/тук е в съкращения. Има приложен линк към пълното интервю/
Шефът на Еврокомисията Жозе Барозу представи на 3 март план за увеличаване на работните места и развитието в ЕС, известен като “Стратегия 2020”. Той идва на мястото на досегашния 10-годишен план за развитие - Лисабонската стратегия, който според експерти се е провалил.
…
Защо Европа не стана най-напредничавата икономика в света, базирана на знанието?
…
Някой ще попита: толкова ли е тежко положението и какво общо има с кризата. Ето данните - 4% спад на ръста на икономиката през 2009-а, индустриалното производство е намаляло с 20% за по- малко от 2 години, със 7 милиона са се увеличили безработните за 20 месеца. Средната безработица в Европа е 10%, а 21% от безработните са млади хора.
Кризата извади на повърхността фундаментални слабости. Населението в ЕС застарява. Върху социалната система тегне огромен дълг, като нивото му вече достига около 80%. Така 20-годишни усилия се заличиха за 2 г. Притиска ни глобалната конкуренция, особено откъм Китай и Индия.
…
Основният извод за нас? Стратегията е важна за разчитане в България. Със стария тип политика на приток на средства главно за инфраструктура е на път да се приключи. Новият бюджет на ЕС от 2014 г. ще е с друг ориентир - интелигентна икономика, зелени инвестиции, нискокарбоново производство. Затова трябва да сме наясно, че тежестта на изграждане на инфраструктурата днес - това, което по време на преговорите постигнахме като дял за нас, беше много добре. То трябваше да ни изравни или поне да ни приближи до средното ниво в европейските страни.
Но ЕС вече гледа към следващите задачи - тези, за които говорих по-горе. И става така, че докато в Европа говорят за широколентов интернет, ние говорим за дупките по пътищата; докато мислят за "интелигентна мрежа" на енергетиката, ние нямаме връзка със съседите - членове на ЕС, а темата за производството и енергоспестяването я ограничаваме до електрическите крушки.
Да започвам ли темата за образованието? Кой ще я прави тази икономика? Ние трябва да имаме национална кампания за технологична грамотност с ясна бизнес насоченост. Умът е възобновяем ресурс, но трябва да има "енергиен източник", към който да се включи.
Пак ли реформи? Да. Само че това се нарича прогрес, приемственост и последователност. Има техники на правене на политика, които трябва да усвоим.
Една от най-важните е мисленето отвъд мандата. Четири години са недостатъчни дори един випуск да завърши курса на гимназиално обучение. Ако започваме отначало реформата в образованието всеки мандат, очевидно няма да напреднем никога.
На мен ми липсват също разполагането във времето на задачите, нашите национални индикатори и гражданското наблюдение върху тях. България и другите нови страни членки имат рефлекса и дисциплината за реформи. Това е важен опит, научен трудно от живота, но постигнал целите си. 80% от младите в България одобряват и се възползват от членството на страната ни в ЕС, т.е. дали сме на децата си това, което искат и заслужават.
Повече или по-малко държава? Кой да се грижи това да се случи? Ще ви цитирам един от най-вдъхновяващите европейци, поне за мен - французина Жак Моне. През 1946 г., след Втората световна война той апелира за ангажираност на сънародниците си и прави едно остро и критично сравнение. Казва: "Великобритания винаги ще спечели тази война, защото за тях тя е свързана с бебетата и малките момчета. Във Франция ние смятаме, че тя засяга правителството."
Разговорът за Европа след 10 г. е и за България и това е наша работа. Има опасност, ако не разпознаем интереса си, след десет години разликата ни с напредналите страни да е станала по-голяма от днес. Те да са минали на другия бряг, в друга икономика, а ние да се чудим с какво да запълваме дупките в прекия и преносния смисъл.
Наистина става дума за нова епоха. Има един раздел на "Стратегия 2020", който е посветен на управлението, на въпроса "как". Защото и най-добрите идеи са толкова добри, колкото се прилагат, и е важен и пътят, а не само целта. Пътят учи. Казвам го и заради преговорите, които водихме, преди да станем държава членка. Не сме сами и сега, но много повече трябва да заложим на самостоятелността си.
08 март 2010
Commission unveils 10-year economic strategy for Europe
Commission unveils 10-year economic strategy for Europe: "ommission sets out a 10-year strategy for reviving the European economy, casting a vision of ‘smart, sustainable, inclusive' growth rooted in greater coordination of national and European policy.
Coming on the heels of the longest and deepest recession in EU history, the much-anticipated Europe 2020 plan acknowledges the huge challenges ahead. The economic crisis has exposed deep flaws in an economy already under strain from globalisation, pressures on resources and an ageing population. The commission's position is that these can be overcome if Europe is willing to embrace transformation to a greener, more innovative market that fosters social wellbeing.
The strategy revolves around promoting low-carbon industries, investing in efforts to develop new products, unleashing a digital economy and modernising education and training. Five quantitative targets are proposed, including increasing the employment rate to at least 75% from the current 69% and boosting spending on research and development to 3% of gross domestic product - it is currently only 2% of GDP, significantly less than in the US and Japan.
Likewise, the plan reaffirms the EU's ‘20/20/20' climate change goals - already among the most ambitious in the world - and proposes a poverty reduction target of 25%, estimating that this would lift 20 million people out of poverty.
Turning to education, the commission recommends efforts to cut the school dropout rate to below 10% from the current 15% and to expand the share of people in their early 30s with a university degree (to 40% from 31%).
The paper proposes that governments agree on national targets that would take account of conditions in each country while helping the EU as a whole achieves its goals. The commission will monitor progress and issue warnings in cases of 'inadequate response'."
Coming on the heels of the longest and deepest recession in EU history, the much-anticipated Europe 2020 plan acknowledges the huge challenges ahead. The economic crisis has exposed deep flaws in an economy already under strain from globalisation, pressures on resources and an ageing population. The commission's position is that these can be overcome if Europe is willing to embrace transformation to a greener, more innovative market that fosters social wellbeing.
The strategy revolves around promoting low-carbon industries, investing in efforts to develop new products, unleashing a digital economy and modernising education and training. Five quantitative targets are proposed, including increasing the employment rate to at least 75% from the current 69% and boosting spending on research and development to 3% of gross domestic product - it is currently only 2% of GDP, significantly less than in the US and Japan.
Likewise, the plan reaffirms the EU's ‘20/20/20' climate change goals - already among the most ambitious in the world - and proposes a poverty reduction target of 25%, estimating that this would lift 20 million people out of poverty.
Turning to education, the commission recommends efforts to cut the school dropout rate to below 10% from the current 15% and to expand the share of people in their early 30s with a university degree (to 40% from 31%).
The paper proposes that governments agree on national targets that would take account of conditions in each country while helping the EU as a whole achieves its goals. The commission will monitor progress and issue warnings in cases of 'inadequate response'."
05 март 2010
Мързелът струва милиони
pari.bg :: Фондови борси, бизнес, финанси, новини, коментари и анализи - Мързелът струва милиони: "За Програмата за транснационално сътрудничество в Югоизточна Европа не се говори много, но по нея има одобрени проекти за милиони евро
Преди около месец премиерът Бойко Борисов се похвали, че тази година България може да усвои 3.4. млрд. лв. по оперативните програми. И изведнъж някои си помислиха, че тези пари ще ни извадят от кризата... Тогава премиерът каза: 'Ако сме кадърни и работливи, ако не са крадливи кметовете, а са отговорни. В момента пари има за тези, които съумеят да си ги вземат.'
Оказва се обаче, че дори и кадърните и работливите не могат да си получат парите от еврофондовете навреме. Защото министри и чиновници им пречат с мързела си или пък с некомпетентността си. Така например над 40 организации, които имат одобрени проекти по Програмата за транснационално сътрудничество в Югоизточна Европа, още месеци наред няма да видят и стотинка. Нищо, че не са мързеливи, а работят по проектите и си плащат направените по тях разходи. Ще има да чакат, докато разходите им бъдат възстановени. Заради финансовия министър Симеон Дянков, който е прекалено зает ту да се опитва да замрази заплати и пенсии до края на мандата, ту да намалява ДДС чак от 2011 г., ту да ореже 10% от парите на строителните фирми, ту да се бори с магистратите, за да не получат бонуси за Коледа и какво ли още не".
Преди около месец премиерът Бойко Борисов се похвали, че тази година България може да усвои 3.4. млрд. лв. по оперативните програми. И изведнъж някои си помислиха, че тези пари ще ни извадят от кризата... Тогава премиерът каза: 'Ако сме кадърни и работливи, ако не са крадливи кметовете, а са отговорни. В момента пари има за тези, които съумеят да си ги вземат.'
Оказва се обаче, че дори и кадърните и работливите не могат да си получат парите от еврофондовете навреме. Защото министри и чиновници им пречат с мързела си или пък с некомпетентността си. Така например над 40 организации, които имат одобрени проекти по Програмата за транснационално сътрудничество в Югоизточна Европа, още месеци наред няма да видят и стотинка. Нищо, че не са мързеливи, а работят по проектите и си плащат направените по тях разходи. Ще има да чакат, докато разходите им бъдат възстановени. Заради финансовия министър Симеон Дянков, който е прекалено зает ту да се опитва да замрази заплати и пенсии до края на мандата, ту да намалява ДДС чак от 2011 г., ту да ореже 10% от парите на строителните фирми, ту да се бори с магистратите, за да не получат бонуси за Коледа и какво ли още не".
Но програмата за Югоизточна Европа не е сред най-важните 7 оперативни програми, където са заветните 7 млрд. EUR. Тя е маргинална и маловажна. За нея не се говори в публичното пространство. Нищо, че по програмата има одобрени проекти за милиони евро и в кризата те са животоспасяващи за някои организации.
Освен Дянков чиновниците пък от управляващото звено в МРРБ не са си направили все още труда да обяснят системата за контрол на разходите у нас и така батакът става пълен. Но на кого му пука? Нали чиновниците и Дянков ще си вземат заплатите навреме и продължават да работят в своите кабинети. А и всички знаят, че проблемът на давещия се е проблем на самия давещ се...
Важното е министрите да се оплакват от мързела на предшествениците си от кабинета "Станишев" и да се хвалят с по-бързото усвояване на евросредствата, получените положителни оценки за съответствие на програмите и както за колко милиони левове или евро има одобрени проекти. Това, че по много от проектите няма плащания, е досадна подробност. Тя засяга само техните изпълнители. Засега.
Интернет е атомна бомба | Анализи | Новини от 24chasa.bg
Интернет е атомна бомба | Анализи | Новини от 24chasa.bg: "МИНАЛАТА година един ирландски студент реши да направи експеримент - написал в “Уикипедия” фалшив цитат, който приписал на починал композитор, и зачакал да види какво ще стане.
Резултатът надминал и най-смелите му надежди - очаквал ментето да се появи в блогове и сайтове, но какво било учудването му, като го открил и в сериозни вестници като “Гардиън” и “Индипендънт”.
Оня ден Иван и Андрей попитаха Симеон Дянков за негово изказване, че “Първанов е млад милиардер”. “Това точно не е мое изказване”, отвърна вицепремиерът. “Млад милиардер ли е?”, питат Иван и Андрей. “Не е млад, определено”, отвръща Дянков. Водещите: “Тоест е милиардер?” Дянков прави многозначителен жест. И се забърка една каша, в която никой нищо не казал, а президентът иска оставката на финансовия министър и три дни по кръчми и форуми се лее злоба към когото падне.
Откъде се взе обаче “оня цитат”?
Дянков отрече да го е казвал, а дали си го мисли, може само да гадаем. Ако човек се порови, ще открие в мрежата дълга поредица от прехвърляния и линкове от сайт на сайт, докато се стигне до 20-ина реда със заглавие “Симеон Дянков разкри, че Първанов е млад милиардер” на 19 октомври 2009 г. в един сайт за клюки. (Между другото там за самия Дянков има заглавия, които няма как да цитираме, защото от пръв поглед е ясно, че са измислици.) Вероятно текстът е написан по някой друг източник, но тук следите вече се губят.
Не е ли забавно? Някой си изсмуче от пръстите нещо някъде, то се преточи през сайтове, блогове и накрая - бум! - взривява скандал, който разтриса върховете на държавата.
Ега ти държавата, ще каже някой, но проблемът не е там. Проблемът е в доверяването на интернет. Сигурно остарявам, но тази култура на сляпа вяра и мързеливо вторачване в мрежата е проблем. Преди мнозина вярваха, че могат да успеят с 99% талант и 1% труд. Сега са сигурни, че рецептата за успех е 99% кликвания и 1% труд.
Ако искаме да чуваме всякакви лъжи и глупости, може да претакаме информацията от един сайт на друг, докато стане истина. Малко звучи като цитата, който приписват на Гьобелс (за тези, които не го знаят от училище - кликни тук).
Интернет е като ядрен реактор в един свят, в който информацията става все по-ценна. Ако знаеш как да боравиш с него, произвежда като мирния атом. Ако не - става бомба. Професионалистът се ориентира кое е истина и кое измислица, но дори за него е трудно в океан от думи.
Като сме почнали с цитати, да завършим с един от Умберто Еко “В случая с Google търсачката носи ред със списъци и спретнати страници с информация, но сее анархия с несекващата промяна и неточна информация. Затова и образованието трябва да научи децата кое е добро и кое лошо. Да им обясни, че статиите в Google не са статични, а често не са и изчерпателни, съответно и не са стойностни относно изграждането на фундаментални познания.” Дали го е казал? Проверете в Google."
Резултатът надминал и най-смелите му надежди - очаквал ментето да се появи в блогове и сайтове, но какво било учудването му, като го открил и в сериозни вестници като “Гардиън” и “Индипендънт”.
Оня ден Иван и Андрей попитаха Симеон Дянков за негово изказване, че “Първанов е млад милиардер”. “Това точно не е мое изказване”, отвърна вицепремиерът. “Млад милиардер ли е?”, питат Иван и Андрей. “Не е млад, определено”, отвръща Дянков. Водещите: “Тоест е милиардер?” Дянков прави многозначителен жест. И се забърка една каша, в която никой нищо не казал, а президентът иска оставката на финансовия министър и три дни по кръчми и форуми се лее злоба към когото падне.
Откъде се взе обаче “оня цитат”?
Дянков отрече да го е казвал, а дали си го мисли, може само да гадаем. Ако човек се порови, ще открие в мрежата дълга поредица от прехвърляния и линкове от сайт на сайт, докато се стигне до 20-ина реда със заглавие “Симеон Дянков разкри, че Първанов е млад милиардер” на 19 октомври 2009 г. в един сайт за клюки. (Между другото там за самия Дянков има заглавия, които няма как да цитираме, защото от пръв поглед е ясно, че са измислици.) Вероятно текстът е написан по някой друг източник, но тук следите вече се губят.
Не е ли забавно? Някой си изсмуче от пръстите нещо някъде, то се преточи през сайтове, блогове и накрая - бум! - взривява скандал, който разтриса върховете на държавата.
Ега ти държавата, ще каже някой, но проблемът не е там. Проблемът е в доверяването на интернет. Сигурно остарявам, но тази култура на сляпа вяра и мързеливо вторачване в мрежата е проблем. Преди мнозина вярваха, че могат да успеят с 99% талант и 1% труд. Сега са сигурни, че рецептата за успех е 99% кликвания и 1% труд.
Ако искаме да чуваме всякакви лъжи и глупости, може да претакаме информацията от един сайт на друг, докато стане истина. Малко звучи като цитата, който приписват на Гьобелс (за тези, които не го знаят от училище - кликни тук).
Интернет е като ядрен реактор в един свят, в който информацията става все по-ценна. Ако знаеш как да боравиш с него, произвежда като мирния атом. Ако не - става бомба. Професионалистът се ориентира кое е истина и кое измислица, но дори за него е трудно в океан от думи.
Като сме почнали с цитати, да завършим с един от Умберто Еко “В случая с Google търсачката носи ред със списъци и спретнати страници с информация, но сее анархия с несекващата промяна и неточна информация. Затова и образованието трябва да научи децата кое е добро и кое лошо. Да им обясни, че статиите в Google не са статични, а често не са и изчерпателни, съответно и не са стойностни относно изграждането на фундаментални познания.” Дали го е казал? Проверете в Google."
04 март 2010
Voltaic Solar Charger Backpack
Това е раничката!
The Voltaic Solar Backpack (Wish It!) is built tough for use on a weekend hike bag or as a computer bag. The Backpack has pockets and wire channels for multiple electronic devices and 1,850 cubic inches of storage space.
The Voltaic Solar Backpack (Wish It!) is built tough for use on a weekend hike bag or as a computer bag. The Backpack has pockets and wire channels for multiple electronic devices and 1,850 cubic inches of storage space.
- 4.5 watts of solar power, a fast solar charger. To charge a laptop, see the Generator.
- The solar panels protect fragile items inside
- Included battery pack which stores power until you need it
- 10 adapters for easy connection to handheld electronics
- Fully padded laptop sleeve for up to a 17" laptop (16.5" x 11" x 3" or 42cm x 28cm x 7cm)
- Wire channels throughout the bag for headphones, bladder tubes etc.
- Adjustable phone / MP3 pouch on the shoulder
- Removable waist strap
- High density padding in the shoulder straps and back
- Mesh backing material for better air flow
- Shell uses 600D fabric made from recycled PET (soda bottles), which is tough, water resistant and light weight
03 март 2010
Tosho Nedialkov: УСМИВКИ БЕЗ КОТКА - сп. "Тема", бр.7/2010 г., стр.38-41
Tosho Nedialkov: УСМИВКИ БЕЗ КОТКА - сп. "Тема", бр.7/2010 г., стр.38-41: "УСМИВКИ БЕЗ КОТКА - сп. 'Тема', бр.7/2010 г., стр.38-41
25 февруари 2010 г. в
През есента на 1989 г. в Пловдив се състоя световно ЕКСПО. Като съпътстващо мероприятие, Националният младежки клуб 'Космос' (НМК 'Космос') организира международна среща 'Младежта и Космосът'. В срещата взе участие почти цялото ръководство на Научно-производственото обединение (НПО) 'Енергия'. НПО 'Енергия' беше тогавашното име на легендарното ОКБ-1 (Опитно-конструкторско бюро), ръководено от Сергей Корольов - организацията, създала космонавтиката в Съветския съюз. Делегацията беше начело с главния конструктор на ракетата 'Енергия' Борис Губанов, лека му пръст, в нея влизаха партийния секретар, икономическия директор, зам.-главния конструктор, главния инженер и други. Значимостта на събитието следва да се оцени от периода, в който то се случваше - беше началото на ноември 1989 г., Берлинската стена предстоеше да падне след броени дни, а НПО „Енергия” отговаряше за цялата пилотирана космонавтика в СССР и съветската совалка „Енергия”–„Буран”. Всичките тези хора, с изключение на Губанов, който малко преди това беше ходил в командировка до Германия, за пръв път в живота си излизаха извън границата на Съветския сьюз.
Известно време преди събитието в България дойде Анатолий Михеев - директор на Младежкия център 'Енергия', който организираше нещата от съветска страна. Отидохме с влак до Пловдив, да разгледаме залата. По пътя аз му разказвах програмата, като детайлно обяснявах кои са хората от българска страна, с които могат да бъдат направени срещи. 'Този е директор, а иначе е генерал, другият е член-кореспондент, и той е генерал, третият е доцент и е майор, четвъртият е еди-какъв си, всьщност е майор от 2-ро главно на ДС', разяснявах подробно аз.
- Слушай, Тошо, вие сте много милитаризирана страна - изведнъж спонтанно каза Михеев.
Погледнах го и всички избухнахме в неудьржим смях. Сюрреализма на неговата констатация идваше от обстоятелството, че е направена от гражданин на СССР и служител на една от най-секретните организации в света по това време.
За 12 години престой в САЩ бях позабравил тези особености на българския пейзаж. Като заместник на Пламен Вачков, предстоеше ми да си ги припомня ускорено.
Всьщност, за пръв път се запознах с Вачков именно като зам.-председател на НМК 'Космос' през 1990 г. Отидох при него като генерален директор на 'Микропроцесорни системи' в Правец да го агитирам комбината да подкрепи дейността на клуба. Той по принцип се отнесе положително към предложението, но нещата после твърде бързо се промениха и повече не се бяхме виждали до срещата с Румен Овчаров в кабинета на Любен Корнезов.
Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) беше създадена с Постановление на Министерски съвет (МС), прието въз основа на доклад на министър-председателя, на 15 септември 2005 г. (официалният документ е ПМС № 205 от 20.09.2005 г.). На същото заседание, с Решение на МС за председател на ДАИТС е определен Пламен Вачков.
Пламен ми се обади след като беше разбрал за решението на Министерския съвет. Честитих му и му пожелах успехи. Следващата ни среща вече беше в неговия огромен кабинет на ул. „Гурко” № 6. Първите външни хора, които дойдоха да го поздравят на новото му работно място, бяха досегашните му началници - ръководителите на „КейбълТел” Рон Финли и Боб Христов. Преди да започне работа в Агенцията, Вачков беше първоначално мениджър по изграждане на мрежата, а после - заместник-директор по операциите в „КейбълТел”. В биографията му пише, че преди това, през периода 1999 – 2001 г., той е бил мениджър на „Кейбъл България” АД.
Работейки върху тази статия, попаднах на интересна информация в „Портал ЕВРОПА” www.europe.bg. „Според американската телевизия CNBC през периода 1998-2002 г. Деклан Ганли развива бизнес на кабелен оператор в България, където основава Cable Bulgaria, впоследствие станала КейбълТел. Продава своя дял за 18 милиона евро”. Съгласно портала, Деклан Ганли е „най-изявеният противник на Лисабонския договор”, който успешно повлиява на ирландския електорат да гласува с „не” на първия референдум. Кариерата му като бизнесмен започва в разпадащия се Съветски съюз, където търгува с алуминий. Впоследствие е търговско-икономически съветник на правителството на Латвия. През 1996 г. „компанията Ганли Груп се насочва към Албания, където създава инвестиционния фонд Англо-Адриатика с 45 хиляди акционери”. Има информация за „незаконен износ на китайско оръжие и боеприпаси от Албания за САЩ, откъдето е препродавано на войската и полицията на Афганистан”. Към датата на публикацията, 04.11.2008 г., „главната компания на Ганли е Rivada (Radio Interoperable Voice And Data Applications) Networks, която разработва високи технологии в комуникациите главно за нуждите на въоръжените сили и разузнавателната общност на САЩ”.
Но да се върнем към 2005 г.
От 26 до 30 септември 2005 г. аз бях в Мюнхен, където ръководех заседанието на една от тематичните сесии на 3-ия Световен конгрес за качество на софтуера и бях избран за вицепрезидент на софтуерната група на Европейската организация по качество. На следващия ден след избирането ми, Пламен ми се обади, че съм назначен за заместник-председател на Агенцията.
Юридически, заповедите на министър-председателя за назначаването на Стойчо Стойков и мен за заместник-председатели на ДАИТС са с дата 12 октомври 2005 г. Разпределението на отговорностите, което Вачков направи устно, беше просто и ясно: Стойков отговаряше за общата администрация и съобщенията – телекомуникации и пощи, а аз отговарях за информационното общество и информационните технологии.
Още от самото начало беше ясно, че Стойчо е довереният човек на Пламен. До последно така и не разбрах откъде се познават – дали по партийна линия, служебно или лично. Така или иначе, връзката очевидно беше налице и беше доста тясна. В биографията на Стойков пише, че той има 31 години стаж в системата на БТК, от които – 17 години (1980 – 1996 г.) като, последователно, заместник-директор и генерален директор на Софийски телеграфни и телефонни съобщения. Доста хора си го спомняха просто като човека, от когото е зависело дали ще ти прокарат телефон в София. В партийно отношение, Стойков беше член на БСП с позиции в Софийската градска организация и добри контакти с нейното ръководство.
Отстрани погледнато, създаването на ДАИТС беше голям успех. Обединяването на информационните технологии и съобщенията в специализиран орган, Държавна агенция към Министерски съвет, беше много силно като заявка за модерно структуриране на правителството и политиката. В тази връзка, добре се прие отделянето на тематиката от Министерство на транспорта и съобщенията, където съжителството на транспортната дейност със съобщенията и информационните технологии беше чисто механично и безсмислено. За съжаление, положителните неща се изчерпваха само със „заглавието”.
В редица случаи е по-добре едно нещо да не се прави изобщо, отколкото да се прави частично, непълно. Случаят с ДАИТС беше точно такъв. От самото начало моята теза беше, че трябва да има заместник министър-председател, който да отговаря за развитието на информационното общество в страната. Защото информационните и комуникационни системи са навсякъде – във всички министерства и ведомства, и органът, който би имал властовия ресурс да ги контролира и координира задължително трябва да е над тях, а не – един от тях. Предвид на капсулирането на отделните ведомства и борбата между техните тесни интереси и интересите на държавата като цяло, за мен беше ясно, че е невъзможно управлението на информационното общество да се извършва само от колективен орган – съвет, комисия или работна група.
Нееднократно Сергей Станишев е заявявал, че ДАИТС не е министерство поради ограниченията, продиктувани от тройната коалиция и знаменитата формула 8:5:3. Той нито веднъж дори не спомена за създаването на длъжност „заместник министър-председател по информационното общество”. Както казах в предишната статия, структурните мерки, предложени от работната група, изобщо не стигнаха до документите на 45-ия конгрес на БСП.
Всички разбираха, че има голямо дублиране и нисък „коефициент на полезно действие” в ИКТ дейностите в държавата – министерствата и ведомствата си изграждаха свои комуникационни мрежи, които не бяха свързани една с друга, свои информационни системи, които не си „говореха” една с друга, непрекъснато се купуваше хардуер, който бързо приключваше живота си като старо желязо, без да има реални електронни услуги. Повсеместното очакване бе, че ДАИТС ще въведе ред, професионализъм и ефективност в проектите за информационни и комуникационни системи в държавната администрация. В същото време, ние нито имахме властта да казваме на другите министерства и ведомства какво да правят, нито парите да правим такива системи самостоятелно, нито пък ни бяха делегирани правата да провеждаме ИКТ поръчки от името и за сметка на други институции.
Пазарлъците на тройната коалиция и липсата на политическа концепция доведоха и до фундаментално раздробяване на тематиката – дейностите по електронното правителство бяха дадени на Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР). Пламен Вачков често казваше за Николай Василев, че той, като инвестиционен банкер, разбира от две неща – когато му дават нещо и когато му взимат нещо. Та, на него му дадоха електронното правителство и му взеха Националната АТМ мрежа на държавната администрация (НАМДА).
НАМДА е отдавнашен проект, който през годините е започвал, спирал и пак започвал. Още от времето на правителството на СДС, държавата се заема със Сизифовската задача да изгради своя собствена телекомуникационна мрежа за осигуряване на свързаност между различните министерства и ведомства, областни и общински администрации. Именно тогава проектът е получил името си (АТМ е стар протокол за мрежова свързаност). Много показателно за отношенията на високо ниво е, че Сергей Станишев взе НАМДА-та от Николай Василев, но не я даде на Пламен Вачков, а я остави при себе си – в Министерски съвет. За това имаше и формален аргумент – очевиден конфликт на интереси, предвид на работата на Вачков в „КейбълТел” и тяхната роля в изпълнението на проекта. Показателно е също, че от началото до края на мандата си Сергей Станишев беше основен двигател на проекта.
Тук е редно да се постави въпросът – това ли е правилния път? Следва ли държавата сама да си прави телекомуникационна мрежа на територията на цялата страна, или просто би трябвало да си купи услугата? Някой беше казал, че най-простите въпроси имат най-сложни отговори. За БСП естественото мислене е, че ако държавата има нужда от нещо, тя трябва да си го направи и то трябва да е нейно. От друга страна, мощното лоби срещу БТК търсеше всякакви начини да отслаби позициите й – един такъв начин беше потенциалното отнемане на държавната администрация като клиент на телекома, което би намалило неговите приходи с десетки милиони лева годишно. От гледна точка на политиците на държавна служба, всичко това беше добре дошло, защото една администрация винаги трябва да си създава проекти, по които да работи, за да може да усвоява средства. Много примери има в близкото минало, аз ще посоча само един – държавата работи дълги години, създава БГА „Балкан”, след това я приватизира, след това я създава наново и след това пак я продава.
Имаше и нещо друго – стари ангажименти. Аз знаех, че „КейбълТел” имаха договор още с предишното правителство на НДСВ по изграждането на НАМДА. В изпълнение на този договор, те бяха изкопали канали и положили тръби за мрежата, но определено количество не им бяха платени – ставаше въпрос за сума от няколко милиона лева. Определено, ситуацията беше притеснителна – веднъж Боб Христов каза: „Ще ни бият”.
Независимо от това, че НАМДА оставаше в МС, Пламен разчиташе, че ДАИТС ще има роля в изпълнението на проекта. Той и Стойчо Стойков често ходеха в МС и се разправяха за мрежата. Аз също ходех, но за да говоря за координацията на информационните проекти в държавата. По време на един такъв разговор в кабинета на Снежана Димитрова – директор на дирекция „Стратегическо планиране и управление” в МС, вратата се отвори и Ценка Василева, съветник на премиера, влезе с един младеж. „Здравейте”, каза тя, „това е Азер Меликов, той ще бъде експерт в кабинета на министър-председателя и ще отговаря по тези въпроси – информационните технологии и комуникациите”. Аз се учудих откъде се е взел и какво точно ще прави, но си довърших разговора и си тръгнах.
Скоро след това Петко Сотиров ми каза да предупредя Азер, че са го засекли да продава F-16 от името на министър-председателя и да спре. Със Сотиров се бях запознал в началото на работата ми в ДАИТС, в кабинета на Пламен Вачков. Той го представи като служител по сигурността на информацията в Министерство на финансите, говорихме за „Информационно обслужване”. От наш общ познат разбрах, че Петко Сотиров е бил преди това съветник на Арлин Антонов, по времето когато той е бил директор на Националната служба за сигурност (НСС).
Появата на Азер промени разстановката на силите. Постепенно стана ясно, че Сергей Станишев не се отъждествява с Пламен Вачков и всъщност Меликов беше довереното лице, което даваше възможността на премиера да следи и контролира нещата. Отделен е въпросът защо именно Азер Меликов беше избран за тази невероятно сложна и отговорна роля. Първата и една от основните задачи, по които Азер непрекъснато работеше, беше именно НАМДА, която впоследствие беше прекръстена на НДМ (Национална държавна мрежа). Скоро, Петко Сотиров и Азер се сближиха и започнах често да ги виждам заедно. Веднъж ги засякох в лоби бара на гранд-хотел „София” с Боб Христов и Рон Финли. „КейбълТел” имаха основна роля в изпълнението на проекта за НДМ. В началото на 2007 г. избухна скандал – пресата публикува информация, че в края на 2006 г. правителството е купило цялата инфраструктура на „КейбълТел” без конкурс. Помолени за коментар, от ДАИТС отговориха, че те нямат нищо общо с НДМ, която е отговорност на Министерски съвет, тъй като те развиват Националната държавна мрежа за сигурност и отбрана (НДМСО).
И това вече беше истина. Няколко седмици след създаването на ДАИТС през 2005 г., тъкмо беше минал устройствения правилник на Агенцията в Министерски съвет, и един ден Пламен и Стойчо се върнаха от среща със Сергей Станишев с новината, че НДМСО се дава на ДАИТС. Това е била специализирана мрежа в рамките на БТК, която се връща на държавата след приватизацията на телекома. Щата на Агенцията се увеличи около 8 пъти, при това – с доста настоящи и бивши военни. Не очаквах, че констатацията на Михеев толкова бързо и буквално ще се претвори в реалността.
Има една известна мисъл, че разликата между мъжете и момчетата е в техните играчки. В случая, всеки си получи своя играчка, с която да си играе. Сергей Станишев и Азер Меликов – НДМ в Министерски съвет, Пламен Вачков и Стойчо Стойков – НДМСО в ДАИТС. Сергей и Азер развиваха мрежата в Министерски съвет, която трябваше да свърже администрацията в цялата страна, същото твърдяха, че правят и Вачков и Стойков чрез работа по НДМСО. Следвайки законите на Паркинсън, държавните мрежи, вместо да се намалят като брой и обединят, се увеличиха. През 2008 г. разговарях със Стоян Граматиков – директор на дирекция „112” в Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, който ми каза, че Емел Етем е изключително недоволна от работата на ДАИТС – въпреки десетките милиони лева, отделени за развитието на НДМСО, Агенцията не беше осигурила национална телекомуникационна свързаност за нуждите на телефон „112”.
В края на 2005 г. отидох на новогодишния коктейл на Агенция за устойчиво развитие „Екорегиони” (АУРЕ). Пламен Вачков беше получил покана, но не можеше да отиде и ме изпрати мен. Коктейлът беше във Военния клуб. На вратата на залата ме посрещна арх. Кристиян Миленов – изпълнителен директор на организацията. Оказа се, че го познавам от комсомолските години – мисля, че по това време той беше деец на Клуба на младия архитект към ЦК на ДКМС и сме се засичали по разни мероприятия. Взех си чаша вино и се запознах с част от останалите присъстващи. Изключително странна публика за коктейл на невинна неправителствена организация, занимаваща се с екологични проекти (както тогава си мислех аз). На другия ден Пламен ме попита как е минало събитето. „Може би греша, но ми се струва, че там само аз не бях полковник”, отговорих му. Той се усмихна и каза: „Това са изключително сериозни хора”.
По подобен начин се почуствах на един коктейл на „Информационно обслужване” АД, когато Петко Сотиров беше събрал на едно място Петко Сертов – тогава съветник по въпросите на националната сигурност на министър-председателя и член на Надзорния съвет на „Информационно обслужване” АД, о.р. генерал Любен Гоцев, о.р. полк. Цвятко Цветков и Димитър Иванов – последният началник на шести отдел на шесто управление на ДС. Аз бях с една служителка на американското посолство, която много се притесни от този състав.
Арх. Кристиян Миленов го видях отново, този път – в ДАИТС, в началото на 2006 г. Малко преди това в ДАИТС започна да идва Митко Александров. От Стойчо Стойков разбрах, че той е служител в Националната служба за сигурност (НСС), който отговаря за Министерски съвет. Един ден видях Александров и арх. Миленов в кабинета на Вачков. И така се започна цялата дейност по „оценка на сеизмичния риск”, за която вече беше подробно разказано в сп.”Тема” и във в-к „Труд”.
„Кадрите решават всичко”, гласеше един комунистически лозунг от близкото минало.
След един мандат като кандидат-член на Бюрото на ЦК на ДКМС, през 1987 г. не бях преизбран – станах отново редови комсомолец. Известно време след това отидох да видя Николай Добрев, лека му пръст, който беше кмет на район „Надежда” в София. Очевидно беше, че този пост не съответства на нивото му, още повече, че беше дошъл след предишната му длъжност като организационен секретар на ЦК на ДКМС. Той ме посрещна приятелски, както винаги, говорихме разни общи неща.
- Ей, Тоше, прецакаха ни – каза по едно време Добрев.
- Нищо – отговорих аз. – Нищо.
След това се замислих малко и го попитах:
- Кольо, кога партията ще престане да наказва тези, които работят за нея?
Той се усмихна и не отговори.
Почти 20 години по-късно, когато отидох при Петко Сертов на 14 февруари 2007 г. след като си бях подал оставката, той каза нещо подобно. Първите му думи, след като влязох в кабинета му, бяха: „Напълно те разбирам. На твое място аз бих постъпил по същия начин. Защо така става – свестните хора си отиват, а другите остават?”.
Скоро препрочетох отново „Алиса в страната на чудесата”. В края на шеста глава, Алиса среща Червения котарак и се опитва да разбере от него накъде да върви:
- Би ли ми казал кой път да хвана оттук?
- Зависи накъде отиваш – отвърна Котарака.
- Все едно накъде... – каза Алиса.
- Тогава е все едно кой път ще вземеш – рече Котарака.
- ... само да стигна някъде – добави Алиса, за да поясни.
- О, сигурно ще стигнеш – рече Котарака, - но трябва да вървиш доста дълго...”.
Накрая, Червеният котарак бавно изчезва и от него остава само усмивката му.
„Наистина, често съм виждала котка без усмивка – помисли Алиса, - но сега видях усмивка без котка! Най-чудното нещо, което съм виждала в живота си!”"
25 февруари 2010 г. в
През есента на 1989 г. в Пловдив се състоя световно ЕКСПО. Като съпътстващо мероприятие, Националният младежки клуб 'Космос' (НМК 'Космос') организира международна среща 'Младежта и Космосът'. В срещата взе участие почти цялото ръководство на Научно-производственото обединение (НПО) 'Енергия'. НПО 'Енергия' беше тогавашното име на легендарното ОКБ-1 (Опитно-конструкторско бюро), ръководено от Сергей Корольов - организацията, създала космонавтиката в Съветския съюз. Делегацията беше начело с главния конструктор на ракетата 'Енергия' Борис Губанов, лека му пръст, в нея влизаха партийния секретар, икономическия директор, зам.-главния конструктор, главния инженер и други. Значимостта на събитието следва да се оцени от периода, в който то се случваше - беше началото на ноември 1989 г., Берлинската стена предстоеше да падне след броени дни, а НПО „Енергия” отговаряше за цялата пилотирана космонавтика в СССР и съветската совалка „Енергия”–„Буран”. Всичките тези хора, с изключение на Губанов, който малко преди това беше ходил в командировка до Германия, за пръв път в живота си излизаха извън границата на Съветския сьюз.
Известно време преди събитието в България дойде Анатолий Михеев - директор на Младежкия център 'Енергия', който организираше нещата от съветска страна. Отидохме с влак до Пловдив, да разгледаме залата. По пътя аз му разказвах програмата, като детайлно обяснявах кои са хората от българска страна, с които могат да бъдат направени срещи. 'Този е директор, а иначе е генерал, другият е член-кореспондент, и той е генерал, третият е доцент и е майор, четвъртият е еди-какъв си, всьщност е майор от 2-ро главно на ДС', разяснявах подробно аз.
- Слушай, Тошо, вие сте много милитаризирана страна - изведнъж спонтанно каза Михеев.
Погледнах го и всички избухнахме в неудьржим смях. Сюрреализма на неговата констатация идваше от обстоятелството, че е направена от гражданин на СССР и служител на една от най-секретните организации в света по това време.
За 12 години престой в САЩ бях позабравил тези особености на българския пейзаж. Като заместник на Пламен Вачков, предстоеше ми да си ги припомня ускорено.
Всьщност, за пръв път се запознах с Вачков именно като зам.-председател на НМК 'Космос' през 1990 г. Отидох при него като генерален директор на 'Микропроцесорни системи' в Правец да го агитирам комбината да подкрепи дейността на клуба. Той по принцип се отнесе положително към предложението, но нещата после твърде бързо се промениха и повече не се бяхме виждали до срещата с Румен Овчаров в кабинета на Любен Корнезов.
Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) беше създадена с Постановление на Министерски съвет (МС), прието въз основа на доклад на министър-председателя, на 15 септември 2005 г. (официалният документ е ПМС № 205 от 20.09.2005 г.). На същото заседание, с Решение на МС за председател на ДАИТС е определен Пламен Вачков.
Пламен ми се обади след като беше разбрал за решението на Министерския съвет. Честитих му и му пожелах успехи. Следващата ни среща вече беше в неговия огромен кабинет на ул. „Гурко” № 6. Първите външни хора, които дойдоха да го поздравят на новото му работно място, бяха досегашните му началници - ръководителите на „КейбълТел” Рон Финли и Боб Христов. Преди да започне работа в Агенцията, Вачков беше първоначално мениджър по изграждане на мрежата, а после - заместник-директор по операциите в „КейбълТел”. В биографията му пише, че преди това, през периода 1999 – 2001 г., той е бил мениджър на „Кейбъл България” АД.
Работейки върху тази статия, попаднах на интересна информация в „Портал ЕВРОПА” www.europe.bg. „Според американската телевизия CNBC през периода 1998-2002 г. Деклан Ганли развива бизнес на кабелен оператор в България, където основава Cable Bulgaria, впоследствие станала КейбълТел. Продава своя дял за 18 милиона евро”. Съгласно портала, Деклан Ганли е „най-изявеният противник на Лисабонския договор”, който успешно повлиява на ирландския електорат да гласува с „не” на първия референдум. Кариерата му като бизнесмен започва в разпадащия се Съветски съюз, където търгува с алуминий. Впоследствие е търговско-икономически съветник на правителството на Латвия. През 1996 г. „компанията Ганли Груп се насочва към Албания, където създава инвестиционния фонд Англо-Адриатика с 45 хиляди акционери”. Има информация за „незаконен износ на китайско оръжие и боеприпаси от Албания за САЩ, откъдето е препродавано на войската и полицията на Афганистан”. Към датата на публикацията, 04.11.2008 г., „главната компания на Ганли е Rivada (Radio Interoperable Voice And Data Applications) Networks, която разработва високи технологии в комуникациите главно за нуждите на въоръжените сили и разузнавателната общност на САЩ”.
Но да се върнем към 2005 г.
От 26 до 30 септември 2005 г. аз бях в Мюнхен, където ръководех заседанието на една от тематичните сесии на 3-ия Световен конгрес за качество на софтуера и бях избран за вицепрезидент на софтуерната група на Европейската организация по качество. На следващия ден след избирането ми, Пламен ми се обади, че съм назначен за заместник-председател на Агенцията.
Юридически, заповедите на министър-председателя за назначаването на Стойчо Стойков и мен за заместник-председатели на ДАИТС са с дата 12 октомври 2005 г. Разпределението на отговорностите, което Вачков направи устно, беше просто и ясно: Стойков отговаряше за общата администрация и съобщенията – телекомуникации и пощи, а аз отговарях за информационното общество и информационните технологии.
Още от самото начало беше ясно, че Стойчо е довереният човек на Пламен. До последно така и не разбрах откъде се познават – дали по партийна линия, служебно или лично. Така или иначе, връзката очевидно беше налице и беше доста тясна. В биографията на Стойков пише, че той има 31 години стаж в системата на БТК, от които – 17 години (1980 – 1996 г.) като, последователно, заместник-директор и генерален директор на Софийски телеграфни и телефонни съобщения. Доста хора си го спомняха просто като човека, от когото е зависело дали ще ти прокарат телефон в София. В партийно отношение, Стойков беше член на БСП с позиции в Софийската градска организация и добри контакти с нейното ръководство.
Отстрани погледнато, създаването на ДАИТС беше голям успех. Обединяването на информационните технологии и съобщенията в специализиран орган, Държавна агенция към Министерски съвет, беше много силно като заявка за модерно структуриране на правителството и политиката. В тази връзка, добре се прие отделянето на тематиката от Министерство на транспорта и съобщенията, където съжителството на транспортната дейност със съобщенията и информационните технологии беше чисто механично и безсмислено. За съжаление, положителните неща се изчерпваха само със „заглавието”.
В редица случаи е по-добре едно нещо да не се прави изобщо, отколкото да се прави частично, непълно. Случаят с ДАИТС беше точно такъв. От самото начало моята теза беше, че трябва да има заместник министър-председател, който да отговаря за развитието на информационното общество в страната. Защото информационните и комуникационни системи са навсякъде – във всички министерства и ведомства, и органът, който би имал властовия ресурс да ги контролира и координира задължително трябва да е над тях, а не – един от тях. Предвид на капсулирането на отделните ведомства и борбата между техните тесни интереси и интересите на държавата като цяло, за мен беше ясно, че е невъзможно управлението на информационното общество да се извършва само от колективен орган – съвет, комисия или работна група.
Нееднократно Сергей Станишев е заявявал, че ДАИТС не е министерство поради ограниченията, продиктувани от тройната коалиция и знаменитата формула 8:5:3. Той нито веднъж дори не спомена за създаването на длъжност „заместник министър-председател по информационното общество”. Както казах в предишната статия, структурните мерки, предложени от работната група, изобщо не стигнаха до документите на 45-ия конгрес на БСП.
Всички разбираха, че има голямо дублиране и нисък „коефициент на полезно действие” в ИКТ дейностите в държавата – министерствата и ведомствата си изграждаха свои комуникационни мрежи, които не бяха свързани една с друга, свои информационни системи, които не си „говореха” една с друга, непрекъснато се купуваше хардуер, който бързо приключваше живота си като старо желязо, без да има реални електронни услуги. Повсеместното очакване бе, че ДАИТС ще въведе ред, професионализъм и ефективност в проектите за информационни и комуникационни системи в държавната администрация. В същото време, ние нито имахме властта да казваме на другите министерства и ведомства какво да правят, нито парите да правим такива системи самостоятелно, нито пък ни бяха делегирани правата да провеждаме ИКТ поръчки от името и за сметка на други институции.
Пазарлъците на тройната коалиция и липсата на политическа концепция доведоха и до фундаментално раздробяване на тематиката – дейностите по електронното правителство бяха дадени на Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР). Пламен Вачков често казваше за Николай Василев, че той, като инвестиционен банкер, разбира от две неща – когато му дават нещо и когато му взимат нещо. Та, на него му дадоха електронното правителство и му взеха Националната АТМ мрежа на държавната администрация (НАМДА).
НАМДА е отдавнашен проект, който през годините е започвал, спирал и пак започвал. Още от времето на правителството на СДС, държавата се заема със Сизифовската задача да изгради своя собствена телекомуникационна мрежа за осигуряване на свързаност между различните министерства и ведомства, областни и общински администрации. Именно тогава проектът е получил името си (АТМ е стар протокол за мрежова свързаност). Много показателно за отношенията на високо ниво е, че Сергей Станишев взе НАМДА-та от Николай Василев, но не я даде на Пламен Вачков, а я остави при себе си – в Министерски съвет. За това имаше и формален аргумент – очевиден конфликт на интереси, предвид на работата на Вачков в „КейбълТел” и тяхната роля в изпълнението на проекта. Показателно е също, че от началото до края на мандата си Сергей Станишев беше основен двигател на проекта.
Тук е редно да се постави въпросът – това ли е правилния път? Следва ли държавата сама да си прави телекомуникационна мрежа на територията на цялата страна, или просто би трябвало да си купи услугата? Някой беше казал, че най-простите въпроси имат най-сложни отговори. За БСП естественото мислене е, че ако държавата има нужда от нещо, тя трябва да си го направи и то трябва да е нейно. От друга страна, мощното лоби срещу БТК търсеше всякакви начини да отслаби позициите й – един такъв начин беше потенциалното отнемане на държавната администрация като клиент на телекома, което би намалило неговите приходи с десетки милиони лева годишно. От гледна точка на политиците на държавна служба, всичко това беше добре дошло, защото една администрация винаги трябва да си създава проекти, по които да работи, за да може да усвоява средства. Много примери има в близкото минало, аз ще посоча само един – държавата работи дълги години, създава БГА „Балкан”, след това я приватизира, след това я създава наново и след това пак я продава.
Имаше и нещо друго – стари ангажименти. Аз знаех, че „КейбълТел” имаха договор още с предишното правителство на НДСВ по изграждането на НАМДА. В изпълнение на този договор, те бяха изкопали канали и положили тръби за мрежата, но определено количество не им бяха платени – ставаше въпрос за сума от няколко милиона лева. Определено, ситуацията беше притеснителна – веднъж Боб Христов каза: „Ще ни бият”.
Независимо от това, че НАМДА оставаше в МС, Пламен разчиташе, че ДАИТС ще има роля в изпълнението на проекта. Той и Стойчо Стойков често ходеха в МС и се разправяха за мрежата. Аз също ходех, но за да говоря за координацията на информационните проекти в държавата. По време на един такъв разговор в кабинета на Снежана Димитрова – директор на дирекция „Стратегическо планиране и управление” в МС, вратата се отвори и Ценка Василева, съветник на премиера, влезе с един младеж. „Здравейте”, каза тя, „това е Азер Меликов, той ще бъде експерт в кабинета на министър-председателя и ще отговаря по тези въпроси – информационните технологии и комуникациите”. Аз се учудих откъде се е взел и какво точно ще прави, но си довърших разговора и си тръгнах.
Скоро след това Петко Сотиров ми каза да предупредя Азер, че са го засекли да продава F-16 от името на министър-председателя и да спре. Със Сотиров се бях запознал в началото на работата ми в ДАИТС, в кабинета на Пламен Вачков. Той го представи като служител по сигурността на информацията в Министерство на финансите, говорихме за „Информационно обслужване”. От наш общ познат разбрах, че Петко Сотиров е бил преди това съветник на Арлин Антонов, по времето когато той е бил директор на Националната служба за сигурност (НСС).
Появата на Азер промени разстановката на силите. Постепенно стана ясно, че Сергей Станишев не се отъждествява с Пламен Вачков и всъщност Меликов беше довереното лице, което даваше възможността на премиера да следи и контролира нещата. Отделен е въпросът защо именно Азер Меликов беше избран за тази невероятно сложна и отговорна роля. Първата и една от основните задачи, по които Азер непрекъснато работеше, беше именно НАМДА, която впоследствие беше прекръстена на НДМ (Национална държавна мрежа). Скоро, Петко Сотиров и Азер се сближиха и започнах често да ги виждам заедно. Веднъж ги засякох в лоби бара на гранд-хотел „София” с Боб Христов и Рон Финли. „КейбълТел” имаха основна роля в изпълнението на проекта за НДМ. В началото на 2007 г. избухна скандал – пресата публикува информация, че в края на 2006 г. правителството е купило цялата инфраструктура на „КейбълТел” без конкурс. Помолени за коментар, от ДАИТС отговориха, че те нямат нищо общо с НДМ, която е отговорност на Министерски съвет, тъй като те развиват Националната държавна мрежа за сигурност и отбрана (НДМСО).
И това вече беше истина. Няколко седмици след създаването на ДАИТС през 2005 г., тъкмо беше минал устройствения правилник на Агенцията в Министерски съвет, и един ден Пламен и Стойчо се върнаха от среща със Сергей Станишев с новината, че НДМСО се дава на ДАИТС. Това е била специализирана мрежа в рамките на БТК, която се връща на държавата след приватизацията на телекома. Щата на Агенцията се увеличи около 8 пъти, при това – с доста настоящи и бивши военни. Не очаквах, че констатацията на Михеев толкова бързо и буквално ще се претвори в реалността.
Има една известна мисъл, че разликата между мъжете и момчетата е в техните играчки. В случая, всеки си получи своя играчка, с която да си играе. Сергей Станишев и Азер Меликов – НДМ в Министерски съвет, Пламен Вачков и Стойчо Стойков – НДМСО в ДАИТС. Сергей и Азер развиваха мрежата в Министерски съвет, която трябваше да свърже администрацията в цялата страна, същото твърдяха, че правят и Вачков и Стойков чрез работа по НДМСО. Следвайки законите на Паркинсън, държавните мрежи, вместо да се намалят като брой и обединят, се увеличиха. През 2008 г. разговарях със Стоян Граматиков – директор на дирекция „112” в Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, който ми каза, че Емел Етем е изключително недоволна от работата на ДАИТС – въпреки десетките милиони лева, отделени за развитието на НДМСО, Агенцията не беше осигурила национална телекомуникационна свързаност за нуждите на телефон „112”.
В края на 2005 г. отидох на новогодишния коктейл на Агенция за устойчиво развитие „Екорегиони” (АУРЕ). Пламен Вачков беше получил покана, но не можеше да отиде и ме изпрати мен. Коктейлът беше във Военния клуб. На вратата на залата ме посрещна арх. Кристиян Миленов – изпълнителен директор на организацията. Оказа се, че го познавам от комсомолските години – мисля, че по това време той беше деец на Клуба на младия архитект към ЦК на ДКМС и сме се засичали по разни мероприятия. Взех си чаша вино и се запознах с част от останалите присъстващи. Изключително странна публика за коктейл на невинна неправителствена организация, занимаваща се с екологични проекти (както тогава си мислех аз). На другия ден Пламен ме попита как е минало събитето. „Може би греша, но ми се струва, че там само аз не бях полковник”, отговорих му. Той се усмихна и каза: „Това са изключително сериозни хора”.
По подобен начин се почуствах на един коктейл на „Информационно обслужване” АД, когато Петко Сотиров беше събрал на едно място Петко Сертов – тогава съветник по въпросите на националната сигурност на министър-председателя и член на Надзорния съвет на „Информационно обслужване” АД, о.р. генерал Любен Гоцев, о.р. полк. Цвятко Цветков и Димитър Иванов – последният началник на шести отдел на шесто управление на ДС. Аз бях с една служителка на американското посолство, която много се притесни от този състав.
Арх. Кристиян Миленов го видях отново, този път – в ДАИТС, в началото на 2006 г. Малко преди това в ДАИТС започна да идва Митко Александров. От Стойчо Стойков разбрах, че той е служител в Националната служба за сигурност (НСС), който отговаря за Министерски съвет. Един ден видях Александров и арх. Миленов в кабинета на Вачков. И така се започна цялата дейност по „оценка на сеизмичния риск”, за която вече беше подробно разказано в сп.”Тема” и във в-к „Труд”.
„Кадрите решават всичко”, гласеше един комунистически лозунг от близкото минало.
След един мандат като кандидат-член на Бюрото на ЦК на ДКМС, през 1987 г. не бях преизбран – станах отново редови комсомолец. Известно време след това отидох да видя Николай Добрев, лека му пръст, който беше кмет на район „Надежда” в София. Очевидно беше, че този пост не съответства на нивото му, още повече, че беше дошъл след предишната му длъжност като организационен секретар на ЦК на ДКМС. Той ме посрещна приятелски, както винаги, говорихме разни общи неща.
- Ей, Тоше, прецакаха ни – каза по едно време Добрев.
- Нищо – отговорих аз. – Нищо.
След това се замислих малко и го попитах:
- Кольо, кога партията ще престане да наказва тези, които работят за нея?
Той се усмихна и не отговори.
Почти 20 години по-късно, когато отидох при Петко Сертов на 14 февруари 2007 г. след като си бях подал оставката, той каза нещо подобно. Първите му думи, след като влязох в кабинета му, бяха: „Напълно те разбирам. На твое място аз бих постъпил по същия начин. Защо така става – свестните хора си отиват, а другите остават?”.
Скоро препрочетох отново „Алиса в страната на чудесата”. В края на шеста глава, Алиса среща Червения котарак и се опитва да разбере от него накъде да върви:
- Би ли ми казал кой път да хвана оттук?
- Зависи накъде отиваш – отвърна Котарака.
- Все едно накъде... – каза Алиса.
- Тогава е все едно кой път ще вземеш – рече Котарака.
- ... само да стигна някъде – добави Алиса, за да поясни.
- О, сигурно ще стигнеш – рече Котарака, - но трябва да вървиш доста дълго...”.
Накрая, Червеният котарак бавно изчезва и от него остава само усмивката му.
„Наистина, често съм виждала котка без усмивка – помисли Алиса, - но сега видях усмивка без котка! Най-чудното нещо, което съм виждала в живота си!”"
Една концепция „по никое време”
Една концепция „по никое време”: "Една концепция „по никое време”
Категория: ИТ политика , e-правителство , Мнение
Ваню Кръстев
Tuesday, 2 March 2010 16:00ч
ст.н.с. д-р инж. Славчо Манолов
За две несъстояли се обсъждания
С българския проект за е-Правителство съм свързан още от края на 2001 г. Имах късмета да участвам в разработката на почти всички програмни и аналитични документи по проекта. Бях ръководител на разработката на “Българската национална рамка за оперативна съвместимост” и член на колектива, разработил Закона за електронното управление (ЗЕУ), шестте наредби към него, проекта на Закона за достъп до пространствените данни и други нормативни документи.
И аз като другите участници в тези работни групи съзнавах, че създаваме широкообхватна законова уредба, която касае не просто изграждането на е-Правителство, а поставя основите на е-Управлението в България. Помня как разпалено защитавахме пред народните представители името на закона при обсъждането му - те доста прагматично искаха ЗЕУ да се казва просто „Закон за електронните услуги”.
След влизането на закона в сила започна един доста мъчителен период на неговото внедряване. Въпреки многото недостатъци, пропуски и грешки някои от елементите на електронното управление започнаха да се оформят, в това число: сертификационният процес с акредитирани лица и контролът по прилагане изискванията за оперативна съвместимост и информационна сигурност.
И изведнъж Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията предлага проект за „Концепция за електронно управление”..."
Категория: ИТ политика , e-правителство , Мнение
Ваню Кръстев
Tuesday, 2 March 2010 16:00ч
ст.н.с. д-р инж. Славчо Манолов
За две несъстояли се обсъждания
С българския проект за е-Правителство съм свързан още от края на 2001 г. Имах късмета да участвам в разработката на почти всички програмни и аналитични документи по проекта. Бях ръководител на разработката на “Българската национална рамка за оперативна съвместимост” и член на колектива, разработил Закона за електронното управление (ЗЕУ), шестте наредби към него, проекта на Закона за достъп до пространствените данни и други нормативни документи.
И аз като другите участници в тези работни групи съзнавах, че създаваме широкообхватна законова уредба, която касае не просто изграждането на е-Правителство, а поставя основите на е-Управлението в България. Помня как разпалено защитавахме пред народните представители името на закона при обсъждането му - те доста прагматично искаха ЗЕУ да се казва просто „Закон за електронните услуги”.
След влизането на закона в сила започна един доста мъчителен период на неговото внедряване. Въпреки многото недостатъци, пропуски и грешки някои от елементите на електронното управление започнаха да се оформят, в това число: сертификационният процес с акредитирани лица и контролът по прилагане изискванията за оперативна съвместимост и информационна сигурност.
И изведнъж Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията предлага проект за „Концепция за електронно управление”..."
