[CCICMT:714] Доц. Румен Николов: Фирмите в ИТ и комуникациите генерират 8.65% от БВП, а средният ръст на сектора за последните пет години е 15%

29 юли 2009 | 14:22 | Агенция „Фокус"

Доц. Румен Николов, преподавател във Факултета по математика и информатика пред Агенция "Фокус". 


Фокус: Доц. Николов, вие сте член на експертната група, която работеше по създаването на стратегия на ГЕРБ в областта на информационните и комуникационни технологии. Какви са според Вас основните проблеми на този сектор в България.
Румен Николов: В рамките на експертната група на този въпрос си отговорихме още в края на 2008 г. и това ни даде възможност да разработим стратегията, която представихме официално на 25 януари 2009г. По-късно стратегията бе предложена на обсъждане от браншовите организации в сектора, както и от отделни експерти. В резултат на това ние считаме, че имаме сравнително добра представа за състоянието в сектора, а то, за съжаление, никак не е добро. По почти всички показатели, по които ЕК оценява напредъка на страните-членки в сектора на ИКТ, България е на последно място измежду всички 27 страни. Един от тези показатели например е проникването на широколентов интернет. Това е новата, електронна „магистрала" на България към Европа и света. Чрез нея може да се отвори бърз достъп за българския ИТ бизнес до над 107 милиона абонати в Европейския съюз и да се даде възможност на българската администрация да работи по-тясно с администрацията на съюза, а на българските граждани у нас и в чужбина - да се включат активно в социалния и икономическия живот на страната. Ще се повишат и възможностите за достъп до образование, административни и здравни услуги, научни изследвания и т.н. Развитието на широколентов интернет в селските райони бе една от мерките на Европейската комисия за преодоляване на последствията от икономическата криза и бе заделена сума от над 1 милиард евро, от които около 29 милиона бяха предназначени за България. Въпреки целевия характер на тези средства, предишното правителство ги насочи за други цели. Този пример дава ясна представа за един от основните проблеми пред сектора – липсата на координация между отделните институции, имащи отношение към ИКТ, както и липсата на единен и силен орган в изпълнителната власт, който да развива и изпълнява ясна и прозрачна политика в сектора и да осъществява систематичен контрол и съгласуване на отделните проекти. Това състояние доведе до хаос при изразходването на пари от бюджета. Похарчени са държавни средства за едни и същи проекти, а в крайна сметка липсва качествено обслужване на гражданите и бизнеса от администрацията – не са въведени на практика електронните услугите на гражданите. Само 6% от населението и 45% от предприятията ползват електронни административни услуги при съответно 30% и 65% средно за ЕС.
Фокус: Споменахте българския ИТ бизнес. Как оценявате развитието му?
Румен Николов: Фирмите в областта на ИТ и комуникациите генерират 8.65% от БВП, а средният ръст на сектора за последните пет години е 15%, което надвишава два пъти средния ръст на БВП в страната. Бързо се увеличават и експортните възможности на ИКТ индустрията. Бих казал, че тези успехи се дължат най-вече на самите фирми. В много отношения държавата се е отнасяла като мащеха към тях. В редица други държави се създават условия за стимулиране на ИКТ индустрията. Не случайно България изостава от всички европейски страни по основните индикатори за развитие на информационното общество и за конкурентноспособност на икономиката. Например, в Румъния, която дели с България последните места в класациите на ЕК, ИКТ секторът дава 11% от БВП, а държавата обяви намерението си този дял да се увеличи до 16-17% до края на 2012 г. За тази цел се създават 10 софтуерни парка. Налице е липса на ясна визия за ключовото значение на информационните и комуникационните технологии за конкурентноспособността на икономиката и липса на държавна и политическа воля за превръщането на ИКТ сектора в стратегически отрасъл на икономиката ни.
Фокус: В какво се състои ключовото значение на ИКТ?
Румен Николов: ИКТ са основният двигател на иновациите, икономическото развитие и конкурентноспособността на всички сектори на икономиката. По данни на ЕК средно за съюза на внедряването на ИКТ се дължат 25% от растежа на БВП и 50% от растежа на производителността във всички сектори на икономиката. Това означава, че ИКТ секторът може да има хоризонтален положителен ефект за всички останали сектори и да се превърне в „ракетата-носител", която в обозримо кратък период от време да изведе българската икономика на друга „орбита". Има достатъчно добри и убедителни примери в тази насока – Ирландия, Финландия, Дания, Естония и др. ИКТ са и много важен инструмент за подобряване на социалните услуги и качеството на живот на гражданите, за подобряване на качеството на образованието и на научните изследвания. Иновациите в ИКТ създават огромен пазар на новаторски продукти и услуги, в който могат да се включат българските фирми. Чрез ИКТ се създават условия бизнес организациите и гражданите да се подготвят за бъдещото информационно общество, основано на знания и на ново поколение комуникационни мрежи и интернет. Не на последно място, ИКТ са в основата на изпълнението на Лисабонската стратегия на ЕС и България има своите неотменни ангажименти в тази посока. Ангажименти, които до този момент почти не се изпълняваха.
