[CCICMT:716] FYI

--
Irina Vassileva
CCICMT
UNDP & CM
GSM: +359 888 88 38 62

[CCICMT:715] FYI

http://www.capital.bg/show.php?storyid=760647&ref=email_capital

[CCICMT:714] Доц. Румен Николов: Фирмите в ИТ и комуникациите генерират 8.65% от БВП, а средният ръст на сектора за последните пет години е 15%

29 юли 2009 | 14:22 | Агенция „Фокус"

Доц. Румен Николов, преподавател във Факултета по математика и информатика пред Агенция "Фокус". 


Фокус: Доц. Николов, вие сте член на експертната група, която работеше по създаването на стратегия на ГЕРБ в областта на информационните и комуникационни технологии. Какви са според Вас основните проблеми на този сектор в България.
Румен Николов: В рамките на експертната група на този въпрос си отговорихме още в края на 2008 г. и това ни даде възможност да разработим стратегията, която представихме официално на 25 януари 2009г. По-късно стратегията бе предложена на обсъждане от браншовите организации в сектора, както и от отделни експерти. В резултат на това ние считаме, че имаме сравнително добра представа за състоянието в сектора, а то, за съжаление, никак не е добро. По почти всички показатели, по които ЕК оценява напредъка на страните-членки в сектора на ИКТ, България е на последно място измежду всички 27 страни. Един от тези показатели например е проникването на широколентов интернет. Това е новата, електронна „магистрала" на България към Европа и света. Чрез нея може да се отвори бърз достъп за българския ИТ бизнес до над 107 милиона абонати в Европейския съюз и да се даде възможност на българската администрация да работи по-тясно с администрацията на съюза, а на българските граждани у нас и в чужбина - да се включат активно в социалния и икономическия живот на страната. Ще се повишат и възможностите за достъп до образование, административни и здравни услуги, научни изследвания и т.н. Развитието на широколентов интернет в селските райони бе една от мерките на Европейската комисия за преодоляване на последствията от икономическата криза и бе заделена сума от над 1 милиард евро, от които около 29 милиона бяха предназначени за България. Въпреки целевия характер на тези средства, предишното правителство ги насочи за други цели. Този пример дава ясна представа за един от основните проблеми пред сектора – липсата на координация между отделните институции, имащи отношение към ИКТ, както и липсата на единен и силен орган в изпълнителната власт, който да развива и изпълнява ясна и прозрачна политика в сектора и да осъществява систематичен контрол и съгласуване на отделните проекти. Това състояние доведе до хаос при изразходването на пари от бюджета. Похарчени са държавни средства за едни и същи проекти, а в крайна сметка липсва качествено обслужване на гражданите и бизнеса от администрацията – не са въведени на практика електронните услугите на гражданите. Само 6% от населението и 45% от предприятията ползват електронни административни услуги при съответно 30% и 65% средно за ЕС.
Фокус: Споменахте българския ИТ бизнес. Как оценявате развитието му?
Румен Николов: Фирмите в областта на ИТ и комуникациите генерират 8.65% от БВП, а средният ръст на сектора за последните пет години е 15%, което надвишава два пъти средния ръст на БВП в страната. Бързо се увеличават и експортните възможности на ИКТ индустрията. Бих казал, че тези успехи се дължат най-вече на самите фирми. В много отношения държавата се е отнасяла като мащеха към тях. В редица други държави се създават условия за стимулиране на ИКТ индустрията. Не случайно България изостава от всички европейски страни по основните индикатори за развитие на информационното общество и за конкурентноспособност на икономиката. Например, в Румъния, която дели с България последните места в класациите на ЕК, ИКТ секторът дава 11% от БВП, а държавата обяви намерението си този дял да се увеличи до 16-17% до края на 2012 г. За тази цел се създават 10 софтуерни парка. Налице е липса на ясна визия за ключовото значение на информационните и комуникационните технологии за конкурентноспособността на икономиката и липса на държавна и политическа воля за превръщането на ИКТ сектора в стратегически отрасъл на икономиката ни.
Фокус: В какво се състои ключовото значение на ИКТ?
