23 март 2009
Приоритети за ИТ директорите по време на криза
Седем приоритета по време на криза препоръча на ИТ директорите нов анализ на Gartner. Решаването на посочените проблеми пред бизнеса с помощта на ИТ трябва да бъде основна задача през настоящата година, съветват експертите.
Събитията от последните 12 месеца шокираха света, казват от Gartner. Изпълнителните директори на компаниите са изправени пред намаляващи приходи и нуждата да преструктурират своя бизнес в съответствие с новите условия.
ИТ директорите, от своя страна, трябва да са готови за необичайни задачи и промени. Това, което тревожи бизнеса днес, предопределя приоритетите пред ИТ мениджърите в следващите 6 до 18 месеца.
Проблем 1: Преструктуриране
Много компании са в процес на преструктуриране на бизнеса във всички направления. Това включва промяна на организацията в резултат на съкращения на персонала, финансово преструктуриране под формата на намаляване на дела на заемния капитал, консолидация на отделни звена от корпоративната структура, отказ от някои бизнес модели и пр.
При тези условия, ИТ директорите трябва да се откажат от текущите планове и да започнат всичко отначало, с акцент върху намаляване на разходите, съкращаване на персонала и отмяна на някои големи проекти. Освен това ИТ мениджърите трябва много внимателно да преценят жизнеспособността на външните доставчици на продукти и услуги и да имат готовност да ги заменят с други.
Проблем 2: Неспособност за бърза реакция
Неотложна задача пред ръководителите на компании е да редуцират бизнеса до мащаби, които ще им помогнат да оцелеят в краткосрочна перспектива, и същевременно да не са толкова малки, че да застрашат бъдещето на целия бизнес.
От ИТ директорите се изисква да имат готовност за поддръжка на ПР активността на компаниите, както и да могат бързо да проверяват състоянието на компании, които интересуват ръководството с оглед на възможни сделки по сливане и поглъщане.
Търсенето на освободили се ценни кадри на пазара, както и уволненията допълнително ще натоварят ИТ отделите и процеса на финансова отчетност. Анализаторите съветват ИТ мениджърите да имат готовност за сформиране на екип за бързо реагиране, който да може веднага да пристъпи към действие при каквото и да е преструктуриране.
Проблем 3: Загуба на доверие в бизнеса и управлението
Крахът във финансовата система доведе до значителна загуба на доверие към съществуващия ред в обществото и постави под съмнение прозрачността на икономиката. И макар доверието да не се измерва с пари, то е много важно при сключване на сделки.
ИТ могат да подобрят прозрачността в бизнеса чрез BI решения, разузнаване в интернет и помощ при провеждане на различни мероприятия, които укрепват репутацията на компаниите в очите на обществото и пазара.
Проблем 4: Рисковете на глобализацията
Дигиталното, правното и други неравенства между развитите и развиващите се пазари е очевидно. Бизнесът се нуждае от бързи и мащабни промени в стратегията за развитие и оценка на рисковете, курса на валутите и цената на петрола. Наблюдават се промени във веригите за доставки на продуктите и услугите. ИТ отделите могат да помогнат, като дадат на бизнеса гъвкавост в една ситуация на неопределеност и растящи рискове.
Проблем 5: Промени в законодателството
Правителствата обмислят да въведат много по-строг контрол върху дейността на компаниите, след загубата на доверие в бизнеса. И макар конкретните мерки все още да не са обявени, ИТ директорите трябва да осигурят готовност за внасяне на промени в информационните системи и, разбира се, да следят внимателно всички действия на регулаторите.
Проблем 6: Правителството като нов пазар
Кризата измести ръста на световната икономика от частния бизнес към правителствения сектор. Така например, неотдавна приетият план за спасение на икономиката на САЩ предвижда държавни инвестиции в размер на $787 милиарда. Значителна част от тези средства ще бъдат усвоени от американската ИТ индустрия.
За бизнеса това е въпрос на изместване на приоритетите. ИТ директорите трябва да са уверени, че ако тяхната компания никога не е работила с правителствения сектор, може да направи това сега, като получи всички необходими сертификати за сигурност.
Проблем 7: Екологичният въпрос не се отлага
Зелените технологии ще останат приоритет през 2009 година. Доставчиците на ИТ и директорите на ИТ отдели трябва да преразгледат своите подходи към защита на околната среда. Компаниите, чиято основна дейност не влияе съществено на околната среда, имат шанс да станат още “по-зелени” за сметка на ИТ отделите си.
19 март 2009
Мургина вземала 37 хил. лева премия годишно
Скандалната бивша директорка на Националната агенция по приходите (НАП) Мария Мургина е взимала официално само от премии по над 37 хил. лева на година.
Това призна финансовият министър Пламен Орешарски пред парламентарната комисия за борба с корупцията.
Министърът бе един от най-големите защитници на Мургина, която бе освободена в началото на месец февруари след подадените сигнали за тежки финансови нарушения от лидера на партия „Ред, законност и справедливост" Яне Янев. Според него от държавата с помощта на Мургина са източени над 1 млрд. лева от ДДС.
"Бившата шефка на НАП е получавала средно по 3083 лева премия на месец или 37 хил. лева за година. Заместникът й Красимир Стефанов, който я наследи на поста, е взел със 7000 лева по-малко", съобщава в утрешния си брой вестник "24 часа".
Междувременно стана ясно, че следователят, ръководещ разследването срещу Мургина - Евстати Попов, преди няколко дни е бил сменен, защо е забавил разследването срещу нея.
В края на миналата седмица в отпуск излезе и регионалният директор на НАП-Бургас Румяна Дулева, за да не пречи на проверките в дирекцията. Проверки има и в регионалната дирекция в град Пловдив.13 март 2009
Преподавателите в НСА с най-високи заплати
Това се посочва в анализ на синдиката "Висше образование и наука" при КНСБ, представен от председателя на организацията Лиляна Вълчева.
Данните бяха съобщени на форум, посветен на проблемите на висшето образование и науката. Заедно със спортната академия, още осем висши училища имат средни брутни работни заплати над 900 лева за 2008 г.
Анализът подрежда висшите училища по професионални направления, по най-високи заплати, както и по най-висок ръст на възнагражденията за изминалата година.
На второ място след спортната академия е Икономическият университет във Варна, със средна брутна работна заплата от 1239.25 лева.
На трето място е УНСС с 1062.5 лева, следван от Медицинския университет във Варна с 1003.66 лева.
Петото място е за Националната художествена академия, в която средната брутна работна заплата за 2008 г. е 988.3 лева.
Югозападният университет е на шесто място в анализа, със заплата от 950.58 лева, а на седмо е Софийският университет с 925.08 лева, следван от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" с 924.08 лева.
На следващо място е Техническият университет в София с 908.08 лева.
Колежът по телекомуникации и пощи е висшето училище с най-ниска средна работна заплата за 2008 г. от 587 лева.
Средната работна заплата за 2008-а в страната е между 350 и 500 лева, според официални данни.