Меглена Кунева 24 часа: Европа мисли за широколентов интернет, ние за дупките

/тук е в съкращения. Има приложен линк към пълното интервю/

Шефът на Еврокомисията Жозе Барозу представи на 3 март план за увеличаване на работните места и развитието в ЕС, известен като “Стратегия 2020”. Той идва на мястото на досегашния 10-годишен план за развитие - Лисабонската стратегия, който според експерти се е провалил.
…
Защо Европа не стана най-напредничавата икономика в света, базирана на знанието?
…
Някой ще попита: толкова ли е тежко положението и какво общо има с кризата. Ето данните - 4% спад на ръста на икономиката през 2009-а, индустриалното производство е намаляло с 20% за по- малко от 2 години, със 7 милиона са се увеличили безработните за 20 месеца. Средната безработица в Европа е 10%, а 21% от безработните са млади хора.
Кризата извади на повърхността фундаментални слабости. Населението в ЕС застарява. Върху социалната система тегне огромен дълг, като нивото му вече достига около 80%. Така 20-годишни усилия се заличиха за 2 г. Притиска ни глобалната конкуренция, особено откъм Китай и Индия.
…
Основният извод за нас? Стратегията е важна за разчитане в България. Със стария тип политика на приток на средства главно за инфраструктура е на път да се приключи. Новият бюджет на ЕС от 2014 г. ще е с друг ориентир - интелигентна икономика, зелени инвестиции, нискокарбоново производство. Затова трябва да сме наясно, че тежестта на изграждане на инфраструктурата днес - това, което по време на преговорите постигнахме като дял за нас, беше много добре. То трябваше да ни изравни или поне да ни приближи до средното ниво в европейските страни.
Но ЕС вече гледа към следващите задачи - тези, за които говорих по-горе. И става така, че докато в Европа говорят за широколентов интернет, ние говорим за дупките по пътищата; докато мислят за "интелигентна мрежа" на енергетиката, ние нямаме връзка със съседите - членове на ЕС, а темата за производството и енергоспестяването я ограничаваме до електрическите крушки.

Да започвам ли темата за образованието? Кой ще я прави тази икономика? Ние трябва да имаме национална кампания за технологична грамотност с ясна бизнес насоченост. Умът е възобновяем ресурс, но трябва да има "енергиен източник", към който да се включи.
Пак ли реформи? Да. Само че това се нарича прогрес, приемственост и последователност. Има техники на правене на политика, които трябва да усвоим.
Една от най-важните е мисленето отвъд мандата. Четири години са недостатъчни дори един випуск да завърши курса на гимназиално обучение. Ако започваме отначало реформата в образованието всеки мандат, очевидно няма да напреднем никога.
На мен ми липсват също разполагането във времето на задачите, нашите национални индикатори и гражданското наблюдение върху тях. България и другите нови страни членки имат рефлекса и дисциплината за реформи. Това е важен опит, научен трудно от живота, но постигнал целите си. 80% от младите в България одобряват и се възползват от членството на страната ни в ЕС, т.е. дали сме на децата си това, което искат и заслужават.
Повече или по-малко държава? Кой да се грижи това да се случи? Ще ви цитирам един от най-вдъхновяващите европейци, поне за мен - французина Жак Моне. През 1946 г., след Втората световна война той апелира за ангажираност на сънародниците си и прави едно остро и критично сравнение. Казва: "Великобритания винаги ще спечели тази война, защото за тях тя е свързана с бебетата и малките момчета. Във Франция ние смятаме, че тя засяга правителството."

Разговорът за Европа след 10 г. е и за България и това е наша работа. Има опасност, ако не разпознаем интереса си, след десет години разликата ни с напредналите страни да е станала по-голяма от днес. Те да са минали на другия бряг, в друга икономика, а ние да се чудим с какво да запълваме дупките в прекия и преносния смисъл.

Наистина става дума за нова епоха. Има един раздел на "Стратегия 2020", който е посветен на управлението, на въпроса "как". Защото и най-добрите идеи са толкова добри, колкото се прилагат, и е важен и пътят, а не само целта. Пътят учи. Казвам го и заради преговорите, които водихме, преди да станем държава членка. Не сме сами и сега, но много повече трябва да заложим на самостоятелността си.