02 март 2010
5 000 000 лв. по ОПРЧР
e-Daily - 02.03.2010: "Обучение и образование ^
5 000 000 лв. е максималният бюджет по процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Наука и бизнес”, осигурен по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Процедурата на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се реализира с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми”, в качеството си на Договарящ орган на ОПРЧР покани Министерство на образованието, младежта и науката като конкретен бенефициент да заяви интерес и да подаде проектно предложение за кандидатстване по процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG051PO001/3.3-05 „Наука и бизнес”. Целите на схемата са: диалогът „наука-бизнес” да бъде активизиран чрез инструментите на програмата; и да бъдат създадени условия за повишаване на квалификацията на млади учени, работещи с високи технологии, като важна стъпка в изграждането на икономика, основана на знание."
5 000 000 лв. е максималният бюджет по процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Наука и бизнес”, осигурен по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Процедурата на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се реализира с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми”, в качеството си на Договарящ орган на ОПРЧР покани Министерство на образованието, младежта и науката като конкретен бенефициент да заяви интерес и да подаде проектно предложение за кандидатстване по процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG051PO001/3.3-05 „Наука и бизнес”. Целите на схемата са: диалогът „наука-бизнес” да бъде активизиран чрез инструментите на програмата; и да бъдат създадени условия за повишаване на квалификацията на млади учени, работещи с високи технологии, като важна стъпка в изграждането на икономика, основана на знание."
01 март 2010
Tosho Nedialkov: ВСЕ НЕ ТАК, РЕБЯТА - сп. "Тема", бр.6/2010 г., стр.38-41
Tosho Nedialkov: ВСЕ НЕ ТАК, РЕБЯТА - сп. "Тема", бр.6/2010 г., стр.38-41: "ВСЕ НЕ ТАК, РЕБЯТА - сп. 'Тема', бр.6/2010 г., стр.38-41
25 февруари 2010 г. в 05:44
През 1996 г., на събиране на Физическия факултет на Университета 'Джордж Уашингтън' разбрах, че един от професорите е ходил до Португалия.
- Професор Парк - попитах го аз, - как е Европа?
- Европа е добре - отговори той. - В Европа хората работят, за да живеят, а ние тук живеем, за да работим.
След 12 години пребиваване в столицата на САЩ стана ясно, че американският начин на живот не е за мен. През октомври 2003 г. се върнах в България. Когато отидох да се видя с моя приятел от ученическите години Светослав Божилов в кабинета му в СИБанк, той, който си беше десен и силно проамерикански настроен още от малък, се опита да ме разубеди в правилността на взетото от мен решение.
- Все пак - каза той, - разликата в заплащането в САЩ и България е огромна.
- Светльо - отговорих му аз, - там, където отиваме, пари не приемат.
Със Светослав Божилов се запознахме през 1979 г. на кръжок в Градската астрономическа обсерватория в София. През 1981 г. спечелихме голямата награда 'Акад. М.В. Келдиш' от Международния ученически конкурс за най-добър проект за космически експеримент 'Малък ИНТЕРКОСМОС' в Москва. Скоро след това имахме възможността да обясним на Тодор Живков същността на нашата разработка (не знам дали разбра нещо, но гледаше с интерес и не зададе нито един въпрос) по време на XI-ия Републикански преглед на ТНТМ, където получихме златна значка. По съвпадение на обстоятелствата, 1982-ра се оказа отчетно-изборна година в Комсомола. Аз направих поредица от изказвания - от училищната конференция, до Конгреса. На самия Конгрес прочетох в книжката с проектосъстава, че съм включен в списъка на новия Централен комитет, а преди да влезем за първия пленум Андрей Бунджулов ми каза в коридора, че съм предложен за кандидат-член на Бюрото на ЦК на ДКМС. Тогава бях на 17 години.
Разказвам всичко това, за да е ясно, че, въпреки дългото ми отсъствие от страната, моите корени бяха все още живи. Само ще спомена, че през периода 1982 - 1987 г., когато бях в Бюрото, секретари на ЦК на ДКМС бяха Николай Добрев, лека му пръст, Андрей Бунджулов, Евгений Узунов, Николай Камов, Красимир Премянов и други.
Дни след като се върнах в България, излъчващ огромен ентусиазъм от промяната и с 'Комунистическия манифест' на английски в куфарчето, отидох при Андрей Бунджулов в офиса му на бул. 'Шипченски проход'. По негово предложение, се включих в дейността на Политическо движение „Социалдемократи” (ПДС) и на Граждански форум „Нова левица” (ГФ „Нова левица”). Оказа се, че доста познати лица от Комсомола са дейци на ПДС: Камов и Бунджулов бяха ръководители на партията; Бойко Радоев, когото познавах от времето, когато беше секретар на ГК на ДКМС в София, беше заместник-председател; Любомир Кючуков, Веселин Вълчев и Димитър Попов „представляваха” международния отдел на ЦК на ДКМС; доц. Огнян Симеонов го помнех като председател на Централната ревизионна комисия на ДКМС. Ивайло Калфин беше секретар по икономическите въпроси на президента и нямаше формална обвързаност с партията, но идваше на различни мероприятия (аз го познавах още като сътрудник на международния отдел на ЦК на ДКМС). На Националната конференция на ПДС през декември 2003 г., когато бях избран за член на Националния съвет (НС) на партията, един от делегатите, седнал до мен, направи следния коментар на предложенията за избор на ръководство: „Тези тук, всичките са с червени книжки, знам ги аз”. „Важното е да няма такива с жълти книжки”, бързо и остроумно му отговори Филип Боков, който седеше на предния ред.
При една от следващите ни срещи, казах на Светльо, че съм отишъл в ПДС при Камов. „Ааа – усмихна се той. - А каза ли му, че тогава заради него останахме в България?”. Усмихнах се и аз. През 1985 г. двамата с Божилов трябваше да отидем в Стокхолм за участие в конгрес на Международната федерация по астронавтика. Николай Камов, като международен секретар на ЦК на ДКМС, ме включи само мен в делегацията и така ни провали плана да избягаме на Запад. Аз съм мислил доста по въпроса и мога да кажа с ръка на сърцето, че съм благодарен за конкретното решение. Но, както казват американците, „това е друга опера”.
Светльо се отнесе положително към моето присъединяване към ПДС. Каза, че БСП изобщо не са се реформирали, а те помагат на Камов. Под „те” имаше предвид Институт „Отворено общество”, където, както ми обясни, той е член на Настоятелството (впоследствие беше сменен от Саша Безуханова). По-късно разбрах, че „Отворено общество” бяха дали за 2004 г. два гранта от по 15 000 щатски долара всеки – единият на Фондация „Институт за икономика и международни отношения” (ИИМО) за „Изготвяне на управленска програма на българската левица за периода 2005 – 2009 г.”, а другият – на Сдружение „Социалдемократически институт” (СДИ) за „Публични дискусии на Граждански форум „Нова левица””. Офисът на ИИМО съвпадаше с този на ПДС, сред основателите и членовете на първия УС на ИИМО са Николай Камов, Ивайло Калфин и Любомир Кючуков. Андрей Бунджулов беше програмен директор на СДИ, чийто офис, всъщност, беше на бул. „Шипченски проход”.
Като човек, току-що завърнал се от САЩ, напълно откъснал се от българската политическа реалност през последните 9 години, за мен беше изключително странна и необяснима невероятната мизерия на левицата. Мизерия във всичките аспекти на това понятие - икономически, организационен и интелектуален. Да, ние сме учили и си спомняме, че с парите на бащата на Енгелс е финансирано написването на редица основополагащи произведения от сина му и от Карл Маркс, но тук определено не ставаше въпрос за такава ситуация. В цял свят „мозъчните тръстове” (think tank) на партиите разполагат с достатъчно ресурси за генерирането на идеи и политики, които са решаващи за тяхното движение напред. През ХХІ-ви век е невъзможно правенето на съвременна политика на ниво без професионални политици и експерти. В края на 2003 г. в България левицата имаше три организации (Институт за социална интеграция (ИСИ) – близък до БСП, ИИМО и СДИ – близки до ПДС), които се издържаха от своята дейност по различни проекти пред „Отворено общество”, Фондация „Фридрих Еберт” и други сходни организации до степен да не умрат от глад и да организират семинари, курсове и дискусии. И това – при наличието, най-вече в БСП, на редица изявени бизнесмени с достатъчно пари (някои от тях впоследствие намериха място в листите и в парламента). Единственото обяснение, което аз имам за тази картина, е, че практически на хората, които дърпаха конците, не им пукаше за политиката – те знаеха, както и се оказа впоследствие, че каквото и да се напише, практическите действия ще бъдат диктувани от интересите на олигарсите.
Както и да е. ГФ „Нова левица” започна през пролетта на 2004 г. серия от дискусии по управленската програма на левицата. До представянето на предизборната платформа на Коалиция за България на 20.05.2005 г., което закри цикъла, бяха проведени над 15 дискусии по основните направления на бъдещото управление. От страна на ПДС, организационната работа по Гражданския форум вършехме основно Андрей Бунджулов, Олег Недялков (банкер, създал „Обединена българска банка”), доц. Андрей Георгиев (тогава хоноруван преподавател по икономика в УНСС), доц. Огнян Симеонов (тогава зам.-декан в УНСС) и аз. Формулирахме темата на всяка дискусия, кой ще открие, кой ще води, основните докладчици и списъка с поканите. Когато имахме готовност с цялостното предложение, отивахме на среща с представителите на БСП, отговарящи за разработването на програмата – Румен Овчаров, Петър Димитров или Ивелин Николов. На тези срещи се правеха промени по хората или формулировките, които бяха неприемливи за тях, добавяха се имена от тяхна страна и се уточняваше окончателно кой кои хора ще кани. Самите дискусии се провеждаха в НДК, най.често – в зала 10. Аз присъствах всеки път с отговорната задача да сменям слайдовете на лаптопа по време на изказванията. Направих и елементарен уеб сайт на Форума, на който качвах материалите. Мизерията стигна дотам, че преди една дискусия Ивелин Николов ми се обади с молба да осигуря и лаптоп, защото този на ИСИ трябвал за някакъв семинар по същото време и няма друг. Аз бях уредил, но накрая Пенчо Хубчев даде лаптопа на бюрото на Фондация „Фридрих Еберт” в София.
Голяма част от модераторите и основните лектори станаха впоследствие министри и заместник-министри в правителството на тройната коалиция. На тези дискусии бяха представени пред широката общественост и новите лица на левицата, както и тези, които бяха известни предимно в партийните среди – Георги Кадиев, Емил Райнов, проф. Радослав Гайдарски, проф. Цекомир Воденичаров и други. Интересно е, че бъдещите съветници на министър-председателя не бяха показани „на светло” тогава.
Много показателен беше подхода при кадровия подбор. БСП поддържаше илюзията, че ПДС има своя партийна квота за водещи и лектори, но истината беше, че решенията се взимаха конкретно за личности. Спомням си, например, как ние предложихме Олег Недялков за водещ на една от дискусиите с икономическа тематика, но Румен Овчаров категорично се противопостави и по негово предложение доц. Огнян Симеонов беше водещ на две дискусии. Тази тенденция получи своя логически завършек при структурирането на новото правителство, когато БСП просто си избра когото си искаше.
Освен с организационната работа по ГФ „Нова левица”, аз бях ангажиран и като председател на Комисията по информационното общество на ПДС. Моето твърдо убеждение беше, че информационното общество следва да бъде най-важният приоритет в предизборната програма на левицата. В крайна сметка, политиката е именно това – умението да се определят приоритети и страната да се насочва в правилната посока. Още от самото начало, Камов ме подкрепяше напълно в тази теза и в цялостната ми работа по тематиката. Аз приемах неговата позиция като естествено политическо и държавническо поведение – не осъзнавах, че моят експертен опит, 12-годишният ми престой в САЩ и политическите ми корени му даваха уникално предимство. Истината беше, че БСП имаше хора за почти всички сфери на управлението. Камов, за да си намери място в едно бъдещо правителство, трябваше да си изработи своя ниша, която да бъде безспорна, предвид неговата трудна история на конфликти с БСП през годините.
През септември 2004 г. отидохме с Любомир Кючуков като представители на ПДС при Румен Овчаров да се разберем за подготовката на предстоящата дискусия по информационното общество. Срещата беше в Народното събрание, в кабинета на Любен Корнезов. На срещата Овчаров представи официално Пламен Вачков като човека, отговарящ от страна на БСП за тази тематика. Това определено беше изненада, защото дотогава БСП твърдеше, че няма подготвен човек в това направление и ще предостави на ПДС работата по материалите. От друга страна, това беше изключително силен ход – Пламен Вачков, като бивш генерален директор на „Микропроцесорни системи” – Правец, имаше неоспорим авторитет като ръководител и специалист в ИКТ сектора.
След срещата, Вачков ме закара донякъде с колата си и по пътя си говорихме. Разказахме си един на друг кой какво е правил от 1989 г. насам. Стана дума за Тома Томов (генерален директор на „Комекс” - фирма в състава на „Микропроцесорни системи”), Илия Павлов, лека му пръст (Вачков беше работил доста време в „Мултигруп”), Иван Миронов (бившия генерален директор на „Балканбанк”) и за други дейци на близкото минало. Извън общите познати, които са му дали възможност да провери кой съм и какво мога, Вачков ми е споделял впоследствие, че ме е избрал, защото на него му трябваше човек, който да разбира от информационни системи – той по образование беше специалист по електроника, след това беше натрупал значителен стаж в телекомуникационни фирми, но нямаше специфични познания в областта на съвременния софтуер.
Скоро след това, Вачков ми изпрати проект на програма, озаглавена „Съобщения и информационни технологии”, писан от негов екип, съставен от дейци на БСП. Материалът беше „морално остарял”. Аз се хванах здраво за работа. Включиха се и други хора от ИКТ-сектора – експерти, собственици и управители на фирми, представители на основните организации в сектора – БАИТ (извън хората на Вачков), БАСКОМ, ИКТ Клъстера, Интернет общество в лицето на своя председател Вени Марковски. През цялото време, моята задача беше да се преборя секторния подход да не е водещ, а да се разбере и изведе в програмата, че информационното общество е хоризонтално явление и поради това изисква глобални промени. Не беше никак лесно. След една голяма експертна дискусия на „Позитано” 20, водена от Румен Овчаров, явно съм изглеждал доста отчаян от тясното трактуване на тематиката, защото той ми каза в коридора: „Тошо, спокойно, БДЖ-то си е БДЖ”. Вдигнах рамене и се засмях.
Дискусията на тема „Информационното общество – стратегия за бъдещето на България” се проведе на 05.11.2004 г. Тя беше открита от Сергей Станишев и Николай Камов. Пламен Вачков, като модератор, седеше в центъра на президиума и преди началото ме запозна със Станишев. „Приятно ми е – каза той. - Много неща съм чувал за Вас”. Не можах да реагирам, защото започна дискусията.
Мерките, които прочетох от името на работната група, и които ние предлагахме да залегнат в програмата, бяха подредени в 3 групи: структурни промени, промени в нормативната уредба и образование и наука. Структурните промени включваха създаване на Министерство на съобщенията и информационните технологии, което „следва да бъде главният координатор на всички проекти в областта на информационното общество в държавата”, с ръководител с ранг на заместник министър-председател и Комисия по проблемите на информационното общество към Народното събрание. Промените в нормативната уредба предвиждаха приемане на нови закони за електронните транзакции, за бизнес инкубаторите и високотехнологичните паркове, за електронното банкиране, както и промени в съществуващи закони с цел създаване на стимули за електронната търговия, развитие на телекомуникациите и на ИКТ сектора. Мерките в частта по образованието и науката включваха цялостен преглед на учебните програми, дейности за компютърно ограмотяване на нацията, осигуряване на достатъчно компютърно оборудване и безплатен достъп до Интернет, както и използване възможностите на европейските програми.
За съжаление, цялото това усилие отиде нахалост. След дискусията, Вачков и дейците на БСП, с които той работеше, започнаха да променят материалите и да пишат програмата на БСП „по свой образ и подобие”. Те взеха това, което ги устройваше, махнаха неща, които не искаха и добавиха трети. Изгуби се най-важното – цялостния замисъл. Светослав Божилов се оказа прав – нищо не се беше променило в социалистическата партия.
В документа „Основни параметри на програмата на БСП за управление на Република България за периода 2005 – 2009 г.”, приет на 09.04.2005 г. от 45-ия Конгрес на БСП, информационното общество и високите технологии са залегнали като първия от петте икономически приоритета. Оттам нататък, обаче, повечето от конкретните мерки на стр. 9 - стр. 11 са останали като пожелания, тъй като двете най-важни структурни мерки отсъстваха – създаването на звено в изпълнителната власт и комисия в Народното събрание, които да гарантират координацията, контрола и законодателното обезпечаване на дейностите по развитието на информационното общество. По стара традиция, БСП разработва програми, в които структурните, финансови и политически мерки нямат нищо общо помежду си. Казано с други думи, политическите цели не са обезпечени с пари и със структури, които да са в съотвествие с тях. Когато аз писах, че трябва един човек в правителството да управлява всички информационни и комуникационни проекти, аз не го писах за конкретен човек, а защото самата дейност по своя характер изисква това.
Ето какво включваше доклада на Сергей Станишев пред 45-ия Конгрес на БСП по нашата тематика: „Можем, другарки и другари, да осъществим тези амбициозни цели и намерения, ако при решаването на всички практически задачи водещ бъде нашият план за развитие на информационното общество в България. А това означава:
- информационно-технологична грамотност на всеки български гражданин;
- осигуряване на свободен достъп до компютризираните мрежи и персонални устройства;
- ускорено въвеждане на единни информационни и комуникационни системи – в държавната и местните администрации, в социалните и бизнес системи.
Навлизането на информационното общество и в сферата на здравеопазването е от първостепенно значение. Интегрираната информационна система на Националната здравноосигурителна каса трябва да бъде изградена максимално бързо. Само по този начин може да бъде гарантиран стриктният контрол върху изразходването на огромния финансов ресурс в системата. Следващ приоритет е въвеждането на електронни здравни карти. В тях ще се отразява всяко посещение при лекар, лечението, здравния статус на пациента и другата необходима информация”.
Както виждате – нито дума за това как ще стане всичко това, кой ще го управлява и с какви пари ще се реализира. За мен беше интересно също защо на интегрираната информационна система на НЗОК беше отделено такова специално място в доклада на председателя на ВС на БСП. В началото на 2006 г. щях да науча на свой гръб какво означава адвоката на фирма, която е пред реалната опасност да изгуби търг за 7 000 000 евро, да е и съветник на министър-председателя.
Междувременно, в края на 2004 г. една вечер ми се обади Вени Марковски и ми предложи Интернет общество да издигне моята кандидатура за депутат от гражданската квота на Коалиция за България. Аз казах, че нямам нищо против, стига да не се объркват плановете на ПДС, тъй като съм член на партията и не искам да взимам от партийната квота. Веднага след това видях Камов на някакъв коктейл и му казах за разговора с Вени, той изрази подкрепа и ми пожела успех. Освен Интернет общество, и други организации написаха писма до Сергей Станишев като председател на ВС на БСП, с които подкрепиха моята кандидатура. Аз не знаех какво става, тъй като никой от БСП не беше говорил с мен. На 21.02.2005 г. Камов ми се обади по телефона с изнервен глас и ми каза, че току-що е бил на „Позитано”, където е говорил със Сергей Станишев, Румен Овчаров и Румен Петков, които са му казали, че му дават 3 избираеми депутатски места – едното за него, второто – за Бойко Радоев и третото – за мен. Той беше бесен, тъй като ПДС официално искаше 6 места и, освен това, моето име не беше сред тези 6. Разбрахме се на другата сутрин да се видим и да поговорим – имаше насрочено заседание на ИС на ПДС, на което аз така или иначе трябваше да присъствам. Неприятно се учудих, че на следващия ден направо започна заседанието на Изпълнителния съвет и Камов разказа цялата ситуация пред останалите колеги, вместо първо да поговори насаме с мен. Аз му припомних, че съм го уведомил още в началото и че за мен позицията на БСП също е изненада, защото винаги е ставало въпрос за гражданска квота и аз не съм очаквал такова нещо. Стана тягостна и безизходна дискусия. След заседанието, безкрайно обиден от отношението към мен, аз си написах оставката от партията и всички постове в нея и я депозирах.
Няколко месеца след това ПДС се разцепи - Бойко Радоев, Александър Александров и доста хора около тях се отделиха от ПДС и образуваха СОЛ – „Социалдемократи за обединена левица”.
Николай Камов не стана министър на информационното общество и заместник министър-председател. В новото правителство нямаше нито такова министерство, нито такъв вицепремиер. Стана депутат, както и Бойко Радоев.
Андрей Бунджулов стана секретар на президента по връзките с гражданското общество.
Ивайло Калфин стана вицепремиер и министър на външните работи, Веселин Вълчев – началник на кабинета му в Министерски съвет, а Любомир Кючуков – заместник-министър. Филип Боков стана началник на кабинета на министър-председателя.
Олег Недялков стана член на УС на БНБ.
Аз не станах депутат. Станах заместник-председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, на която председател стана Пламен Вачков.
Абсолютно закономерно, към днешна дата нищо не е изпълнено от мерките за развитие на информационното общество, приети от 45-ия конгрес на БСП. Тройната коалиция не е виновна за това – нещата започват и свършват в БСП.
През зимата на 1967/68 г. Владимир Висоцки пише песента „Моя цыганская”. Ето последния куплет от нея – в оригинал и без коментар:
„Где-то кони пляшут в такт,
Нехотя и плавно.
Вдоль дороги все не так,
А в конце – подавно.
И ни церковь, ни кабак –
Ничего не свято!
Нет, ребята, все не так!
Все не так, ребята...”"
25 февруари 2010 г. в 05:44
През 1996 г., на събиране на Физическия факултет на Университета 'Джордж Уашингтън' разбрах, че един от професорите е ходил до Португалия.
- Професор Парк - попитах го аз, - как е Европа?
- Европа е добре - отговори той. - В Европа хората работят, за да живеят, а ние тук живеем, за да работим.
След 12 години пребиваване в столицата на САЩ стана ясно, че американският начин на живот не е за мен. През октомври 2003 г. се върнах в България. Когато отидох да се видя с моя приятел от ученическите години Светослав Божилов в кабинета му в СИБанк, той, който си беше десен и силно проамерикански настроен още от малък, се опита да ме разубеди в правилността на взетото от мен решение.
- Все пак - каза той, - разликата в заплащането в САЩ и България е огромна.
- Светльо - отговорих му аз, - там, където отиваме, пари не приемат.
Със Светослав Божилов се запознахме през 1979 г. на кръжок в Градската астрономическа обсерватория в София. През 1981 г. спечелихме голямата награда 'Акад. М.В. Келдиш' от Международния ученически конкурс за най-добър проект за космически експеримент 'Малък ИНТЕРКОСМОС' в Москва. Скоро след това имахме възможността да обясним на Тодор Живков същността на нашата разработка (не знам дали разбра нещо, но гледаше с интерес и не зададе нито един въпрос) по време на XI-ия Републикански преглед на ТНТМ, където получихме златна значка. По съвпадение на обстоятелствата, 1982-ра се оказа отчетно-изборна година в Комсомола. Аз направих поредица от изказвания - от училищната конференция, до Конгреса. На самия Конгрес прочетох в книжката с проектосъстава, че съм включен в списъка на новия Централен комитет, а преди да влезем за първия пленум Андрей Бунджулов ми каза в коридора, че съм предложен за кандидат-член на Бюрото на ЦК на ДКМС. Тогава бях на 17 години.
Разказвам всичко това, за да е ясно, че, въпреки дългото ми отсъствие от страната, моите корени бяха все още живи. Само ще спомена, че през периода 1982 - 1987 г., когато бях в Бюрото, секретари на ЦК на ДКМС бяха Николай Добрев, лека му пръст, Андрей Бунджулов, Евгений Узунов, Николай Камов, Красимир Премянов и други.
Дни след като се върнах в България, излъчващ огромен ентусиазъм от промяната и с 'Комунистическия манифест' на английски в куфарчето, отидох при Андрей Бунджулов в офиса му на бул. 'Шипченски проход'. По негово предложение, се включих в дейността на Политическо движение „Социалдемократи” (ПДС) и на Граждански форум „Нова левица” (ГФ „Нова левица”). Оказа се, че доста познати лица от Комсомола са дейци на ПДС: Камов и Бунджулов бяха ръководители на партията; Бойко Радоев, когото познавах от времето, когато беше секретар на ГК на ДКМС в София, беше заместник-председател; Любомир Кючуков, Веселин Вълчев и Димитър Попов „представляваха” международния отдел на ЦК на ДКМС; доц. Огнян Симеонов го помнех като председател на Централната ревизионна комисия на ДКМС. Ивайло Калфин беше секретар по икономическите въпроси на президента и нямаше формална обвързаност с партията, но идваше на различни мероприятия (аз го познавах още като сътрудник на международния отдел на ЦК на ДКМС). На Националната конференция на ПДС през декември 2003 г., когато бях избран за член на Националния съвет (НС) на партията, един от делегатите, седнал до мен, направи следния коментар на предложенията за избор на ръководство: „Тези тук, всичките са с червени книжки, знам ги аз”. „Важното е да няма такива с жълти книжки”, бързо и остроумно му отговори Филип Боков, който седеше на предния ред.
При една от следващите ни срещи, казах на Светльо, че съм отишъл в ПДС при Камов. „Ааа – усмихна се той. - А каза ли му, че тогава заради него останахме в България?”. Усмихнах се и аз. През 1985 г. двамата с Божилов трябваше да отидем в Стокхолм за участие в конгрес на Международната федерация по астронавтика. Николай Камов, като международен секретар на ЦК на ДКМС, ме включи само мен в делегацията и така ни провали плана да избягаме на Запад. Аз съм мислил доста по въпроса и мога да кажа с ръка на сърцето, че съм благодарен за конкретното решение. Но, както казват американците, „това е друга опера”.
Светльо се отнесе положително към моето присъединяване към ПДС. Каза, че БСП изобщо не са се реформирали, а те помагат на Камов. Под „те” имаше предвид Институт „Отворено общество”, където, както ми обясни, той е член на Настоятелството (впоследствие беше сменен от Саша Безуханова). По-късно разбрах, че „Отворено общество” бяха дали за 2004 г. два гранта от по 15 000 щатски долара всеки – единият на Фондация „Институт за икономика и международни отношения” (ИИМО) за „Изготвяне на управленска програма на българската левица за периода 2005 – 2009 г.”, а другият – на Сдружение „Социалдемократически институт” (СДИ) за „Публични дискусии на Граждански форум „Нова левица””. Офисът на ИИМО съвпадаше с този на ПДС, сред основателите и членовете на първия УС на ИИМО са Николай Камов, Ивайло Калфин и Любомир Кючуков. Андрей Бунджулов беше програмен директор на СДИ, чийто офис, всъщност, беше на бул. „Шипченски проход”.
Като човек, току-що завърнал се от САЩ, напълно откъснал се от българската политическа реалност през последните 9 години, за мен беше изключително странна и необяснима невероятната мизерия на левицата. Мизерия във всичките аспекти на това понятие - икономически, организационен и интелектуален. Да, ние сме учили и си спомняме, че с парите на бащата на Енгелс е финансирано написването на редица основополагащи произведения от сина му и от Карл Маркс, но тук определено не ставаше въпрос за такава ситуация. В цял свят „мозъчните тръстове” (think tank) на партиите разполагат с достатъчно ресурси за генерирането на идеи и политики, които са решаващи за тяхното движение напред. През ХХІ-ви век е невъзможно правенето на съвременна политика на ниво без професионални политици и експерти. В края на 2003 г. в България левицата имаше три организации (Институт за социална интеграция (ИСИ) – близък до БСП, ИИМО и СДИ – близки до ПДС), които се издържаха от своята дейност по различни проекти пред „Отворено общество”, Фондация „Фридрих Еберт” и други сходни организации до степен да не умрат от глад и да организират семинари, курсове и дискусии. И това – при наличието, най-вече в БСП, на редица изявени бизнесмени с достатъчно пари (някои от тях впоследствие намериха място в листите и в парламента). Единственото обяснение, което аз имам за тази картина, е, че практически на хората, които дърпаха конците, не им пукаше за политиката – те знаеха, както и се оказа впоследствие, че каквото и да се напише, практическите действия ще бъдат диктувани от интересите на олигарсите.
Както и да е. ГФ „Нова левица” започна през пролетта на 2004 г. серия от дискусии по управленската програма на левицата. До представянето на предизборната платформа на Коалиция за България на 20.05.2005 г., което закри цикъла, бяха проведени над 15 дискусии по основните направления на бъдещото управление. От страна на ПДС, организационната работа по Гражданския форум вършехме основно Андрей Бунджулов, Олег Недялков (банкер, създал „Обединена българска банка”), доц. Андрей Георгиев (тогава хоноруван преподавател по икономика в УНСС), доц. Огнян Симеонов (тогава зам.-декан в УНСС) и аз. Формулирахме темата на всяка дискусия, кой ще открие, кой ще води, основните докладчици и списъка с поканите. Когато имахме готовност с цялостното предложение, отивахме на среща с представителите на БСП, отговарящи за разработването на програмата – Румен Овчаров, Петър Димитров или Ивелин Николов. На тези срещи се правеха промени по хората или формулировките, които бяха неприемливи за тях, добавяха се имена от тяхна страна и се уточняваше окончателно кой кои хора ще кани. Самите дискусии се провеждаха в НДК, най.често – в зала 10. Аз присъствах всеки път с отговорната задача да сменям слайдовете на лаптопа по време на изказванията. Направих и елементарен уеб сайт на Форума, на който качвах материалите. Мизерията стигна дотам, че преди една дискусия Ивелин Николов ми се обади с молба да осигуря и лаптоп, защото този на ИСИ трябвал за някакъв семинар по същото време и няма друг. Аз бях уредил, но накрая Пенчо Хубчев даде лаптопа на бюрото на Фондация „Фридрих Еберт” в София.
Голяма част от модераторите и основните лектори станаха впоследствие министри и заместник-министри в правителството на тройната коалиция. На тези дискусии бяха представени пред широката общественост и новите лица на левицата, както и тези, които бяха известни предимно в партийните среди – Георги Кадиев, Емил Райнов, проф. Радослав Гайдарски, проф. Цекомир Воденичаров и други. Интересно е, че бъдещите съветници на министър-председателя не бяха показани „на светло” тогава.
Много показателен беше подхода при кадровия подбор. БСП поддържаше илюзията, че ПДС има своя партийна квота за водещи и лектори, но истината беше, че решенията се взимаха конкретно за личности. Спомням си, например, как ние предложихме Олег Недялков за водещ на една от дискусиите с икономическа тематика, но Румен Овчаров категорично се противопостави и по негово предложение доц. Огнян Симеонов беше водещ на две дискусии. Тази тенденция получи своя логически завършек при структурирането на новото правителство, когато БСП просто си избра когото си искаше.
Освен с организационната работа по ГФ „Нова левица”, аз бях ангажиран и като председател на Комисията по информационното общество на ПДС. Моето твърдо убеждение беше, че информационното общество следва да бъде най-важният приоритет в предизборната програма на левицата. В крайна сметка, политиката е именно това – умението да се определят приоритети и страната да се насочва в правилната посока. Още от самото начало, Камов ме подкрепяше напълно в тази теза и в цялостната ми работа по тематиката. Аз приемах неговата позиция като естествено политическо и държавническо поведение – не осъзнавах, че моят експертен опит, 12-годишният ми престой в САЩ и политическите ми корени му даваха уникално предимство. Истината беше, че БСП имаше хора за почти всички сфери на управлението. Камов, за да си намери място в едно бъдещо правителство, трябваше да си изработи своя ниша, която да бъде безспорна, предвид неговата трудна история на конфликти с БСП през годините.
През септември 2004 г. отидохме с Любомир Кючуков като представители на ПДС при Румен Овчаров да се разберем за подготовката на предстоящата дискусия по информационното общество. Срещата беше в Народното събрание, в кабинета на Любен Корнезов. На срещата Овчаров представи официално Пламен Вачков като човека, отговарящ от страна на БСП за тази тематика. Това определено беше изненада, защото дотогава БСП твърдеше, че няма подготвен човек в това направление и ще предостави на ПДС работата по материалите. От друга страна, това беше изключително силен ход – Пламен Вачков, като бивш генерален директор на „Микропроцесорни системи” – Правец, имаше неоспорим авторитет като ръководител и специалист в ИКТ сектора.
След срещата, Вачков ме закара донякъде с колата си и по пътя си говорихме. Разказахме си един на друг кой какво е правил от 1989 г. насам. Стана дума за Тома Томов (генерален директор на „Комекс” - фирма в състава на „Микропроцесорни системи”), Илия Павлов, лека му пръст (Вачков беше работил доста време в „Мултигруп”), Иван Миронов (бившия генерален директор на „Балканбанк”) и за други дейци на близкото минало. Извън общите познати, които са му дали възможност да провери кой съм и какво мога, Вачков ми е споделял впоследствие, че ме е избрал, защото на него му трябваше човек, който да разбира от информационни системи – той по образование беше специалист по електроника, след това беше натрупал значителен стаж в телекомуникационни фирми, но нямаше специфични познания в областта на съвременния софтуер.
Скоро след това, Вачков ми изпрати проект на програма, озаглавена „Съобщения и информационни технологии”, писан от негов екип, съставен от дейци на БСП. Материалът беше „морално остарял”. Аз се хванах здраво за работа. Включиха се и други хора от ИКТ-сектора – експерти, собственици и управители на фирми, представители на основните организации в сектора – БАИТ (извън хората на Вачков), БАСКОМ, ИКТ Клъстера, Интернет общество в лицето на своя председател Вени Марковски. През цялото време, моята задача беше да се преборя секторния подход да не е водещ, а да се разбере и изведе в програмата, че информационното общество е хоризонтално явление и поради това изисква глобални промени. Не беше никак лесно. След една голяма експертна дискусия на „Позитано” 20, водена от Румен Овчаров, явно съм изглеждал доста отчаян от тясното трактуване на тематиката, защото той ми каза в коридора: „Тошо, спокойно, БДЖ-то си е БДЖ”. Вдигнах рамене и се засмях.
Дискусията на тема „Информационното общество – стратегия за бъдещето на България” се проведе на 05.11.2004 г. Тя беше открита от Сергей Станишев и Николай Камов. Пламен Вачков, като модератор, седеше в центъра на президиума и преди началото ме запозна със Станишев. „Приятно ми е – каза той. - Много неща съм чувал за Вас”. Не можах да реагирам, защото започна дискусията.
Мерките, които прочетох от името на работната група, и които ние предлагахме да залегнат в програмата, бяха подредени в 3 групи: структурни промени, промени в нормативната уредба и образование и наука. Структурните промени включваха създаване на Министерство на съобщенията и информационните технологии, което „следва да бъде главният координатор на всички проекти в областта на информационното общество в държавата”, с ръководител с ранг на заместник министър-председател и Комисия по проблемите на информационното общество към Народното събрание. Промените в нормативната уредба предвиждаха приемане на нови закони за електронните транзакции, за бизнес инкубаторите и високотехнологичните паркове, за електронното банкиране, както и промени в съществуващи закони с цел създаване на стимули за електронната търговия, развитие на телекомуникациите и на ИКТ сектора. Мерките в частта по образованието и науката включваха цялостен преглед на учебните програми, дейности за компютърно ограмотяване на нацията, осигуряване на достатъчно компютърно оборудване и безплатен достъп до Интернет, както и използване възможностите на европейските програми.
За съжаление, цялото това усилие отиде нахалост. След дискусията, Вачков и дейците на БСП, с които той работеше, започнаха да променят материалите и да пишат програмата на БСП „по свой образ и подобие”. Те взеха това, което ги устройваше, махнаха неща, които не искаха и добавиха трети. Изгуби се най-важното – цялостния замисъл. Светослав Божилов се оказа прав – нищо не се беше променило в социалистическата партия.
В документа „Основни параметри на програмата на БСП за управление на Република България за периода 2005 – 2009 г.”, приет на 09.04.2005 г. от 45-ия Конгрес на БСП, информационното общество и високите технологии са залегнали като първия от петте икономически приоритета. Оттам нататък, обаче, повечето от конкретните мерки на стр. 9 - стр. 11 са останали като пожелания, тъй като двете най-важни структурни мерки отсъстваха – създаването на звено в изпълнителната власт и комисия в Народното събрание, които да гарантират координацията, контрола и законодателното обезпечаване на дейностите по развитието на информационното общество. По стара традиция, БСП разработва програми, в които структурните, финансови и политически мерки нямат нищо общо помежду си. Казано с други думи, политическите цели не са обезпечени с пари и със структури, които да са в съотвествие с тях. Когато аз писах, че трябва един човек в правителството да управлява всички информационни и комуникационни проекти, аз не го писах за конкретен човек, а защото самата дейност по своя характер изисква това.
Ето какво включваше доклада на Сергей Станишев пред 45-ия Конгрес на БСП по нашата тематика: „Можем, другарки и другари, да осъществим тези амбициозни цели и намерения, ако при решаването на всички практически задачи водещ бъде нашият план за развитие на информационното общество в България. А това означава:
- информационно-технологична грамотност на всеки български гражданин;
- осигуряване на свободен достъп до компютризираните мрежи и персонални устройства;
- ускорено въвеждане на единни информационни и комуникационни системи – в държавната и местните администрации, в социалните и бизнес системи.
Навлизането на информационното общество и в сферата на здравеопазването е от първостепенно значение. Интегрираната информационна система на Националната здравноосигурителна каса трябва да бъде изградена максимално бързо. Само по този начин може да бъде гарантиран стриктният контрол върху изразходването на огромния финансов ресурс в системата. Следващ приоритет е въвеждането на електронни здравни карти. В тях ще се отразява всяко посещение при лекар, лечението, здравния статус на пациента и другата необходима информация”.
Както виждате – нито дума за това как ще стане всичко това, кой ще го управлява и с какви пари ще се реализира. За мен беше интересно също защо на интегрираната информационна система на НЗОК беше отделено такова специално място в доклада на председателя на ВС на БСП. В началото на 2006 г. щях да науча на свой гръб какво означава адвоката на фирма, която е пред реалната опасност да изгуби търг за 7 000 000 евро, да е и съветник на министър-председателя.
