На юг от 38-ия паралел
Корея на поклоните, будистите и видеотелефоните
Водят го на първо място на планетата по високоскоростен интернет (над три четвърти от домакинствата са снабдени с 3 мегабайтов достъп), по количество на създадени и поддържани блогове, по брой видео мобилни телефони, и изобщо кибердейности. Онлайн изданията отдавна водят хартиените по брой читатели. Кметът обяви, че има амбиции да ръководи the UC - Ubiquitous City, или вездесъщия град, в който всеки, навсякъде и винаги е свързан. Според други статистики и клишета ще се озовете в най-голямата "медийна лаборатория", или в анонимната компания на
"цифровизираните червени дяволи"
Силуетът на града отговаря на всички тези етикети и е впечатляващ от пръв поглед: небостъргачи, бетон, алуминий, стъкло: сочат небето и говорят за една неистова и в голямата си част удовлетворена амбиция. Подчинени са само от могъщата река Хан, която като че ли е тропнала по масата и е внедрила вечен и широк покой между височините на южната и северна част, на които е разделен градът. Северната е старата, историческа, според всички западаща, и южната, която е новата, процъфтяваща и по-скъпа половина. Допреди няколко десетилетия бреговете на реката са представлявали просто изсипани тонове бетон, но в рамките на няколкогодишна програма, по бреговете й са засадени над 15 милиона дръвчета. Днес заедно с влюбени и пенсионери бреговете й са царството на всякакъв спорт, който може да наблюдавате със съответните му последни аксесоари.
Сеул е разположен сред хълмове. Това е столицата на Корея от незапомнени времена, по-точно - от 1394, от времето на династията Со Чон. Простира се на 605 кв. км, което означава, че е по-малък от Лондон или Ню Йорк, но дели първите места с Токио и Мексико по гъстота на населението.
"Чудото на река Хан"
е поредното популярно название на града: то се отнася до периода на икономически растеж след Корейската война и особено за Сеул, който от град, изравнен със земята, се издига в столица на един от четирите азиатски тигъра. Но и чудесата - те пък особено - си имат своята цена. Само в периода 1970 - 1990 г. населението се увеличава два пъти до предизвикващата паника цифра 10 милиона души - проблем, който отчасти се решава с небостъргачите.
Но погледът ви бързо ще се умори от височините. За много кратко време ще разберете, че те са за сметка на въображението и красотата. А и по улиците е по-интересно. Там са будистките монаси с "Пума" и камиони, пълни с райски ябълки, и с високоговорители, които хвалят стоката с такива крясъци, сякаш обявяват края на света.
Моторите и мотопедите са най-привилегированите сред присъстващите на улицата. За тях правила няма. Движат се наравно с пешеходците по тротоарите и са единствените, които се осмеляват да избръмчат на червено. Метрото е бързо и уредено, а по 12-лентовите пътища се движат най-излъсканите коли, които можете да си представите. Шофьорите на автобусите и такситата са облечени в бяла риза, шапка, вратовръзка и бели ръкавици, което автоматично превръща ползването на градския транспорт в празнично изживяване. То ще ви обземе и при всяка вечерна разходка край реката, сред ослепителните светлини, когато ще си дадете сметка, че Сеул представлява една ултрамодерна среда, която приютява традиционна и консервативна култура, скрила истинските си съкровища някъде долу,
в царството на едноетажния Сеул
Корейците са общество в невинните си години - казвам това в най-добрия смисъл на думата. Въпреки модерността, въпреки инвазията на американското влияние, въпреки напиращите технологии корейците впечатляват със съхранения си морал: той се съдържат в начина, по който жените прикриват усмивките си с ръка, във вродена вежливост, в задължителните фамилни фотографии, които се правят в студио, с традиционни дрехи и на изкуствен фон от залез или изгрев. Той е в поклоните, които ще получите и наблюдавате стотици пъти, включително и в края на новините по телевизията, когато се покланят ей така, както са седнали - почтително и красиво. Ще го откриете и в патоса в сапунените опери, и в затрогващите жестове, които ще извършат спрямо вас като чужденци. Той може би е и в травмата на разпадналото се семейство на двете Кореи - най-големият грях за конфуцианството. Също и в изживения шок след ядрения опит.
Другата тема за обсъждане бяха поправките, или осъвременяването на Закона за обществения ред, приет през 1954 г. Ето какво е било незаконно (и в същото време тотално неспазвано) само до октомври: показването на твърде много плът на обществени места - разбирайте къси поли, некачественото почистване на комини, тайното събиране на танци, фалшифициране на документи в заложна къща, лов на риба с електрически ток, за дребно престъпление се е смятало клюкарстването, плюенето по улиците, пререждането на опашки и пиянството. През 80-те прибавят
продажбата на змии и други твари
на публични места, през 90-те заличават текста за дългите коси при мъжете, но например излагането на показ на големи татуировки и оставянето на екскременти от домашни любимци подлежат на наказание.
България е много популярна в Корея, стига "ъ"-то да се произнесе с отчетливо "у". Киселото мляко може да бъде намерено навсякъде и е придружено от реклами по телевизията. Попаднах случайно на една, в която погледът ми беше привлечен от двама пехливани в схватка, след което някаква жена казва нещо на български. Един продавач на полускъпоценни камъни в метрото ме гледаше с нескрито любопитство: убеден в магическите свойства на бактерията bulgaricus, виждаше пред себе си някой, който я поглъща съвсем истински: you Bulgarians must be living very long...
Едно от удивителните неща на Сеул, едноетажен или с небостъргачи, е неговата сигурност. Става дума за абсолютното спокойствие да излезеш в два часа през нощта, без никакво замисляне. Това е усещане, което няма обяснение - страхът се усеща не с ума, а с кожата. Има пияни, има и обрани, има училищно, домашно и всякакво друго насилие и все пак нямаш страх. Повърхностните обяснения са свързани с прословутите строги закони и ефективна полиция, със знанието, че престъплението е действие, което се извършва тайно, а по сеулските улици винаги ще се намерят свидетели. Много трудно може да се намери празна улица дори през нощта - веригите магазини за храна, цигари и алкохол са денонощни, в тях кипи живот, къщите са навътре в тротоара, а и всички блокове са с портиери. Майкъл Брийн, журналист, който отдавна живее в Сеул, има далеч по-задълбочено и любопитно обяснение. Корейците са възпитани в йерархично мислене. Още преди да си помислят дали сте симпатичен или не, вие сте в рамките на инстинктивната реакция, която преценява къде се вписвате: под, над, или наравно спрямо тях. И ако мислиш така, много трудно е да нападнеш някой, който в закодираното ти съзнание се намира по-високо. Казано по друг начин - нападаш, когато смяташ хората ако не под, поне колкото теб... Ето как обществената безопасност стига до мъдрия Конфуций.
В едноетажния Сеул живеят хората, които по време на азиатската финансова криза през 1997 масово и доброволно дадоха семейните си бижута на държавната хазна. Някои ги наричат дигитални червени дяволи...
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар