05 август 2009

[CCICMT:719] Пресаташето на ГЕРБ оглави управителния съвет на "Информационно обслужване"

Пресаташето на ГЕРБ Севделина Арнаудова е избрана за председател на управителния съвет на "Информационно обслужване". Днес са били освободени и всички членове на управителния съвет на дружеството - преброител на изборите, с изключение на Добри Пинджуров, който е директор на дирекция в Министерството на финансите. Това съобщи агенция "Фокус", цитирайки Стоян Денчев – член на надзорния съвет на "Информационно обслужване". Информацията потвърдиха пред "Дневник" от ГЕРБ.

На днешното си заседание надзорният съвет е избрал за заместник-председател на "Информационно обслужване" Добри Пинджуров, а за изпълнителен директор е избран досегашният прокурист на дружеството Чавдар Тодоров.

Преди около седмица от председателския пост на дружествотобеше освободен Азер Меликов, който беше съветник на предишния премиер Сергей Станишев и нашумя покрай предизборни реклами срещу министър-председателя Бойко Борисов. Днес са били освободени изпълнителният директор и член на управителния съвет Иво Николов, Зорница Арсениева, доскорошен съветник на Пламен Орешарски, и Наско Михов – член на управителния съвет и директор на дирекция в "Информационно обслужване".

За нови членове на управителния съвет са били избрани Севделина Арнаудова, Бисер Боев и Чавдар Тодоров. Рокадите са съгласувани с Министерство тона финансите, които са основен мажоритарен собственик на "Информационно обслужване".



[CCICMT:718] Връзка за обмен на информация между Националната агенция за приходите и Агенция "Митници"

Официално подписване и пресконференция

Инструкция за взаимодействие между Националната агенция за приходите и Агенция "Митници" ще подпишат утре, 6 август, ръководителите на двете ведомства - Красимир Стефанов и Христо Кулишев. На събитието ще присъства вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков.

С подписването на документа ще се осъществи връзка за обмен на информация между системите на НАП и Агенция "Митници". Връзката ще даде възможност на служителите да имат пряк достъп до базата данни, която се съхранява и поддържа от двете агенции. Целта на предприетата мярка е да се повиши ефективността на работата на приходните администрации при тяхната дейност - събирането на данъци, мита и акцизи. 

След подписването ще има пресконференция.


--

03 август 2009

[CCICMT:717] Смениха главния секретар на НС

Смениха главния секретар на НС заради скандал 
 13:37

Главният секретар на парламента Огнян Аврамов е подал оставка в петък и тя е била приета от председателя на Народното събрание Цецка Цачева, съобщи Дарик радио, като се позова на информация от парламентарната група на ГЕРБ. Освобождаването на Аврамов е станало по взаимно съгласие след проблема с ведомствените жилища на депутатите от най-голямата група в 41-то Народно събрание, които живяха на хотел заради отказа на бивши избраници да напуснат в срок държавните апартаменти. Те бяха главно от Коалиция за България, ДПС и "Атака". 

В края на миналата седмица те започнаха да се изнасят, след като стана скандал в парламента и от ГЕРБ дори обявиха, че ще направят публичен списък с имената им. 
Мястото на Огнян Аврамов ще заеме Иван Славчов - общински съветник от ГЕРБ в Монтана. Той е лично назначение на Цецка Цачева. Самата тя е в отпуск до 10-ти август. /Дарик радио/



31 юли 2009

[CCICMT:716] FYI

--
Irina Vassileva
CCICMT
UNDP & CM
GSM: +359 888 88 38 62

29 юли 2009

[CCICMT:714] Доц. Румен Николов: Фирмите в ИТ и комуникациите генерират 8.65% от БВП, а средният ръст на сектора за последните пет години е 15%


29 юли 2009 | 14:22 | Агенция „Фокус"

Доц. Румен Николов, преподавател във Факултета по математика и информатика пред Агенция "Фокус"



Фокус: Доц. Николов, вие сте член на експертната група, която работеше по създаването на стратегия на ГЕРБ в областта на информационните и комуникационни технологии. Какви са според Вас основните проблеми на този сектор в България.
Румен Николов: В рамките на експертната група на този въпрос си отговорихме още в края на 2008 г. и това ни даде възможност да разработим стратегията, която представихме официално на 25 януари 2009г. По-късно стратегията бе предложена на обсъждане от браншовите организации в сектора, както и от отделни експерти. В резултат на това ние считаме, че имаме сравнително добра представа за състоянието в сектора, а то, за съжаление, никак не е добро. По почти всички показатели, по които ЕК оценява напредъка на страните-членки в сектора на ИКТ, България е на последно място измежду всички 27 страни. Един от тези показатели например е проникването на широколентов интернет. Това е новата, електронна „магистрала" на България към Европа и света. Чрез нея може да се отвори бърз достъп за българския ИТ бизнес до над 107 милиона абонати в Европейския съюз и да се даде възможност на българската администрация да работи по-тясно с администрацията на съюза, а на българските граждани у нас и в чужбина - да се включат активно в социалния и икономическия живот на страната. Ще се повишат и възможностите за достъп до образование, административни и здравни услуги, научни изследвания и т.н. Развитието на широколентов интернет в селските райони бе една от мерките на Европейската комисия за преодоляване на последствията от икономическата криза и бе заделена сума от над 1 милиард евро, от които около 29 милиона бяха предназначени за България. Въпреки целевия характер на тези средства, предишното правителство ги насочи за други цели. Този пример дава ясна представа за един от основните проблеми пред сектора – липсата на координация между отделните институции, имащи отношение към ИКТ, както и липсата на единен и силен орган в изпълнителната власт, който да развива и изпълнява ясна и прозрачна политика в сектора и да осъществява систематичен контрол и съгласуване на отделните проекти. Това състояние доведе до хаос при изразходването на пари от бюджета. Похарчени са държавни средства за едни и същи проекти, а в крайна сметка липсва качествено обслужване на гражданите и бизнеса от администрацията – не са въведени на практика електронните услугите на гражданите. Само 6% от населението и 45% от предприятията ползват електронни административни услуги при съответно 30% и 65% средно за ЕС.
Фокус: Споменахте българския ИТ бизнес. Как оценявате развитието му?
Румен Николов: Фирмите в областта на ИТ и комуникациите генерират 8.65% от БВП, а средният ръст на сектора за последните пет години е 15%, което надвишава два пъти средния ръст на БВП в страната. Бързо се увеличават и експортните възможности на ИКТ индустрията. Бих казал, че тези успехи се дължат най-вече на самите фирми. В много отношения държавата се е отнасяла като мащеха към тях. В редица други държави се създават условия за стимулиране на ИКТ индустрията. Не случайно България изостава от всички европейски страни по основните индикатори за развитие на информационното общество и за конкурентноспособност на икономиката. Например, в Румъния, която дели с България последните места в класациите на ЕК, ИКТ секторът дава 11% от БВП, а държавата обяви намерението си този дял да се увеличи до 16-17% до края на 2012 г. За тази цел се създават 10 софтуерни парка. Налице е липса на ясна визия за ключовото значение на информационните и комуникационните технологии за конкурентноспособността на икономиката и липса на държавна и политическа воля за превръщането на ИКТ сектора в стратегически отрасъл на икономиката ни.
Фокус: В какво се състои ключовото значение на ИКТ?
Румен Николов: ИКТ са основният двигател на иновациите, икономическото развитие и конкурентноспособността на всички сектори на икономиката. По данни на ЕК средно за съюза на внедряването на ИКТ се дължат 25% от растежа на БВП и 50% от растежа на производителността във всички сектори на икономиката. Това означава, че ИКТ секторът може да има хоризонтален положителен ефект за всички останали сектори и да се превърне в „ракетата-носител", която в обозримо кратък период от време да изведе българската икономика на друга „орбита". Има достатъчно добри и убедителни примери в тази насока – Ирландия, Финландия, Дания, Естония и др. ИКТ са и много важен инструмент за подобряване на социалните услуги и качеството на живот на гражданите, за подобряване на качеството на образованието и на научните изследвания. Иновациите в ИКТ създават огромен пазар на новаторски продукти и услуги, в който могат да се включат българските фирми. Чрез ИКТ се създават условия бизнес организациите и гражданите да се подготвят за бъдещото информационно общество, основано на знания и на ново поколение комуникационни мрежи и интернет. Не на последно място, ИКТ са в основата на изпълнението на Лисабонската стратегия на ЕС и България има своите неотменни ангажименти в тази посока. Ангажименти, които до този момент почти не се изпълняваха.
Фокус: Какво предвижда Стратегията за ИКТ на ГЕРБ? 
Румен Николов: Един от най-важните приоритети, отбелязани в стратегията, е привличането на инвестиции и развитие на национална мрежа за широколентов и високоскоростен достъп до интернет (включително и в селските и планински райони) и инфраструктура за развитие на образованието, науката, иновациите и ИКТ - научни и технологични паркове, инкубатори, високотехнологични лаборатории, научни и образователни центрове, и др. Необходимо е обаче да се въведат устойчиви модели за публично-частно партньорство в областта на ИКТ и да се отворят и всички възможности за финансиране от страна на ЕК, включително и от оперативните програми. Като имаме предвид стратегическата роля на ИКТ за останалите сектори, предвиждаме да се разработят и отделни секторни политики и стратегии за развитие на Информационното общество и внедряване на ИКТ продукти и услуги в администрацията, здравеопазването, образованието, науката, културата, икономиката, финансите, енергетиката, екологията, социалната сфера, транспорта, регионалното развитие, отбраната, сигурността, правосъдието, земеделието, и др. За да стане действена, стратегията трябва да се превърне в единна програма за действие на правителството с ясни приоритети, срокове и ресурси. Необходимо е да се въведе и система за мониторинг и контрол на изпълнението на програмата. Може би най-важното в момента е да стартира координиран процес по развитие на електронното управление в България на всички равнища и преминаване от хартиен към електронен документооборот. Това е и едно от неотменните условия новото правителство да проведе в кратък срок административната реформа, което ще се почувства веднага от гражданите и бизнеса. Така ще се спестят много средства, ще се въведе прозрачност на управлението и ще се постигне сериозен напредък в борбата с корупцията.
Фокус: Какви резултати може да се очакват в близките няколко месеца?
Румен Николов: В рамките на 6-8 месеца може да се очаква въвеждането на реални електронни услуги за гражданите и бизнеса при прозрачност на работата на администрацията – гражданите ще могат да проверяват какви данъци, такси и глоби дължат и какви са сроковете на плащане. В този срок може да се въведе и електронен здравен картон на всеки гражданин в страната. Искрено се надявам, че ще започне изграждането на научни и технологични паркове – в България няма нито един подобен парк. Според мен, един възможен проект със стратегическо значение за страната е създаването на Национален научен и технологичен парк, а по – късно – и на регионални паркове. За целите на подобен проект могат да се привлекат много допълнителни средства от ЕК извън оперативните програми. Това ще помогне за привличане на български ИКТ специалисти и учени, които работят в чужбина, като се създадат условия за тяхното пълноценно включване в национални и международни проекти и дейности. Очаквам България да стане един надежден партньор на останалите европейски страни в реализацията на европейските политики и стратегии в областта на ИКТ. За по-голяма ефективност на реализация на задачите ще се залага на експерти. За тази цел ще продължи диалога с бизнеса и гражданското общество и ще се разчита на широката подкрепа на всички браншови организации в ИКТ сектора. Правителството трябва да провежда политика на насърчаване на конкуренцията и либерализация на телекомуникационния пазар, каквито са изискванията и на ЕК. Спешни мерки трябва да се вземат и за създаване на модерна законова среда, която да стимулира инвестициите и разработките, производството и внедряването на електронни продукти и услуги. Една от заплахите за изпълнението на стратегията е липсата на достатъчно ИКТ специалисти. За тази цел трябва да се създаде специална програма за стимулиране на обучението по ИКТ на всички равнища на обучение. 


Румен Николов е доцент във Факултета по математика и информатика от 1993 г. Създател и директор е на Център по технологии на информационното
общество (ЦТИО) към ФМИ (от 1999 г). Доц. Румен Николов е специализирал в областта на ИКТ в Университета в Твенте, Холандия (4 месеца) и в Университета в Единбург, Великобритания (6 месеца). Има още 8 краткосрочни специализации в различни европейски страни. Канен е като лектор в Университета в Северен Тексас, САЩ, в Университета в Сарагоса, Испания и в Университета в Твенте, Холандия. Вземал съм участие в консултантски мисии по линия на Юнеско, Световната банка и Американската агенция за развитие в Сирия, Египет, Македония и Русия. Участвал е и в 5 мисии за оценяване на проекти в Европейската комисия. 

21 юли 2009

[CCICMT:711] hm

България предлага фонд в ЕС за гарантиране на агропроекти

Бърз интернет ще има и в отдалечените райони

ЕК планира 1 млрд. евро за високоскоростен интернет в селските райони
Допълнителните 33.5 млн. евро, които Европейската комисия отпусна за
селските райони по Плана за европейско икономическо възстановяване, ще
се използват за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) вместо за
прокарване на широколентов интернет. Заедно с бюджетното съфинансиране
средствата за България до 2013 г. възлизат на 36.8 млн. евро. Това е
записано в предложението за разпределение на допълнителния финансов
пакет за България, изпратено от министерството на земеделието в
Брюксел. Предложението е съгласувано с браншовите асоциации, обясниха
от ведомството.
Анализите на евроексперти категорично сочеха България и Румъния сред
държавите с най-слабо развити оптични връзки в селата. "Неприятно сме
изненадани от решението на агроминистерството парите да се използват
за ВЕИ проекти, при положение че правителството изработи специална
стратегия за преференциално развитие на широколентовия интернет",
обясни Теодор Захов, председател на Сдружението за електронни
комуникации, на Българската асоциация за информационни технологии и
изпълнителен директор на алтернативния интернет телеком "Спектър нет".
Без да омаловажава инвестииците в алтернативна енергия, той подчерта,
че държавата трябва да намери финансиране и за двата приоритетни
сектора за икономиката. Предложението парите да отидат за ВЕИ проекти
е на Асоциацията на земеделските производители, съобщи нейният
председател Ивайло Тодоров. Мотивът е, че тези проекти ще се
реализират бързо и ще позволят на страната до 2020 г. да увеличи дела
на екоенергията до 16% от общото производство на електричество в
страната, каквито са ангажиментите по присъединителния договор на
страната. По данни на браншовите организации близо 300 проекта са
подговени и чакат одобрение, което гарантира бързото усвояване на 33.5
млн. евро. Освен за соларни инсталации проектите са за водни централи
и биоенегрия. Земеделските производители са предложили да се ревизира
програмата за развитие на селските райони, като субсидирането на ВЕИ
отпадна от мярката за подобряване качеството на живота в селата. По
нея може да се одобряват поректи за интернет комуникации, което ще
осигури инвестиции и в тази област, обясни още Тодоров.


13 юли 2009

[CCICMT:710] FYI

С 300 млн. лв. ще градим 5 г. нова мрежа за пренос на радио и ТВ

Със свое постановление кабинетът осигури държавно участие от минимум
50 на сто от капитала на бъдещата компания, която трябва да бъде
учредена като акционерно дружество след конкурсна процедура.

Ново търговско дружество, което ще изгражда, развива, експлоатира,
наема и предоставя под наем електронна съобщителна мрежа за пренос на
радио- и ТВ програми ще бъде учредено с механизмите на
публично-частното партньорство, стана ясно след заседанието на
Министерския съвет. Със свое постановление кабинетът осигури държавно
участие от минимум 50 на сто от капитала на бъдещата компания, която
трябва да бъде учредена като акционерно дружество след конкурсна
процедура.
С постановлението се осигуряват необходимите гарантирани средства по
бюджета на МРРБ за 2009 г. за държавния дял в капитала на дружеството.
Те възлизат на 150 млн. лв. и ще гарантират основанията да бъде
започната конкурсната процедура за привличане на инвеститор за
останалите не повече от 49% от капитала на компанията, пише в
съобщението на МС.
Законът за публичното радиоразпръскване възлага на министъра на
регионалното развитие и благоустройството да организира учредяването
на търговско дружество с не по-малко от 50 на сто държавно участие по
Търговския закон и според Правилника за реда за упражняване правата на
държавата в търговските дружества с държавно участие. За да бъдат
изпълнени законовите разпоредби, държавата ще участва с парична вноска
при учредяването на дружеството.
Проучванията на кабинета са показали, че за изпълнение на разпоредбите
на закона са необходими значителни по обем инвестиции. Вероятната
стойност на целия проект е консултирана с КРС и БНТ. Първоначалните
разчети на обществената медия показват, че размерът на необходимите
средства само за изграждане, поддръжка и експлоатация на електронните
мрежи е близо 300 млн. лв. с отчитане на средногодишен размер на
инфлацията от 10% до 2014 г. Това е и срокът, за който е разчетен
проектът. С постановлението се гарантира държавният дял от минимум 51
на сто от капитала на бъдещото акционерно дружество и условията за
обявяване на конкурсна процедура съгласно посочения в Закона за
публичното радиоразпръскване срок от 30 дни след влизането му в сила.

През април правителството одобри проект на закон за публичното
радиоразпръскване и го предложи за одобрение на Народното събрание.
Изискването за неговото изготвяне беше записано в Закона за
електронните съобщения. С новия проект се въвеждат норми,
регламентиращи задължението на държавата да осигури разпространението
на обществените програми на БНТ и БНР чрез наземно цифрово
радиоразпръскване.
За целта се създава държавно предприятие Национална компания
„Обществено цифрово радиоразпръскване". Основният й предмет на дейност
е осъществяване на електронни съобщения чрез изграждане, поддържане,
развиване и експлоатация на електронна съобщителна мрежа за наземно
цифрово радиоразпръскване на програмите на БНТ и БНР. С цел
осигуряване на ефективна конкуренция за компанията са въведени
определени ограничения по отношение на осъществяване на дейността, а
именно: държавното предприятие не може да бъде радио- и ТВ оператор по
смисъла на ЗРТ; не може да участва в търговски дружества, които по
занятие създават програми, предназначени за разпространение чрез
е-съобщителни мрежи; няма право да изгражда и експлоатира
е-съобщителна мрежа за пренос на радио- и ТВ програми; няма право да
разпространява други програми, освен създадените от БНТ и БНР като
обществени оператори.

Органи на управление на държавното предприятие са министърът на
финансите, управителен съвет и изпълнителен директор. Членовете на УС
на НК „Обществено цифрово радиоразпръскване" ще бъдат назначавани с
указ на президента на България по предложение на
министър-председателя, като техният мандат е 5 г. Със законопроекта са
определени и правомощията на органите за управление на държавното
предприятие.

(09.07.2009)


10 юли 2009

[CCICMT:709] 70 merki

http://econ.bg/analysis/article164339/bulgariya_v_mejdunarodnite_klasacii


-

[CCICMT:708] FYI

ЕС иска да има широколентов Интернет за всеки европеец до 2010 г.

Единен телеком пазар ще значи 1,6-2% ръст на БВП и спестяване на 20
млрд. евро годишно

Широколентов Интернет за всеки европеец до 2010 г. и високоскоростен
широколентов Интернет за всеки европеец не по-късно 2013 г. - това са
две от задачите в т. нар. „стратегия за цифрова Европа", която
Европейската комисия разработва в момента. По нейното дефиниране от
няколко седмици насам активно работи целият екип на Вивиан Рединг,
европейският комисар по информационното общество и медиите, заяви
самата тя по време на речта си „Лекцията на Лудвиг Ерхард 2009" в
Брюксел.
Младите, редовни и активни потребители на Интернет вече формират цяло
ново поколение от „дигитално отраснали" хора, готови да приложат
всички иновации от типа на Web 2.0 в бизнеса и обществения живот.
Именно в това ново поколение се крие огромен потенциал за растеж,
вярва Рединг. Много скоро тези младежи ще се превърнат в потребители с
огромна покупателна мощ, затова ЕК смята, че разгръщането на
широколентова свързаност из стария континент ще създаде над 1 милион
нови работни места в Европа и ще доведе до растеж и икономическа
активност на стойност 850 милиарда евро. „Да не забравяме, че всеки
10% допълнително разпространение на широколентова свързаност води след
себе си 1,3% допълнителен ръст, според ново проучване на Световната
банка".
За да се възползва от този потенциал на цифровата икономика, Европа
трябва да създаде правилна рамка за осигуряване на ефективна
конкуренция и здравословно функциониране на единия пазар, както и
стимули за иновация. „Президентът Барозо ясно очерта нашите амбиции, -
обясни Рединг, - когато ... заяви, че сега трябва да работим за "една
Европа, отдадена на радикална трансфромация в посока общество,
базирано на знанието". За да постигнем тази радикална трансформация,
през последните седмици аз работих с моя екип по изготвянето на
стратегия за цифрова Европа".
Постигането на ШЛ покритие до всеки европеец до 2010 г. и
високоскоростен ШЛ Интернет за всеки европеец не по-късно 2013 г. е
една от основните мерки за реализирането на стратегията за Дигитална
Европа (засега обаче не е ясно какви скорости ще се считат за
високоскоростен ШЛ достъп). „Предвестниците" на стария континент вече
са започнали работа по въпроса, посочи Рединг. Френското правителство
със своя план „France Numérique 2012" преследва целта си - да оборудва
всички френски домакинства с Интернет връзка с най-малко 512 Kbps
скорост не по-късно от 2012 г. Във Великобритания докладът „Digital
Britain" отчита, че местното правителство има за задача да осигури на
всички домакинства широколентова връзка с минимум 2 Mbps скорост до
края на 2012. За целта е създаден фонд „Next Generation Fund". В
Германия федералното правителство работи по програмата
„Breitbandstrategie", която предвижда осигуряването на свързаност с 50
Mbit/s за 75% от населението до 2014. Финландия пък говори за
„универсална широколентова услуга" при 100 Mbit/s. „Това са примери за
държави, които са подредили приоритетите си правилно", коментира
Рединг и призова останалите страни от ЕС да не чакат, а да предприемат
аналогични действия.
Една от мерките, които екипът на Рединг предвижда, е реализирането на
мечтата за единен европейски телеком пазар. С последните директиви и
регулации в тази област, след 18 месеца преговори, 160 члена и 750
параграфа, Европа е по-близо от всякога до тази идея. Постигането на
единен европейски телеком пазар и в частност уеднаквяването на телеком
регулациите в ЕС ще доведе до увеличаване на БВП с 1,6-2%. По
експертни оценки, сегашната фрагментираност на телеком-пазара коства
на европейския бизнес около 20 милиарда евро годишно - разход, който в
контекста на текущата криза трябва да се елиминира час по-скоро.
Насърчаването на ефективната конкуренция и инвестициите в мрежи от
ново поколение, а именно оптични мрежи, е друга мярка, предвиждана от
ЕС. Оптичните мрежи следва да заменят сега съществуващите медни.
Инвестициите, които фирмите правят в подобни мрежи, могат да получат
допълнителен тласък чрез схеми за съфинансиране, при които няколко
оператора изграждат FTTH мрежи. Там, където инвеститорите биха поели
твърде голям инвестиционен риск с FTTH начинания, европейските
регулатори биха могли да подходят гъвкаво, казва Рединг. Тя и
еврокомисарят Нели Кроос са изготвили чернова на препоръка по този
въпрос, за да предложат регулаторно решение.
Третият стълб в стратегията на ЕК ще е достъпността и
привлекателността на 3G мобилните услуги и лансирането на LTE,
„следващото поколение мобилни услуги". В момента има само 92 милиона
3G потребители в ЕС, което прави само 16% от всички мобилни абонати.
Лидери са Италия, Финландия и Австрия. Реформата на европейската GSM
директива, предложена миналата година от ЕК паралелно с течащата
широка телеком преформа, ще позволи пре-заселването на радиочестотния
спектър в GSM банда за целите на нови услуги, което ще доведе до
спестяването на до 1,6 милиарда евро под формата на капиталови разходи
за мобилната индустрия. Европа трябва да продължи да бъде „мобилният
континент" на света, убедена е Рединг.
Не на последно място в плановете на ЕС е ускоряването на вече
започналия преход от аналогова към цифрова телевизия в Европа.
Радиочестотният спектър, който ще се освободи и ще стане достъпен за
предлагането на нови комуникационни услуги, се оценява на 150-200
милиарда евро. При добра координация на европейско ниво между
страните-членки работата по оползотворяването на цифровия дивидент ще
увеличи потенциалния икономически ефект с още 50 милиарда евро до 2015
г. „Всяко ъгълче от Европа може да се възползва от този цифров
дивидент, без това да струва на данъкоплатеца нито цент - но само ако
всички правителства в ЕС действат сега", заяви еврокомисарят. Тя ги
призова да не чакат до 2012 година, когато е европейският краен срок
за преход към цифрова телевизия, и да побързат да дадат тези удобства
на своите граждани и бизнеси.

(09.07.2009)


06 юли 2009

Българи в челната тройка на международното състезание по компютърни мрежи в Братислава

Българи в челната тройка на международното състезание по компютърни
мрежи в Братислава
Българските ученици Анастасиа Илиева (ТУЕС), Иван Арабаджиев и Мартин
Райков (СМГ), заеха отборно третото място в международното състезание
по компютърни мрежи Networking Academy Games 2009. Отлично се
представи и Павел Стефанов, който се класира на втора позиция в
категорията за инструктори


01 юли 2009

[CCICMT:706] 5 ИТ асоциации подписаха меморандум и с ГЕРБ

5 ИТ асоциации подписаха меморандум и с ГЕРБ
Петте ИТ асоциации - БАИТ, БАСКОМ, Българска уеб асоциация, ИКТ Клъстер и Сдружение за електронни комуникации подписаха меморандум с политическа партия ГЕРБ за ускорено развитие на ИКТ технологиите у нас, ефективното им прилагане в управлението на държавата чрез създаване и, по-важно, изпълнение на правителствени политики, осигуряващи устойчиво развитие на българския ИКТ бранш и на икономика, разчитаща на иновациите. Това отговаря и на общия стремеж на страните членки на Европейския съюз за изграждане на информационно общество и на икономика, базирана на знанията, заяви Петър Статев, председател на Българския ИКТ Клъстер.

Меморандумът, предварително подписан от председателя на ПП ГЕРБ Цветан Цветанов, бе парафиран от Димитър Ганев (WEB асоциация) и Теодор Захов, представляващ СЕК и БАИТ


Меморандумът, предварително подписан от председателя на ПП ГЕРБ Цветан Цветанов, бе парафиран и от Георги Брашнаров (БАСКОМ) и Петър Статев, Български ИКТ Клъстер

Според документа двете страни ще работят активно за усъвършенстване на образователната система в държавата чрез внедряване на ИКТ в процеса на обучение и професионална квалификация. Част от мерките са насочени към изграждане на ИТ умения в цялото население, за да се повиши конкурентоспособността на нацията. Организациите се договориха с ГЕРБ да работят съвместно за изграждане на нормативната база за осигуряване на условия за публично частни партньорства. „Обединяването на усилията на частния бизнес и държавата ще помогне за реализиране на държавни проекти, финансирани напълно или частично от частния сектор с последващо право на експлоатация, така че да се компенсира липсата на търговски интерес от развитието на определени региони или индустрии", обясняват ИКТ организациите. В меморандума е записано още, че страните ще работят за въвеждане на ефективен подход за координиране на значимите ИКТ проекти и за увеличаване дела на публичните услуги, предоставяни от частния сектор. Сред целите са още разработване на планове за дългосрочни ИКТ проекти, които биха мотивирали ИТ кадрите да работят и творят в страната си.


От партия ГЕРБ обещават при потенциално идване на власт да изградят заедно с българския ИКТ бизнес експертни комисии или други органи за съвместна работа, за да се вградят договорените в меморандума принципи като основни приоритети на управлението, с мониторинг и участие в последващото им изпълнение.

На 15 май т.г. същият меморандум бе подписан между ИКТ организациите и партия НДСВ.



26 юни 2009

[CCICMT:705] Viviane Reding: Towards a European Strategy of High Speed Broadband for All: How to Reward the Risk of Investment into Fibre in a Competitive Environment

ECTA conference

Brussels, 25 June 2009

Ladies and Gentlemen

It is a pleasure to be with you today to share in the discussions on the important subject for today's conference: "fibre investment for Europe's recovery".

We all know the European economy is in the middle of a crisis. The challenge we face is to move Europe towards a sustainable recovery. I believe the ICT sector will undoubtedly play a crucial role in that process. ICT matters in the context of economic recovery. Not only will deployment of or upgrade to high-speed broadband networks trigger civil works and employment today, it will provide a basis for enhanced productivity and competitiveness and unlock the innovation potential of Europe tomorrow.

That is why the call by the 27 Heads of State or Government at the European Council in March 2009 for the Commission to come up with a unifying broadband strategy by the end of this year is at once an important challenge but also a great opportunity. The Commission is committed to responding to this call for action. Not only do we need a European Broadband Strategy to prompt a speedy recovery from the economic crisis, we also need a broadband strategy at European level to extract the synergies from national strategies . This call for action therefore comes at a most crucial time.

Policy makers quite understandably and quite rightly see the benefits arising from a speedy deployment of optical fibre and Next Generation Access (NGA) networks. Deployment of these infrastructures – in particular with financial support from the public purse – could act to create jobs or a short-term fiscal stimulus.

But we also need to look beyond the short term towards the further horizon. ICT is a sector where modernization continues apace, despite the inevitable fluctuations caused by the business cycle. I am not talking about the green shoots of recovery. I am talking about long-term technological progress which will continue to allow us to reap productivity benefits, to grow our economy and to achieve higher standards of living. That is why I would suggest that just as important for Europe's recovery are the long-run economic benefits of high-speed broadband, that is the gains stemming from more productive businesses and organisations on the one hand, and from product innovation and more choice for consumers on the other. And let us not forget one key truth: the more participants, the higher the benefits accruing to society. For these reasons Europe cannot afford to get its ICT and Telecom policies wrong; too much is at stake.

Technological progress coupled with innovation is particularly evident in the ICT sector. Discoveries and new things in the ICT world often rapidly spill-over to other sectors of the economy. To give you an example: copper broadband networks and the wide-spread use of the web have wrought dramatic changes to the EU's newspaper, retailing and even financial services industries, resulting in new products, more choice and better access for consumers. Blogs, online auctions and web searches have enriched many people's lives.

We are currently witnessing the next wave of innovation in the ICT world at both the network and the applications layers. Current developments in applications are certainly fascinating: think of innovative music and video formats, online games or new modes of social interaction on the web. But in my remarks today I wish to focus on what is happening at the network layer. Modern telecommunications networks are the necessary condition for a rich universe of applications. Their design also shapes what people can do online.

Many Member States' governments are currently in a state of reflection about the challenges posed by broadband and the transition to new high-speed broadband, and are coming up with their individual proposals. To mention a few: the French government with its plan France Numérique 2012 pursues the objective to equip all French households with an internet connection of at least 512 Kbit/s by the end of 2012. At the same time, several companies in France are jockeying in urban areas to become the supplier of choice for fibre-to-the-home (FTTH) connections. In Germany, the federal government in itsBreitbandstrategie calls for connections of 50 Mbit/s to serve 75 % of the population by 2014. And in the UK, Lord Carter last week told us in his Digital Britain report that the government sets the objective of all British households to be served by broadband networks with bandwidths of at least 2 Mbit/s by the end of 2012, eased by the creation of a Next Generation Fund . These more political initiatives have of course been accompanied by further developments in the markets, and by the ongoing regulatory activities of no less than 27 national regulators in the EU.

It is of course understandable that national policy makers and regulators should engage with these challenges and many of the responses are to be commended. But to make the most of the EU Single Market, and to prevent the various national initiatives from getting out of rhythm and resulting in disharmony, guidance is needed at European level. That is why, as I mentioned earlier, the European Council's call for a unifying broadband strategy represents an important opportunity.

In response, the Commission is working on revised guidelines for State aid in the field of broadband, and on 12 June we issued a second draft Recommendation on regulated access to NGA networksfor public consultation. An overall broadband strategy will knit these initiatives together.

There are many horizontal challenges for promoting high-speed broadband throughout Europe.

  • No doubt we need to ensure high-quality broadband . This means focus not just on download, but on upload, latency and first-class accessibility to services and content. And we need to make sure there is complete transparency about these features. If not, users, whether businesses or consumers, will not be able to choose and take advantage of competition.

  • Furthermore, we also need to involve regional and local authorities effectively in the deployment of new infrastructure, so that we don't leave communities in rural areas behind. Let me remind you that already in the Commission's Economic Recovery Plan the mobilisation of the Community budget was proposed to strengthen investment in " broadband internet, including in areas that are poorly served ." This was approved by the Heads of State and Government at the European Council in December 2008, and was re-enforced by the Competitiveness Council's endorsement of the target of 100% EU broadband coverage by 2013. The March 2009 European Council further endorsed the use of €5 billion of undisbursed EU funds for economic recovery, including up to €1 billion on broadband and innovative rural development projects.

  • Let me also recall that only seamless convergence between fixed and wireless will deliver the results in productivity we strongly need from high-speed broadband . There is no question that today's way of working and living is increasingly nomadic. That needs to be reflected in both infrastructure and operators' business models.

    We also need to uphold the principle that high-speed broadband ultimately is about high-speed access to the open internet . Only then can we make Europe a leading continent of innovative high-speed services, and not just high-speed infrastructure and thereby fully reap productivity gains from ICT.

As regulators, we must also face up to the challenge that investment can only thrive in a predi ctable regulatory environment . This challenge is particularly pressing in a Europe of 27 national regulatory authorities. That is why a speedy adoption of the new electronic communications regulatory framework is so important. The new provisions relating to NGA provide solid foundations on which we can build intelligent guidance which safeguards competition and stimulates investment. In this time of economic crisis, we need to seal the deal on the new regulatory package so that we can move on to the other pressing regulatory issues that we face.

The capital outlays potentially needed for deploying FTTH, VDSL or DOCSIS 3.0 networks throughout the EU are clearly significant. Regulatory incentives will influence what regulated firms and access seekers are likely to do on this front. And regulation will also, to a certain extent, define the parameters of competition – just as in the past ten years of successful liberalisation. It goes without saying that a healthy competitive process will in turn have positive repercussions on investment. I am in no doubt that it is this competitive process which has been responsible over the last years for ensuring low prices, broad choice, and the successful take-up of new services.

So the central question is: what measures should regulators take in the EU Single Market so as to get timely and efficient investment into NGAs while maintaining effective competition?

It is the answer to this question which will give stakeholders the regulatory certainty they need. That is why the Commission has just opened a public consultation on a new draft Recommendation on NGA . The Recommendation proposes to guide current regulatory decision-making in the Article 7 process to take into account the following principles:

  • First, it should be recognized that actual deployment patterns of NGAs and market conditions are rather diverse, and that therefore no single regulatory remedy (let us say only bitstream, only fibre unbundling or only duct access) is likely to be appropriate in all circumstances and at all stages of market development. Therefore we recommend that when granting access to the last mile, NRAs should select the remedy best fitted to the circumstances at hand.

  • Second, it is widely acknowledged that in many (though not all) instances investment into NGA networks entails significant risk. Therefore we recommend that access prices imposed by NRAs on dominant firms should be duly adjusted for risk, mainly – but not only – by means of a higher risk premium for purposes of deriving a regulated firm's costs of capital. That is why we favour a risk premium for NGA investment, be it in VDSL or Fibre-to-the-Home (FTTH).

  • Third, co-operative arrangements with a view to joint deployment of networks are a fact of life . We recommend that such arrangements deserve the regulator's support if they serve to diversify the initial investment risk into FTTH networks, or if they result in infrastructure-based competition by means of multiple fibre lines in FTTH roll-out. But I strongly believe that this support by regulators should not apply in a mere VDSL context .

  • Fourth, today's alternative operators often depend for their business models on access to existing local exchanges and other crucial elements of a regulated firm's network architecture. Therefore, we recommend that competitors need a clearly defined migration path to be able to adapt to the changed world .

The draft Recommendation has attracted a lot of interest already.

From the one side, I have heard the criticism that the Recommendation does not recommend a generalized roll-back or even a dismantlement of ex ante regulation. Firms, it is said, need to be given regulatory holidays – by means of the law, by means of overly broadly defined markets, by means of new markets or by means of a dogmatic preference for passive over active remedies – otherwise they will simply not invest.

We all know that this is a criticism which simply is not going to fly. I have spent the last years fighting for effective competition in telecoms markets. I am not going to turn my back on our policy of liberalization and pro-competitive ex ante regulation. After all, this policy has led to successful and often deep market entry in the past, and it has contributed to wide usage and take-up of services. The last thing we need is new monopolies, and the poverty and artificial scarcity of services that would inevitably go with it.

From the other side, I hear the opposite, basically the wish to institute a regulatory regime which gives cost-oriented access (as today) to whatever network element and wholesale service of an incumbent firm, to any access seeker at any given point in time.

The difficulty I have with this argument is that it ignores the fact that new high-speed networks are not there yet and need to be built in the first place . Investors in these networks therefore need to be able to make financial returns commensurate with the risks they incur. Cost-oriented access as in today's copper world may under these new circumstances need to be modulated, subject of course to the continued possibility of market entry and sustainable new entrant business models.

What I think this shows, is that the draft Recommendation that we have put into public consultation cannot be categorised simplistically as being pro-incumbent or pro-alternative operator. In the weeks to come, the Commission will of course listen very carefully to all sides in this debate and see where we can further perfect our draft Recommendation before its final adoption. But let me also be very frank with you: It is not the role of the Commission to take sides between incumbents or new entrants; but to make sure that there is effective competition in a Single Market that triggers investment, innovation and consumer benefits.

Yes, my last point brings me to the Single Market. We should not lose sight of the fact that one of the fundamental purposes of the draft Recommendation is to increase the coherence of the regulatory responses adopted by the national regulators. Let me be clear on this point: we need a level-playing field in the EU single market, and this presupposes a level of consistency of approach to regulation. I fully accept that regulators need to regulate appropriately according to the circumstances they find, but they should do so on the basis of a consistent approach. It is only where this regulatory landscape is clearly defined that investors can enjoy regulatory certainty.

Ladies and Gentlemen, the contours of a European strategy of high-speed broadband for all are becoming increasingly clear. We as policy-maker will seize this opportunity to fight for good and sound rules. You and your firms may hopefully profit from the possibilities offered by this moment of disruptive transition, and I commend your present efforts of actually being the first to offer services over fibre in many markets.


[CCICMT:704] Интернет адресите в домейна „.eu“ ще може да са и на кирилица или на гръцка азбука

Интернет адресите в домейна „.eu" ще може да са и на кирилица или на гръцка азбука

Говорещите български и гръцки скоро ще могат да разполагат с уебсайтове в домейна „.eu", чийто адрес е на собствения им език. Днес Европейската комисия прие нови правила за ЕС, които позволяват на интернет потребителите и предприятията да регистрират имена на домейни в рамките на „.eu", като използват в имената буквите на всички 23 официални езика на Европейския съюз, включващи сега кирилицата и гръцката азбука. Това означава, че по-късно тази година домейнът „.eu" ще бъде на разположение и на азбуките, използвани от българите, гърците и кипърците, както и за специални букви, използвани в други езици. Досега чехите можеха да използват само 27 от общо 42-те букви в своя език, а литовците — 23 от 32. Публикуван днес нов доклад на Комисията относно развитието на европейския домейн от първо ниво „.eu" показва, че броят на регистрираните имена в този домейн (понастоящем около 3 милиона) е нараствал с по 11 % през 2007 и 2008 г.

„Три години след въвеждането на „.eu" той се превърна в ценена алтернатива за растящ брой предприятия и граждани, които желаят да изберат европейска интернет самоличност. Изборът на „.eu" представлява за предприятията много прост начин да покажат, че те са с регистрирано седалище в една 27-те държави-членки на ЕС и са подвластни на високите стандарти на законодателството на ЕС особено по отношение на защитата на данните, защитата на потребителите или регулирането на финансовия пазар на ЕС ", заяви Вивиан Рединг, комисар по въпросите на информационното общество и медиите. „Тогава е напълно естествено да се позволи избраните от европейците имена на домейни да бъдат също толкова разнообразни както самата Европа. Ето защо решихме, че домейнът „.eu" следва да е на разположение на всички азбуки, използвани в държавите-членки, и да позволява употребата на всички букви, използвани на 23-те официални езика в Европейския съюз."

Днес Европейската комисия измени правилата за домейна „.eu", така че сега потребителите на интернет могат да регистрират в „.eu" имена на домейни, като използват различни азбуки като например кирилица или гръцка азбука.

Досега имената на домейни, регистрирани в домейна от първо ниво „.eu", можеха да съдържат само буквите от „a" до „z", цифрите от „0" to „9" и „-". В бъдеще ще бъде възможно регистрирането в „.eu" на имена, съдържащи букви като „à", „ą", „ä", „ψ" или „д".

Гражданите и предприятията в ЕС ще са в състояние да регистрират имена на домейни с букви, различаващи се от латинските, което е от важно значение за езици като гръцки и български.Понастоящем България е измежду държавите с най-малък брой регистрирани имена на домейни в „.eu" — 9 578 (вж. приложението).

Очаква се новите правила допълнително да увеличат привлекателността на името на европейския домейн от първо ниво. Потребителите на интернет трябва да са установени в една от 27-те държави-членки на ЕС, за да могат да регистрират име на домейн в „.eu".

Публикуваните днес от Европейската комисия нови данни показват, че популярността на домейна „.eu" продължава да нараства три години след неговото въвеждане. Броят на регистрираните имена на домейни в „.eu" нарасна с по 11 % през 2007 и 2008 г. За това спомогна обстоятелството, че разходите за регистриране намаляха от 10 евро на 5 евро през 2007 г. и още веднъж през 2008 г. — на 4 евро. Домейнът „.eu" се разраства особено бързо в Източна Европа, като между 2006 и 2008 г. броят на регистрираните в него имена на домейни се е увеличил със 149 % в Полша и с 142 % в Литва.

„.eu" се превърна в четвъртия по популярност европейски домейн от първо ниво за код на държава, като е превъзхождан само от домейните „.de" (за Германия), „.uk" (Обединеното кралство) и „.nl" (Нидерландия). В световен мащаб „.eu" е на девето място измежду интернет домейните по степен на използване. За първи път официалният уебсайт на шведското председателство на ЕС е с име на домейн в „.eu": www . se 2009. eu .

История

След като от април 2006 г. право на регистрация в „.eu" получиха всички лица с постоянно пребиваване в ЕС и организации с регистрирано седалище в ЕС ( IP/06/476 ), „.eu" спечели публично признание. През първата година от съществуването на домейна „.eu" в него бяха регистрирани 2,5 милиона имена ( IP/07/483 ), а през 2007 г. бяха добавени още 300 000 имена ( IP/08/530 ,IP/09/536 ).

Администрирането на домейна „.eu" е възложено на EURid — независима организация с нестопанска цел. EURid подготвя официалното въвеждане при „.eu" на системата за международни имена на домейни.

Докладът за напредъка с днешна дата е на разположение на:

http :// ec . europa . eu / information _ society / policy / doteu /

MEMO /08/218

http :// www . eurid . eu /


http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=IP/09/1044&format=HTML&aged=0&language=BG&guiLanguage=en

25 юни 2009

[CCICMT:703] Извадки от "ОТЧЕТ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОГРАМАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО..."

􀀳 Готовност за въвеждане на е-правителство

Същността на принципа на електронното правителство, заложен в Закона за електронно управление, е административните органи да не могат да изискват от гражданите и организациите представянето или доказването на вече събрани или създадени данни, а да ги събират служебно от първичния администратор на данните.

През 2008 г. България влезе в класацията "Топ 70 държави по индекс на готовност за е-правителство", направена по данните от специално проучване на Отдела за икономически и социални дела на ООН. Тя бе класирана на 43-та позиция, изпреварвайки държави като Гърция, Хърватска, Лихтенщайн, Румъния, Беларус, Андора, и Руската Федерация.

Отчетеният от ООН напредък на страната ни беше в резултат и на приключилите през 2007 г. два значими проекта за електронно правителство:

 

Интеграционна система на електронното правителство, чрез която освен основните инфраструктурни задачи на централно ниво бяха реализирани и 5 електронни услуги на централната администрация;

Пилотна интеграционна система за е-област, чрез която освен основните инфраструктурни задачи на областно ниво са реализирани и 5 електронни услуги на общинска администрация.

През октомври 2008 г. приключи изграждането на Национален електронен здравен портал и внедряване на личен електронен здравен запис. Системата обхваща 40 000 служители на държавната администрация с личен електронен здравен запис. Порталната част на системата предоставя възможност за ползване от всички български граждани.

За периода 2005–2009 г. на служителите в държавната администрация са предоставени над 13 500 компютъра, сървъра и лаптопа, над 5000 периферни устройства, 120 системи за документооборот, над 110 000 софтуерни лиценза, от които 45 000 антивирусни, 2650 електронни подписи. Съветът по европейските въпроси и 4 общински съвета вече провеждат безхартиени заседания.

 

6. Развитие в областта на информационните технологии

Държавната политика в областта на информационното общество беше насочена към нуждите на българските граждани от съвременни информационни и комуникационни технологии (ИКТ) като основа за постигане на икономически растеж, устойчиво развитие и равнопоставеност.

Започна широкото внедряване на ИКТ във всички сфери на стопанския и обществен живот. След мащабното навлизане на Интернет у нас и отварянето на България към глобалния свят, интернет потребителите у нас преминаха границата от 3 млн. през 2008 г. Това е чувствителен ръст в сравнение с приблизително 1 800 000 потребители в средата на 2005 г.

 


Във всички учебни заведения в страната е изграден поне един компютърен кабинет и е осигурен достъп до интернет на повече от 1 млн. младежи. Освен в училищата, ръст бележи и достъпът на домакинствата до компютър, почти удвоен в сравнение с 2004 г.

 


 

􀀳 Телецентрове

Правителството продължи стартиралата през 2003 г., съвместно с ООН, инициатива „Телецентрове". Чрез нея се осигурява публичен интернет достъп на всички групи от населението на страната. През 2007 г. и 2008 г. мрежата от телецентрове беше разширена и броят им вече е 115. През 2005 г. проектът разшири видовете е-центрове с още един – т. нар. мобилен е-център. Е- центровете предлагат цялостно обучение за разнообразна аудитория. Те вече са посетени от близо 1 240 000 потребители, на които са предложени повече от 30 вида услуги.

Огромен потенциал за насърчаване на научните изследвания не само в България, но и в целия регион създава пуснатият в действие през 2008 г. на Българския суперкомпютърен център. Той притежава най-модерното оборудване и изчислителна мощ и според текущата класация Top 500 е сред стоте най-мощни в света.

[CCICMT:702] agencia obshtestveni porychki

http://computerworld.bg/26108_ot_iuli_â€"_nov_registur_na_obshtestvenite_poruchki


От юли – нов регистър на обществените поръчки

Повечето нагласи на възложители и експерти за създаване на Централен
орган за обществени поръчки са негативни.

До юли ще тръгне новият, подобрен и актуализиран, електронен регистър
на обществените поръчки (е-РОП). Това съобщи Миглена Павлова,
изпълнителен директор на Агенцията по обществени поръчки на 24 юни при
представяне резултатите от проект "Добри практики и ефективно
партньорство в областта на обществените поръчки". Проектът се
осъществява с финансовата подкрепа на оперативна програма
"Административен капацитет", съфинансирана от Европейския съюз чрез
Европейския социален фонд. Част от проекта е именно софтуерното
обновяване на е-РОП, възложено на разработчика на портала – Рила
Солюшънс. Компанията беше избрана за изпълнител на програмния продукт
за регистъра чрез търг на Американската агенция за международно
развитие (USAID) още на 15 октомври 2004 г.
Проектът, реализиран със средства по ОПАК, се изпълнява в рамките на
12 месеца – от юли 2008 до юли 2009 г., и е на стойност 995 000 лв.