Румен Николов: ИКТ са основният двигател на иновациите, икономическото развитие и конкурентноспособността на всички сектори на икономиката. По данни на ЕК средно за съюза на внедряването на ИКТ се дължат 25% от растежа на БВП и 50% от растежа на производителността във всички сектори на икономиката. Това означава, че ИКТ секторът може да има хоризонтален положителен ефект за всички останали сектори и да се превърне в „ракетата-носител", която в обозримо кратък период от време да изведе българската икономика на друга „орбита". Има достатъчно добри и убедителни примери в тази насока – Ирландия, Финландия, Дания, Естония и др. ИКТ са и много важен инструмент за подобряване на социалните услуги и качеството на живот на гражданите, за подобряване на качеството на образованието и на научните изследвания. Иновациите в ИКТ създават огромен пазар на новаторски продукти и услуги, в който могат да се включат българските фирми. Чрез ИКТ се създават условия бизнес организациите и гражданите да се подготвят за бъдещото информационно общество, основано на знания и на ново поколение комуникационни мрежи и интернет. Не на последно място, ИКТ са в основата на изпълнението на Лисабонската стратегия на ЕС и България има своите неотменни ангажименти в тази посока. Ангажименти, които до този момент почти не се изпълняваха.
Фокус: Какво предвижда Стратегията за ИКТ на ГЕРБ? 
Румен Николов: Един от най-важните приоритети, отбелязани в стратегията, е привличането на инвестиции и развитие на национална мрежа за широколентов и високоскоростен достъп до интернет (включително и в селските и планински райони) и инфраструктура за развитие на образованието, науката, иновациите и ИКТ - научни и технологични паркове, инкубатори, високотехнологични лаборатории, научни и образователни центрове, и др. Необходимо е обаче да се въведат устойчиви модели за публично-частно партньорство в областта на ИКТ и да се отворят и всички възможности за финансиране от страна на ЕК, включително и от оперативните програми. Като имаме предвид стратегическата роля на ИКТ за останалите сектори, предвиждаме да се разработят и отделни секторни политики и стратегии за развитие на Информационното общество и внедряване на ИКТ продукти и услуги в администрацията, здравеопазването, образованието, науката, културата, икономиката, финансите, енергетиката, екологията, социалната сфера, транспорта, регионалното развитие, отбраната, сигурността, правосъдието, земеделието, и др. За да стане действена, стратегията трябва да се превърне в единна програма за действие на правителството с ясни приоритети, срокове и ресурси. Необходимо е да се въведе и система за мониторинг и контрол на изпълнението на програмата. Може би най-важното в момента е да стартира координиран процес по развитие на електронното управление в България на всички равнища и преминаване от хартиен към електронен документооборот. Това е и едно от неотменните условия новото правителство да проведе в кратък срок административната реформа, което ще се почувства веднага от гражданите и бизнеса. Така ще се спестят много средства, ще се въведе прозрачност на управлението и ще се постигне сериозен напредък в борбата с корупцията.
Фокус: Какви резултати може да се очакват в близките няколко месеца?
Румен Николов: В рамките на 6-8 месеца може да се очаква въвеждането на реални електронни услуги за гражданите и бизнеса при прозрачност на работата на администрацията – гражданите ще могат да проверяват какви данъци, такси и глоби дължат и какви са сроковете на плащане. В този срок може да се въведе и електронен здравен картон на всеки гражданин в страната. Искрено се надявам, че ще започне изграждането на научни и технологични паркове – в България няма нито един подобен парк. Според мен, един възможен проект със стратегическо значение за страната е създаването на Национален научен и технологичен парк, а по – късно – и на регионални паркове. За целите на подобен проект могат да се привлекат много допълнителни средства от ЕК извън оперативните програми. Това ще помогне за привличане на български ИКТ специалисти и учени, които работят в чужбина, като се създадат условия за тяхното пълноценно включване в национални и международни проекти и дейности. Очаквам България да стане един надежден партньор на останалите европейски страни в реализацията на европейските политики и стратегии в областта на ИКТ. За по-голяма ефективност на реализация на задачите ще се залага на експерти. За тази цел ще продължи диалога с бизнеса и гражданското общество и ще се разчита на широката подкрепа на всички браншови организации в ИКТ сектора. Правителството трябва да провежда политика на насърчаване на конкуренцията и либерализация на телекомуникационния пазар, каквито са изискванията и на ЕК. Спешни мерки трябва да се вземат и за създаване на модерна законова среда, която да стимулира инвестициите и разработките, производството и внедряването на електронни продукти и услуги. Една от заплахите за изпълнението на стратегията е липсата на достатъчно ИКТ специалисти. За тази цел трябва да се създаде специална програма за стимулиране на обучението по ИКТ на всички равнища на обучение. 


