http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=212344
Знае го всеки, който има представа от формирането на заплатите в държавната администрация.
Заплатите на министрите и на премиера са вързани с депутатските заплати, като министрите вземаха досега с 35% повече от депутат, а премиерът - 55%.
За разлика от тях държавните служители получават основна заплата (за длъжност и за ранг) и допълнителни възнаграждения. При съвместяване на длъжности те получават в допълнение и половината от минималния размер на основната заплата на незаетата длъжност. На размера на заплатата се отразява и атестирането за постигнати резултати - напр. при оценка „изключително изпълнение" се получават до 14% над заплатата. И с това различните видове допълнителни възнаграждения не се изчерпват.
В регулацията няма нещо необикновено - като цяло са възприети европейски модели.
Между другото и в други държави се случва държавните служители да получават повече от министрите - например в Англия. Е, друг е въпросът, че там често министри стават хора, които са заработили парите си или в бизнеса, или като високоплатени адвокати, или просто имат добро наследство.
Част от министрите на лейбъристката партия винаги разчитат, че могат да си намерят работа и покрай профсъюзите. Тъй като по правило министрите не са безочливо корумпирани, могат да разчитат и на място в управителните съвети на големи компании.
Тези неща в България като цяло ги няма. И поради това тук важеше принципът - който краде, ще живее добре. Сега за първи път има министри, за които заплатата няма значение - като например министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев. Но това съвсем не важи за голямата част от останалите министри и зам.-министри.
В България решенията се вземат от министъра и той подписва договорите или делегира подписването им на зам.-министрите.
Тоест отговорността я носи на първо място министърът и след това зам.-министрите. Поради това те са хората, които са изкушени да бръкнат в меда. Срещу въпросното бъркане в меда трябва да се вземат пакет от 7-8 основни мерки и една от тях задължително е министърът да получава над 15 000 евро заплата и поне 5000 евро пенсия доживотно при изкаран мандат.
Очевадно е, че държавните служители не бива да вземат повече от министрите и зам.-министрите. А и самите министри не бива да получават еднакви възнаграждения. Представете си тежестта, която носи министърът на финансите да осигури необходимите приходи в бюджета.
Но когато писах преди месец в "24 часа", че министрите трябва да получават посочените високи заплати, от правителството възроптаха срещу това. Други издигнаха глас, че видите ли, това не било честно и който е крадлив, щял да си краде. Казано с други думи - няма смисъл да се борим срещу корупцията, нищо, че в някои държави са я почти изкоренили, като напр. в Сингапур, където премиерът получава премии в милиони щатски долари.
Силно е окастрена и корупцията в изостанали, но бързо развиващи се държави като Виетнам, където наред с другите крути мерки срещу корупцията успешните министри получават милиони като премии. Бойко Борисов има дарба - удивителната интуиция да се харесва.
Затова например заклейми досегашния изпълнителен директор на "Информационно обслужване", че вземал десетина хиляди заплата, и декларира, че новите ръководители щели да вземат по 1000 лв., т.е. колкото домакин на ниско ниво в добре работеща частна фирма. Но кой тогава ще стане изпълнителен директор на голямо предприятие като "Информационно обслужване", без да краде?
Като ставаш министър, барем можеш да работиш за слава. А в държавното предприятие - за какво ти остава да работиш? Освен това какво ще стане с всички софтуеристи и други топ специалисти в "Информационно обслужване", които вземат повече от 1000 лв.?
Може би ще минат на 400 лв. и ще предпочитат да минат на работа в системата на чистотата? Разбира се, възможно е премиерът да е бил недоволен не толкова от размера на заплатата, колкото да е искал да акцентира върху това, че при тази заплата фирмата би трябвало да има по-добри резултати.
Симеон Дянков пък заяви, че заплатата му била без значение за него.
След като семейството му живее в добър квартал във Вашингтон, след като има гледачка за децата и жена за чистене, след като децата му са и ще бъдат в читави детски и училищни заведения, след като в семейството му карат няколко коли, след като са ходили на добри почивки, това означава, че личният му доход трябва да е поне 300 000 долара, за да му дава възможност да поддържа този стандарт на живот и да спестява само за университетите на децата си, след като си плати данъците (макар и по-малки).
За да е спестил и допълнително за 4 г. като министър, трябва данъчната му декларация в САЩ да показва доста по-висок личен (не семеен) доход - поне 500 хил. долара, и то поне за всяка от последните 3 г. Не е много. Това е доход на приличен (но не "топ") адвокат. Бъдещите му декларации пред Сметната палатав качеството му на министър ще покажат спестил ли е достатъчно за семейството си, за да живее, без да се интересува какво получава като министър. Всички се надяваме, че това ще е точно така.
Но и да прибавим Симеон Дянков, а и още двама-тримаа към осигурените министри, изводът е очевиден - хайде стига толкова сиромахомилство! За да не са корумпирани, една от важните 8-9 мерки са управляващите държавата да получават адекватни заплати, за да менажират по оптимален начин стотици милиони, а често и милиарди.
Иначе пак ще гледаме огромен брой обществени поръчки с много милиони над реалната им стойност.
Държавата трябва да се управлява по правилата на една устремена напред и обвързана с резултатите си голяма корпорация. Именно това е един от пътищата България не само да излезе по-бързо от кризата, да усвоява успешно европейските пари, но и да се развива с много по-бързи темпове, каквито са например тези на Китай. И това е единственият начин хората да станат по-богати и по-сигурни. А не с елементаристичен егоизъм да се броят честно заработените с добра работа пари.
Няма смисъл да спестиш 15-ина милиона лева от заплати на министри и зам.-министри и като резултат те не само да присвоят няколкостотин милиона, но да охарчат и държавата с няколко милиарда повече.
Отделен е въпросът, че по-високите и обвързани с резултатите заплати на министрите са само една от мерките, които едновременно трябва да се вземат за пресичане на корупцията. Само с даване на пари нищо не става.
доц. д-р Иван Тодоров
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар