Проектите за електронно управление често приключват безрезултатно

Преглед на статия: "'Класа' 15 март 2010 , 16 стр.
Стойчо Недев, IT специалист: Бизнесът в ЕС губи 40 млрд. евро годишно заради бюрокрацията
Проектите за електронно управление често приключват безрезултатно - със складирани в кашоните компютри

Интервюто взе Надежда Бочева

Стойчо Недев e роден на 28 юли 1971 г. Завършва електроника в Техническия университет в София, след това в същия ВУЗ взема специалност по индустриален мениджмънт. От 1994 г. работи като технически директор в 'Давид холдинг' - компания, която е разработила системи за близо 120 администрации.

- Г-н Недев, тепърва работим по създаването на ефективен правителствен портал за електронно управление, общините направиха много проекти в тази област. Има ли реална полза от тези усилия досега?
- Доста се говори какво е това електронното управление, важно е обаче да се знае какво не е. Определено електронното управление не е използването на информационни технологии в администрацията. Нито пък е струпването на компютри, особено ако те стоят в кашони. Но дори те да бъдат инсталирани и с тях да се извършват високотехнологични дейности, ако не са включени в цялостен процес на предоставяне на услуги, това не е е-управление.
Наличието на уебсайт и електронна поща на общината, направен например по оперативна програма 'Административен капацитет', или пък електронна поща от типа kmet_obshtina@abv.bg, също не е е-управление. Това се отнася и до качените формуляри за административните услуги в интернет и до приемането на подписани с универсален електронен подпис документи. Последното е просто законово задължение. Електронното управление предполага цялостна реорганизация на административните услуги с цел постигане на максимална ефективност.
За да бъдат улеснени гражданите и бизнесът, една услуга може да бъде заявена и по телефона, а не само по интернет. Аз искам да избирам - ако си заявя удостоверение за наследство, дали да получа електронно подписан или хартиен документ.

- Постигат ли все пак ефективност проектите?
- В най-добрия случай процесите в администрацията в момента са ефикасни. Колко са ефективни от гледна точка на време и пари е съвсем друг въпрос. Почти не съм виждал места, на които да се замислят по тази тема, а това е една от основните задачи на е-управлението.
Напълно е възможно да се стигне до интеграция на данните, събирани и поддържани от администрацията и събирането им по служебен път. Има и добри примери - най-ползваните е-услуги в държавата се поддържат от Националната агенция за приходите.

- Как конкретно могат да се подобрят условията за бизнеса?
- Европейският съюз е установил, че в момента бизнесът губи 40 млрд. евро годишно заради пречки, които администрацията е създала с излишни такси, разрешителни и процедури. Идеята е до 2020 г. бюрокрацията в ЕС да намалее с 25%. У нас има лостове за повишаване на нивото на администрацията, трябва ни просто политическа воля да се постигне нещо.
Например - защо в една администрация трябва да търсиш хартиена бланка, да я попълваш, а не служителят да ти извади данните и да ти даде попълнен формуляр?
Ако се направи реорганизация, ще бъдат освободени много 'мъртви души' в администрацията, които не правят нищо друго, освен да преместват папки например. Това ще позволи да се отделят пари за по-смислени дейности и нови кадри.
Хората трябва да бъдат мотивирани. В момента администрацията е организирана като армията, което не е добре, затова трябва да има промяна - като работиш по-добре, да ти се отрази по някакъв начин.

- Кои общини се справят добре с електронните услуги?
- Един добър пример е Добрич, където направиха добър проект с много малък ресурс. Същото мога да кажа за областните администрации в Пловдив и Благоевград, има успешни проекти и в малки населени места като Две могили, Лясковец и Козлодуй.

- Използват ли се докрай възможностите на новите системи?
- Повечето администрации ползват до 20% от възможностите на системите, с малки изключения. Допълнително тези системи се модернизират на две-три години, защото били морално остарели. Но не трябва да се прави така - системите трябва да се модернизират на 10 години, и то ако са се изплатили.
Има една система, където обновяването е изключително належащо - тази за местни данъци и такси. Тя е на повече от 10 години и е направо допотопна. Въпреки всичко няма проблем с плащането на таксите. Финансовото министерство възложи на Информационно обслужване изработването на нова система. Тя вече е готова, минаха тестовете и до година ще се внедри. Вече има включени към нея пилотни общини.

- Какви грешки се допускат при проектите за е-управление?
- Една от грешките в повечето проекти е липсата на визия за развитие. Често се струпват огромни количества хардуер и софтуер, понякога се създава интеграционна система, чрез която хардуерът и софтуерът да заработят, но в крайна сметка в момента, в който проектът приключи, той направо умира. Така степента на обществена полезност е около нулата.
Един пример - миналата година беше отчетен един проект за около 200 хил. евро. В съответната институция за 2009 г. са подадени 1800 жалби, от тях 8 са през портала, изграден по въпросния проект. Ако разделим 200 хил. евро на тези 8 жалби, всяка излиза по 25 хил. евро. Изключителна полезност! - и това е съвсем реален проект.
Има общински администрации, които са били бенефициенти например по оперативна програма 'Административен капацитет', изхарчили са 1 - 2 млн. лв., но софтуерът и хардуерът не се ползват за обслужването на граждани. Не можете да си платите например през интернет такса смет. Проблемът е следният: софтуерът изяжда 90% от бюджета на програмата. 80% от този софтуер не е нужен, въпреки че е добре направен. В общината обаче няма достатъчно специалисти, които да заработят с него. И когато стигнем до нуждата от консултанти, които да накарат този софтуер да заработи, се оказва, че бюджетът е изчерпан.
По принцип проектите по програма 'Административен капацитет' са направени прекалено общо. Документите по Закона за обществените поръчки са прекалено конкретни, всички знаем за какво става въпрос. Рядко там може да се пробие случайно.

- Колко от парите за административен капацитет според вас са изхарчени безсмислено?
- Ако приемем, че 80% от парите са похарчени безсмислено, за 20 на сто от проектите са отишли останалите пари, но те дават 80% от видимия резултат от програмата."