Румен Николов е доцент във Факултета по математика и информатика от 1993 г. Създател и директор е на Център по технологии на информационното
общество (ЦТИО) към ФМИ (от 1999 г). Доц. Румен Николов е специализирал в областта на ИКТ в Университета в Твенте, Холандия (4 месеца) и в Университета в Единбург, Великобритания (6 месеца). Има още 8 краткосрочни специализации в различни европейски страни. Канен е като лектор в Университета в Северен Тексас, САЩ, в Университета в Сарагоса, Испания и в Университета в Твенте, Холандия. Вземал съм участие в консултантски мисии по линия на Юнеско, Световната банка и Американската агенция за развитие в Сирия, Египет, Македония и Русия. Участвал е и в 5 мисии за оценяване на проекти в Европейската комисия. 

[CCICMT:712] chestito!

http://www.focus-news.net/?id=f12508

[CCICMT:711] hm

България предлага фонд в ЕС за гарантиране на агропроекти

Бърз интернет ще има и в отдалечените райони

ЕК планира 1 млрд. евро за високоскоростен интернет в селските райони
Допълнителните 33.5 млн. евро, които Европейската комисия отпусна за
селските райони по Плана за европейско икономическо възстановяване, ще
се използват за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) вместо за
прокарване на широколентов интернет. Заедно с бюджетното съфинансиране
средствата за България до 2013 г. възлизат на 36.8 млн. евро. Това е
записано в предложението за разпределение на допълнителния финансов
пакет за България, изпратено от министерството на земеделието в
Брюксел. Предложението е съгласувано с браншовите асоциации, обясниха
от ведомството.
Анализите на евроексперти категорично сочеха България и Румъния сред
държавите с най-слабо развити оптични връзки в селата. "Неприятно сме
изненадани от решението на агроминистерството парите да се използват
за ВЕИ проекти, при положение че правителството изработи специална
стратегия за преференциално развитие на широколентовия интернет",
обясни Теодор Захов, председател на Сдружението за електронни
комуникации, на Българската асоциация за информационни технологии и
изпълнителен директор на алтернативния интернет телеком "Спектър нет".
Без да омаловажава инвестииците в алтернативна енергия, той подчерта,
че държавата трябва да намери финансиране и за двата приоритетни
сектора за икономиката. Предложението парите да отидат за ВЕИ проекти
е на Асоциацията на земеделските производители, съобщи нейният
председател Ивайло Тодоров. Мотивът е, че тези проекти ще се
реализират бързо и ще позволят на страната до 2020 г. да увеличи дела
на екоенергията до 16% от общото производство на електричество в
страната, каквито са ангажиментите по присъединителния договор на
страната. По данни на браншовите организации близо 300 проекта са
подговени и чакат одобрение, което гарантира бързото усвояване на 33.5
млн. евро. Освен за соларни инсталации проектите са за водни централи
и биоенегрия. Земеделските производители са предложили да се ревизира
програмата за развитие на селските райони, като субсидирането на ВЕИ
отпадна от мярката за подобряване качеството на живота в селата. По
нея може да се одобряват поректи за интернет комуникации, което ще
осигури инвестиции и в тази област, обясни още Тодоров.

[CCICMT:710] FYI

С 300 млн. лв. ще градим 5 г. нова мрежа за пренос на радио и ТВ

Със свое постановление кабинетът осигури държавно участие от минимум
50 на сто от капитала на бъдещата компания, която трябва да бъде
учредена като акционерно дружество след конкурсна процедура.

