26 юни 2009

[CCICMT:705] Viviane Reding: Towards a European Strategy of High Speed Broadband for All: How to Reward the Risk of Investment into Fibre in a Competitive Environment

ECTA conference

Brussels, 25 June 2009

Ladies and Gentlemen

It is a pleasure to be with you today to share in the discussions on the important subject for today's conference: "fibre investment for Europe's recovery".

We all know the European economy is in the middle of a crisis. The challenge we face is to move Europe towards a sustainable recovery. I believe the ICT sector will undoubtedly play a crucial role in that process. ICT matters in the context of economic recovery. Not only will deployment of or upgrade to high-speed broadband networks trigger civil works and employment today, it will provide a basis for enhanced productivity and competitiveness and unlock the innovation potential of Europe tomorrow.

That is why the call by the 27 Heads of State or Government at the European Council in March 2009 for the Commission to come up with a unifying broadband strategy by the end of this year is at once an important challenge but also a great opportunity. The Commission is committed to responding to this call for action. Not only do we need a European Broadband Strategy to prompt a speedy recovery from the economic crisis, we also need a broadband strategy at European level to extract the synergies from national strategies . This call for action therefore comes at a most crucial time.

Policy makers quite understandably and quite rightly see the benefits arising from a speedy deployment of optical fibre and Next Generation Access (NGA) networks. Deployment of these infrastructures – in particular with financial support from the public purse – could act to create jobs or a short-term fiscal stimulus.

But we also need to look beyond the short term towards the further horizon. ICT is a sector where modernization continues apace, despite the inevitable fluctuations caused by the business cycle. I am not talking about the green shoots of recovery. I am talking about long-term technological progress which will continue to allow us to reap productivity benefits, to grow our economy and to achieve higher standards of living. That is why I would suggest that just as important for Europe's recovery are the long-run economic benefits of high-speed broadband, that is the gains stemming from more productive businesses and organisations on the one hand, and from product innovation and more choice for consumers on the other. And let us not forget one key truth: the more participants, the higher the benefits accruing to society. For these reasons Europe cannot afford to get its ICT and Telecom policies wrong; too much is at stake.

Technological progress coupled with innovation is particularly evident in the ICT sector. Discoveries and new things in the ICT world often rapidly spill-over to other sectors of the economy. To give you an example: copper broadband networks and the wide-spread use of the web have wrought dramatic changes to the EU's newspaper, retailing and even financial services industries, resulting in new products, more choice and better access for consumers. Blogs, online auctions and web searches have enriched many people's lives.

We are currently witnessing the next wave of innovation in the ICT world at both the network and the applications layers. Current developments in applications are certainly fascinating: think of innovative music and video formats, online games or new modes of social interaction on the web. But in my remarks today I wish to focus on what is happening at the network layer. Modern telecommunications networks are the necessary condition for a rich universe of applications. Their design also shapes what people can do online.

Many Member States' governments are currently in a state of reflection about the challenges posed by broadband and the transition to new high-speed broadband, and are coming up with their individual proposals. To mention a few: the French government with its plan France Numérique 2012 pursues the objective to equip all French households with an internet connection of at least 512 Kbit/s by the end of 2012. At the same time, several companies in France are jockeying in urban areas to become the supplier of choice for fibre-to-the-home (FTTH) connections. In Germany, the federal government in itsBreitbandstrategie calls for connections of 50 Mbit/s to serve 75 % of the population by 2014. And in the UK, Lord Carter last week told us in his Digital Britain report that the government sets the objective of all British households to be served by broadband networks with bandwidths of at least 2 Mbit/s by the end of 2012, eased by the creation of a Next Generation Fund . These more political initiatives have of course been accompanied by further developments in the markets, and by the ongoing regulatory activities of no less than 27 national regulators in the EU.

It is of course understandable that national policy makers and regulators should engage with these challenges and many of the responses are to be commended. But to make the most of the EU Single Market, and to prevent the various national initiatives from getting out of rhythm and resulting in disharmony, guidance is needed at European level. That is why, as I mentioned earlier, the European Council's call for a unifying broadband strategy represents an important opportunity.

