на която председател стана Пламен Вачков.
Абсолютно закономерно, към днешна дата нищо не е изпълнено от мерките за развитие на информационното общество, приети от 45-ия конгрес на БСП. Тройната коалиция не е виновна за това – нещата започват и свършват в БСП.
През зимата на 1967/68 г. Владимир Висоцки пише песента „Моя цыганская”. Ето последния куплет от нея – в оригинал и без коментар:
„Где-то кони пляшут в такт,
Нехотя и плавно.
Вдоль дороги все не так,
А в конце – подавно.
И ни церковь, ни кабак –
Ничего не свято!
Нет, ребята, все не так!
Все не так, ребята...”"
Снимка с премиера – награда за отличени иноватори
"Награда - снимка с премиера Бойко Борисов и грамота, получиха отличените на Шестия национален иновационен форум.
На откриването в хотел „Шератон' премиерът Борисов благодари на министрите Тотю Младенов, Божидар Нанев, Сергей Игнатов, Аню Ангелов и на председателя на икономическата комисия в парламента Мартин Димитров и регионални кметове за присъствието.
По думите на министър-председателя това показва достатъчно ясната оценка на правителството за значението на иновациите и тяхното развитие в България.
Борисов изрази съжаление, че България като страна членка на ЕС попада в „кюпа на страните от Европа', които недостатъчно инвестират в иновационни технологии.
Премиерът Борисов изтъкна, че България е много назад в това отношение от други страни, като посочи за пример Япония, Корея и САЩ.
Премиерът е категоричен, че това трябва да се промени много бързо. Той даде пример с google, които са инвестирали много повече пари за иновации от целия ЕС. По думите му тази промяна стои на дневен ред в евросъюза.
Премиерът посочи, че правителството е заварило почти всички еврофондове спрени, а като причина за това той изтъкна оценките за съответствие. Това е спирало инвестирането на европейски пари у нас.
Борисов посочи, че очаква в близките няколко месеца у нас да бъдат направени инвестиции от порядъка на 200-300 млн. долара. По думите му в момента България има много успешна данъчна среда за инвестиции.
Той посочи и че очаква изключително висока оценка на МВФ за работата на правителството през тези няколко месеца на управление.
Премиерът връчи наградите на отличените за 2009-а година фирми, разработили иновационни за България и света технологии и поздрави всички присъстващи с първи март."
На откриването в хотел „Шератон' премиерът Борисов благодари на министрите Тотю Младенов, Божидар Нанев, Сергей Игнатов, Аню Ангелов и на председателя на икономическата комисия в парламента Мартин Димитров и регионални кметове за присъствието.
По думите на министър-председателя това показва достатъчно ясната оценка на правителството за значението на иновациите и тяхното развитие в България.
Борисов изрази съжаление, че България като страна членка на ЕС попада в „кюпа на страните от Европа', които недостатъчно инвестират в иновационни технологии.
Премиерът Борисов изтъкна, че България е много назад в това отношение от други страни, като посочи за пример Япония, Корея и САЩ.
Премиерът е категоричен, че това трябва да се промени много бързо. Той даде пример с google, които са инвестирали много повече пари за иновации от целия ЕС. По думите му тази промяна стои на дневен ред в евросъюза.
Премиерът посочи, че правителството е заварило почти всички еврофондове спрени, а като причина за това той изтъкна оценките за съответствие. Това е спирало инвестирането на европейски пари у нас.
Борисов посочи, че очаква в близките няколко месеца у нас да бъдат направени инвестиции от порядъка на 200-300 млн. долара. По думите му в момента България има много успешна данъчна среда за инвестиции.
Той посочи и че очаква изключително висока оценка на МВФ за работата на правителството през тези няколко месеца на управление.
Премиерът връчи наградите на отличените за 2009-а година фирми, разработили иновационни за България и света технологии и поздрави всички присъстващи с първи март."
Борисов: Очакваме нови инвестиции в България - Dnevnik.bg
България | Борисов: Очакваме нови инвестиции в България - Dnevnik.bg: "На официална церемония днес той връчи награди на фирмите, спечелили националния конкурс за иновативно предприятие през 2009 г.
В категорията 'Малко предприятие' победител е 'Орак' за софтуерен модул, който свързва бизнес управлението на малките фирми с интернет.
В категорията 'Средно и голямо предприятие' наградата получи 'Смартком' за разработка в нанотехнологиите."
В категорията 'Малко предприятие' победител е 'Орак' за софтуерен модул, който свързва бизнес управлението на малките фирми с интернет.
В категорията 'Средно и голямо предприятие' наградата получи 'Смартком' за разработка в нанотехнологиите."
[CCICMT:869] Честита Баба Марта!
Честита Баба Марта!
Да сте ми живи и здрави!
и да се видим скоро!
изпращам един прекрасен поглед за баба марта! ;-)
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