Ново търговско дружество, което ще изгражда, развива, експлоатира,
наема и предоставя под наем електронна съобщителна мрежа за пренос на
радио- и ТВ програми ще бъде учредено с механизмите на
публично-частното партньорство, стана ясно след заседанието на
Министерския съвет. Със свое постановление кабинетът осигури държавно
участие от минимум 50 на сто от капитала на бъдещата компания, която
трябва да бъде учредена като акционерно дружество след конкурсна
процедура.
С постановлението се осигуряват необходимите гарантирани средства по
бюджета на МРРБ за 2009 г. за държавния дял в капитала на дружеството.
Те възлизат на 150 млн. лв. и ще гарантират основанията да бъде
започната конкурсната процедура за привличане на инвеститор за
останалите не повече от 49% от капитала на компанията, пише в
съобщението на МС.
Законът за публичното радиоразпръскване възлага на министъра на
регионалното развитие и благоустройството да организира учредяването
на търговско дружество с не по-малко от 50 на сто държавно участие по
Търговския закон и според Правилника за реда за упражняване правата на
държавата в търговските дружества с държавно участие. За да бъдат
изпълнени законовите разпоредби, държавата ще участва с парична вноска
при учредяването на дружеството.
Проучванията на кабинета са показали, че за изпълнение на разпоредбите
на закона са необходими значителни по обем инвестиции. Вероятната
стойност на целия проект е консултирана с КРС и БНТ. Първоначалните
разчети на обществената медия показват, че размерът на необходимите
средства само за изграждане, поддръжка и експлоатация на електронните
мрежи е близо 300 млн. лв. с отчитане на средногодишен размер на
инфлацията от 10% до 2014 г. Това е и срокът, за който е разчетен
проектът. С постановлението се гарантира държавният дял от минимум 51
на сто от капитала на бъдещото акционерно дружество и условията за
обявяване на конкурсна процедура съгласно посочения в Закона за
публичното радиоразпръскване срок от 30 дни след влизането му в сила.

През април правителството одобри проект на закон за публичното
радиоразпръскване и го предложи за одобрение на Народното събрание.
Изискването за неговото изготвяне беше записано в Закона за
електронните съобщения. С новия проект се въвеждат норми,
регламентиращи задължението на държавата да осигури разпространението
на обществените програми на БНТ и БНР чрез наземно цифрово
радиоразпръскване.
За целта се създава държавно предприятие Национална компания
„Обществено цифрово радиоразпръскване". Основният й предмет на дейност
е осъществяване на електронни съобщения чрез изграждане, поддържане,
развиване и експлоатация на електронна съобщителна мрежа за наземно
цифрово радиоразпръскване на програмите на БНТ и БНР. С цел
осигуряване на ефективна конкуренция за компанията са въведени
определени ограничения по отношение на осъществяване на дейността, а
именно: държавното предприятие не може да бъде радио- и ТВ оператор по
смисъла на ЗРТ; не може да участва в търговски дружества, които по
занятие създават програми, предназначени за разпространение чрез
е-съобщителни мрежи; няма право да изгражда и експлоатира
е-съобщителна мрежа за пренос на радио- и ТВ програми; няма право да
разпространява други програми, освен създадените от БНТ и БНР като
обществени оператори.

Органи на управление на държавното предприятие са министърът на
финансите, управителен съвет и изпълнителен директор. Членовете на УС
на НК „Обществено цифрово радиоразпръскване" ще бъдат назначавани с
указ на президента на България по предложение на
министър-председателя, като техният мандат е 5 г. Със законопроекта са
определени и правомощията на органите за управление на държавното
предприятие.

(09.07.2009)

[CCICMT:709] 70 merki

http://econ.bg/analysis/article164339/bulgariya_v_mejdunarodnite_klasacii

-

[CCICMT:708] FYI

ЕС иска да има широколентов Интернет за всеки европеец до 2010 г.