In response, the Commission is working on revised guidelines for State aid in the field of broadband, and on 12 June we issued a second draft Recommendation on regulated access to NGA networksfor public consultation. An overall broadband strategy will knit these initiatives together.

There are many horizontal challenges for promoting high-speed broadband throughout Europe.

  • No doubt we need to ensure high-quality broadband . This means focus not just on download, but on upload, latency and first-class accessibility to services and content. And we need to make sure there is complete transparency about these features. If not, users, whether businesses or consumers, will not be able to choose and take advantage of competition.

  • Furthermore, we also need to involve regional and local authorities effectively in the deployment of new infrastructure, so that we don't leave communities in rural areas behind. Let me remind you that already in the Commission's Economic Recovery Plan the mobilisation of the Community budget was proposed to strengthen investment in " broadband internet, including in areas that are poorly served ." This was approved by the Heads of State and Government at the European Council in December 2008, and was re-enforced by the Competitiveness Council's endorsement of the target of 100% EU broadband coverage by 2013. The March 2009 European Council further endorsed the use of €5 billion of undisbursed EU funds for economic recovery, including up to €1 billion on broadband and innovative rural development projects.

  • Let me also recall that only seamless convergence between fixed and wireless will deliver the results in productivity we strongly need from high-speed broadband . There is no question that today's way of working and living is increasingly nomadic. That needs to be reflected in both infrastructure and operators' business models.

    We also need to uphold the principle that high-speed broadband ultimately is about high-speed access to the open internet . Only then can we make Europe a leading continent of innovative high-speed services, and not just high-speed infrastructure and thereby fully reap productivity gains from ICT.

As regulators, we must also face up to the challenge that investment can only thrive in a predi ctable regulatory environment . This challenge is particularly pressing in a Europe of 27 national regulatory authorities. That is why a speedy adoption of the new electronic communications regulatory framework is so important. The new provisions relating to NGA provide solid foundations on which we can build intelligent guidance which safeguards competition and stimulates investment. In this time of economic crisis, we need to seal the deal on the new regulatory package so that we can move on to the other pressing regulatory issues that we face.

The capital outlays potentially needed for deploying FTTH, VDSL or DOCSIS 3.0 networks throughout the EU are clearly significant. Regulatory incentives will influence what regulated firms and access seekers are likely to do on this front. And regulation will also, to a certain extent, define the parameters of competition – just as in the past ten years of successful liberalisation. It goes without saying that a healthy competitive process will in turn have positive repercussions on investment. I am in no doubt that it is this competitive process which has been responsible over the last years for ensuring low prices, broad choice, and the successful take-up of new services.

So the central question is: what measures should regulators take in the EU Single Market so as to get timely and efficient investment into NGAs while maintaining effective competition?

It is the answer to this question which will give stakeholders the regulatory certainty they need. That is why the Commission has just opened a public consultation on a new draft Recommendation on NGA . The Recommendation proposes to guide current regulatory decision-making in the Article 7 process to take into account the following principles:

  • First, it should be recognized that actual deployment patterns of NGAs and market conditions are rather diverse, and that therefore no single regulatory remedy (let us say only bitstream, only fibre unbundling or only duct access) is likely to be appropriate in all circumstances and at all stages of market development. Therefore we recommend that when granting access to the last mile, NRAs should select the remedy best fitted to the circumstances at hand.

  • Second, it is widely acknowledged that in many (though not all) instances investment into NGA networks entails significant risk. Therefore we recommend that access prices imposed by NRAs on dominant firms should be duly adjusted for risk, mainly – but not only – by means of a higher risk premium for purposes of deriving a regulated firm's costs of capital. That is why we favour a risk premium for NGA investment, be it in VDSL or Fibre-to-the-Home (FTTH).

