[CCICMT:774] Тошо Недялков: 10 000 000 лева за преписване от интернет

"Труд"  1 септември 2009 , 1 стр. Кабинетът "Станишев" пилял пари за псевдонаука 10 000 000 лева за преписване от интернет Мариела Балева

Към 10 милиона лева потрошила през 2006 г. Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) за "антиземетръсен" проект, който съдържал... превод на индонезийска дисертация, взета от интернет. За друг проект - от 4 странички, българска организация с идеална цел искала от държавата 800 000 лв. Скандалните разкрития прави пред "Труд" бившият зам.-шеф на УС на ДАИТС и на "Информационно обслужване" Тошо Недялков.   Тошо Недялков: Искаха по милион лева за кило хартия С Тошо Недялков, бивш зам.-шеф на Управителния съвет на "Информационно обслужване", разговаря Мариела Балева - Вие сте били зам.-председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), но след известно време сам сте си подали оставката. Защо напуснахте, г-н Недялков? - Аз бях зам.-председател на ДАИТС от самото начало през октомври 2005 г., а на 12 февруари 2007 г., подадох оставка пред министър-председателя. Причината беше несъгласието ми с политиката на председателя на ДАИТС г-н Пламен Вачков, който ангажира Агенцията с поредица проекти, които за мен не бяха оправдани от обществена гледна точка. - Бихте ли разказали повече за тях? - В началото на 2006 г. г-н Вачков ме уведоми, че е постигнал договореност да поемем изпълнението на проект на тема "Оценка на сеизмичния риск". Той щял да е началото на системна дейност на агенцията като най-общият термин беше "управление на риска". На мен дори ми беше представена фактура за сума от около 8 милиона лв., която трябваше да подпиша, че съм получил. - Осем милиона? И за какво толкова пари? - До определен етап аз дори не бях виждал договора за този проект. После разбрах, че има превод от Министерския съвет към агенцията - почти 10 милиона лв. След като получи парите, г-н Вачков подписа с неправителствената "Агенция за устойчиво развитие и евроинтеграция - Екорегиони (АУРЕ)". (Бел. ред.- Сдружение "Агенция за устойчиво развитие и евроинтеграция" (АУРЕ) е учредено през 1997 г. В Управителния му съвет има хора, свързани с партията Съюз на свободните демократи на Стефан Софиянски и БСП. В началото г-н Софиянски е бил почетен председател на сдружението. Според източници на "Труд" участие в различни проекти е взимал и настоящият главен секретар на МС Росен Желязков, бивш главен секретар на Столична община.)След подписването на договора над 7,5 милиона лв. бяха преведени на тази организация с идеална цел. - А другите пари? - Над 1,5 милиона лв. останаха в ДАИТС. С тях бе проведена процедура по закупуване на хардуер и софтуер. - Между другото в списание "Тема" излезе информация, че Пламен Вачков е сключил договора без провеждане на публичен търг. Вярно ли е? - Той е направил това, като се е възползвал от чл. 4 т. 4 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Той гласи, че не са обект на обществени поръчки "научните изследвания и експерименталните разработки, когато възложителят изцяло заплаща услугата, но ползите от тях не остават само за възложителя при извършване на неговата дейност". - Ами излиза, че държавните пари се разходват само с един подпис? - В случая е точно така. - Как реагирахте, когато видяхте всичко това? - Бях изумен. След договора и превеждането на парите към АУРЕ при мен започнаха да идват килограми хартия, които трябваше да представляват междинни отчети за изпълнението на дейността. Четях ги до известно време, но аз вече бях казал на г-н Вачков, че не искам да имам нищо общо с този договор. Просто ги преглеждах и ги изпращах в кабинета му. - Натъкнахте ли се на нещо куриозно? - Разбира се. Представяте ли си - те бяха превели някаква докторска дисертация на учен от Индонезия за оценка на сеизмичния риск в една от провинциите там. Намерили са я в интернет и след превода бе приложена като доказателство за дейността по проекта. Всъщност се продаваше определено количество хартия за определени милиони лева. Грубо казано - кило хартия за един милион лева. Представяте ли си?! - Излиза, че милиони държавни лева са харчени за преводи... - Да. Преводите на статии за сеизмичния риск, намерени в различни международни източници, всъщност генерираха хартиен обем, който да оправдае получаването на сумата. - А спомняте ли си как звучеше темата на проекта като наименование? - Доколкото мога, ще ви я цитирам. И то е много дълго - "Дейности, свързани с анализ, подготовка на методика и съпътстващи целеви проекти по оценка на сеизмичния риск и потенциалните щети от разрушения на сгради и инфраструктурата в населените места, на основата на географски информационни системи (ГИС)". - Нямам думи! Каква е тази формулировка? - Ами тя е направена така, че каквото и да се направи, никой да не може да каже, че не е свършена работа. Във формулировката нещата са толкова обтекаеми, че който и да отиде на проверка, няма как да докаже несвършеното. Всъщност органът, който се е съгласил на тази тематика, е знаел, че парите ще се дадат и продуктът практически може да бъде всичко. - На кого се отчиташе г-н Вачков? - Попитайте него. - Не се ли опитахте да направите нещо? - Ще ви кажа нещо много важно. Когато си подадох оставката, казах всичко и на г-н премиера Сергей Станишев, и на г-н Петко Сертов, който тогава му беше съветник по националната сигурност. "Г-н премиер, аз си отивам - казах. - Променете Закона за обществените поръчки, защото там има скандални текстове. Ето, на базата на чл. 4, т. 4 аз мога да ви напиша, че искам да създам в България интегрирана система за управление на космическите полети и ако намеря шеф на агенция или министър, който да подпише договор с мен, ще напиша такъв доклад, че никой няма да разбере за какво съм поискал толкова много пари." - И реакцията каква беше? - Нищо! Казах го още първата половина на февруари 2007 г. Оттогава - нищо. Говорил съм и с представители на БАН, казах и на тях: борете се да се промени законът. Защото той дава възможност да се харчат средства без контрол. Само по усмотрение на отделни лица. Тук дори не говорим за комисии или за двама човека. Съгласно скандалния текст възложителят, който е едно лице, може да подпише договор за научно изследователска и експериментална дейност с която и да е организация без друг подпис. Няма кой да одитира този човек и да каже, че има нарушение. - Както се казва апетитът идва с яденето... -Да, и това всъщност е проблемът - веднъж подхваната, тази дейност не спира. През 2006 г., само за няколко месеца по проекта за сеизмичния риск в ДАИТС постъпиха над 21 милиона лв. След това започнаха други проекти под общо наименование "управление на риска на базата на ГИС". Имаше и друга тематика - тя пък беше "Национална система за геопространствени бази данни". Ето, заради това напуснах, казах, че не искам да съм част от тази дейност. Не зная обаче още колко пари за проекти е отпуснало на ДАИТС предишното правителство през целия си мандат - за превенции на пожари, на наводнения, анализи на спътникови изображения и т.н. Дори в момента чета, че се подготвя Закон за геопространствените бази данни в България - мисля, че ще сме единствената страна в света с такъв закон. - Но това, което става, е свързано с европейски пари и е много страшно! - Именно. По различни програми се получават огромни суми. И е невероятно трудно, когато проверяващите не са специалисти, да разберат дали свършеното въобще отговаря на темата. Ще ви споделя нещо. Присъствах през 2006 г. на едно заседание в кабинета на зам.-министъра на администрацията Ангел Иванов. Беше представен проект от четири странички от г-н Кристиян Миленов като изпълнителен директор на АУРЕ и секретар на правителствената комисия по електронното правителство. Пилотният проект беше за "интегрирана система за управление на риска". Доколкото си спомням за него бяха поискани 800 000 лв. Аз скочих и казах, че съм против и няма да подпиша решение за него. Представяте ли си, четири страници бла-бла и 800 000 лева! - Но кои хора дръзват да решават такива "крупни" изследователски задачи, кажете имена? - Те са многопластово свързани. Например в Управителния съвет на АУРЕ са Асен Дюлгеров - председател (секретар на Столичната община от времето на Софиянски), арх. Кристиян Миленов, Емил Кало (бивш председател на еврейската организация "Шалом"), Тодор Шопов (зам.-директор по сигурността на летище София), Радослав Кацаров (бивш зам.-шеф на бюджетната комисия в СОС) и др. - А има ли роднински връзки около проектите? - Както знаете, чужди донори осигуряват финансиране по даден проект. И обикновено фирмите, които го изпълняват, си намират други фирми или организации, които също да участват в изпълнението или да продължат по-нататък. Ето пример. Съпругата на арх. Миленов - Людмила, е директор на РЕСАК (център за приложение на спътникови изображения). Синът им Павел, който работеше в Обединения изследователски център на ЕК, е инспектирал от името на ЕК някои проекти, по които майка му и баща му са работили в България! - Други случаи? - Преди около година столична община обяви търг за системна интеграция на стойност 4,5 млн. лв. Този търг не изисква от изпълнителя да направи информационна система. А да работи с други фирми, да изготвя задачи, да координира. И тази дейност струва 4,5 млн. лв.! - А какво ще кажете за "премиерския любимец" Азер Меликов? Толкова ли голямо е било доверието на Станишев към него? - Аз вече споделих пред сп. "Тема" доста неща. С клюки не се занимавам, но "доверие" не е точната дума. Премиерът Станишев седеше зад всяко действие на Меликов - безпрекословно и безусловно. Хората, които се опитваха да кажат нещо срещу Азер Меликов или биваха игнорирани, или не им се позволяваше да го кажат. Т.е. системата се обръщаше срещу тях. Това не е доверие, това е нещо много по-силно! - Кой е вземал решенията в "Информационно обслужване", където Меликов беше шеф на УС? - Решаваха в кабинета на изпълнителния директор (първо Александър Витанов, след това - Иво Николов) в присъствието на председателя на Управителния съвет и с помощта на премиера. - С кои влиятелни политици от БСП сте се опитали да говорите за Меликов? - С мнозина от Висшия съвет. С Ивелин Николов, с Юрий Асланов, Красимир Премянов, Антон Кутев, Кирил Желев, Илия Божинов... На всички съм разказал с подробности и документи какво се случва. Но нищо не стана. - Разкажете за някой от опитите ви? - Още през 2007 г. казах на Ивелин Николов, тогава той беше в ИБ на БСП, че ако продължават така, в следващия парламент БСП ще има 40 депутати. Той ме репликира и каза: - Не 60. "40, казах му аз, защото Бойко Борисов ще каже, че докато вие си уреждате близките хора в държавните фирми, които те съсипват, той се бори с корупцията в общината." Предупредих го, че Станишев трябва да бъде сменен като лидер на партията, защото не става. Но не ме чу.