Единен телеком пазар ще значи 1,6-2% ръст на БВП и спестяване на 20
млрд. евро годишно

Широколентов Интернет за всеки европеец до 2010 г. и високоскоростен
широколентов Интернет за всеки европеец не по-късно 2013 г. - това са
две от задачите в т. нар. „стратегия за цифрова Европа", която
Европейската комисия разработва в момента. По нейното дефиниране от
няколко седмици насам активно работи целият екип на Вивиан Рединг,
европейският комисар по информационното общество и медиите, заяви
самата тя по време на речта си „Лекцията на Лудвиг Ерхард 2009" в
Брюксел.
Младите, редовни и активни потребители на Интернет вече формират цяло
ново поколение от „дигитално отраснали" хора, готови да приложат
всички иновации от типа на Web 2.0 в бизнеса и обществения живот.
Именно в това ново поколение се крие огромен потенциал за растеж,
вярва Рединг. Много скоро тези младежи ще се превърнат в потребители с
огромна покупателна мощ, затова ЕК смята, че разгръщането на
широколентова свързаност из стария континент ще създаде над 1 милион
нови работни места в Европа и ще доведе до растеж и икономическа
активност на стойност 850 милиарда евро. „Да не забравяме, че всеки
10% допълнително разпространение на широколентова свързаност води след
себе си 1,3% допълнителен ръст, според ново проучване на Световната
банка".
За да се възползва от този потенциал на цифровата икономика, Европа
трябва да създаде правилна рамка за осигуряване на ефективна
конкуренция и здравословно функциониране на единия пазар, както и
стимули за иновация. „Президентът Барозо ясно очерта нашите амбиции, -
обясни Рединг, - когато ... заяви, че сега трябва да работим за "една
Европа, отдадена на радикална трансфромация в посока общество,
базирано на знанието". За да постигнем тази радикална трансформация,
през последните седмици аз работих с моя екип по изготвянето на
стратегия за цифрова Европа".
Постигането на ШЛ покритие до всеки европеец до 2010 г. и
високоскоростен ШЛ Интернет за всеки европеец не по-късно 2013 г. е
една от основните мерки за реализирането на стратегията за Дигитална
Европа (засега обаче не е ясно какви скорости ще се считат за
високоскоростен ШЛ достъп). „Предвестниците" на стария континент вече
са започнали работа по въпроса, посочи Рединг. Френското правителство
със своя план „France Numérique 2012" преследва целта си - да оборудва
всички френски домакинства с Интернет връзка с най-малко 512 Kbps
скорост не по-късно от 2012 г. Във Великобритания докладът „Digital
Britain" отчита, че местното правителство има за задача да осигури на
всички домакинства широколентова връзка с минимум 2 Mbps скорост до
края на 2012. За целта е създаден фонд „Next Generation Fund". В
Германия федералното правителство работи по програмата
„Breitbandstrategie", която предвижда осигуряването на свързаност с 50
Mbit/s за 75% от населението до 2014. Финландия пък говори за
„универсална широколентова услуга" при 100 Mbit/s. „Това са примери за
държави, които са подредили приоритетите си правилно", коментира
Рединг и призова останалите страни от ЕС да не чакат, а да предприемат
аналогични действия.
Една от мерките, които екипът на Рединг предвижда, е реализирането на
мечтата за единен европейски телеком пазар. С последните директиви и
регулации в тази област, след 18 месеца преговори, 160 члена и 750
параграфа, Европа е по-близо от всякога до тази идея. Постигането на
единен европейски телеком пазар и в частност уеднаквяването на телеком
регулациите в ЕС ще доведе до увеличаване на БВП с 1,6-2%. По
експертни оценки, сегашната фрагментираност на телеком-пазара коства
на европейския бизнес около 20 милиарда евро годишно - разход, който в
контекста на текущата криза трябва да се елиминира час по-скоро.
Насърчаването на ефективната конкуренция и инвестициите в мрежи от
ново поколение, а именно оптични мрежи, е друга мярка, предвиждана от
ЕС. Оптичните мрежи следва да заменят сега съществуващите медни.
Инвестициите, които фирмите правят в подобни мрежи, могат да получат
допълнителен тласък чрез схеми за съфинансиране, при които няколко
оператора изграждат FTTH мрежи. Там, където инвеститорите биха поели
твърде голям инвестиционен риск с FTTH начинания, европейските
регулатори биха могли да подходят гъвкаво, казва Рединг. Тя и
еврокомисарят Нели Кроос са изготвили чернова на препоръка по този
въпрос, за да предложат регулаторно решение.
Третият стълб в стратегията на ЕК ще е достъпността и
привлекателността на 3G мобилните услуги и лансирането на LTE,
„следващото поколение мобилни услуги". В момента има само 92 милиона
3G потребители в ЕС, което прави само 16% от всички мобилни абонати.
Лидери са Италия, Финландия и Австрия. Реформата на европейската GSM
директива, предложена миналата година от ЕК паралелно с течащата
широка телеком преформа, ще позволи пре-заселването на радиочестотния
спектър в GSM банда за целите на нови услуги, което ще доведе до
спестяването на до 1,6 милиарда евро под формата на капиталови разходи
за мобилната индустрия. Европа трябва да продължи да бъде „мобилният
континент" на света, убедена е Рединг.
Не на последно място в плановете на ЕС е ускоряването на вече
започналия преход от аналогова към цифрова телевизия в Европа.
Радиочестотният спектър, който ще се освободи и ще стане достъпен за
предлагането на нови комуникационни услуги, се оценява на 150-200
милиарда евро. При добра координация на европейско ниво между
страните-членки работата по оползотворяването на цифровия дивидент ще
увеличи потенциалния икономически ефект с още 50 милиарда евро до 2015
г. „Всяко ъгълче от Европа може да се възползва от този цифров
дивидент, без това да струва на данъкоплатеца нито цент - но само ако
всички правителства в ЕС действат сега", заяви еврокомисарят. Тя ги
призова да не чакат до 2012 година, когато е европейският краен срок
за преход към цифрова телевизия, и да побързат да дадат тези удобства
на своите граждани и бизнеси.

(09.07.2009)

Българи в челната тройка на международното състезание по компютърни мрежи в Братислава

Българи в челната тройка на международното състезание по компютърни
мрежи в Братислава
Българските ученици Анастасиа Илиева (ТУЕС), Иван Арабаджиев и Мартин
Райков (СМГ), заеха отборно третото място в международното състезание
по компютърни мрежи Networking Academy Games 2009. Отлично се
представи и Павел Стефанов, който се класира на втора позиция в
категорията за инструктори

[CCICMT:706] 5 ИТ асоциации подписаха меморандум и с ГЕРБ

5 ИТ асоциации подписаха меморандум и с ГЕРБ

Петте ИТ асоциации - БАИТ, БАСКОМ, Българска уеб асоциация, ИКТ Клъстер и Сдружение за електронни комуникации подписаха меморандум с политическа партия ГЕРБ за ускорено развитие на ИКТ технологиите у нас, ефективното им прилагане в управлението на държавата чрез създаване и, по-важно, изпълнение на правителствени политики, осигуряващи устойчиво развитие на българския ИКТ бранш и на икономика, разчитаща на иновациите. Това отговаря и на общия стремеж на страните членки на Европейския съюз за изграждане на информационно общество и на икономика, базирана на знанията, заяви Петър Статев, председател на Българския ИКТ Клъстер.

Според документа двете страни ще работят активно за усъвършенстване на образователната система в държавата чрез внедряване на ИКТ в процеса на обучение и професионална квалификация. Част от мерките са насочени към изграждане на ИТ умения в цялото население, за да се повиши конкурентоспособността на нацията. Организациите се договориха с ГЕРБ да работят съвместно за изграждане на нормативната база за осигуряване на условия за публично частни партньорства. „Обединяването на усилията на частния бизнес и държавата ще помогне за реализиране на държавни проекти, финансирани напълно или частично от частния сектор с последващо право на експлоатация, така че да се компенсира липсата на търговски интерес от развитието на определени региони или индустрии", обясняват ИКТ организациите. В меморандума е записано още, че страните ще работят за въвеждане на ефективен подход за координиране на значимите ИКТ проекти и за увеличаване дела на публичните услуги, предоставяни от частния сектор. Сред целите са още разработване на планове за дългосрочни ИКТ проекти, които биха мотивирали ИТ кадрите да работят и творят в страната си.

От партия ГЕРБ обещават при потенциално идване на власт да изградят заедно с българския ИКТ бизнес експертни комисии или други органи за съвместна работа, за да се вградят договорените в меморандума принципи като основни приоритети на управлението, с мониторинг и участие в последващото им изпълнение. На 15 май т.г. същият меморандум бе подписан между ИКТ организациите и партия НДСВ.