  • Third, co-operative arrangements with a view to joint deployment of networks are a fact of life . We recommend that such arrangements deserve the regulator's support if they serve to diversify the initial investment risk into FTTH networks, or if they result in infrastructure-based competition by means of multiple fibre lines in FTTH roll-out. But I strongly believe that this support by regulators should not apply in a mere VDSL context .

  • Fourth, today's alternative operators often depend for their business models on access to existing local exchanges and other crucial elements of a regulated firm's network architecture. Therefore, we recommend that competitors need a clearly defined migration path to be able to adapt to the changed world .

The draft Recommendation has attracted a lot of interest already.

From the one side, I have heard the criticism that the Recommendation does not recommend a generalized roll-back or even a dismantlement of ex ante regulation. Firms, it is said, need to be given regulatory holidays – by means of the law, by means of overly broadly defined markets, by means of new markets or by means of a dogmatic preference for passive over active remedies – otherwise they will simply not invest.

We all know that this is a criticism which simply is not going to fly. I have spent the last years fighting for effective competition in telecoms markets. I am not going to turn my back on our policy of liberalization and pro-competitive ex ante regulation. After all, this policy has led to successful and often deep market entry in the past, and it has contributed to wide usage and take-up of services. The last thing we need is new monopolies, and the poverty and artificial scarcity of services that would inevitably go with it.

From the other side, I hear the opposite, basically the wish to institute a regulatory regime which gives cost-oriented access (as today) to whatever network element and wholesale service of an incumbent firm, to any access seeker at any given point in time.

The difficulty I have with this argument is that it ignores the fact that new high-speed networks are not there yet and need to be built in the first place . Investors in these networks therefore need to be able to make financial returns commensurate with the risks they incur. Cost-oriented access as in today's copper world may under these new circumstances need to be modulated, subject of course to the continued possibility of market entry and sustainable new entrant business models.

What I think this shows, is that the draft Recommendation that we have put into public consultation cannot be categorised simplistically as being pro-incumbent or pro-alternative operator. In the weeks to come, the Commission will of course listen very carefully to all sides in this debate and see where we can further perfect our draft Recommendation before its final adoption. But let me also be very frank with you: It is not the role of the Commission to take sides between incumbents or new entrants; but to make sure that there is effective competition in a Single Market that triggers investment, innovation and consumer benefits.

Yes, my last point brings me to the Single Market. We should not lose sight of the fact that one of the fundamental purposes of the draft Recommendation is to increase the coherence of the regulatory responses adopted by the national regulators. Let me be clear on this point: we need a level-playing field in the EU single market, and this presupposes a level of consistency of approach to regulation. I fully accept that regulators need to regulate appropriately according to the circumstances they find, but they should do so on the basis of a consistent approach. It is only where this regulatory landscape is clearly defined that investors can enjoy regulatory certainty.

Ladies and Gentlemen, the contours of a European strategy of high-speed broadband for all are becoming increasingly clear. We as policy-maker will seize this opportunity to fight for good and sound rules. You and your firms may hopefully profit from the possibilities offered by this moment of disruptive transition, and I commend your present efforts of actually being the first to offer services over fibre in many markets.


[CCICMT:704] Интернет адресите в домейна „.eu“ ще може да са и на кирилица или на гръцка азбука

Интернет адресите в домейна „.eu" ще може да са и на кирилица или на гръцка азбука

Говорещите български и гръцки скоро ще могат да разполагат с уебсайтове в домейна „.eu", чийто адрес е на собствения им език. Днес Европейската комисия прие нови правила за ЕС, които позволяват на интернет потребителите и предприятията да регистрират имена на домейни в рамките на „.eu", като използват в имената буквите на всички 23 официални езика на Европейския съюз, включващи сега кирилицата и гръцката азбука. Това означава, че по-късно тази година домейнът „.eu" ще бъде на разположение и на азбуките, използвани от българите, гърците и кипърците, както и за специални букви, използвани в други езици. Досега чехите можеха да използват само 27 от общо 42-те букви в своя език, а литовците — 23 от 32. Публикуван днес нов доклад на Комисията относно развитието на европейския домейн от първо ниво „.eu" показва, че броят на регистрираните имена в този домейн (понастоящем около 3 милиона) е нараствал с по 11 % през 2007 и 2008 г.

„Три години след въвеждането на „.eu" той се превърна в ценена алтернатива за растящ брой предприятия и граждани, които желаят да изберат европейска интернет самоличност. Изборът на „.eu" представлява за предприятията много прост начин да покажат, че те са с регистрирано седалище в една 27-те държави-членки на ЕС и са подвластни на високите стандарти на законодателството на ЕС особено по отношение на защитата на данните, защитата на потребителите или регулирането на финансовия пазар на ЕС ", заяви Вивиан Рединг, комисар по въпросите на информационното общество и медиите. „Тогава е напълно естествено да се позволи избраните от европейците имена на домейни да бъдат също толкова разнообразни както самата Европа. Ето защо решихме, че домейнът „.eu" следва да е на разположение на всички азбуки, използвани в държавите-членки, и да позволява употребата на всички букви, използвани на 23-те официални езика в Европейския съюз."

Днес Европейската комисия измени правилата за домейна „.eu", така че сега потребителите на интернет могат да регистрират в „.eu" имена на домейни, като използват различни азбуки като например кирилица или гръцка азбука.

Досега имената на домейни, регистрирани в домейна от първо ниво „.eu", можеха да съдържат само буквите от „a" до „z", цифрите от „0" to „9" и „-". В бъдеще ще бъде възможно регистрирането в „.eu" на имена, съдържащи букви като „à", „ą", „ä", „ψ" или „д".

Гражданите и предприятията в ЕС ще са в състояние да регистрират имена на домейни с букви, различаващи се от латинските, което е от важно значение за езици като гръцки и български.Понастоящем България е измежду държавите с най-малък брой регистрирани имена на домейни в „.eu" — 9 578 (вж. приложението).

Очаква се новите правила допълнително да увеличат привлекателността на името на европейския домейн от първо ниво. Потребителите на интернет трябва да са установени в една от 27-те държави-членки на ЕС, за да могат да регистрират име на домейн в „.eu".

Публикуваните днес от Европейската комисия нови данни показват, че популярността на домейна „.eu" продължава да нараства три години след неговото въвеждане. Броят на регистрираните имена на домейни в „.eu" нарасна с по 11 % през 2007 и 2008 г. За това спомогна обстоятелството, че разходите за регистриране намаляха от 10 евро на 5 евро през 2007 г. и още веднъж през 2008 г. — на 4 евро. Домейнът „.eu" се разраства особено бързо в Източна Европа, като между 2006 и 2008 г. броят на регистрираните в него имена на домейни се е увеличил със 149 % в Полша и с 142 % в Литва.

„.eu" се превърна в четвъртия по популярност европейски домейн от първо ниво за код на държава, като е превъзхождан само от домейните „.de" (за Германия), „.uk" (Обединеното кралство) и „.nl" (Нидерландия). В световен мащаб „.eu" е на девето място измежду интернет домейните по степен на използване. За първи път официалният уебсайт на шведското председателство на ЕС е с име на домейн в „.eu": www . se 2009. eu .

История

След като от април 2006 г. право на регистрация в „.eu" получиха всички лица с постоянно пребиваване в ЕС и организации с регистрирано седалище в ЕС ( IP/06/476 ), „.eu" спечели публично признание. През първата година от съществуването на домейна „.eu" в него бяха регистрирани 2,5 милиона имена ( IP/07/483 ), а през 2007 г. бяха добавени още 300 000 имена ( IP/08/530 ,IP/09/536 ).

Администрирането на домейна „.eu" е възложено на EURid — независима организация с нестопанска цел. EURid подготвя официалното въвеждане при „.eu" на системата за международни имена на домейни.

Докладът за напредъка с днешна дата е на разположение на:

http :// ec . europa . eu / information _ society / policy / doteu /

MEMO /08/218

http :// www . eurid . eu /


http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=IP/09/1044&format=HTML&aged=0&language=BG&guiLanguage=en

25 юни 2009

[CCICMT:703] Извадки от "ОТЧЕТ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОГРАМАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО..."

