Е-управлението се нуждае от повече контрол

Първан Русинов, зам.-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията:

Е-управлението се нуждае от повече контрол

От Капитал
28 май 2010

Може да ви звучи леко странно, но скоро идеята за електронно управление в България ще навърши... 9 години. За нея се заговаря усилено още през 2001 г., когато е приет Закон за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). На следващата година е одобрена и стратегията за електронно правителство. После за осем години обаче се предприемат поредица от некоординирани и еклектични действия, които струват на данъкоплатците стотици милиони левове, а видимият ефект е... все още почти невидим.

Как трябва да изглежда електронното управление в България, на какъв етап е въвеждането на различните е-услуги и кои са най-големите трудности, които предстоят, разказва зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Първан Русинов. Той е човекът, който координира усилията в тази насока от сегашното правителство.

"Електронното управление не е това, което много хора си мислят, че е - доставка на компютри, софтуер, електронни подписи", е първото нещо, което Първан Русинов уточнява. Заблудата в обществото не идва от въздуха, а защото през последните години акцентът приоритетно е бил насочен към технологичния модел на електронното управление, който се изразява именно в доставка на хардуер. "В него [електронното управление] има още две особено важни части - организационният модел, който включва законодателство, стандарти, политики, стратегии, модел на управление и контрол; и информационният модел, който идентифицира данните (къде точно се намират те в администрацията) и създава процесите за техния обмен", допълва зам.-министърът. До момента организационният и информационният модел са оставали на заден план. Накратко, действията на предишните правителства са били основно да организират търгове за купуване на техника. Причината за това е по-скоро ясна, но без повече доказателства не може да се каже/напише директно.

Резултатът днес е ясен - държавната администрация практически почти не предлага електронни услуги. Парите, похарчени за информационната система за електронно управление (ИСЕП), надхвърлят 90 млн. лв. Към тях трябва да се добавят неизвестно количество средства, които всяка година се отделят за ИТ поддръжка на ведомствата. Тези средства всъщност многократно надвишават горепосочената сума. Въпреки това и днес за електронното управление все още се говори предимно в пожелателна форма.

Среща с хаоса

В момента Министерството на транспорта и съобщенията (МТИТС) се опитва да фокусира всички усилия на тема "е-правителство" в едно направление. "До края на месеца трябва да е готов проектът на стратегията за развитие на електронното управление", разяснява Първан Русинов. Тя ще бъде базирана на Концепцията за развитие на електронното управление, която през последните два месеца беше достъпна за обществено обсъждане на сайта на министерството. В нея са заложени три основни принципа: въвеждане на всеобхватни и качествени административни услуги; отворено и прозрачно управление; ефективно, ефикасно и устойчиво управление. Първан Русинов е убеден, че тяхното реализиране трябва да доведе до значителни съкращения на разходите на администрацията, намаляване нейната численост и подобряване на извършваните услуги (амин! - бел. ред.).

Зам.-министърът аргументира нуждата от нова стратегия, върху която да стъпи детайлната програма за електронно управление, с факта, че последният документ по темата е съобразен с реалностите от 2005 г. Именно липсата на рамкиращи документи или тяхното неспазване, когато ги е имало, доведоха до разпокъсано създаване на електронни услуги на парче от различните държавни ведомства и несвързването им в хомогенна система.

Друго нещо, което предстои, е изменение на Закона за електронното управление (ЗЕУ) и подзаконовата уредба към него. Идеята е той вече да засяга и е-услугите на съдебната система. Най-същественото нововъведение обаче ще бъде насочено към подобряване на контрола. Проблемът според Русинов е, че до момента не е имало конкретен, реално функциониращ орган, който да следи за изпълнението на електронното управление. Зам.-министърът дори е още по-краен - според него нормите са били "мъртви". "Трябва да има едно нормално работещо звено за инспекция, което да разполага с финансов и административен ресурс да проверява, дава указания и налага санкции. Нашето предложение е то да бъде към МТИТС", казва Русинов.

Въпросът е дали подобно звено реално би могло да налага политиките на електронното управление на вертикално ниво. Според зам.-министъра това не би било проблем. Той дава за пример Инспекцията по труда и Инспекцията по автомобилен контрол, които според него работят добре. И добавя: "Просто трябва да се осигурят необходимите елементи - адекватно законодателство, политическа воля и административен, финансов ресурс и оттам нататък нещата ще работят."

Всичко това може да се случи в рамките на бюджета на транспортното министерство, убеден е Русинов. Реално по-големите инвестиции в електронното управление са вече направени - в момента вече текат приемните тестове на последните компоненти на Информационна система за интегрирано административно обслужване на централно и местно ниво и предоставяне на публични услуги (ИАОПУ). Тя трябва да е фундаментът на електронното управление в България. Системата се разработва от три изпълнителя - "Сименс", "Хюлед - Пакард" и консорциум "Сторма", в който главен изпълнител е системният интегратор "Стемо". Към нея постепенно трябва да бъдат свързани всички електронни услуги в държавата. За целта те трябва да преминат съответно ниво на сертификация, тоест да са взаимно съвместими.

---

Координаторът

Според Първан Русинов не е коректно обществото да очаква, че МТИТС само ще реализира електронното управление в страната и ще го даде наготово. Зам.-министърът смята, че работата на ведомството му е да създаде координационния механизъм, единните стандарти и правила, след което да следи за прилагането им. После всяко министерство трябва да реализира услугите, процесите и правилата от гледна точка на своята секторна политика и своите функции. "Трябва да се опитаме час по-скоро да пуснем и да започнем да усъвършенстваме единната платформа на електронното управление, която да осигури предпоставки за по-лесно и ефикасно интегриране на информационните системи на администрацията и в крайна сметка да се стигне до единна входна точка [портала www.egov.bg - бел. авт.], единна среда за комуникация между държавата, бизнеса и гражданите", казва Русинов.

Един от проблемите, с които се сблъсква е-управлението в България, е неразбирането какво точно са електронните услуги. Според Първан Русинов те могат да се разделят условно на 4 групи. Информационна услуга имаме, когато гражданинът може само да прави онлайн справка на сайта на дадена администрация. Следващата категория е, когато хората или фирмите могат да подават електронна заявка до администрацията, т.е. има еднопосочно действие. При третата група услуги има двупосочно действие - гражданинът подава и получава е-документ. Четвъртото ниво е, когато подателят получава комплексна услуга - това налага да има свързана администрация, в този случай гражданинът подава заявление, администрациите обменят вътрешно необходимите електронни документи за удостоверяване на определени факти и обстоятелства, а след това връщат към заявителя вече готов документ. Така административната тежест пада изцяло върху държавните и общинските органи, а не върху гражданите, като се прави по електронен път и служебно.

Ако следваме това условно деление, излиза, че в България реално има е-услуги. За жалост те са предимно от първо ниво, т.е. справочни. Усещането за липсата на действащо е-правителство идва от факта, че услугите са правени на парче, без ясна концепция и са разпръснати по различните административни структури. Примери за успешни е-инициативи са услугите на Националната агенция по приходите (НАП), Националния осигурителен институт (НОИ), Агенцията по вписванията и други. "В тази посока - преодоляване на фрагментарността - имаме да свършим най-много работа", категоричен е Първан Русинов.

Как ще стане това
Целта е ясна - създаване на цялостна и автоматизирана комуникация между структурите на публичната администрация. За да стане тя реалност обаче, трябва да се мине през няколко конкретни стъпки. "До края на юни трябва да пуснем единната среда за обмен на документи. Ако тестовете за приемане на изпълнението й минат нормално", разказва Русинов. Заедно с нея ще трябва да заработят и основните регистри, необходими за дейността на електронното управление. Това са регистър на електронните услуги, регистър на информационните обекти и регистърът на регистрите и данните.

След това ще започне процес на акредитация и сертифициране на наличните електронни услуги. В неговите рамки ще се "провери съответствието за изискванията на нормативната уредба и стандартите в областта на електронна сигурност и оперативна съвместимост". Най-общо казано, това ще гарантира, че обменът на информация е надежден и че данните ще могат да се обработват от системите на другите администрации. Тоест, че системите "могат да си говорят" една с друга и да обменят информация в автоматичен или полуавтоматичен режим.

Въпросната сертификация ще се прави от акредитирани лица (подробен списък кои са те и кои фирми представляват има на сайта на министерството на транспорта - бел. авт.). Те са минали предварителна проверка, която трябва да гарантира, че имат необходимите знания, за да могат да удостоверят това съответствие. След като сертифицират дадена система, тя ще се вписва в регистъра, разяснява Първан Русинов. Това ще позволи на всеки да види кои са участници в единната платформа на електронното управление, които отговарят на всички стандарти. Целта е всеки разработчик или администрация да знае, че ако спази стандартите, неговата система ще може да комуникира с другите, вписани в регистъра.

Един от основните проблеми, които се очертава на този етап от реализирането на електронното управление, е именно сертифицирането на отделните административни информационни системи (АИС) и електронните услуги, които те предоставят. Притесненията са, че изградените през годините системи са направени на базата на съмнителни от гледна точка на изчерпателност задания. Може да се окаже, че голяма част от тях ще трябва да се пренаписват на ново, за да покрият изискванията за информационна сигурност и оперативна съвместимост на МТИТС. "В България една услуга се прави от 6 месеца до 1 година и струва между 50 000 и 300 000 лв. След това процесът на интегриране е изключително труден", споделя Първан Русинов. Според него, ако транспортното ведомство успее да накара създадените до момента елементи да заработят като едно цяло и стартира неговото усъвършенстване, това ще бъде огромен успех за България.

"Едно от най-големите предизвикателства ще бъде да се справим с фрагментарността в електронното управление", смята зам.-министърът на транспорта Първан Русинов