България и Румъния са двете държави с най-слабо разпространение на широколентов интернет в Европейския съюз.
Данните в годишния доклад на Еврокомисията за състоянието на телекомуникационните пазари сочат, че едва 13% от хората у нас и в северната ни съседка разполагат с достъп до такава услуга, докато средният процент за съюза приближава 25.
Най-разпространена е в Дания и Холандия - близо 40%.
За България е отбелязано, че алтернативните доставчици на широколентов интернет са изправени пред финансови бариери от основния оператор на мрежата.
Подобна е и констатацията за фиксираните телефонни линии, за които е записано, че основният оператор в някои случаи заменя аналоговата връзка с цифрова, която обаче е с по-ниско качество и по-ограничен обхват на услугите.
По отношение на мобилните комуникации в България се посочва, че цените на разговорите между отделните оператори все още са по-високи спрямо средните за ЕС.
Това принуждава българските граждани да поддържат абонамент при два или три мобилни оператора, е отбелязано в доклада.
ЕК смята, че след намаляването на състава на Комисията за регулиране на съобщенията от девет на пет души липсва правна сигурност за нейната структура и състав.
Оттам заявяват още, че ще следят отблизо развитието на съдебните процедури около конкурсите за първите мултиплекси в България, за да гарантират спазване на принципите за прозрачност и недискриминация.
Гражданите, бизнесът и европейската икономика като цяло страдат от нееднаквото прилагане на телекомуникационните правила, алармира комисар Нели Крус, която отговаря за дигиталния дневен ред.
По думите й държавите членки трябва да осигурят много по-големи средства за въвеждане на иновационни услуги и да положат повече усилия за прилагането на единните телекомуникационни правила.
Анализ на комисията показва, че секторът се справя относително добре в кризата. Миналата година е отбелязал нулев ръст на фона на 4,2% общ икономически спад в целия съюз.