е-бъдеще на кръстопът

 Замисля се създаването на нов орган, който да координира технологичната политика на държавата

Асен Георгиев

Знаете ли, че държавната администрация не би трябвало да изисква удостоверения за актуално състояние на хартиен носител, а да се сдобива с тях по служебен път чрез електронна система? Това би трябвало да е така от юни 2008 г. Или поне според член 2 от Закона за електронно управление (ЗЕУ), влязъл в сила преди две години

Тъжната реалност е, че въпросният член 2 от ЗЕУ се нарушава, меко казано, често. На практика все още има държавни структури, които изискват от представителите на бизнеса документ, удостоверяващ актуално състояние. При въпрос защо не го получат по служебен път или не го изтеглят от сайта на Търговския регистър, чиновниците обикновено отговарят, че нямат... интернет

Това е само един конкретен пример, който обаче има многобройни вариации. И този път проблемът не идва толкова от служителите зад гишетата, а най-вече е резултат от забавената административна реформа и проточилото се създаване на работещо електронно управление, което от близо 10 години насам се афишира като пенкилер срещу корупция, излишни административни разходи и пропиляно време на бизнеса.

Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) публикува на сайта си през миналата седмица проект на Стратегия за електронно управление на Република България 2010-2015, който трябва да ускори създаването на работещо е-управление. Очакванията на ресорния зам.-министър в транспортното ведомство Първан Русинов са стратегията да бъде приета от Министерския съвет през септември, а по-детайлно разписана програма и пътна карта да бъдат завършени през следващите месеци на есента.

Пропуски - Финансиране на стратегията е неясно. - Липсва план за оптимизиране на държавната комуникационна инфраструктура. - Спорена е идеята във всяка община да има публичен терминал със служител за помощ и обучение. - Не е засегнат проблемът за софтуерната обезпеченост. - Липсва описание как ще бъде завършена регистърната реформа.

Амбициозни цели

"Целта на стратегията е преди всичко да направи така, че член 2 от ЗЕУ да започне да се прилага на практика", коментират за "Капитал" представители на ИТ бранша. В нея има четири основни направления: "е-услуги за гражданите и бизнеса; дигитална администрация; информираност на потребителите и институционално изграждане", разяснява Първан Русинов. Проектът предвижда до 2015 г. да се осигури инфраструктура за реализация на 215 реално действащи е-услуги. Също така да се въведат електронни фактури, а търговете в държавната администрация да станат 100% електронни, посочват от МТИТС.

В стратегията са заложени и други конкретни цели, чрез които при евентуално реализиране България има шанс да навакса последните загубени години. Тяхното постигане обаче ще е трудно и вече в бранша се чуват коментари, че някои от тях са прекалено амбициозни. За сметка на това други са подценени - като например заложеното условие до 2015 г. 50% от населението да има достъп до високоскоростен интернет. Това ще стане и от само себе си, коментират експерти. Реалистичното число дори е 65-70%. Разбира се, към момента стратегията е на ниво проект, което предполага, че ще претърпи съответно детайлизиране.

Основно място в стратегията заема идеята за създаване на

Национален съвет за електронно управление
Подобни съвети, чиято дейност не бе никак запомняща се, имаше и при последните няколко правителства. В предложения към момента вариант в него ще участват двамата вицепремиери, министърът на транспорта и двама мениджъри, назначавани от Министерския съвет - един главен технически директор и един, който ще отговаря за разясняването на ползите от е-управлението на високи ниво. "В този състав националният съвет ще обсъжда и съгласува вече изготвени и координирани между администрациите документи. Оперативната работа ще се извършва от представители на високо ниво от всяко министерство (главен секретар или директор)", разказва Първан Русинов. Целта е да се постигне синергия в работата на отделните ведомства и да не се харчат пари за дублиращи се или неефективни дейности. Трябва да се избегне ситуацията, в която кметове купуват по две деловодни системи преди избори, а други - нито една. И също така да се приоритизират разходите за ИТ и е-управление, които през последните години не са никак малко, но се изразходват нерационално. Т.е. да не се купуват компютри, за които няма софтуер или софтуер, за който няма компютри.

За да започне държавата да спазва собствените си закони, поне що се отнася до електронното управление, ще трябва да се изгради и техническа връзка между административните структури. Предстои да бъде създадена единна обменна среда и да се осъвременят административните процеси. Една от ключовите предпоставки за това според Васил Величков, управител на "Грамма Нет Ис" и член на управителния съвет на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), е именно въвеждането на позицията главен технически директор, който ще провежда политики за внедряване на електронно управление и ще има влияние върху ИТ директорите на всички министерства. Заедно с това обаче трябва да се променят и функциите на всички технически директори в министерствата. Според Величков те в момента "крепят статуквото и компютрите по бюрата". Необходимо е да имат визия, да вникват в същността на основните административни процеси на дадено ведомство и да съдействат за тяхното подобряване, убеден е той.

Тодор Ялъмов, експерт от Фондация приложни изследвания и комуникации:
Важна е приоритизацията на е-услугите
Стратегията като документ определено е по-добра от концепцията [Концепция за електронно управление в България 2010 – 2015 г.  от 01.03.2010 - бел. авт.], но все още е повече демонстрация на проектно-консултантските умения на написалите я, отколкото да е кристализирана политическа воля за стратегическа административна реформа. Най-добре щеше да бъде още от самото създаване на правителството да имаме заместник-министър председател и министър с портфейл, пряко отговорен за електронното управление, високите технологии и иновациите, който да има и политическия мандат и административния капацитет да провежда необходимите реформи координирано с останалите министри. Стратегията предвижда действия в посока на по-добра координация, включително институционализирането на главен информационен директор в държавата, но едно преструктуриране на министерствата изглежда с по-големи шансове за успех. Завършването на регистърната реформа е от ключово значение за ефективното е-управление, а тя липсва в стратегията (освен като експертно-технически задачи по оперативната съвместимост и електронната среда за обмен). Приоритизирането на е-услугите и последователността, в която те ще се изграждат, е една от най-важните задачи, поставени в стратегията, и тя трябва да бъде реализирана до месеци, за да има изобщо смисъл от нея.
За пръв път наблюдаваме добре разписани цели, приоритети и показатели, по които да измерваме напредъка по стратегията. Някои от тях не са определени точно, но по-важно е да се гарантира координация между различните ведомства и проекти – например между изпълнението на стратегията за широколентов интернет (МТИТС), програмата за развитие на селските райони (МЗХ) и проектите на местна основа за развитие на електронни услуги.