􀀳 Готовност за въвеждане на е-правителство

Същността на принципа на електронното правителство, заложен в Закона за електронно управление, е административните органи да не могат да изискват от гражданите и организациите представянето или доказването на вече събрани или създадени данни, а да ги събират служебно от първичния администратор на данните.

През 2008 г. България влезе в класацията "Топ 70 държави по индекс на готовност за е-правителство", направена по данните от специално проучване на Отдела за икономически и социални дела на ООН. Тя бе класирана на 43-та позиция, изпреварвайки държави като Гърция, Хърватска, Лихтенщайн, Румъния, Беларус, Андора, и Руската Федерация.

Отчетеният от ООН напредък на страната ни беше в резултат и на приключилите през 2007 г. два значими проекта за електронно правителство:

 

Интеграционна система на електронното правителство, чрез която освен основните инфраструктурни задачи на централно ниво бяха реализирани и 5 електронни услуги на централната администрация;

Пилотна интеграционна система за е-област, чрез която освен основните инфраструктурни задачи на областно ниво са реализирани и 5 електронни услуги на общинска администрация.

През октомври 2008 г. приключи изграждането на Национален електронен здравен портал и внедряване на личен електронен здравен запис. Системата обхваща 40 000 служители на държавната администрация с личен електронен здравен запис. Порталната част на системата предоставя възможност за ползване от всички български граждани.

За периода 2005–2009 г. на служителите в държавната администрация са предоставени над 13 500 компютъра, сървъра и лаптопа, над 5000 периферни устройства, 120 системи за документооборот, над 110 000 софтуерни лиценза, от които 45 000 антивирусни, 2650 електронни подписи. Съветът по европейските въпроси и 4 общински съвета вече провеждат безхартиени заседания.

 

6. Развитие в областта на информационните технологии

Държавната политика в областта на информационното общество беше насочена към нуждите на българските граждани от съвременни информационни и комуникационни технологии (ИКТ) като основа за постигане на икономически растеж, устойчиво развитие и равнопоставеност.

Започна широкото внедряване на ИКТ във всички сфери на стопанския и обществен живот. След мащабното навлизане на Интернет у нас и отварянето на България към глобалния свят, интернет потребителите у нас преминаха границата от 3 млн. през 2008 г. Това е чувствителен ръст в сравнение с приблизително 1 800 000 потребители в средата на 2005 г.

 


Във всички учебни заведения в страната е изграден поне един компютърен кабинет и е осигурен достъп до интернет на повече от 1 млн. младежи. Освен в училищата, ръст бележи и достъпът на домакинствата до компютър, почти удвоен в сравнение с 2004 г.

 


 

􀀳 Телецентрове

Правителството продължи стартиралата през 2003 г., съвместно с ООН, инициатива „Телецентрове". Чрез нея се осигурява публичен интернет достъп на всички групи от населението на страната. През 2007 г. и 2008 г. мрежата от телецентрове беше разширена и броят им вече е 115. През 2005 г. проектът разшири видовете е-центрове с още един – т. нар. мобилен е-център. Е- центровете предлагат цялостно обучение за разнообразна аудитория. Те вече са посетени от близо 1 240 000 потребители, на които са предложени повече от 30 вида услуги.

Огромен потенциал за насърчаване на научните изследвания не само в България, но и в целия регион създава пуснатият в действие през 2008 г. на Българския суперкомпютърен център. Той притежава най-модерното оборудване и изчислителна мощ и според текущата класация Top 500 е сред стоте най-мощни в света.

[CCICMT:702] agencia obshtestveni porychki

http://computerworld.bg/26108_ot_iuli_â€"_nov_registur_na_obshtestvenite_poruchki


От юли – нов регистър на обществените поръчки

Повечето нагласи на възложители и експерти за създаване на Централен
орган за обществени поръчки са негативни.

