Интервю с Весела ЛЕЧЕВА, бивш шеф на агенцията за младежта и спорта и член на БСП, разговаря Валерия Велева:
- Г-жо Лечева, вие май сте единственият бивш министър, срещу когото не гърмят тежки обвинения. Вече месец сте извън изпълнителната власт. Какво е усещането ви след тези избори?
- Объркана съм! С чувство за загубено състезание, за поражение. Изборните резултати са катастрофални за нас, направо разгромяващи.
- Адекватни ли са обясненията на ръководството на БСП за причините?
- От моя гледна точка причините са няколко: грешна формула на управление, грешна формула на "Коалиция за България", зависимост на премиера от съветниците, прекаленото и емоционално обвързване с политиката на ДПС, както и неизползването на гражданската квота. Една от най-добрите идеи на БСП отпреди 10 години - именно отварянето към нови лица - претърпя провал. Дали БСП съзнава, но тази страница вече е затворена. В този момент ситуацията изглежда много песимистична.
- Май много ви боли?
- Да. Много съм огорчена от всичко това, което се случи. Аз имам сериозна биография сред българските спортисти, винаги съм заемала обществена позиция. Не съм дошла от нищото, не съм чакала някой някъде да ме сложи. Но за съжаление не използваха това, което нося. И сега се усещам като похабена.
- Чувствате, че БСП ви е използвала, а сега сте изоставена, така ли?
- Да, така е. За мен беше много сериозна крачка да постъпя в партията през 2000 година, когато много малко известни хора искаха публично да се свързват с БСП. Тогава БСП не бе привлекателна. Далеч не приличаше на БСП през 2005-а, когато усещането за власт се превърна в притегателна сила за мнозина. Сега, връщайки се назад в годините, разбирам, че съм се разминала с очакванията си. Едни написаха биографиите си, влизайки в партийните редици, а други, хора с биографии, като мен, не бяха използвани. Спомням си на един от конгресите на БСП с какво високо доверие бях избрана заради името, което имам в обществото, заради обществените ми изяви извън спорта. Тази сериозна подкрепа не бе дооценена. Напротив, като че ли някой се страхуваше да не би да получа допълнителна подкрепа. И това няма как да не ми носи огорчение.
- Може би е имало ревност от тази ваша популярност?
- Дано не е вярно това.
- Защо не успяхте да влезете в екипа на Станишев, в неговия най-тесен кръг?
- До последния момент Станишев не ме чувстваше част от отбора. Може би поради липсата на доверие. Въпреки че през всичките тези години на всички съм показвала, че съм отборен играч.
- А правителството беше ли като отбор, както често се хвалеше Станишев?
- За съжаление, не. Това, което очаквах, дори само от нашата група в правителството - да имаме отмерени движения, ясни позиции, да знаем какво ще защитаваме заедно - не се случи. Всеки идваше на заседанията на МС сам за себе си, всички с различни каузи. Гледах другите две партии в коалицията, НДСВ и ДПС, как действат. Те бяха железни отбори. Станишев не успя да стане капитан на нашия тим. Неопитността му изигра лоша шега. Предоверяваше се на другите. Може би трябваше да има много ясно разписан коалиционен договор, който да обхваща всички възможни ситуации. И ние да ги знаем. Между другото, аз този коалиционен договор не съм го виждала. Не знам какво съдържа, но се получи едно феодализиране на министерствата. Така се изпусна основната цел.
- Казахте, че една от причините за загубата е зависимостта на премиера от съветниците му. Кои са те?
- Най-парадоксалното и най-тъжното е, че някои от съветниците вземаха решенията в държавата. Лошото е, че го разбрах много късно. Мислех, че решенията се бавят поради тежката администрация, поради голямото напрежение, поради ангажираността на премиера и т. н. През последните 7-8 месеца нито едно от моите предложения - стратегията за спорта, законът за младежта и други - не стигаха до Министерския съвет. Чудех се защо. Може и предложенията ми да не са били сполучливи, но трябваше да бъдат обсъдени... Оказа се, че съм попаднала в кръга съветници, всеки от които си има своите съображения. И отговорът на моите предложения е трябвало да чакам от тях, а не от премиера.
- Не ми казахте кои са тези съветници?
- (Прави дълга пауза.)Може да ви звучи тежко днес, но двама души управляваха държавата в края на нашия мандат - Делян Пеевски и Росен Карадимов
- Моля?
- Тежко ли звучи?
- Да. За първи път някой назовава нелегитимните лица, които са вземали решения от името на легитимния премиер.
- Мисля, че никой не би трябвало да се изненадва, дори и вие, журналистите. Някой трябваше да назове тези факти на висок глас. Съзнавам цялата тежест на това, което казвам.
- И от други места съм чувала, че всичко в МС е минавало през Росен Карадимов. Знаете ли защо Станишев го е избрал за свой съветник?
- Не. Но много от моите проекти спираха при него. И там си оставаха. Обаждам се, звъня, настоявам - глас в пустиня.
- Какви качества имаше Делян Пеевски, за да му гласува експремиерът такова доверие?
- Не мога да ви отговоря. Не знам. До ден-днешен не съм видяла качествата му. Някой може би е чул мнението му публично или е прочел нещо от него, но аз не съм.
- Защо Емел Етем беше определена за ресорния ви вицепремиер?
- Не знам. Едва ли г-жа Етем се е интересувала от българския спорт. Не знам какво толкова има в спортното ведомство. Може би нечии неосъществени мечти...
