Компютрите – главен виновник за растящата поляризация на пазара на труда

Дисбалансът в полза на високо и най-нискоквалифицираните работни места расте за сметка на средноквалифицираните работници

Последните две десетилетия се оказват трудни за средната класа служители в по-развитите страни, пише The Economist.
През 70-те и 80-те години на миналия век заетостта в напредналите икономики се увеличава с най-бързи темпове сред работниците със средна квалификация и доходи, каквито са специалистите по продажби, банковите служители, секретарките и операторите на машини. Всички те заемат позиции, които изискват средно ниво на квалификация.
В началото на 90-те години обаче настъпва промяна и заетостта сред средната класа служители започва да намалява като дял от общата. За нейна сметка в същото време расте делът на служителите с ниска и висока квалификация.
Този процес получава названието „поляризация на пазара на труда“ и няколко нови изследвания от тази година посочват развитието на информационните технологии като причина за неговото ускоряване.
Компютрите не могат да се конкурират пряко с абстрактните, аналитични задачи, които се изпълняват от висококвалифицираните работници, но подобряват производителността им като ускоряват извършването на по-рутинната част от техните задължения.
В същото време те влияят пряко върху нуждата от хора със средна квалификация. Техните задължения често могат да се сведат до набор от технически задачи, които една машина лесно би могла да следва, и които впоследствие могат да се автоматизират.
На другия край на спектъра на заетостта застават хората с ниска квалификация, чиито дейности може и да не изискват образование, но са трудни за автоматизиране или компютъризиране.
Ясни доказателства в полза на хипотезата за влиянието на новите технологии върху поляризацията на пазара на труда, дава проучването на Дейвид Оутър от Масачузетския технологичен институт и Дейвид Дорн от Центъра за парични и финансови изследвания в Мадрид. Те използват данни от бюрата по труда в САЩ, проследяващи дейностите в различните професии и възможностите за тяхната автоматизация.
Като класифицират дейностите на рутинни и нерутинни, авторите успяват да определят кои професии подлежат повече или по-малко на автоматизация. Този метод показва, че ежедневните задължения на секретар, банков служител и счетоводител са сред най-доминираните от рутинни задачи. Шофьорите на автобуси и пожарникарите са в противоположния край на спектъра.
...