Междувременно, в края на 2004 г. една вечер ми се обади Вени Марковски и ми предложи Интернет общество да издигне моята кандидатура за депутат от гражданската квота на Коалиция за България. Аз казах, че нямам нищо против, стига да не се объркват плановете на ПДС, тъй като съм член на партията и не искам да взимам от партийната квота. Веднага след това видях Камов на някакъв коктейл и му казах за разговора с Вени, той изрази подкрепа и ми пожела успех. Освен Интернет общество, и други организации написаха писма до Сергей Станишев като председател на ВС на БСП, с които подкрепиха моята кандидатура. Аз не знаех какво става, тъй като никой от БСП не беше говорил с мен. На 21.02.2005 г. Камов ми се обади по телефона с изнервен глас и ми каза, че току-що е бил на „Позитано”, където е говорил със Сергей Станишев, Румен Овчаров и Румен Петков, които са му казали, че му дават 3 избираеми депутатски места – едното за него, второто – за Бойко Радоев и третото – за мен. Той беше бесен, тъй като ПДС официално искаше 6 места и, освен това, моето име не беше сред тези 6. Разбрахме се на другата сутрин да се видим и да поговорим – имаше насрочено заседание на ИС на ПДС, на което аз така или иначе трябваше да присъствам. Неприятно се учудих, че на следващия ден направо започна заседанието на Изпълнителния съвет и Камов разказа цялата ситуация пред останалите колеги, вместо първо да поговори насаме с мен. Аз му припомних, че съм го уведомил още в началото и че за мен позицията на БСП също е изненада, защото винаги е ставало въпрос за гражданска квота и аз не съм очаквал такова нещо. Стана тягостна и безизходна дискусия. След заседанието, безкрайно обиден от отношението към мен, аз си написах оставката от партията и всички постове в нея и я депозирах.
Няколко месеца след това ПДС се разцепи - Бойко Радоев, Александър Александров и доста хора около тях се отделиха от ПДС и образуваха СОЛ – „Социалдемократи за обединена левица”.
Николай Камов не стана министър на информационното общество и заместник министър-председател. В новото правителство нямаше нито такова министерство, нито такъв вицепремиер. Стана депутат, както и Бойко Радоев.
Андрей Бунджулов стана секретар на президента по връзките с гражданското общество.
Ивайло Калфин стана вицепремиер и министър на външните работи, Веселин Вълчев – началник на кабинета му в Министерски съвет, а Любомир Кючуков – заместник-министър. Филип Боков стана началник на кабинета на министър-председателя.
Олег Недялков стана член на УС на БНБ.
Аз не станах депутат. Станах заместник-председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, на която председател стана Пламен Вачков.
Абсолютно закономерно, към днешна дата нищо не е изпълнено от мерките за развитие на информационното общество, приети от 45-ия конгрес на БСП. Тройната коалиция не е виновна за това – нещата започват и свършват в БСП.
През зимата на 1967/68 г. Владимир Висоцки пише песента „Моя цыганская”. Ето последния куплет от нея – в оригинал и без коментар:
„Где-то кони пляшут в такт,
Нехотя и плавно.
Вдоль дороги все не так,
А в конце – подавно.
И ни церковь, ни кабак –
Ничего не свято!
Нет, ребята, все не так!
Все не так, ребята...”"
Снимка с премиера – награда за отличени иноватори
"Награда - снимка с премиера Бойко Борисов и грамота, получиха отличените на Шестия национален иновационен форум.
На откриването в хотел „Шератон' премиерът Борисов благодари на министрите Тотю Младенов, Божидар Нанев, Сергей Игнатов, Аню Ангелов и на председателя на икономическата комисия в парламента Мартин Димитров и регионални кметове за присъствието.
По думите на министър-председателя това показва достатъчно ясната оценка на правителството за значението на иновациите и тяхното развитие в България.
Борисов изрази съжаление, че България като страна членка на ЕС попада в „кюпа на страните от Европа', които недостатъчно инвестират в иновационни технологии.
Премиерът Борисов изтъкна, че България е много назад в това отношение от други страни, като посочи за пример Япония, Корея и САЩ.
Премиерът е категоричен, че това трябва да се промени много бързо. Той даде пример с google, които са инвестирали много повече пари за иновации от целия ЕС. По думите му тази промяна стои на дневен ред в евросъюза.
Премиерът посочи, че правителството е заварило почти всички еврофондове спрени, а като причина за това той изтъкна оценките за съответствие. Това е спирало инвестирането на европейски пари у нас.
Борисов посочи, че очаква в близките няколко месеца у нас да бъдат направени инвестиции от порядъка на 200-300 млн. долара. По думите му в момента България има много успешна данъчна среда за инвестиции.
Той посочи и че очаква изключително висока оценка на МВФ за работата на правителството през тези няколко месеца на управление.
Премиерът връчи наградите на отличените за 2009-а година фирми, разработили иновационни за България и света технологии и поздрави всички присъстващи с първи март."
На откриването в хотел „Шератон' премиерът Борисов благодари на министрите Тотю Младенов, Божидар Нанев, Сергей Игнатов, Аню Ангелов и на председателя на икономическата комисия в парламента Мартин Димитров и регионални кметове за присъствието.
По думите на министър-председателя това показва достатъчно ясната оценка на правителството за значението на иновациите и тяхното развитие в България.
Борисов изрази съжаление, че България като страна членка на ЕС попада в „кюпа на страните от Европа', които недостатъчно инвестират в иновационни технологии.
Премиерът Борисов изтъкна, че България е много назад в това отношение от други страни, като посочи за пример Япония, Корея и САЩ.
Премиерът е категоричен, че това трябва да се промени много бързо. Той даде пример с google, които са инвестирали много повече пари за иновации от целия ЕС. По думите му тази промяна стои на дневен ред в евросъюза.
Премиерът посочи, че правителството е заварило почти всички еврофондове спрени, а като причина за това той изтъкна оценките за съответствие. Това е спирало инвестирането на европейски пари у нас.
Борисов посочи, че очаква в близките няколко месеца у нас да бъдат направени инвестиции от порядъка на 200-300 млн. долара. По думите му в момента България има много успешна данъчна среда за инвестиции.
Той посочи и че очаква изключително висока оценка на МВФ за работата на правителството през тези няколко месеца на управление.
Премиерът връчи наградите на отличените за 2009-а година фирми, разработили иновационни за България и света технологии и поздрави всички присъстващи с първи март."
Борисов: Очакваме нови инвестиции в България - Dnevnik.bg
България | Борисов: Очакваме нови инвестиции в България - Dnevnik.bg: "На официална церемония днес той връчи награди на фирмите, спечелили националния конкурс за иновативно предприятие през 2009 г.
В категорията 'Малко предприятие' победител е 'Орак' за софтуерен модул, който свързва бизнес управлението на малките фирми с интернет.
В категорията 'Средно и голямо предприятие' наградата получи 'Смартком' за разработка в нанотехнологиите."
В категорията 'Малко предприятие' победител е 'Орак' за софтуерен модул, който свързва бизнес управлението на малките фирми с интернет.
В категорията 'Средно и голямо предприятие' наградата получи 'Смартком' за разработка в нанотехнологиите."
[CCICMT:869] Честита Баба Марта!
Честита Баба Марта!
Да сте ми живи и здрави!
и да се видим скоро!
изпращам един прекрасен поглед за баба марта! ;-)
25 февруари 2010
24 февруари 2010
"Пенсионерки напират за интернет
Образованият човек не спира да иска да е информиран. Затова и бабите в благоевградското село Делвино скочиха за интернет. Те са категорични, че по този начин ще могат да са в час с всичко, което се случва по света. 'А и внуците обещаха да ни научат да си чатим в мрежата. Ако ще сме модерни и в крак с времето, сега е моментът да ни осигурят интернет в селището', казват представителките на третата възраст в Делвино. Преди три години те се прочуха с големия си мерак да се направят библиотека и читалня в селото им. Тогавашната кметица Добринка Александрова веднага им осигури помещение в кметството, където да редят томовете книги. 'Друго си е да смениш мотиката с книга. Ще продължим да си организираме литературни четения, да ходим на театър, но ни трябва и пустият интернет, казват в хор бабите в благоевградското селище. С отговорната задача ще се заеме кметският наместник Любомир Парашкански.
'Стандарт'"
'Стандарт'"
БАИТ внесе становище за електронното управление в България
София 19 февруари 2010 г. –
Българската асоциация по информационни технологии внесе становище във връзка с публикуваната Концепцията на МТИТС за електронно управление в България.
БАИТ документът отразява съвременните европейски политики в областта на е-Управлението и е добра основа за създаване на следващите работни документи - национална стратегия и пътна карта за нейната
БАИТ смята, че сроковете за тяхното създаване са прекалено отдалечени във времето и биха могли съществено да се съкратят. Преди това обаче е необходимо да се извърши професионален одит на направеното досега за изграждане на електронно правителство у нас. Този одит е обещан от министерството и резултатите от него трябва да са прозрачни за бранша и обществото.
БАИТ смята, че ИТ браншовите асоциации трябва да бъдат използвани при самото разработване на следващите документи, а не в процеса на тяхното одобряване, каквато е досегашната практика. Това ще позволи да се използва капацитетът, наличен в частния сектор, а не да се приемат документи поради изтичане на срокове или липсата на административен капацитет, които след това да не водят към практически резултати.
БАИТ настоява за нов начин на изготвяне на поредната стратегия, при който още в началото да се зададат ясни измерители за нейното постигане. Тези измерители ще допринесат за яснота, точност и прозрачност при отчитане на резултатите от внедряване на електронно управление в България. Досегашната практика показва, че въпреки отчитането на много 'успехи' и 'резултати' на практика електронно управление почти липсва.
БАИТ има готова визия за начина на приоритизиране на проектите, свързани с електронното управление в България, провеждането на прозрачни процедури за тяхното изпълнение, ефективното им управление и прозрачно отчитане на резултатите от тези проекти, която може да представи на министерството.
За БАИТ. Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) е най-голямата, най-представителна и влиятелна браншова организация в сферата на информационните и комуникационни технологии в България. Създадена през 1995 г. към момента в нея пряко членуват 162 фирми. Заедно с колективните си членове БАИТ представлява интересите на над 215 фирми в своята област. Асоциацията обхваща фирми от всички сектори на информационните и комуникационни технологии - хардуер, софтуер, системна интеграция, мрежи, телекомуникации, доставчици на Интернет услуги и др."
Българската асоциация по информационни технологии внесе становище във връзка с публикуваната Концепцията на МТИТС за електронно управление в България.
БАИТ документът отразява съвременните европейски политики в областта на е-Управлението и е добра основа за създаване на следващите работни документи - национална стратегия и пътна карта за нейната
БАИТ смята, че сроковете за тяхното създаване са прекалено отдалечени във времето и биха могли съществено да се съкратят. Преди това обаче е необходимо да се извърши професионален одит на направеното досега за изграждане на електронно правителство у нас. Този одит е обещан от министерството и резултатите от него трябва да са прозрачни за бранша и обществото.
БАИТ смята, че ИТ браншовите асоциации трябва да бъдат използвани при самото разработване на следващите документи, а не в процеса на тяхното одобряване, каквато е досегашната практика. Това ще позволи да се използва капацитетът, наличен в частния сектор, а не да се приемат документи поради изтичане на срокове или липсата на административен капацитет, които след това да не водят към практически резултати.
БАИТ настоява за нов начин на изготвяне на поредната стратегия, при който още в началото да се зададат ясни измерители за нейното постигане. Тези измерители ще допринесат за яснота, точност и прозрачност при отчитане на резултатите от внедряване на електронно управление в България. Досегашната практика показва, че въпреки отчитането на много 'успехи' и 'резултати' на практика електронно управление почти липсва.
БАИТ има готова визия за начина на приоритизиране на проектите, свързани с електронното управление в България, провеждането на прозрачни процедури за тяхното изпълнение, ефективното им управление и прозрачно отчитане на резултатите от тези проекти, която може да представи на министерството.
За БАИТ. Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) е най-голямата, най-представителна и влиятелна браншова организация в сферата на информационните и комуникационни технологии в България. Създадена през 1995 г. към момента в нея пряко членуват 162 фирми. Заедно с колективните си членове БАИТ представлява интересите на над 215 фирми в своята област. Асоциацията обхваща фирми от всички сектори на информационните и комуникационни технологии - хардуер, софтуер, системна интеграция, мрежи, телекомуникации, доставчици на Интернет услуги и др."
22 февруари 2010
СПИСЪК на допуснатите кандидати до участие в конкурса за длъжността Директор на дирекция “Електронно управление"
"СПИСЪК на допуснатите и недопуснатите кандидати до участие в конкурса за длъжността Директор на дирекция “Електронно управление” 22.02.2010
Въз основа на преценката конкурсната комисия
РЕШИ:
Допуска до участие в конкурса кандидатите:
1. Марио Здравков Миладинов
2. Румен Иванов Трифонов
3. Стойчо Христов Чичеков
4. Валери Петров Борисов
5. Борислав Георгиев Бочев
6. Владимир Ангелов Караиванов
7. Георги Димитров Недев
8. Борислав Борисов Анчев
9. Веселин Стефанов Радков
Допуснатите кандидати трябва да представят своята концепция на тема „Изисквания към приложната архитектура на портала и средата за обмен на електронни документи за електронното управление” до 05.03.2010 г. вкл. в дирекция „Човешки ресурси”, стая 1506.
Иван Марков
Председател на комисията"
Въз основа на преценката конкурсната комисия
РЕШИ:
Допуска до участие в конкурса кандидатите:
1. Марио Здравков Миладинов
2. Румен Иванов Трифонов
3. Стойчо Христов Чичеков
4. Валери Петров Борисов
5. Борислав Георгиев Бочев
6. Владимир Ангелов Караиванов
7. Георги Димитров Недев
8. Борислав Борисов Анчев
9. Веселин Стефанов Радков
Допуснатите кандидати трябва да представят своята концепция на тема „Изисквания към приложната архитектура на портала и средата за обмен на електронни документи за електронното управление” до 05.03.2010 г. вкл. в дирекция „Човешки ресурси”, стая 1506.
Иван Марков
Председател на комисията"
19 февруари 2010
Концепцията за електронно управление получи подкрепата на ИТ директори и главни секретари на министерствата, както и на Координационния съвет по инфор
Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията: "Концепцията за електронно управление получи подкрепата на ИТ директори и главни секретари на министерствата, както и на Координационния съвет по информационни технологии, съобщения и електронно управление. Документът беше обсъден днес на две последователни срещи под ръководството на заместник-министъра на транспорта, информационните технлогии и съобщенията Първан Русинов. Концепцията бе оценена като професионален документ, съобразен със съвременните политики в областта на електронното управление.
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията /МТИТС/ ще предложи стандарти за електронизиране на деловодните системи на изпълнителната и местна власт. Това каза заместник-министър Русинов по време на обсъжданията.
Ще бъдат създадени принципи, които да улесняват администрациите при преминаване от хартиени към електронни документи. Своеобразен архитектурен план на системите ще бъде разработен в рамките на проект по Оперативна програма „Административен капацитет”, по който МТИТС е бенефициент, но ползите ще са за администрацията като цяло. Ще бъде направен ефективен анализ на нормативната рамка, за да се идентифицират първичните администратори на данни. Ще бъдат анализирани 400 е-услуги с цел да се определят 100 от тях, които са с най-голям икономически ефект и трябва да се въведат приоритетно. Досега са правени подобни проучвания, но те са били формални и фрагментарни и не дават ясна картина на системите и процесите, посочи Първан Русинов.
Концепцията за електронно управление е разработена от междуведомствена работна група, с участието на експерти от МТИТС и Министерски съвет. Отчетени са и мнения на независими външни експерти, с опит в развитието на е-правителството до момента. На основата на макрорамката, ще бъдат разработени Национална стратегия за електронно управление и Пътна карта за нейната реализация. Те ще бъдат основа за секторни политики в здравеопазването, правосъдието, образованието и други. В тази връзка заместник-министър Русинов предложи да се ускори публикуването за обществено обсъждане на промените в Закона за електронното управление, свързани със съдебната система. Електронизирането на услугите на съдебната система би дало сериозен тласък на електронното управление и на борбата с корупцията, посочи заместник-министърът.
По време на дискусията с главни секретари и ИТ директори бе поставен въпросът за определяне на по-голяма роля на бизнеса в е-управлението. Това бе и акцентът в срещата с Консултативния съвет. Публично-частното партньорство е най-подходящата форма за финансиране на проекти, свързани с електронното управление, бе мнението на браншовите организации. Те предложиха своето участие и в разработването на Стратегия за е-управление, както и на методика за определяне на електронните услуги, които са най-необходими на потребителите."
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията /МТИТС/ ще предложи стандарти за електронизиране на деловодните системи на изпълнителната и местна власт. Това каза заместник-министър Русинов по време на обсъжданията.
Ще бъдат създадени принципи, които да улесняват администрациите при преминаване от хартиени към електронни документи. Своеобразен архитектурен план на системите ще бъде разработен в рамките на проект по Оперативна програма „Административен капацитет”, по който МТИТС е бенефициент, но ползите ще са за администрацията като цяло. Ще бъде направен ефективен анализ на нормативната рамка, за да се идентифицират първичните администратори на данни. Ще бъдат анализирани 400 е-услуги с цел да се определят 100 от тях, които са с най-голям икономически ефект и трябва да се въведат приоритетно. Досега са правени подобни проучвания, но те са били формални и фрагментарни и не дават ясна картина на системите и процесите, посочи Първан Русинов.
Концепцията за електронно управление е разработена от междуведомствена работна група, с участието на експерти от МТИТС и Министерски съвет. Отчетени са и мнения на независими външни експерти, с опит в развитието на е-правителството до момента. На основата на макрорамката, ще бъдат разработени Национална стратегия за електронно управление и Пътна карта за нейната реализация. Те ще бъдат основа за секторни политики в здравеопазването, правосъдието, образованието и други. В тази връзка заместник-министър Русинов предложи да се ускори публикуването за обществено обсъждане на промените в Закона за електронното управление, свързани със съдебната система. Електронизирането на услугите на съдебната система би дало сериозен тласък на електронното управление и на борбата с корупцията, посочи заместник-министърът.
По време на дискусията с главни секретари и ИТ директори бе поставен въпросът за определяне на по-голяма роля на бизнеса в е-управлението. Това бе и акцентът в срещата с Консултативния съвет. Публично-частното партньорство е най-подходящата форма за финансиране на проекти, свързани с електронното управление, бе мнението на браншовите организации. Те предложиха своето участие и в разработването на Стратегия за е-управление, както и на методика за определяне на електронните услуги, които са най-необходими на потребителите."
18 февруари 2010
Концепцията за е-управление е твърде концептуална
"Електронното управление няма да ни спаси от кризата, а от тоновете бюрокрация и стотиците, ако не и хиляди часове загубено време в разправии с администрацията. Амин!
Макар и с няколко месеца закъснение, в началото на седмицата Концепцията за развитието на електронното правителство (или както вече се нарича, електронно управление) на България до 2015 г. стана факт. Проблемът: концепцията е твърде концептуална. Няма ясна визия за бъдещето, както и ясно дефинирани цели, поставени пред електронното управление. Един вид всеки успех или неуспех на правителството ще бъде неизмерим.
Преди около 2 седмици МТИТС представи своя обновен портал egov.bg, в който трябва да бъдат позиционирани всички услуги, предлагани от електронната администрация. В момента активните услуги обаче са едва 14 (при това в тестов период), а до края на годината броят им трябва да стане 100. Черна точка. Филмът с интеграцията на всички услуги на електронното управление вече сме го гледали, но къде са услугите? Да, представените от МТИТС услуги наистина действат, но какво предлагат те?"
Вписване в регистъра на корабите на Р. България? Благодаря. Според концепцията на МТИТС правителството ще залага на въвеждане на приоритетни електронни услуги. Тази услуга може да е приоритетна, но за кого? Звучи като доста ограничен кръг потребители. Следващата вълна нови услуги трябва да ни залее на 15 март. От МТИТС отговориха на в. Пари, че в началото на следващия месец част от тях ще са свързани с МВР - по-специално издаване на дубликат на шофьорска книжка и удостоверение за собственост на автомобил.
Макар и с няколко месеца закъснение, в началото на седмицата Концепцията за развитието на електронното правителство (или както вече се нарича, електронно управление) на България до 2015 г. стана факт. Проблемът: концепцията е твърде концептуална. Няма ясна визия за бъдещето, както и ясно дефинирани цели, поставени пред електронното управление. Един вид всеки успех или неуспех на правителството ще бъде неизмерим.
Преди около 2 седмици МТИТС представи своя обновен портал egov.bg, в който трябва да бъдат позиционирани всички услуги, предлагани от електронната администрация. В момента активните услуги обаче са едва 14 (при това в тестов период), а до края на годината броят им трябва да стане 100. Черна точка. Филмът с интеграцията на всички услуги на електронното управление вече сме го гледали, но къде са услугите? Да, представените от МТИТС услуги наистина действат, но какво предлагат те?"
Вписване в регистъра на корабите на Р. България? Благодаря. Според концепцията на МТИТС правителството ще залага на въвеждане на приоритетни електронни услуги. Тази услуга може да е приоритетна, но за кого? Звучи като доста ограничен кръг потребители. Следващата вълна нови услуги трябва да ни залее на 15 март. От МТИТС отговориха на в. Пари, че в началото на следващия месец част от тях ще са свързани с МВР - по-специално издаване на дубликат на шофьорска книжка и удостоверение за собственост на автомобил.
Изпълнението на концепцията, която трябва да определи малко или много за какво и как ще бъдат изхарчени още няколко милиона лева бюджетни и европейски средства (до края на годината са предвидени поне 21 млн. лв.). Те трябва да отидат за "постепенно преминаване към безхартиен оборот на документи, моделиране и промяна на работните процеси и ориентация към организационна ефективност". Мечтата на бизнеса. Кой не иска да спаси разходи и време, които трябва да бъдат пропилени по опашки за събиране на купища удостоверения за информация, с която администрацията вече разполага?
Концепцията обаче има не само лоши страни. Дори обратното, според Тодор Ялъмов от Фондацията за приложни изследвания и комуникации концепцията, от една страна, е стъпка, която правителството трябва да направи, за да стартира широк обществен дебат за бъдещето на електронното управление. Дано обаче това не остане поредният документ, който ще бъде приет и забравен, този път не на някой рафт, а на някой сървър. Човек не трябва да е гений, за да разбере, че не можем без електронно управление. Не за да се измъкнем от кризата, или да решим проблема с бюрокрацията. Просто защото живеем в XXI век, в който хората вече дори книги не четат на хартия, камо ли да искат да се занимават с документи.
17 февруари 2010
Защо бялата кожа е фикс идея в Азия? - Actualno.com
"Разхождайки се из Шинчу, Хилда Чу държи в едната си ръка чадър, а в другата - учебници. Кожата й е призрачно бяла. 'Много усилия положих, за да я направя бяла', заявява 18-годишната Чу, студентка в Националния университет Цинг Хуа. 'Ако кожата ми е по-светла, съм по-щастлива, защото изглеждам по-добре. Самите ми емоции са по-хубави', допълва тя.
Чу не е сама в идеите си. Азиатците харчат на година около 18 млрд. долара, за да изглеждат по-бледи.
'Азиатците харесват бялата кожа', заявява д-р Ших Я Ю, дерматолог, който преглежда по 25 пациенти на ден. Пред кабинета му стоят 4 жени на средна възраст с тебеширено бели лица, чакащи за манипулация, струваща между 300 и 500 долара на сесия. Те са тук, за да получат хапчета, които трябва да 'избелят' кожата им. Докторите в Тайван използват също така лазери, кремове, хирургически операции и други подобни методи."
Чу не е сама в идеите си. Азиатците харчат на година около 18 млрд. долара, за да изглеждат по-бледи.
'Азиатците харесват бялата кожа', заявява д-р Ших Я Ю, дерматолог, който преглежда по 25 пациенти на ден. Пред кабинета му стоят 4 жени на средна възраст с тебеширено бели лица, чакащи за манипулация, струваща между 300 и 500 долара на сесия. Те са тук, за да получат хапчета, които трябва да 'избелят' кожата им. Докторите в Тайван използват също така лазери, кремове, хирургически операции и други подобни методи."
Електронното здравеопазване постепенно набира скорост - Dnevnik.bg
12.02.2009
България | Електронното здравеопазване постепенно набира скорост - Dnevnik.bg: "Въпреки че за четири години все още няма реални резултати от електронното ползване на услуги, в България са тествани няколко успешни проекта. Това каза Валери Цеков, зам. министър на здравеопазването на четвъртата Национална конференция 'Информационни и комуникационни технологии за здравеопазването'. Той даде пример с експеримента за внедряване на електронна здравна карта, проведен в Сливница. В него са участвали 1000 пациенти, 7 лекари и 4 аптеки, като по времето на провеждането му са изписани близо 5 хил. електронни рецепти. Целта на проекта е в реално време по електронен път да се отчита чрез картата в здравната каса посещението на болният при лекаря и съответно диагнозата и предписаното лечение."
България | Електронното здравеопазване постепенно набира скорост - Dnevnik.bg: "Въпреки че за четири години все още няма реални резултати от електронното ползване на услуги, в България са тествани няколко успешни проекта. Това каза Валери Цеков, зам. министър на здравеопазването на четвъртата Национална конференция 'Информационни и комуникационни технологии за здравеопазването'. Той даде пример с експеримента за внедряване на електронна здравна карта, проведен в Сливница. В него са участвали 1000 пациенти, 7 лекари и 4 аптеки, като по времето на провеждането му са изписани близо 5 хил. електронни рецепти. Целта на проекта е в реално време по електронен път да се отчита чрез картата в здравната каса посещението на болният при лекаря и съответно диагнозата и предписаното лечение."
Facebook | YAMATO - The Drummers of Japan
YAMATO - The Drummers of Japan
Отново в България с новата си програма MATSURI - FIESTA
Дата: 11 април 2010 г.
Час: 20:00 - 21:30
Място: НДК, Зала 1
Улица: бул. България 1
Град/село: Sofia, Bulgaria
Отново в България с новата си програма MATSURI - FIESTA
Дата: 11 април 2010 г.
Час: 20:00 - 21:30
Място: НДК, Зала 1
Улица: бул. България 1
Град/село: Sofia, Bulgaria
България | Подготвя се закон за електронно здравеопазване - Dnevnik.bg
"Подготвя се закон за електронно здравеопазване"
Трима външни консултанти работят по концепция за електронно управление до 2015 г. - Dnevnik.bg
Пазари | Трима външни консултанти работят по концепция за електронно управление до 2015 г. - Dnevnik.bg: "Трима външни консултанти са се включили в изготвянето на концепция за електронно управление до 2015 г., която Министерството на транспорта, информационните съобщения и транспорта (МТИТС) публикува за обществено обсъждане на своя сайт в понеделник. Това са Милена Милева, Николай Недялков и Христо Трайков, съобщиха от министерството."
15 февруари 2010
[CCICMT:865] sykraten variant na gerba!!!
файловете, които са в същност бланки за подаване на заявление са противоконституционни!!!
все още в България, съгласно конституцията, гербът е един, и това не е този знак, който е ползван в случая.
съжалявам, но това не е документ на българска държавна институция!!!
--
Irina Vassileva
GSM: +359 888 88 38 62
[CCICMT:864] e-gov portal
"Моля автентицирайте се."
малко по-долу:
"За да се идентифицирате като регистриран ......"
това се мъдри на сайта е-правителство!!!
моля, някой да ми го преведе, а и да каже, коя точно от двете БЪЛГАРСКИ думи е искал да ползва "авторът"!!!
да не говорим, че е поискана услуга, която е без ел.подпис. защо трябва да имам име и парола?!?!?!?
--
Irina Vassileva
GSM: +359 888 88 38 62
11 февруари 2010
Проблемите с комисията за личните данни продължават - Капитал
Това ли е бъдещето | Проблемите с комисията за личните данни продължават - Капитал: "Въпреки уверенията на председателят на комисията за защита на личните данни Венета Шопова, че личният електронен подпис може да се използва при подаване на данни за регистрация и актуализация на администраторите на лични данни, читатели алармираха, че това не е възможно.
Във вторник, отново след читателски сигнал, попитахме Шопова за проблем с личния електронен подпис на собственик на няколко дружества. При попълване на формуляра в системата за електронна регистрация на администраторите на лични данни (еРАЛД) е излязло съобщение, че има разминаване между ЕГН-то в личния подпис и БУЛСТАТ-а на компаниите."
Във вторник, отново след читателски сигнал, попитахме Шопова за проблем с личния електронен подпис на собственик на няколко дружества. При попълване на формуляра в системата за електронна регистрация на администраторите на лични данни (еРАЛД) е излязло съобщение, че има разминаване между ЕГН-то в личния подпис и БУЛСТАТ-а на компаниите."
Портала по ЗЕУ - единно звено за контакт съгласно Закона за дейностите по предоставяне на услуги
"Законът за услугите предвижда създаването на единно звено за контакт - Портала по ЗЕУ
11.02.2010 г.
Единно звено за контакт ще обслужва доставчиците на услуги. Това става възможно със Закона за дейностите по предоставяне на услуги, който бе гласуван единодушно на второ четене от парламента днес. Функциите на звеното ще изпълнява националният портал на електронното правителство за предоставяне на административни услуги за гражданите и бизнеса, регламентиран в Закона за електронно управление. Чрез единното звено за контакт доставчиците на услуги ще могат по електронен път да съберат цялата необходима информация и да приключат всички административни процедури, свързани със стартирането и упражняването на дейността им.
Установяването на изцяло функциониращи и оперативно съвместими процедури по електронен път е ключов елемент за постигане на една от основните цели в работата на МИЕТ – опростяване на бизнес средата. Процедурите, извършвани по електронен път, ще допринесат за осъвременяването на публичната администрация и за значителното намаляване на условията за корупция в страната.
Законът за дейностите по предоставяне на услуги е разработен в съответствие с разпоредбите на Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Чрез него България изпълнява задълженията си по въвеждане на Директивата в националното законодателство.
Европейската директива за предоставяне на услуги в рамките на единния вътрешен пазар гарантира правата на доставчиците и получателите и улеснява упражняването на дейности по предоставяне на услуги. Във връзка със свободното предоставяне на услуги законопроектът посочва изискванията, които не могат да бъдат налагани на доставчиците на услуги. Те от своя страна са задължени да предоставят на потребителите най-бързата и точна информация за стойността и обхвата на услугите.
Законът регламентира и правилата за работа на националните компетентни органи с информационната система за вътрешния пазар, разработена от Европейската комисия. Това е многоезична електронна система, която ще улесни обмена на данни и сътрудничеството между държавите членки.
Досега 11 държави от ЕС-27 са приели закон за услугите. Това са Дания, Румъния, Чехия, Унгария, Швеция, Холандия, Испания, Естония, Малта, Литва и Финландия."
11.02.2010 г.
Единно звено за контакт ще обслужва доставчиците на услуги. Това става възможно със Закона за дейностите по предоставяне на услуги, който бе гласуван единодушно на второ четене от парламента днес. Функциите на звеното ще изпълнява националният портал на електронното правителство за предоставяне на административни услуги за гражданите и бизнеса, регламентиран в Закона за електронно управление. Чрез единното звено за контакт доставчиците на услуги ще могат по електронен път да съберат цялата необходима информация и да приключат всички административни процедури, свързани със стартирането и упражняването на дейността им.
Установяването на изцяло функциониращи и оперативно съвместими процедури по електронен път е ключов елемент за постигане на една от основните цели в работата на МИЕТ – опростяване на бизнес средата. Процедурите, извършвани по електронен път, ще допринесат за осъвременяването на публичната администрация и за значителното намаляване на условията за корупция в страната.
Законът за дейностите по предоставяне на услуги е разработен в съответствие с разпоредбите на Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Чрез него България изпълнява задълженията си по въвеждане на Директивата в националното законодателство.
Европейската директива за предоставяне на услуги в рамките на единния вътрешен пазар гарантира правата на доставчиците и получателите и улеснява упражняването на дейности по предоставяне на услуги. Във връзка със свободното предоставяне на услуги законопроектът посочва изискванията, които не могат да бъдат налагани на доставчиците на услуги. Те от своя страна са задължени да предоставят на потребителите най-бързата и точна информация за стойността и обхвата на услугите.
Законът регламентира и правилата за работа на националните компетентни органи с информационната система за вътрешния пазар, разработена от Европейската комисия. Това е многоезична електронна система, която ще улесни обмена на данни и сътрудничеството между държавите членки.
Досега 11 държави от ЕС-27 са приели закон за услугите. Това са Дания, Румъния, Чехия, Унгария, Швеция, Холандия, Испания, Естония, Малта, Литва и Финландия."
[CCICMT:863] FYI connections
Южна Корея, Япония с най-бързи уеб-връзки 02/02/2010 | TechNews.bg Румъния е в топ 10 по високоскоростен интернет |
|
Южна Корея се радва на най-високата в света средна скорост на връзките 14,6 Mbps. Там се намират шест от десетте града с най-бързи връзки в света, всички със средна скорост над 15 Mbps. Япония е втора в тази подредба със средна скорост на връзката 7,9 Mbps. Следва я Хонг Конг със средна скорост от 7,6 Mbps. Данните са от скорошен доклад на мрежовия доставчик Akamai Technologies, базиран в САЩ. Другите страни в челната десетка по средна скорост на уеб-връзките са – внимание! - Румъния, следвана от Швеция, Ирландия, Нидерландия, Швейцария, Дания и Чехия. САЩ са на 18 място със средна скорост 3,9 Mbps. Според проучването, за широколентова връзка се счита такава, която е с 2 Mbps или повече. Бързата широколентова връзка е такава с 5 Mbps или повече, а тези с над20 Mbps са категоризирани като „екстремално високоскоростна свързаност". В Южна Корея 74 от връзките са от типа бърза широколентова, докато в Япония делът им е 60%, а в Хонг Конг – 46%. |
--
Irina Vassileva
GSM: +359 888 88 38 62
Top Five Strategic Priorities for CIOs
Top Five Strategic Priorities for CIOs: "Top Five Strategic Priorities for CIOs Print
Wednesday, 10 February 2010
By Laton McCartney
Every year, the Hackett Group, a global strategic advisory firm, polls IT leaders at major companies to identify their strategic priorities. For 2010, these priorities have largely have been framed by the impact of the recent economic crisis. According to Hackett, they clearly show the reality of both ongoing and permanent cutbacks in resources relative to the business demand for IT services.
In other words, CIOs are necessarily seeking to do less with more. And they're relying on a new service delivery model to do this, said IT advisory practice leader Honorio Padron. 'The big change is that the service delivery model has moved from a platform center to a service center,' Padron told CIOZone. Given that change, here are the top five strategic priorities based on Hackett's interviews with 300-plus companies.
Manage and Prioritize IT Demand
Some 91 percent of the companies surveyed cited the need to prioritize demand, plan capacity and manage their portfolio of services and initiatives. 'They need to have effective processes in place to do this,' said Padron. 'Even at this point, a lot of CIOs don't have processes in place.'
There's urgency to this issue, Padron explained, because last year companies cut personnel in areas such as finance and procurement. 'Now they're relying on IT to help perform many of the functions that were previously carried out by the people who were let go.'
Create Agile Service Delivery Model
The trick here is to provide flexible service delivery without bolstering cost. This allows for a swift ramping up, or down, of IT capacity with fluctuations in business demand. Some 82 percent of respondents cited this as a top five strategic issue.
Here, Padron said, there are two complementary tracks leading to agility: 'design' and 'run.' Design, he explained, is putting in agility solutions such as SaaS and virtualization that enable companies to be flexible. 'Run' effectively is operating the pay-as-you-go approach that provides organizations to only pay for the resources they need -- when they need them.
The other important element in achieving agility, said John Santucci, Hackett's global practice leader of IT transformation, is the ability to roll out solutions quickly. The investment banking and insurance industries, he noted, have been particularly effective in 'predicting how technology can help in their area and then adopting it quickly,' Santucci said. 'For example, the insurance industry was very quick to adopt the tablet (notebook computer) because it enabled agents to file claims and take orders electronically.'
Continue to Drive Out IT Cost
What else is new? According to Hackett, 64 percent listed this among the top five 2010 issues. Padron and Santucci describe this as an ongoing effort in which processes are refined or new processes are put in place, often first as pilot projects, in an effort to achieve cost-cutting metrics. The success of these projects must of course be measured not strictly in terms of cost reduction. Their impact on the business side must be factored in as well.
Retain Top Talent
OK, maybe the economy is still in the tank, but IT labor market conditions are improving. And guess what? Hackett says that the organizations that put the greatest stress on their IT staffs during the worst of the crisis are at the greatest risk of defections in its aftermath.
At the same, Padron said, 'CIOs are finding that the new generation of employees isn't planning typically to stay on the job for more than two or three years. They'll go on to do something else.'
How do you keep this new breed of computer game players, Facebookers and tweeters in the fold? Padron says that some major companies are now offering tech workers the flexibility to make personal tweets, check their Facebook accounts and even shop online while they're at work. This was listed as a top five issue by 64 percent of the companies surveyed.
Implement IT Portfolio Management
This isn't solely an IT concern. Today more and more companies are taking an enterprisewide, collaborative approach to evaluating and managing portfolios and implementing IT and other capacities, Padron and Santucci explained. As a consequence, what IT does, say, must be weighed in the context of marketing's priorities or HR's constraints.
Bottom line: A major IT initiative or change in the IT portfolio most likely will need to be reviewed by a C-level steering committee and be subjected to what Padron and Santucci described as different levels of approval. Seemingly, this might prove counterproductive in that flexibility and quick response would be hampered. This was also listed as a top five issue by 64 percent of the companies surveyed."
Wednesday, 10 February 2010
By Laton McCartney
Every year, the Hackett Group, a global strategic advisory firm, polls IT leaders at major companies to identify their strategic priorities. For 2010, these priorities have largely have been framed by the impact of the recent economic crisis. According to Hackett, they clearly show the reality of both ongoing and permanent cutbacks in resources relative to the business demand for IT services.
In other words, CIOs are necessarily seeking to do less with more. And they're relying on a new service delivery model to do this, said IT advisory practice leader Honorio Padron. 'The big change is that the service delivery model has moved from a platform center to a service center,' Padron told CIOZone. Given that change, here are the top five strategic priorities based on Hackett's interviews with 300-plus companies.
Manage and Prioritize IT Demand
Some 91 percent of the companies surveyed cited the need to prioritize demand, plan capacity and manage their portfolio of services and initiatives. 'They need to have effective processes in place to do this,' said Padron. 'Even at this point, a lot of CIOs don't have processes in place.'
There's urgency to this issue, Padron explained, because last year companies cut personnel in areas such as finance and procurement. 'Now they're relying on IT to help perform many of the functions that were previously carried out by the people who were let go.'