- Може би са били мечтите именно на нейния заместник Делян Пеевски и на майка му Ирена Кръстева по българското тото, по приватизацията на спортни обекти и...
- Не знам. Знам само, че главните решения, които се отнасяха до агенцията за спорта, се определяха от друг кръг лица, а не от мен. През цялото време имах усещането, че някой друг управлява агенцията, а не аз.
- Тогава защо ви поканиха да я оглавите?
- Може би са очаквали, че като се сблъскам с тази стена, това ще ме мотивира да се откажа и ще сложат свой човек на мое място. Половин година не ми сменяха ранга - от министерство в агенция. Това спираше цялата административна работа. Дълго време нямах и бюджет. Усещах много съпротива за всичките си действия. Но не се отказах и може би обърках нечии очаквания.
- Вие изнасяте твърде лоши практики, чрез които е управлявал Станишев държавата.
- Не бива да си затваряме очите. Хората не реагираха на това, че Доган каза публично някои неща. Хората реагираха, защото всичко, което той каза, беше истина. Това доведе до високата активност на изборите. Избирателите казаха: "Не на този начин на управление"... (Разговорът е мъчителен за Лечева. Тя прави дълги паузи, търси думите си - б. а.)Вече мога до говоря свободно и без угризения на съвестта да кажа всичко това.
- Но защо, когато виждахте, че нещата вървят на зле, не поискахте среща със Станишев, да му споделите, че отивате към провал, ако той не промени тази система?
- Това бе моя грешка, че не го направих още в началото. После вече бе късно. Щеше да звучи като оправдание - тя не е свикнала да се оправя в трудности, тя иска безпроблемно управление. А аз съм открит и борбен човек и се справих с всичко.
- Разбрах, че след изборите сте имали разговор с президента. Какво му казахте?
- Всичко това, което ви казвам сега и на вас. Моето усещане как се управляваше държавата, кой я управляваше, защо стигнахме дотук.
- Каква беше реакцията на г-н Първанов?
- Не ме опроверга. Което ми прозвуча още по-тъжно... Но аз няма да се откажа да живея в България, нито от надеждата си, че мога да помогна за развитието на страната си. Ще събера сили, ще подредя приоритетите си и ще вървя напред.
- Идвало ли ви е на ум да си хвърлите партийния билет?
- Не. Но е жалко, че и след това поражение в БСП успяват точно тези партийни порядки, срещу които хората винаги ще гласуват. И така подкрепата за нас ще се стопява, стопява.
- И след загубата ли не сте говорили със Станишев?
- Не. Не знам дали ви е известно състоянието след загуба на важно състезание.
- Не. Сигурно се чувстваш самотен.
- Да, човек се чувства много самотен. И единственият шанс по-бързо да се съвземеш е да споделиш с приятели това, което ти тежи. Очаквах точно този разговор. Някой да те потърси или пък да се съберем тези, върху чиито плещи лежеше всичко - и кампания, и управление. Ето, месец мина. Никой на никого не звъни. Това ми звучи странно... Просто ние не бяхме отбор. Това е истината - не бяхме отбор! Няма как да спечелиш състезание, няма как и мъжки да го загубиш, като не си бил отбор. Всеки поединично се спасява. Както и всеки поединично водеше битката в правителството. И после битката в кампанията.
- Не е ли закъсняла тази ваша изповед?
- Докато си на терена, по време на състезание, нямаш право да обсъждаш треньора и действията му. Ти го следваш. В края на състезанието правиш анализа и всички грешки ги отчитате заедно. Това е световната практика.
- Следваше ли треньорът да си подаде оставката след тази загуба?
- Задължително. Това беше морална, мъжка постъпка. Щеше да ми се издигне в лицето не на мен, на всички. Голяма грешка стори Станишев, като не го направи. Още в нощта на загубата трябваше да си подаде оставката. Пък после на конгреса пак щяха да го изберат. Но щеше да тръгне на чисто. С нов мандат, с гласовете на хората, с тяхната подкрепа. Сега...
- Защо не го направи?
- Заради партийните функционери, които продължават да митингуват в нашата партия.
- Как ви изглежда парламентарната група на БСП - министри и членове на ИБ на мушката?
- За съжаление точно тези хора, заради които има умора - нищо лично спрямо тях, и заради които загубихме изборите, сега са в парламента. И утре, когато дойдат нови избори, пак тях ще изправим срещу хората. Ами няма да ги изберат! Ще се стопим още. Нямаше я смелостта, решителността да се наложат други фигури. Как Бойко извади съвсем нови 200 души? Какво пречеше на нас да извадим поне 20 нови лица, които да застанат отпред. Нима ще се срути държавата или ще се срути партията?! Направи този риск! А не с едни и същи хора да губиш всяко следващо състезание. Докога? Защо, когато през 2005-а БСП имаше най-добрите условия, вълната не дойде при нас? Защото пак играхме с тези уморени лица.
- Но Станишев е млад човек, защо той не се отвори за младите, а остави апаратът да му диктува?
- Защото апаратът се оказа по-силен от Станишев. Уж сме партия с традиции, а не усетихме как Бойко направи екипа си. Това е изненадата, че Бойко извади хора с биографии. И с опит. И това стана под носа на стогодишната партия, дето все се хвалеше с банката си кадри.
- Какво ще правите оттук нататък?
- Не знам. В личен план пред мен стоят много неща, които мога да правя. Със сигурност няма да си търся работа. Със сигурност ще остана в политическия живот. Моето участие няма да приключи по този начин. Защото идват следващи състезания, в които ще се явяваме. По-готови...
София /
Публикации