До юли ще тръгне новият, подобрен и актуализиран, електронен регистър
на обществените поръчки (е-РОП). Това съобщи Миглена Павлова,
изпълнителен директор на Агенцията по обществени поръчки на 24 юни при
представяне резултатите от проект "Добри практики и ефективно
партньорство в областта на обществените поръчки". Проектът се
осъществява с финансовата подкрепа на оперативна програма
"Административен капацитет", съфинансирана от Европейския съюз чрез
Европейския социален фонд. Част от проекта е именно софтуерното
обновяване на е-РОП, възложено на разработчика на портала – Рила
Солюшънс. Компанията беше избрана за изпълнител на програмния продукт
за регистъра чрез търг на Американската агенция за международно
развитие (USAID) още на 15 октомври 2004 г.
Проектът, реализиран със средства по ОПАК, се изпълнява в рамките на
12 месеца – от юли 2008 до юли 2009 г., и е на стойност 995 000 лв.


На събитието стана ясно, че до края на годината предстои промяна в
Закона за обществените поръчки, свързана с дейностите по обжалване. Тя
произтича от факта, че има нова европейска директива в тази област,
която трябва да намери своя еквивалент в националното ни
законодателство. Промените не засягат основния национален орган, към
който се отправят жалбите по ЗОП – Комисия за защита на конкуренцията,
както и последващата съдебна инстанция – ВАС. "Има чисто процедурни
нови правила и изисквания. В момента подготвяме проекта. Промените са
по посока на срокове, допълнителни санкции и др.", уточни Миглена
Павлова.
От началото на годината възложителите по ЗОП имат задължението да
уведомяват АОП след приключване срока на сключените договори за
детайли по изпълнението им – за степента на изпълнение, срокове,
качество, глоби, неустойки и др. Такава информация вече е публикувана
в е-РОП.
Освен софтуерното обновяване на е-РОП, в изпълнение на дейностите по
проекта по ОПАК са изработени:
- концепция за изграждане на Централен орган за обществени поръчки в България;
- доклад с предложения за намаляване на допусканите нарушения и
намаляване на риска от корупционни практики при провеждане на
процедури при възлагане на обществени поръчки;
- Ръководство по обществени поръчки;
- финализиращите дейности по стартирането на Портал за обществени поръчки;
- стратегия за архивиране на информационните системи в АОП.
Относно създаването на Централен орган за обществени поръчки (ЦООП),
Павлова обясни, че се обмислят два основни модела, като единият
вариант е да има, другият – да няма такъв орган. Резултатите от
изготвените за целта проучвания сред възложителите и експертите,
разработващи концепцията за изграждане на такова звено и отговорни за
междуведомствено съгласуване на този документ, са противоречиви и
нееднозначни. Като цяло отрицателните очаквания от създаването на ЦООП
са доста повече от положителните.
Основната цел на проекта е изследването и въвеждането на добри
практики и реализиране на партньорство с цел повишаване ефективността
при възлагане на обществени поръчки в България. По време на
изпълнението му е проведено социологическо проучване за ролята на
Агенция по обществени поръчки й възприемането и в общественото
пространство. Изследвана е практиката по обжалване на обществени
поръчки въз основа на издадените от Комисията за защита на
конкуренцията и Върховния административен съд решения и определения.
Проучена е и практиката на контролните органи в областта на
обществените поръчки.
В рамките на проекта са проведени редица мероприятия и са взети мерки
за оптимизиране работата на органите за методология, контрол и
обжалване на обществените поръчки. Осъществени са 4 обучителни
семинара, в които участие са взели повече от 200 души, представители
на централната администрация, НС, БНБ, НЗОК, СП, съдебна власт,
общински администрации, както и кандидати и участници в процедури за
обществени поръчки.