На събитието стана ясно, че до края на годината предстои промяна в
Закона за обществените поръчки, свързана с дейностите по обжалване. Тя
произтича от факта, че има нова европейска директива в тази област,
която трябва да намери своя еквивалент в националното ни
законодателство. Промените не засягат основния национален орган, към
който се отправят жалбите по ЗОП – Комисия за защита на конкуренцията,
както и последващата съдебна инстанция – ВАС. "Има чисто процедурни
нови правила и изисквания. В момента подготвяме проекта. Промените са
по посока на срокове, допълнителни санкции и др.", уточни Миглена
Павлова.
От началото на годината възложителите по ЗОП имат задължението да
уведомяват АОП след приключване срока на сключените договори за
детайли по изпълнението им – за степента на изпълнение, срокове,
качество, глоби, неустойки и др. Такава информация вече е публикувана
в е-РОП.
Освен софтуерното обновяване на е-РОП, в изпълнение на дейностите по
проекта по ОПАК са изработени:
- концепция за изграждане на Централен орган за обществени поръчки в България;
- доклад с предложения за намаляване на допусканите нарушения и
намаляване на риска от корупционни практики при провеждане на
процедури при възлагане на обществени поръчки;
- Ръководство по обществени поръчки;
- финализиращите дейности по стартирането на Портал за обществени поръчки;
- стратегия за архивиране на информационните системи в АОП.
Относно създаването на Централен орган за обществени поръчки (ЦООП),
Павлова обясни, че се обмислят два основни модела, като единият
вариант е да има, другият – да няма такъв орган. Резултатите от
изготвените за целта проучвания сред възложителите и експертите,
разработващи концепцията за изграждане на такова звено и отговорни за
междуведомствено съгласуване на този документ, са противоречиви и
нееднозначни. Като цяло отрицателните очаквания от създаването на ЦООП
са доста повече от положителните.
Основната цел на проекта е изследването и въвеждането на добри
практики и реализиране на партньорство с цел повишаване ефективността
при възлагане на обществени поръчки в България. По време на
изпълнението му е проведено социологическо проучване за ролята на
Агенция по обществени поръчки й възприемането и в общественото
пространство. Изследвана е практиката по обжалване на обществени
поръчки въз основа на издадените от Комисията за защита на
конкуренцията и Върховния административен съд решения и определения.
Проучена е и практиката на контролните органи в областта на
обществените поръчки.
В рамките на проекта са проведени редица мероприятия и са взети мерки
за оптимизиране работата на органите за методология, контрол и
обжалване на обществените поръчки. Осъществени са 4 обучителни
семинара, в които участие са взели повече от 200 души, представители
на централната администрация, НС, БНБ, НЗОК, СП, съдебна власт,
общински администрации, както и кандидати и участници в процедури за
обществени поръчки.

[CCICMT:700] Доган: Аз разпределям порциите на фирмите

http://www.youtube.com/watch?v=s9yFOGsdXnY


20 юни 2009

[CCICMT:699] Малките големи откраднати пари – I

http://todorppavlov.wordpress.com/2009/06/20/2009-06-09/

[CCICMT:698] Правителството ще се отчита автоматично

Чрез въвеждането на специална Информационна система ще се отчита изпълнението на програмата на правителството и годишните цели на администрациите, реши кабинетът на 11 юни. Тя ще осигури възможност за автоматизиране на дейностите по наблюдение и изготвяне на справки и отчети. Системата ще следи и за качество и безопасност на храните, културата и туризма, младежка политика, науката, технологиите, образованието, околната среда. Данните ще се актуализират на всеки три месеца.

16 юни 2009

[CCICMT:694] ИКТ в училищата

Две основни препоръки към министъра на образованието и науката отправи Сметната палата в доклада си за резултатите от извършен одит на дейността на МОН по осигуряване на ИКТ в училищната система за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2007 г. Одитният доклад е приет с решение на Сметната палата № 092 от 30.04.2009 г. Първата инструкция на одитиращия орган е дейностите по въвеждане на ИКТ в училищата да се оценят с критерии за качество. Да се отчетат напредъкът, да се установят тенденциите и добрите практики, с оглед тяхното въздействие върху качеството на образованието. Другото предписание към просветния министър е да се издаде нормативен акт, регламентиращ дистанционното обучение чрез използване на ИКТ. В срок до четири месеца от получаването на настоящия доклад министърът на образованието и науката следва да предприеме мерки и да уведоми писмено за това Сметната палата.

15 юни 2009

[CCICMT:689] Студентите вече кандидатстват за общежитие и по електронен път

Студентите вече кандидатстват за общежитие и по електронен път - DARIK News

За първи път от тази година студентите във Великотърновския университет ще могат да кандидатстват за общежитие и по електронен път. Изключение правят само първокурсниците, които трябва да подадат документи на място.  

Приемът на заявления за всички курсове (редовно обу­че­ние, държавна поръчка) ще се извърши в Студентско общежитие Блок №2 от 12 август до 10 септември. В този период може да се кандидатства и по електронен път.  За целта студентите трябва да влязат в досието си чрез системата „Е-студент" и от менюто да изберат „Молба за общежитие".  Така подавайки молбата си, студентът получава входящ номер в досието си, а данните му (име, специалност, курс и годишен ус­пех) пристигат в общежитието.

Молба за общежитие по електронен път може да се подава само веднъж през времето, когато е действаща про­грамата: от 12 август до 10 септември. Годишният успех се изчислява с двойките, като невзетите (поради неявя­ване) изпити също се смятат за такива.

12 юни 2009

[CCICMT:684] News.bg - Електорнно гласуване - само във френската в София - Sent using Google Toolbar

News.bg - Електорнно гласуване - само във френската в София

В 9 секциивъв френската гимназия в София ще може да се гласува електронно. 100 000 лв. без ДДС струва системата.

На 28 юни ще бъдат обучени служителите на Секционните избирателни комисии за електронното гласуване.
Фирма „Лирекс" е спечелила конкурса за електронното гласуване.

01 юни 2009

НОВО РАЗПИСАНИЕ НА НОЩНОТО ВОЗЕНЕ В СОФИЯ

От 24.00 ч. на 1 юни се променят разписанията на трите нощни линии в София, както и номерацията им, съобщиха от Центъра за градска мобилност.

Досегашният маршрут "А" от ж. к. "Дружба" до автостанция "Обеля" става "605 А", досегашният "В" от ж.к. "Младост" до ж.к. "Люлин" става "606 В", а досегашният "С" от ж.к. "Овча купел 2" до ж.к. "Левски Г" става "607 С".

Шестте автобуса, които обслужват нощните маршрути ще пристигат едновременно на сп. "СУ "Св. Климент Охридски" ще престояват на спирката пет минути, за да може да бъде извършвано прекачването в шестте посоки.

Часовете на пристигане и престой са съответно 00.30/00.35; 1.40/1.45; 2.50/2.55 и 4.00/4.05 ч.