Фокус: Какво предвижда Стратегията за ИКТ на ГЕРБ? 
Румен Николов: Един от най-важните приоритети, отбелязани в стратегията, е привличането на инвестиции и развитие на национална мрежа за широколентов и високоскоростен достъп до интернет (включително и в селските и планински райони) и инфраструктура за развитие на образованието, науката, иновациите и ИКТ - научни и технологични паркове, инкубатори, високотехнологични лаборатории, научни и образователни центрове, и др. Необходимо е обаче да се въведат устойчиви модели за публично-частно партньорство в областта на ИКТ и да се отворят и всички възможности за финансиране от страна на ЕК, включително и от оперативните програми. Като имаме предвид стратегическата роля на ИКТ за останалите сектори, предвиждаме да се разработят и отделни секторни политики и стратегии за развитие на Информационното общество и внедряване на ИКТ продукти и услуги в администрацията, здравеопазването, образованието, науката, културата, икономиката, финансите, енергетиката, екологията, социалната сфера, транспорта, регионалното развитие, отбраната, сигурността, правосъдието, земеделието, и др. За да стане действена, стратегията трябва да се превърне в единна програма за действие на правителството с ясни приоритети, срокове и ресурси. Необходимо е да се въведе и система за мониторинг и контрол на изпълнението на програмата. Може би най-важното в момента е да стартира координиран процес по развитие на електронното управление в България на всички равнища и преминаване от хартиен към електронен документооборот. Това е и едно от неотменните условия новото правителство да проведе в кратък срок административната реформа, което ще се почувства веднага от гражданите и бизнеса. Така ще се спестят много средства, ще се въведе прозрачност на управлението и ще се постигне сериозен напредък в борбата с корупцията.
Фокус: Какви резултати може да се очакват в близките няколко месеца?
Румен Николов: В рамките на 6-8 месеца може да се очаква въвеждането на реални електронни услуги за гражданите и бизнеса при прозрачност на работата на администрацията – гражданите ще могат да проверяват какви данъци, такси и глоби дължат и какви са сроковете на плащане. В този срок може да се въведе и електронен здравен картон на всеки гражданин в страната. Искрено се надявам, че ще започне изграждането на научни и технологични паркове – в България няма нито един подобен парк. Според мен, един възможен проект със стратегическо значение за страната е създаването на Национален научен и технологичен парк, а по – късно – и на регионални паркове. За целите на подобен проект могат да се привлекат много допълнителни средства от ЕК извън оперативните програми. Това ще помогне за привличане на български ИКТ специалисти и учени, които работят в чужбина, като се създадат условия за тяхното пълноценно включване в национални и международни проекти и дейности. Очаквам България да стане един надежден партньор на останалите европейски страни в реализацията на европейските политики и стратегии в областта на ИКТ. За по-голяма ефективност на реализация на задачите ще се залага на експерти. За тази цел ще продължи диалога с бизнеса и гражданското общество и ще се разчита на широката подкрепа на всички браншови организации в ИКТ сектора. Правителството трябва да провежда политика на насърчаване на конкуренцията и либерализация на телекомуникационния пазар, каквито са изискванията и на ЕК. Спешни мерки трябва да се вземат и за създаване на модерна законова среда, която да стимулира инвестициите и разработките, производството и внедряването на електронни продукти и услуги. Една от заплахите за изпълнението на стратегията е липсата на достатъчно ИКТ специалисти. За тази цел трябва да се създаде специална програма за стимулиране на обучението по ИКТ на всички равнища на обучение. 


Румен Николов е доцент във Факултета по математика и информатика от 1993 г. Създател и директор е на Център по технологии на информационното
общество (ЦТИО) към ФМИ (от 1999 г). Доц. Румен Николов е специализирал в областта на ИКТ в Университета в Твенте, Холандия (4 месеца) и в Университета в Единбург, Великобритания (6 месеца). Има още 8 краткосрочни специализации в различни европейски страни. Канен е като лектор в Университета в Северен Тексас, САЩ, в Университета в Сарагоса, Испания и в Университета в Твенте, Холандия. Вземал съм участие в консултантски мисии по линия на Юнеско, Световната банка и Американската агенция за развитие в Сирия, Египет, Македония и Русия. Участвал е и в 5 мисии за оценяване на проекти в Европейската комисия.