[CCICMT:700] Доган: Аз разпределям порциите на фирмите

http://www.youtube.com/watch?v=s9yFOGsdXnY


20 юни 2009

[CCICMT:699] Малките големи откраднати пари – I

http://todorppavlov.wordpress.com/2009/06/20/2009-06-09/

[CCICMT:698] Правителството ще се отчита автоматично

Чрез въвеждането на специална Информационна система ще се отчита изпълнението на програмата на правителството и годишните цели на администрациите, реши кабинетът на 11 юни. Тя ще осигури възможност за автоматизиране на дейностите по наблюдение и изготвяне на справки и отчети. Системата ще следи и за качество и безопасност на храните, културата и туризма, младежка политика, науката, технологиите, образованието, околната среда. Данните ще се актуализират на всеки три месеца.

16 юни 2009

[CCICMT:694] ИКТ в училищата

Две основни препоръки към министъра на образованието и науката отправи Сметната палата в доклада си за резултатите от извършен одит на дейността на МОН по осигуряване на ИКТ в училищната система за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2007 г. Одитният доклад е приет с решение на Сметната палата № 092 от 30.04.2009 г. Първата инструкция на одитиращия орган е дейностите по въвеждане на ИКТ в училищата да се оценят с критерии за качество. Да се отчетат напредъкът, да се установят тенденциите и добрите практики, с оглед тяхното въздействие върху качеството на образованието. Другото предписание към просветния министър е да се издаде нормативен акт, регламентиращ дистанционното обучение чрез използване на ИКТ. В срок до четири месеца от получаването на настоящия доклад министърът на образованието и науката следва да предприеме мерки и да уведоми писмено за това Сметната палата.

15 юни 2009

[CCICMT:689] Студентите вече кандидатстват за общежитие и по електронен път

Студентите вече кандидатстват за общежитие и по електронен път - DARIK News

За първи път от тази година студентите във Великотърновския университет ще могат да кандидатстват за общежитие и по електронен път. Изключение правят само първокурсниците, които трябва да подадат документи на място.  

Приемът на заявления за всички курсове (редовно обу­че­ние, държавна поръчка) ще се извърши в Студентско общежитие Блок №2 от 12 август до 10 септември. В този период може да се кандидатства и по електронен път.  За целта студентите трябва да влязат в досието си чрез системата „Е-студент" и от менюто да изберат „Молба за общежитие".  Така подавайки молбата си, студентът получава входящ номер в досието си, а данните му (име, специалност, курс и годишен ус­пех) пристигат в общежитието.

Молба за общежитие по електронен път може да се подава само веднъж през времето, когато е действаща про­грамата: от 12 август до 10 септември. Годишният успех се изчислява с двойките, като невзетите (поради неявя­ване) изпити също се смятат за такива.

12 юни 2009

[CCICMT:684] News.bg - Електорнно гласуване - само във френската в София - Sent using Google Toolbar

News.bg - Електорнно гласуване - само във френската в София

В 9 секциивъв френската гимназия в София ще може да се гласува електронно. 100 000 лв. без ДДС струва системата.

На 28 юни ще бъдат обучени служителите на Секционните избирателни комисии за електронното гласуване.
Фирма „Лирекс" е спечелила конкурса за електронното гласуване.

01 юни 2009

НОВО РАЗПИСАНИЕ НА НОЩНОТО ВОЗЕНЕ В СОФИЯ

От 24.00 ч. на 1 юни се променят разписанията на трите нощни линии в София, както и номерацията им, съобщиха от Центъра за градска мобилност.

Досегашният маршрут "А" от ж. к. "Дружба" до автостанция "Обеля" става "605 А", досегашният "В" от ж.к. "Младост" до ж.к. "Люлин" става "606 В", а досегашният "С" от ж.к. "Овча купел 2" до ж.к. "Левски Г" става "607 С".

Шестте автобуса, които обслужват нощните маршрути ще пристигат едновременно на сп. "СУ "Св. Климент Охридски" ще престояват на спирката пет минути, за да може да бъде извършвано прекачването в шестте посоки.

Часовете на пристигане и престой са съответно 00.30/00.35; 1.40/1.45; 2.50/2.55 и 4.00/4.05 ч.