Create Agile Service Delivery Model
The trick here is to provide flexible service delivery without bolstering cost. This allows for a swift ramping up, or down, of IT capacity with fluctuations in business demand. Some 82 percent of respondents cited this as a top five strategic issue.
Here, Padron said, there are two complementary tracks leading to agility: 'design' and 'run.' Design, he explained, is putting in agility solutions such as SaaS and virtualization that enable companies to be flexible. 'Run' effectively is operating the pay-as-you-go approach that provides organizations to only pay for the resources they need -- when they need them.
The other important element in achieving agility, said John Santucci, Hackett's global practice leader of IT transformation, is the ability to roll out solutions quickly. The investment banking and insurance industries, he noted, have been particularly effective in 'predicting how technology can help in their area and then adopting it quickly,' Santucci said. 'For example, the insurance industry was very quick to adopt the tablet (notebook computer) because it enabled agents to file claims and take orders electronically.'
Continue to Drive Out IT Cost
What else is new? According to Hackett, 64 percent listed this among the top five 2010 issues. Padron and Santucci describe this as an ongoing effort in which processes are refined or new processes are put in place, often first as pilot projects, in an effort to achieve cost-cutting metrics. The success of these projects must of course be measured not strictly in terms of cost reduction. Their impact on the business side must be factored in as well.
Retain Top Talent
OK, maybe the economy is still in the tank, but IT labor market conditions are improving. And guess what? Hackett says that the organizations that put the greatest stress on their IT staffs during the worst of the crisis are at the greatest risk of defections in its aftermath.
At the same, Padron said, 'CIOs are finding that the new generation of employees isn't planning typically to stay on the job for more than two or three years. They'll go on to do something else.'
How do you keep this new breed of computer game players, Facebookers and tweeters in the fold? Padron says that some major companies are now offering tech workers the flexibility to make personal tweets, check their Facebook accounts and even shop online while they're at work. This was listed as a top five issue by 64 percent of the companies surveyed.
Implement IT Portfolio Management
This isn't solely an IT concern. Today more and more companies are taking an enterprisewide, collaborative approach to evaluating and managing portfolios and implementing IT and other capacities, Padron and Santucci explained. As a consequence, what IT does, say, must be weighed in the context of marketing's priorities or HR's constraints.
Bottom line: A major IT initiative or change in the IT portfolio most likely will need to be reviewed by a C-level steering committee and be subjected to what Padron and Santucci described as different levels of approval. Seemingly, this might prove counterproductive in that flexibility and quick response would be hampered. This was also listed as a top five issue by 64 percent of the companies surveyed."
10 февруари 2010
Google предлага високоскоростен интернет
Vesti.bg - Google предлага високоскоростен интернет: "Интернет-гигантът „Google“ обяви плановете си пред съда за създаването на високоскоростна мрежа, която ще осигурява 100 пъти по-бърз достъп до интернет, в сравнение с този, с който повечето американци разполагат в момента. „Планираме да създадем и тестваме високоскоростна мрежа в малко на брой населени места на територията на САЩ“, заявиха от „ Google“ в изявление. „Ще предоставим 100 пъти по-бърза интернет връзка отколкото тази от 1 гигабит в секунда, с която американските домакинства разполагат в момента“, обясниха експерти. Компанията обяви, че планира да предложи услугата на конкурентни цени на най-малко 50 000 души, които потенциално ще се увеличат на 500 000. /АФП /"
600 000 фирми у нас са фантоми | Бизнес | Новини от 24chasa.bg
600 000 фирми у нас са фантоми | Бизнес | Новини от 24chasa.bg: "Все повече българи използват интернет, за да регистрират фирма или да обявят промяна в капитала или управлението на съществуващо дружество. 23% от подадените до агенцията документи са пуснати по електронен път. Освен че е по-лесно, е и по-евтино - таксата е 35 лв., а не 50 лв."
[CCICMT:862] info
| С над 11% намалява общата численост на персонала в системата на транспорта, информационните технологии и съобщенията | |
| 10 февруари 2010 | 11:26 | Агенция "Фокус" | |
| София. Правителството прие проект на постановление за изменение и допълнение на нормативните актове на Министерския съвет, съобщиха от правителствената информационна служба. С предлаганите изменения и допълнения се постига намаляване на числеността на персонала в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министър Александър Цветков – изпълнителните агенции „Морска администрация", „Железопътна администрация", Проучване и поддържане на р. Дунав", „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи", "Автомобилна администрация". Считано от 1 януари 2010 г. числеността на Националната многопрофилна транспортна болница „Цар Борис III" в столицата и на Многопрофилната транспортна болница в Пловдив е намалена общо с 52 щатни бройки. Към момента намаляването на общата численост в системата на транспорта, информационните технологии и съобщенията, включително и направената оптимизация на числеността при закриване на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и създаването на ИА „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи"1 е 11.15 на сто. | |
--
Irina Vassileva
GSM: +359 888 88 38 62
Две думи убиват новаторството - Докажи го
Преглед на статия: "Две думи убиват новаторството
Изисквайки доказателства, че една идея ще проработи, шефовете неволно потискат иновациите
Роджър Мартин, Дженифър Рийл
Имало едно време много голяма банка. Главният й изпълнителен директор искал по-добре да обслужва своите най-добри клиенти и наел консултанти, които да му кажат какво да направи.
По това време много голямата банка обслужвала богатите си клиенти във великолепни офиси за частно банкиране в централните клонове. Консултантите установили, че много от тези заможни клиенти - адвокати, директори и съдружници - не били привлекателни клиенти. Те избирали прости услуги и били хем взискателни, хем чувствителни към цената.
Но консултантите открили друг сегмент с висока чиста стойност, който не бил напълно обслужен: предприемачи и съдружници от по-малки фирми. Тези хора имали разнообразни нужди като ипотеки за домовете си и инвестиционните си имоти, както и инвеститорски споразумения за многостранни съдружия. Но не искали да скачат от един банков специалист на друг, за да свършат работа или да карат до елегантен офис пълен с високи столове и облицовани с дърво стени, за които се плаща с техните такси. Вместо това искали интегрирано, персонализирано обслужване в техните квартали без разделение между търговските и личните им банкови услуги.
На крайната среща консултантите представили стратегия, изградена около този нов сегмент. След като обобщили, главният изпълнителен директор попитал: 'Някои други големи банки правили ли са го?' Водещият консултант отговорил весело: 'Не, сър, вие ще сте първият', убеден, че това ще осигури сделката.
Не бил дори близо. Главният изпълнителен директор убил идеята на секундата. И конкурентите на много голямата банка живели щастливо навеки.
Иновацията е убивана с двете най-смъртоносни думи в бизнеса: Докажи го."
Изисквайки доказателства, че една идея ще проработи, шефовете неволно потискат иновациите
Роджър Мартин, Дженифър Рийл
Имало едно време много голяма банка. Главният й изпълнителен директор искал по-добре да обслужва своите най-добри клиенти и наел консултанти, които да му кажат какво да направи.
По това време много голямата банка обслужвала богатите си клиенти във великолепни офиси за частно банкиране в централните клонове. Консултантите установили, че много от тези заможни клиенти - адвокати, директори и съдружници - не били привлекателни клиенти. Те избирали прости услуги и били хем взискателни, хем чувствителни към цената.
Но консултантите открили друг сегмент с висока чиста стойност, който не бил напълно обслужен: предприемачи и съдружници от по-малки фирми. Тези хора имали разнообразни нужди като ипотеки за домовете си и инвестиционните си имоти, както и инвеститорски споразумения за многостранни съдружия. Но не искали да скачат от един банков специалист на друг, за да свършат работа или да карат до елегантен офис пълен с високи столове и облицовани с дърво стени, за които се плаща с техните такси. Вместо това искали интегрирано, персонализирано обслужване в техните квартали без разделение между търговските и личните им банкови услуги.
На крайната среща консултантите представили стратегия, изградена около този нов сегмент. След като обобщили, главният изпълнителен директор попитал: 'Някои други големи банки правили ли са го?' Водещият консултант отговорил весело: 'Не, сър, вие ще сте първият', убеден, че това ще осигури сделката.
Не бил дори близо. Главният изпълнителен директор убил идеята на секундата. И конкурентите на много голямата банка живели щастливо навеки.
Иновацията е убивана с двете най-смъртоносни думи в бизнеса: Докажи го."
08 февруари 2010
[CCICMT:861] ne e istina!!!
Парадоксът е, че данните в тези чипове ще бъдат напълно неразпознаваеми от системата за граничен контрол още дълго време. Причината е, че МВР още не е закупила подходящите четци.
05 февруари 2010
GSA signs agreements with Web 2.0 providers -- Federal Computer Week
GSA signs agreements with Web 2.0 providers -- Federal Computer Week: "GSA signs agreements with Web 2.0 providers
* By Doug Beizer
* Mar 25, 2009
The General Services Administration has signed agreements with Flickr, YouTube, Vimeo and blip.tv that make it possible for federal agencies to use new-media tools while meeting their legal requirements, GSA officials announced today.
Under the agreement, agencies can immediately begin using new-media tools that let people post, share, and comment on videos and photos on the Web. Individual agencies must decide which tools their employees may use and how they may use them.
GSA and a coalition of agencies have been working with the new-media providers for some time to develop terms of service for federal agencies. The new agreements resolve legal concerns associated with many standard terms and conditions that pose problems for agencies, such as liability limits, endorsements and freedom of information, GSA officials said.
'We need to get official information out to sites where people are already visiting and encourage them to interact with their government,' said GSA Acting Administrator Paul Prouty. “The new agreements make it easier for the government to provide official information to citizens via their method of choice.”
The agreements create a road map for agencies that want to use third-party media providers, said Mark McCreary, a partner at law firm Fox Rothschild and an expert on Internet law. Agencies will likely not need any waivers from the standard provisions approved by GSA, he said."
* By Doug Beizer
* Mar 25, 2009
The General Services Administration has signed agreements with Flickr, YouTube, Vimeo and blip.tv that make it possible for federal agencies to use new-media tools while meeting their legal requirements, GSA officials announced today.
Under the agreement, agencies can immediately begin using new-media tools that let people post, share, and comment on videos and photos on the Web. Individual agencies must decide which tools their employees may use and how they may use them.
GSA and a coalition of agencies have been working with the new-media providers for some time to develop terms of service for federal agencies. The new agreements resolve legal concerns associated with many standard terms and conditions that pose problems for agencies, such as liability limits, endorsements and freedom of information, GSA officials said.
'We need to get official information out to sites where people are already visiting and encourage them to interact with their government,' said GSA Acting Administrator Paul Prouty. “The new agreements make it easier for the government to provide official information to citizens via their method of choice.”
The agreements create a road map for agencies that want to use third-party media providers, said Mark McCreary, a partner at law firm Fox Rothschild and an expert on Internet law. Agencies will likely not need any waivers from the standard provisions approved by GSA, he said."
Social networks put careers at risk, survey finds | EurActiv
Social networks put careers at risk, survey finds | EurActiv: "Social networks put careers at risk, survey finds [de]
Mon, 2010-02-01 06:45
Almost half of European recruiters seek information on potential candidates using online social networks and almost a quarter have rejected candidacies on the basis of their research, according to a survey released for EU Data Protection Day.
Background
A social networking site is a website on which users can post personal information. It resembles a blog, but with the added value of providing tools for developing interaction with other users and filters to determine who has access to the data available.
The main online social networking sites are FaceBook, Twitter, LinkedIn and MySpace.
The risks related to naïve usage of these sites, especially for online reputation, have been raised on many occasions. In November 2007, ENISA, the EU agency for network and information security, warned in a special report against so-called 'digital dossier aggregation’, after many cases of career-related negative consequences had been reported (EurActiv 01/11/07).
ENISA - located in Heraklion, Crete - was established as an EU agency in September 2005, in recognition of the increased importance that the EU attaches to communication networks.
More on this topic
News:EU privacy regulators eye online social networks
News:Brussels to tighten data protection rules
When asked how they collect information about people they plan to hire, 43% of European human resources professionals surveyed reply that they analyse the online reputation of the candidate, mainly through search engines, social networking websites, personal sites and blogs.
In Germany, 59% of recruiters make use of personal data collected on the Internet for the evaluation of a candidate, 47% in the UK, and 23% in France. The EU average is much lower than the US, where 79% of HR experts scan the Web in search of personal information for recruiting purposes."
Mon, 2010-02-01 06:45
Almost half of European recruiters seek information on potential candidates using online social networks and almost a quarter have rejected candidacies on the basis of their research, according to a survey released for EU Data Protection Day.
Background
A social networking site is a website on which users can post personal information. It resembles a blog, but with the added value of providing tools for developing interaction with other users and filters to determine who has access to the data available.
The main online social networking sites are FaceBook, Twitter, LinkedIn and MySpace.
The risks related to naïve usage of these sites, especially for online reputation, have been raised on many occasions. In November 2007, ENISA, the EU agency for network and information security, warned in a special report against so-called 'digital dossier aggregation’, after many cases of career-related negative consequences had been reported (EurActiv 01/11/07).
ENISA - located in Heraklion, Crete - was established as an EU agency in September 2005, in recognition of the increased importance that the EU attaches to communication networks.
News:EU privacy regulators eye online social networks
News:Brussels to tighten data protection rules
When asked how they collect information about people they plan to hire, 43% of European human resources professionals surveyed reply that they analyse the online reputation of the candidate, mainly through search engines, social networking websites, personal sites and blogs.
In Germany, 59% of recruiters make use of personal data collected on the Internet for the evaluation of a candidate, 47% in the UK, and 23% in France. The EU average is much lower than the US, where 79% of HR experts scan the Web in search of personal information for recruiting purposes."
04 февруари 2010
"Обява за конкурс за длъжността Директор на дирекция „Електронно управление”"Обява за конкурс за длъжността Директор на дирекция „Електронно управлени
03.02.2010
Област на дейност:
Ръководство, организиране, координиране и контрол на политиката и стратегиите за изграждането и развитието на електронното управление. Разработване и актуализиране на политики и програми по информационна сигурност и оперативна съвместимост на информационните системи.
Кандидатите трябва да отговарят на следните изисквания:
1.
Да притежават образователно-квалификационна степен 'магистър';
2.
Да имат 7 години професионален опит в областта на информационните технологии, комуникации, електронни услуги или ранг V старши;
3.
Да притежават компютърни умения;
4.
Предпочитана специалност - техническа, икономическа, информатика.
Размер на заплатата определена за длъжността - 978 лв.
Конкурсът ще бъде организиран чрез защита на концепция на тема: „Изисквания към приложната архитектура на портала и средата за обмен на електронни документи за електронното управление' и интервю.
Необходими документи за участие по чл. 17 от Наредбата за провеждане на конкурсите за държавни служители:
1.
Заявление за участие в конкурса;
2.
Декларация;
3.
Копие от документите за придобита образователна квалификационна степен, допълнителна квалификация;
4.
Копие от документ, удостоверяващ професионален опит;
5.
Копие от документ за придобит ранг, ако има такъв.
Документите ще се приемат от 03.02.2010 г. до 12.02.2010 г. включително в деловодството на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията от 9,30 до 17,00 часа. (обедна почивка - 12,30-13,00).
Подаването на заявлението и приложенията към него се извършва лично или чрез пълномощник.
Списъците или други съобщения във връзка с конкурса ще се обявяват на табло на входа на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и в Интернет портала на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, рубрика „Кариери'."
Област на дейност:
Ръководство, организиране, координиране и контрол на политиката и стратегиите за изграждането и развитието на електронното управление. Разработване и актуализиране на политики и програми по информационна сигурност и оперативна съвместимост на информационните системи.
Кандидатите трябва да отговарят на следните изисквания:
1.
Да притежават образователно-квалификационна степен 'магистър';
2.
Да имат 7 години професионален опит в областта на информационните технологии, комуникации, електронни услуги или ранг V старши;
3.
Да притежават компютърни умения;
4.
Предпочитана специалност - техническа, икономическа, информатика.
Размер на заплатата определена за длъжността - 978 лв.
Конкурсът ще бъде организиран чрез защита на концепция на тема: „Изисквания към приложната архитектура на портала и средата за обмен на електронни документи за електронното управление' и интервю.
Необходими документи за участие по чл. 17 от Наредбата за провеждане на конкурсите за държавни служители:
1.
Заявление за участие в конкурса;
2.
Декларация;
3.
Копие от документите за придобита образователна квалификационна степен, допълнителна квалификация;
4.
Копие от документ, удостоверяващ професионален опит;
5.
Копие от документ за придобит ранг, ако има такъв.
Документите ще се приемат от 03.02.2010 г. до 12.02.2010 г. включително в деловодството на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията от 9,30 до 17,00 часа. (обедна почивка - 12,30-13,00).
Подаването на заявлението и приложенията към него се извършва лично или чрез пълномощник.
Списъците или други съобщения във връзка с конкурса ще се обявяват на табло на входа на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и в Интернет портала на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, рубрика „Кариери'."
02 февруари 2010
[CCICMT:855] BAN v.s. MON
| БАН поиска оставката на министър Сергей Игнатов | |
 | |
| 02 февруари 2010 | 15:53 | Агенция "Фокус" | |
| |
| |
| София. Общото събрание, избрано от учените на БАН, настоява за оставката на министър Сергей Игнатов, се казва в декларация на БАН. На 29 януари 2010 г. министър Сергей Игнатов заяви пред вестник „Труд": „Институтите [на БАН] трябва да станат част от университетското пространство! Това е пътят и той бе очертан на срещата в Цюрих, където се обсъдиха плановете за наука и образование в ЕС. Всъщност там промених позицията си. Казано бе в прав текст, че академии в този вид няма да има в Централна и Източна Европа. Защото изследователските звена ще са част от вузове. Това е европейската политика." Това изказване идва на фона на започналото в Общо събрание на БАН обсъждане на проекта за нова структура на Академията, внесен от Управителния съвет. Съдържанието на това изказване, обезсмислящо какъвто и да е дебат по този въпрос, породи съмнение в думите на доц. Игнатов, тъй като в честите контакти на БАН с представители на институциите, които формират и управляват европейската политика в областта на научните изследвания, никога не са изказвани подобни тези. Поради това Ръководството на БАН на 1 февруари 2010 г. се обърна към организатора и домакин на срещата на 16-17 януари 2010 г. в Цюрих - Асоциацията на ръководители на европейски научни съвети (EUROHORCs), с въпрос дали изказването на министъра отразява официалната позиция на форума и какво точно е дискутирано на този форум. Отговорът на Президента на организацията, който получихме на 2 февруари 2010 г. гласи: „Ролята на Академиите не е била главен въпрос за разглеждане на работната среща на високо равнище в Цюрих, но е имало достатъчно време за дискусии, по времето на които този проблем може и да е бил засегнат. Като се има пред вид характера на работната среща, не са били водени протоколи и няма да бъдат подготвяни официални документи." От това става ясно, че министър Игнатов е дезинформирал и подвел българската общественост за целите и характера на дискусиите на срещата в Цюрих с манипулативно становище в ущърб на БАН, внушавайки че значими европейски институции провеждат целенасочена политика на закриване на Академиите от този вид в Централна и Източна Европа. Така той иска да вдигне отговорността от себе си за последователната си политика против БАН, вместо да осигури нормална среда и подкрепа за предприетите тежки реформи. Това е неприемливо поведение на един министър, отговарящ за развитието на научните изследвания в България - се казва в декларацията. | |
--
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
